Мери Хигинс Кларк
Деца из града (14)

13

Срещата с преподобния Рътланд Гарисън и телевизионните продуценти мина много добре.

Обядваха в частния ресторант на Световен канал, компанията, която бе спомогнала програмата на Гарисън да бъде излъчена и извън страната. След кафето той постави въпроса направо:

— Започнах предаването „Църквата на въздушния път“, когато десетинчовите^[1] черно-бели телевизори още бяха лукс. През годините то даваше успокоение, вяра и надежда на милиони хора. Освен това набрахме огромни средства за благотворителност. Трябва да бъда убеден, че съм избрал подходящия наследник да продължи работата след мен.

Бик и Оупъл кимнаха. Лицата им изразяваха почит, уважение и благочестивост. Следващата неделя бяха представени в предаването. Бик говори цели четиридесет минути.

Той разказа за пропиляната си младост, за безсмисленото си желание да стане рокзвезда, за гласа, с който добрият Бог го е дарил, и как го беше петнил с долни светски песни. Говори за чудото на своето прераждане. Да, наистина беше открил пътя към Дамаск и го бе извървял по стъпките на Павел^[2]. Господ не му бе казал: „Савеле^[3], Савеле, що Ме гониш?“. Или поне въпросът не е бил в това. Савел си е мислил, че действа в името Божие, когато се е опитвал да унищожи християнството. А докато той, Боби, стоял в тези долнопробни нощни барове и пеел тези мръсни песни, един глас заговорил в сърцето и душата му, глас, който бил могъщ и същевременно толкова тъжен, гневен и същевременно толкова милостив. И Този глас запитал: „Боби, Боби, защо петниш името Ми?“.

Тук той започна да плаче.

В края на проповедта преподобният Рътланд Гарисън бащински го потупа по рамото. Боби кимна на Карла да се присъедини към него. Тя влезе в кадър, очите й бяха пълни със сълзи, устните й потрепваха. Той я представи на световната си публика.

Заедно подеха заключителния химн. „Събираме снопите…“

След предаването заваляха обаждания, възхваляващи преподобния Боби Хокинс. Той беше поканен да дойде отново след две седмици.

По време на обратния път към Джорджия Бик през всичките часове мълча. Накрая рече:

— Лий учи в колежа в Клинтън, Ню Джърси. Може би тя ще се върне там. А може би няма. Господ ме предупреждава, че е време да й напомня какво ще й се случи, ако пророни дума за нас.

Бик щеше да бъде избран за заместник на Рътланд Гарисън. Оупъл знаеше това. Тарисън се бе хванал на въдицата, както много други преди него. Но ако Лий си спомнеше за тях…

— Какво ще правиш с нея, Бик?

— Имам някои идеи, Оупъл. Идеи, които ми идват просто така, докато се моля.