Мери Хигинс Кларк
Деца из града (101)

100

Брендън Муди не можеше да се отърве от вътрешното усещане, което имаше за Карън Грант. През последната седмица на юли, докато чакаше нетърпеливо да бъде издадено съдебно разрешение от чикагския съд, той се навърташе из фоайето на хотел „Медисън Армс“. Беше очевидно, че Ан Уебстър най-накрая се е пенсионирала и напуснала агенцията. Бюрото й бе заменено с красива маса от черешово дърво и като цяло интериорът в агенцията беше придобил по-изискан вид. Муди реши, че е време за още една визита при бившата партньорка на Карън Грант; този път обаче в дома й в Бронксвил.

Ан не закъсня да разкрие пред Муди колко дълбоко бе засегната от отношението на Карън.

— Едвам дочака да напусна. Мастилото по договора още не бе засъхнало, когато ми рече, че вече не е наложително да ходя в офиса и че може да се справя отлично без мен. След това веднага подмени всички мои вещи с нови мебели заради онзи неин приятел. Като се сетя само как я защитавах от хорските приказки, честно казано, сега се чувствам като глупачка. Ама че скърбяща вдовица!

— Мисис Уебстър — намеси се Муди. — Много е важно. Мисля, че има известна вероятност Лори Кениън да не е виновна за убийството на Алън Грант. Но тя ще влезе в затвора другия месец, ако не успеем да докажем, че друг го е извършил. Бихте ли се върнали отново към онази вечер, когато сте били на летището с Карън Грант. Разкажете ми всичко до най-малките подробности, колкото и незначителни да ви се струват. Започнете с тръгването ви за там.

— Поехме към летището в осем часа. Преди това Карън беше говорила със съпруга си. Имаше ужасно разстроен вид. Когато я попитах какво се е случило, тя ми рече, че някакво истерично момиче било заплашвало съпруга й и че той сега си го изкарвал на нея.

— Изкарвал си го на нея? Какво е имала предвид?

— Не знам. Не съм клюкарка и не си пъхам носа в чуждите работи.

Ако има нещо, в което мога да съм сигурен, то определено е това, мрачно си помисли Брендън.

— Мисис Уебстър, какво все пак е имала предвид?

— Карън се задържаше все по-често в апартамента си в Ню Йорк през последните месеци, откакто срещна Едуин Ранд. Имам чувството, че Алън Грант й е дал да разбере, че цялата тази работа му е ужасно неприятна. На път за летището тя измърмори нещо от рода на: „Би трябвало да си изясня цялата тази работа с Алън, а не да се занимавам с пренос-превоз“. Напомних й, че тази клиентка е от най-важните ни, а освен това изпитва истинско отвращение към колите под наем.

— И после самолетът закъсня.

— Да, това наистина я вбеси. Но влязохме в салона на VIP и пийнахме по нещо. После пуснаха „Спартак“. Това е…

— Най-любимият от любимите ви филми. А също и много дълъг. И вие имате навика да заспивате. Можете ли да бъдете сигурна, че Карън Грант е стояла през цялото време с вас и е гледала филма?

— Е, знам, че отиде да провери за полета и да позвъни.

— Мисис Уебстър, домът й в Клинтън е на четиридесет и две мили от летището. За периода от два, два и половина часа имало ли е момент, за който да можете да кажете, че не е била до вас? Имам предвид, възможно ли е тя да ви е оставила и да е тръгнала към дома си?

— Аз наистина не вярвам да съм заспала, но… — За момент млъкна.

— Мисис Уебстър, какво има?

— Ами това, че когато посрещнахме нашата клиентка и напуснахме летището, колата на Карън беше паркирана на друго място. При пристигането ни се оказа, че е толкова препълнено, та се наложи да спрем доста далече от терминала, а когато тръгвахме, колата се намираше точно срещу главния вход.

Муди облекчено въздъхна.

— Иска ми се да ми бяхте казали това по-рано, мисис Уебстър.

Тя го погледна озадачено.

— Но вие не сте ме попитали.