Мери Хигинс Кларк
Деца из града (5)

4

В началото полицията идваше у тях всеки ден, а снимката на Лори излизаше на първите страници на вестниците в Ню Джърси и Ню Йорк. Сара гледаше през сълзи как в предаването „Добро утро, Америка“ майка й и баща й умоляват този, който е взел Лори, да я върне обратно.

Десетки хора звъняха и твърдяха, че са видели Лори, но нито едно от сведенията не помогна. Полицията се надяваше, че похитителите ще поискат откуп, но това не стана.

Лятото бавно отминаваше. Сара виждаше как лицето на майка й ставаше все по-измъчено и мрачно, а баща й все по-често посягаше към таблетките нитроглицерин в джоба си. Всеки ден те отиваха на утринната литургия и се молеха Лори да се върне вкъщи. Често посред нощ Сара се събуждаше от хлипането на майка си и от безнадеждните опити на баща си да я успокои.

— Беше чудо, че Лори се роди. Да се надяваме, че пак по чудо тя ще се върне при нас — чуваше го Сара да казва.

Отново тръгнаха на училище. Сара винаги е била добра ученичка. Сега тя залягаше над учебниците, откривайки, че би могла да заглуши собствената си неутешима мъка, като учи усилено. По природа атлетка, тя започна да взема уроци по голф и тенис. Но каквото и да правеше, малката й сестричка й липсваше болезнено и неутешимо. Тя се чудеше дали Господ не я наказва за времето, когато се засягаше от по-голямото внимание, което получаваше Лори. Мразеше се, задето бе отишла на рождения ден тогава, и отпъждаше мисълта, че на Лори й беше строго забранено да излиза на пътя сама. Тя си обеща, че ако Бог върне Лори обратно, винаги, ама винаги ще се грижи за нея.