Мери Хигинс Кларк
Деца из града (111)

110

Лори мина по 96-а улица, по моста „Джордж Вашингтон“, на запад по шосе 4, на север по шосе 17. Тя знаеше защо я бе завладяло това ужасно чувство, че времето й изтича.

Беше й забранено да споменава имената. Беше й забранено да споменава комуто и да било какво й бе направил той. Телефонът в колата иззвъня. Тя натисна копчето.

Беше преподобният Хокинс.

— Лори, Сара ми даде номера ти. Вкъщи ли се прибираш?

— Да. Къде е Сара?

— Тук. Случи й се малко нещастие, но сега е добре, скъпа.

— Нещастие? Какво искате да кажете?

— Мина да прибере пощата и си навехна глезена. Можеш ли да дойдеш направо тук?

— Разбира се.

— Побързай, скъпа.