Мери Хигинс Кларк
Деца из града (62)

61

Томасина се бе надявала, че след предаването „Църквата на въздушния път“ преподобният Боби Хокинс и прекрасната му съпруга Карла ще я поканят на обяд в някое хубаво място, като например „Зелената таверна“, а може би ще предложат и да я разходят из Ню Йорк, за да види града. Не бе идвала тук от петнадесет години.

Обаче съвсем друго се случи. В момента, в който камерите бяха изключени, Карла зашепна нещо на преподобния Боби и двамата придобиха разтревожен вид. Резултатът беше, че те зарязаха Томасина с едно „довиждане“, „благодаря“ и „продължавай да се молиш“. После някакъв човек я придружи до колата, която трябваше да я откара на летището.

По пътя Томасина се опита да се утеши с мисълта за славата, която бе спечелила, като се появи в предаването, и с новите истории, които имаше да разказва. Може би от „Добро утро, Харисбърг“ щяха да я поканят да разправи за чудото.

Томасина въздъхна. Беше уморена. Миналата нощ почти не бе мигнала от вълнение и сега главата я болеше и й се искаше да изпие чаша чай.

Тя пристигна на летището около два часа преди полета си и влезе в едно от кафенетата. Портокалов сок, овесени ядки, бекон с яйца, датско сирене и каничката с чай възстановиха обичайното й добро разположение на духа. Преживяването беше толкова вълнуващо. Преподобният Боби Хокинс така много приличаше на самия Господ Бог, че докато се молеше над нея, тя цялата се бе разтреперила.

Томасина бутна назад празната чиния, наля си втора чаша чай и докато отпиваше, си помисли за чудото. Господ й бе проговорил и то тъкмо на нея, прошепнал й бе: „Джим, Джим“.

За нищо на света тя не би оспорила нещо, което й е рекъл Всемогъщият Господ Бог, но докато пъхаше смачканата салфетка в чашата и докато почистваше петното от бекон върху хубавата си синя рокля, тя се почувства засрамена от гузната мисъл, която й мина през главата: „Не, това май не е името, което тогава чух“.