Мери Хигинс Кларк
Деца из града (75)

74

— Отново са тук — забеляза Софи язвително, когато добре познатият тъмносин кадилак спря отпред на алеята.

Сара и Брендън Муди бяха в кухнята и чакаха кафето да стане готово.

— О, боже — простена Сара раздразнено. — Аз съм виновна, че позволих това да се случи. Слушай, Софи, донеси кафето в библиотеката и им кажи, че имам важна среща. В момента не съм в настроение да слушам молитви.

Брендън тръгна след нея и затвори вратата на библиотеката точно когато звънецът иззвъня.

— Радвам се, че не си им дала и ключ — рече той.

Сара се усмихна.

— Не съм чак толкова луда. Работата е, че в тази къща има прекалено много неща, които няма да мога да взема, а те са ужасно нетърпеливи да ги купят. Направих оценка на вещите, но те доведоха свой собствен експерт и май вече всичко това започва да ме изнервя.

— Защо не приключиш наведнъж? — попита Брендън.

— Ами вината си е главно моя. Осведомявам ги, че искам да продам тези и тези неща, после отново хвърлям поглед на вещите из къщата и осъзнавам, че не мога да ги побера в най-обикновен апартамент, затова им казвам, че и другите работи са за продан. Или пък те идват при мен и питат дали тази или онази лампа, картина, маса се продават. И така нататък.

Сара отметна назад косата си. Денят беше топъл и влажен и тя се бе накъдрила в пухкав ореол около лицето й, а цветът напомняше за наситените багри на есента.

— Има и нещо друго — добави тя, докато сядаше зад бюрото си. — Татко никога не пожела да сложи климатична инсталация, а те възнамеряват да монтират някаква нова система. Искат да могат да я включат в момента, в който ние се изнесем. А това означава, че тук ще се напълни с разни работници и какво ли не още.

Дръж си устата затворена, рече на себе си Брендън, докато сядаше в кожения стол от другата страна на бюрото. Той знаеше, че семейство Хокинс бяха платили огромна сума за къщата, а щом бяха готови да купят и мебелите, които Сара не можеше да взема, това означаваше, че няма да има нужда тя да търси други купувачи или да ги държи на склад. Настаняването на Лори в болница струваше цяло състояние, а студентската й застрахователна полица покриваше само малка част. Въобще не ставаше дума за разходите по подготовката на съдебната защита, а и Сара в момента не беше на работа, помисли си той.

— Успя ли да провериш застрахователните ви полици? — попита той.

— Да. Брендън, нещо не разбирам. Няма неизплатен или съмнителен иск. Баща ми винаги е поддържал книжата си в ред. Неговата застраховка отива при майка ни, а в случай че тя го изпревари, при нас. И тъй като той я надживя само с няколко минути, ние сме преките наследници. За съжаление всичко, освен къщата, е поставено под попечителство, което по принцип щеше да е много хубаво, ако не се бяха случили тези злощастни събития. Щяхме да получаваме по петдесет хиляди долара годишно всяка от нас и след пет години щяхме да имаме по четвърт милион. Но няма възможност да вземем цялата сума наведнъж.

— Ами автобусната компания? — попита Брендън. — Подаде ли иск срещу тях?

— Разбира се — отговори Сара. — Но защо им е да се занимават с нас? Ние не сме пострадалите при злополуката.

— О, по дяволите! — възкликна Брендън. — Надявах се да постигна нещо точно по този начин. Ще поканя детектива на едно питие и ще го притисна, но вероятно това е положението. Проклета автобусна компания. Как е Лори?

Сара се замисли над отговора си.

— По-добре е. Според мен започва да свиква със смъртта на майка и татко. Д-р Донъли е чудесен.

— А спомня ли си нещо за смъртта на Алън Грант?

— Нищо. Обаче започва да се сеща за работи, случили се през годините, когато бе отвлечена. Само отделни неща, откъслеци. Джъстин, имам предвид д-р Донъли, е убеден, че е била сексуално малтретирана, през това време. Но дори когато й показва видеозаписите от лечебните сеанси, когато превъплъщенията й говорят вместо нея, това не й помага да си припомни всичко. — Гласът на Сара изгуби спокойния си тон и доби отчаяни нотки. — Брендън, вече сме май месец. За три месеца не съм открила нищичко, което да мога да използвам в защитата си. Тя, изглежда, има три различни личности. Кейт, която е някакъв вид закрилница, нещо като бавачка. Нарича Лори глупачка, ядосва й се, но после се опитва да я пази. Тя е тази, която не й позволява да си припомни случилото се. Леона е сексзвездата. Тя е била фатално привлечена от Алън Грант. Миналата седмица призна на д-р Донъли, че онази нощ е взела ножа със себе си и съжалява за това.

— Боже мили — промърмори Брендън.

— И последната от тях е Деби, четиригодишно хлапе. Тя непрекъснато плаче. — Сара разтвори ръце, после ги отпусна безсилно. — Ето това е, Брендън.

— Тя някога ще се сети ли какво точно се е случило?

— Вероятно, но никой не може да определи кога. Лори има доверие на Джъстин. Разбира, че може да свърши в затвора. Но, изглежда, все още няма проблясък. — Сара го погледна. — Брендън, само не ми казвай, че трябва да искам споразумение.

— Нямам такова намерение — измърмори Брендън. — Поне засега.

Софи влезе в библиотеката, носейки таблата с кафето.

— Оставих ги сами горе — съобщи тя. — Не съм сбъркала, нали?

— Не, разбира се — отговори Сара. — В края на краищата той е проповедник, Софи. Сигурно не тъпче тайно дрънкулки по джобовете си.

— Днес препирнята е на тема дали да се свърже твоята баня с тази на Лори и да бъдат направени в стил „Якудзи“. Мислех, че свещениците живеят скромно. — И тя постави таблата на бюрото.

— Не е задължително — отбеляза Брендън. Той сложи три бучки захар в кафето си и енергично го разбърка. — Сара, Грег Бенет наистина не е наясно какво е предизвикало реакцията на Лори миналата година. Мисля, че все още е много влюбен в нея. Вечерта, преди Грант да бъде убит, група студенти обсъждали отношенията на Лори с професора и Грег подочул от разговора. Изхвърчал като бесен от студентския център.

— Ревност? — бързо попита Сара.

Брендън сви рамене.

— Дори да е така, едва ли има някаква връзка със смъртта на Алън Грант, освен ако…

— Освен ако Лори не си върне паметта.

На вратата се почука. Сара вдигна очи.

— Пригответе се за благословия — промърмори тя, после извика: — Влезте.

Бик и Оупъл, с лица, озарени от смирени усмивки, се показаха на прага. Бяха облечени непретенциозно. Бик беше свалил сакото си, късите ръкави на тениската му разкриваха мускулести ръце, покрити с леко посивели косми. Оупъл беше сложила свободен панталон и памучна блуза.

— Няма да ви притесняваме, само искахме да попитаме как сте — рече тя.

Сара им представи Брендън Муди. Той изръмжа нещо като поздрав.

— А как е малкото момиче? — обади се Бик. — Нямате представа колко много хора се молим за нея.