Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
All Around the Town, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 22гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2011)
Разпознаване и корекция
sonnni(2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Деца из града

Американска. Първо издание

ИК „Албор“, София, 1995

Редактор: Албена Попова

Коректор: Дора Вълевска

ISBN: 954-827-236-9

История

  1. —Добавяне

60

Сара бе споменала на Джъстин Донъли за Томасина Пъркинс и защо щеше да се появи в предаването на „Църквата на въздушния път“. В десет сутринта в неделя Донъли пусна телевизора си и в последната минута реши да запише предаването.

Томасина се появи едва в края му. Донъли не можеше да повярва на очите си, докато наблюдаваше спектакъла, устроен от преподобния Боби Хокинс, а след това и откровението, озарило Томасина, че „Джим“ е името на похитителя. Този човек, който твърди, че е способен да прави чудеса, дори не можеше да произнесе правилно името на Лори, с отвращение си помисли той и изгаси телевизора. Нарече я Лий. Въпреки всичко Донъли старателно надписа видеокасетата и я прибра в куфарчето си.

Сара позвъни десет минути по-късно.

— Не исках да ви притеснявам вкъщи — извини се тя, — но не мога да се въздържа да не ви попитам. Какво мислите? Има ли някаква вероятност мис Пъркинс да си е спомнила истинското име?

— Не. — Гласът на Донъли беше равен. Той чу как тя въздъхна.

— Все пак ще помоля хората от полицията на Харисбърг да проверят в компютъра си — рече тя. — Може и да имат досие на някой изнасилвач на деца с това име, който да е бил активен преди седемнадесет години.

— Страхувам се, че само ще си загубите времето. Онази жена Пъркинс просто налучкваше. Та нали тя никога не е преставала да общува с Всемогъщия Господ Бог. Как е Лори?

— Доста добре. — Гласът й прозвуча предпазливо.

— Гледа ли предаването?

— Не, отказва да слуша каквато и да било госпъл музика. Освен това се опитвам да я държа настрана от всичко това. Ще отидем да поиграем малко голф. Навън е доста приятно, като се има предвид, че е февруари.

— Винаги съм искал и аз да опитам. Е, това ще ви разтовари и двете. Лори води ли си дневника?

— В момента е горе и пише.

— Добре. Ще се видим утре. — Донъли затвори и реши, че единственият начин да се отърве от чувството, че не го свърта на едно място, е да се разходи. Той си даде сметка, че за първи път, откакто живееше в Ню Йорк, перспективата за една напълно свободна от ангажименти неделя съвсем не го привлича.