Мери Хигинс Кларк
Деца из града (28)

27

Навръх Коледа професор Алън Грант преживя неприятна сцена със съпругата си Карън. Беше забравил да скрие ключа от чекмеджето на бюрото си и тя бе намерила писмата. Карън държеше да знае защо досега ги е крил от нея, защо не ги беше предал на администрацията, ако, както той твърдеше, те бяха пълна измислица.

Търпеливо, а после не особено търпеливо той обясни:

— Карън, не виждах причина да те тревожа. Що се отнася до администрацията, не мога да съм сигурен, че ги изпраща студентка, въпреки че имам сериозни подозрения за това. И какво друго може да направи деканът, освен да започне да се чуди също като теб в момента, колко ли истина се съдържа в тях.

През седмицата между Коледа и Нова година писмата спряха да пристигат.

— Още едно доказателство, че вероятно са от студентка — рече той на Карън. — Сега ми се иска обаче да пристигне някое. Една пощенска марка ще ми е от голяма полза.

Карън настояваше да прекарат новогодишната вечер в Ню Йорк. Бяха поканени на парти в Залата на дъгата.

— Знаеш, че мразя такива големи събирания — възпротиви се той. — Семейство Ларкин ни канят у тях. — Уолтър Ларкин беше деканът по студентските въпроси.

На тридесет и първи декември заваля силен сняг. Карън се обади от офиса.

— Скъпи, пусни си радиото. Всички влакове и автобуси имат закъснение. Какво мислиш, че трябва да направя?

Алън знаеше какъв отговор се очаква от него.

— Недей да чакаш разните влакове и автобуси в това време. Защо не останеш в града?

— Няма ли да имаш нищо против?

Той нямаше нищо против.

Алън Грант беше встъпил в брак с ясното съзнание, че това е обвързване за цял живот. Неговият баща бе напуснал майка му, когато Алън е бил още бебе, и той се беше заклел никога да не постъпва така с никоя жена.

Карън явно беше много доволна от тяхната уговорка. На нея й харесваше да живее в Ню Йорк през седмицата и да прекарва уикендите с него. В началото всичко беше наред. Алън Грант имаше навика да живее сам и харесваше собствената си компания. Но сега недоволството му нарастваше с всеки изминал ден. Карън беше една от най-хубавите жени, които някога бе срещал. Обличаше се като манекен. За разлика от него тя притежаваше добър търговски нюх и затова отговаряше за финансите им. Но физическата й привлекателност отдавна беше изгубила очарованието си за него. Упоритият й здрав разум, някога забавен, сега бе станал прекалено предсказуем.

Какво всъщност беше общото помежду им? — запита се Алън за кой ли път, докато се обличаше за вечерята в дома на декана. После остави настрана парливия въпрос. Тази вечер просто щеше да се наслаждава на празненството с добри приятели. Той познаваше всички, които, щяха да присъстват, и без изключение те бяха приятни, интересни хора.

Особено Вера Уест, новата им колежка във факултета.