Мери Хигинс Кларк
Деца из града (43)

42

В сряда сутринта Сара не успя да открие по телефона Лори в стаята й, затова отново се обади на Сюзън Граймс.

— Моля ви да оставите бележка на вратата на Лори да ми позвъни в кабинета. Много е важно.

В единадесет часа Лори телефонира от полицейското управление.

Сара се вцепени от ужас. В тези първи минути все пак намери сили да се свърже с д-р Карпентър, да му разкаже какво се е случило и да го помоли да се обади на д-р Донъли. После грабна чантата и палтото и се втурна към колата. Час и половина, докато стигне дотам. Истински ад.

В ушите й звучеше гласът на Лори, заекващ, скован: „Сара, професор Грант е открит мъртъв. Смятат, че аз съм го направила. Арестуваха ме и ме доведоха в полицейското управление. Осведомиха ме, че имам право на едно обаждане“.

Единственият й въпрос към Лори беше: „Как е умрял?“. Знаеше обаче отговора още преди да го е чула. Алън Грант бил намушкан с нож. О, мили боже, защо?

Когато Сара пристигна в полицейското управление, й бе казано, че в момента разпитват Лори. Сара заяви, че иска да я види веднага.

Лейтенантът, който стоеше на пропуска, знаеше, че Сара е помощник-прокурор. Той я погледна със съчувствие.

— Мис Кениън, известно ви е, че единственото лице, на което е позволено да присъства на разпита й, е нейният адвокат.

— Аз съм нейният адвокат — отсече тя.

— Но вие не можете…

— От тази минута вече не съм на работа. Ако искате, слушайте, докато им съобщавам по телефона за оставката си.

 

 

Стаята за разпити беше малка. Видеокамера заснемаше Лори, която беше настанена на разнебитен дървен стол и се взираше в обектива. При нея имаше двама детективи. Когато видя Сара, Лори се втурна в обятията й.

— Сара, това е някаква лудост. Толкова съжалявам за професор Грант. Той винаги е бил добър с мен. Вчера бях много ядосана заради онези писма, които той си мислеше, че аз съм му написала. Сара, кажи им да намерят този, който ги е написал. Това трябва да е същият откачен, който го е убил. — И тя започна да хлипа.

Сара притисна главата на Лори към рамото си и инстинктивно започна да я люлее, смътно осъзнавайки, че точно по този начин ги успокояваше и майка им, когато бяха малки.

— Седни обратно, Лори — твърдо нареди по-младият детектив. — Подписала се е, че си знае правата — рече той на Сара.

Сара отведе нежно Лори до стола.

— Ще остана тук с теб. Не искам да отговаряш повече на никакви въпроси.

Лори скри лицето си в шепи. Косата й падна напред.

— Мис Кениън, мога ли да говоря с вас? Аз съм Франк Рийвс. — Сара си даде сметка, че по-възрастният детектив й изглежда познат. Беше свидетелствал по едно от нейните дела. Той я дръпна настрана. — Страхувам се, че случаят е ясен. Вчера е заплашила професор Грант. Тази сутрин, преди тялото му да бъде открито, тя съобщава пред цяла стая студенти, че той е мъртъв. В собственото й жилище намерихме нож, който най-вероятно ще се окаже оръжието на убийството. Опитала се е да изпере дрехите и спалното си бельо, но въпреки това са останали бледи следи от кръв по тях. Изследванията от лабораторията ще покажат чия е.

— Сарааа.

Сара се обърна. Това и беше, и не беше Лори. Изражението й беше различно като на малко дете. Гласът й беше като на тригодишно момиченце. Сарааа. Така Лори произнасяше името й, когато беше малка. „Сарааа, искам си мечето.“

 

 

Сара държеше Лори за ръка, докато официално й четяха обвинението. Съдията определи гаранция от сто и петдесет хиляди долара. Тя обеща на Лори:

— Ще те измъкна оттук до няколко часа.

Въпреки непоносимата болка изпрати с поглед окованата с белезници, безучастна Лори.

Грег Бенет пристигна в сградата на съда, докато Сара попълваше необходимите формуляри.

— Сара.

Тя вдигна поглед. Той изглеждаше толкова измъчен, колкото тя се чувстваше. Не го бе виждала от месеци. Някога Лори бе имала такъв щастлив вид в компанията на този приятен младеж.

— Сара, Лори никога не би наранила умишлено никого. Нещо в нея трябва да се е пречупило.

— Знам. Психическото разстройство би било в нейна защита. Психическо разстройство по време на убийството. — Докато изричаше тези думи, Сара си спомни за всички онези адвокати, които бе разгромявала в съда и чиято стратегия беше същата. Това рядко минаваше. Най-доброто, което обикновено се постигаше беше да внушиш достатъчно съмнение, така че да отървеш обвиняемия от смъртното наказание.

Тя усети, че Грег е сложил ръка на рамото й.

— Струва ми се, че чаша кафе ще ти се отрази добре — рече той. — Още ли го пиеш черно?

— Да.

Върна се с две димящи пластмасови чашки кафе, докато тя попълваше последната страница от молбата. После изчака с нея и докато траеше процедурата. Какво добро момче, помисли си Сара. Защо Лори не се беше влюбила в него? Защо беше избрала женен мъж? Дали не се бе спряла на Алън Грант, защото бе видяла в него заместник на баща си? Сега, когато шокът беше поотшумял, тя се замисли за професор Грант, за това как той се бе втурнал към Лори, когато тя бе припаднала. Имаше ли някаква вероятност той да я е поощрил в чувствата й? Да го е направил именно когато тя беше емоционално нестабилна? Сара си даде сметка, че в съзнанието й се оформят възможните подходи за защита.

В шест и петнадесет Лори бе освободена под гаранция. Тя излезе от затвора, придружена от жена в полицейска униформа. Щом ги видя, коленете й се подкосиха. Грег се втурна да я подкрепи. Лори изплака, когато той я хвана, после започна да пищи:

— Сара, Сара, не го оставяй да ми направи нещо лошо.