Мери Хигинс Кларк
Деца из града (9)

8

Шефът на полицията Конърс се обади отново на сутринта. Следата изглеждала наистина обещаваща — съобщи той. Дете с описанието на Лори било намерено, когато са отваряли едно селско училище близо до Питсбърг. В момента проверявали отпечатъците му.

След час той позвъни отново. Отпечатъците абсолютно съвпадали. Лори се връщаше вкъщи.

Джон и Мери Кениън взеха полета до Питсбърг. Лори беше настанена в болница, за да бъде прегледана. На следващия ден в обедното издание на телевизионните новини Сара видя как нейните родители излизат от болницата заедно с Лори помежду им. Сара се приведе напред и сграбчи телевизора. Лори беше станала по-висока. Предишната буйна руса коса сега висеше проскубана. Тя беше много слаба. Но имаше и нещо друго. Лори винаги е била лъчезарна. Сега, макар главата й да беше наведена, очите й шареха наоколо, като че ли търсеха нещо, което я беше страх да открие.

Репортерите ги отрупваха с въпроси. Гласът на Джон Кениън прозвуча напрегнато и уморено, когато заяви:

— Докторите ни съобщиха, че Лори е в добро здраве, въпреки че е доста слаба. Тя, разбира се, е объркана и уплашена.

— Каза ли нещо за похитителите си?

— Не е казвала каквото и да било. Моля ви, много сме ви благодарни за интереса и загрижеността, но ще бъде твърде любезно от ваша страна да ни оставите спокойно да изживеем този момент. — Гласът на баща й звучеше почти умолително.

— Има ли някакви следи от насилие?

Сара видя потресението, което се изписа на лицето на майка и.

— Категорично не — отвърна тя. В гласа й се четеше ужас. — Ние вярваме, че Лори е била взета от хора, които са искали дете. Надяваме се само да не подложат и друго семейство на този кошмар.

Сара изпитваше нужда да се освободи от неудържимата енергия, която я бе завладяла. Тя застла леглото на Лори с чаршафите с Пепеляшка, които сестра й толкова обичаше. Нареди любимите й играчки из стаята — бебетата близначки в техните колички, куклената къща, мечето, книжките за заека Питър. После сгъна детското й одеялце и го сложи върху възглавницата.

Сара се качи на колелото си и отиде до магазина да купи сирене, тесто и кайма. Лори обичаше лазаня. Докато я приготвяше, телефонът непрестанно звънеше. Сара успя да убеди всички да отложат посещенията си поне с няколко дни.

Трябваше да се приберат вкъщи към шест. Преди да стане пет и половина, лазанята беше вече във фурната, салатата — готова в хладилника, масата отново сложена за четирима. Сара се огледа в огледалото. Щеше ли Лори да я познае? За изминалите две години тя бе пораснала с около седем сантиметра и сега беше висока един и четиридесет и два. Косата й беше къса. А преди й стигаше до раменете. Сега тя беше на четиринадесет години и гърдите й вече бяха започнали да се оформят. Носеше контактни лещи вместо очила.

Сара си спомни, че през онази последна вечер, преди да отвлекат Лори, беше облечена с блуза с дълъг ръкав и дънки. Блузката още стоеше в гардероба й. Тя си я сложи и обу дънки.