Мери Хигинс Кларк
Деца из града (82)

81

Настанена на една ъглова маса във вила „Цезаре“ в Хилсдейл, на няколко мили от Риджууд, Сара се чудеше как, за бога, се бе оставила да бъде увещана да вечеря с преподобния Боби Хокинс и Карла.

Двойката се беше появила на вратата й пет минути след като се бе върнала от Ню Йорк. Обясниха, че просто се разхождали с колата, за да опознаят новия си квартал, когато тя минала покрай тях на Линкълн авеню.

— Изглеждахте така, сякаш се нуждаете от малко подкрепа — подхвана преподобният Боби. — Почувствах как Господ ми внушава да обърна колата и да се отбия, за да ви кажа „Здравейте“.

Когато се прибра вкъщи в седем, след като бе напуснала клиниката и се бе разделила с Грег Бенет, Сара усети, че е изморена и гладна. Софи си бе отишла и в момента, в който Сара отвори вратата на празната къща, тя разбра, че не й се остава тук.

Вила „Цезаре“ открай време й беше любим ресторант, място със страхотна кухня. Миди, стриди, чаша бяло вино и тази винаги приятелска и гостоприемна атмосфера — помисли си тя. Тъкмо излизаше, когато семейство Хокинс се появи. И кой знае как се присъединиха към нея.

След като кимна на някои познати лица от съседните маси, Сара си рече, че в края на краищата това са приятелски настроени хора и тя би изтърпяла някоя и друга проповед от тях. Потънала в мисли, изведнъж си даде сметка, че преподобният Хокинс питаше за Лори.

— Всичко е въпрос на време — обясни тя. — Джъстин — искам да кажа доктор Донъли — няма никакви съмнения, че малко по малко Лори ще се отпусне и ще разкаже за нощта, в която умря професор Грант, но, изглежда, споменът за това се преплита със страха от всичко, което й се е случило в миналото. Докторът има усещането, че не е далеч моментът, когато ще се получи спонтанно отприщване. И се моля на бога това наистина да стане.

— Амин — добавиха Боби и Карла в хор.

Сара се усети, че е свалила защитната преграда.

Прекалено много приказваше за Лори. Тези хора бяха въпреки всичко непознати и единственото, което я свързваше с тях, бе, че са купили къщата.

Къщата. Безопасна тема за разговор.

— Майка е подбирала цветята така, че да е винаги разцъфнало наоколо — рече тя, докато се спираше на едно хрупкаво руло. — Лалетата са великолепни. Вече ги видяхте. Азалиите ще разцъфнат след около седмица. Те са любимите ми цветя и нашите са много хубави, но на Дандреас са разкошни. Те живеят в ъгловата къща.

Оупъл се усмихна широко.

— В коя по-точно? Тази със зелените капаци, или бялата, която преди беше розова?

— В къщата, която навремето беше розова. Господи, баща ми бе възмутен, когато предишните собственици я боядисаха в този цвят. Спомням си го как разправяше, че ще отиде в кметството с петиция да му бъдат намалени данъците.

Оупъл усети очите на Бик да я пронизват гневно. Осъзнавайки чудовищната си грешка, тя едва не зяпна от ужас. Защо ли ъгловата розова къща изведнъж беше изскочила в съзнанието й? Колко ли години бяха минали, откакто бе пребоядисана?

Но за щастие Сара Кениън, изглежда, не бе обърнала внимание на казаното. Тя започна да разправя за новия им апартамент и колко добре се подреждаха нещата.

— Ще бъде готов в началото на август — осведоми ги. — И ние ще бъдем в състояние да освободим къщата. Много мило от ваша страна, че се съгласихте да изчакате толкова време.

— Има ли вероятност Лори да се прибере вкъщи — попита Бик между другото, докато келнерът му сервираше.

— Молете се за това, преподобни Хокинс — отвърна Сара. — Доктор Донъли твърди, че тя не представлява абсолютно никаква заплаха за никого. Настоява назначен от прокурора психиатър да я прегледа и да даде съгласието си за амбулаторно лечение. Убеден е, че за да бъде в състояние да сътрудничи при защитата си, Лори трябва да преодолее усещането, че единствено зад заключени врати може да се чувства в безопасност.

— Нищо не желая по-силно от това да видя вашата малка сестра у дома й в Риджууд — рече Бик, като потупа Сара по ръката.

Същата вечер, когато вече беше в леглото, Сара изпита натрапчивото чувство, че нещо важно й се бе изплъзнало от вниманието.

Вероятно Лори се е опитвала да ми каже нещо, помисли си тя, докато се унасяше в сън.