Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- All Around the Town, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Левена Лазарова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 22гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni(2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2014)
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Деца из града
Американска. Първо издание
ИК „Албор“, София, 1995
Редактор: Албена Попова
Коректор: Дора Вълевска
ISBN: 954-827-236-9
История
- —Добавяне
60
Сара бе споменала на Джъстин Донъли за Томасина Пъркинс и защо щеше да се появи в предаването на „Църквата на въздушния път“. В десет сутринта в неделя Донъли пусна телевизора си и в последната минута реши да запише предаването.
Томасина се появи едва в края му. Донъли не можеше да повярва на очите си, докато наблюдаваше спектакъла, устроен от преподобния Боби Хокинс, а след това и откровението, озарило Томасина, че „Джим“ е името на похитителя. Този човек, който твърди, че е способен да прави чудеса, дори не можеше да произнесе правилно името на Лори, с отвращение си помисли той и изгаси телевизора. Нарече я Лий. Въпреки всичко Донъли старателно надписа видеокасетата и я прибра в куфарчето си.
Сара позвъни десет минути по-късно.
— Не исках да ви притеснявам вкъщи — извини се тя, — но не мога да се въздържа да не ви попитам. Какво мислите? Има ли някаква вероятност мис Пъркинс да си е спомнила истинското име?
— Не. — Гласът на Донъли беше равен. Той чу как тя въздъхна.
— Все пак ще помоля хората от полицията на Харисбърг да проверят в компютъра си — рече тя. — Може и да имат досие на някой изнасилвач на деца с това име, който да е бил активен преди седемнадесет години.
— Страхувам се, че само ще си загубите времето. Онази жена Пъркинс просто налучкваше. Та нали тя никога не е преставала да общува с Всемогъщия Господ Бог. Как е Лори?
— Доста добре. — Гласът й прозвуча предпазливо.
— Гледа ли предаването?
— Не, отказва да слуша каквато и да било госпъл музика. Освен това се опитвам да я държа настрана от всичко това. Ще отидем да поиграем малко голф. Навън е доста приятно, като се има предвид, че е февруари.
— Винаги съм искал и аз да опитам. Е, това ще ви разтовари и двете. Лори води ли си дневника?
— В момента е горе и пише.
— Добре. Ще се видим утре. — Донъли затвори и реши, че единственият начин да се отърве от чувството, че не го свърта на едно място, е да се разходи. Той си даде сметка, че за първи път, откакто живееше в Ню Йорк, перспективата за една напълно свободна от ангажименти неделя съвсем не го привлича.