Мери Хигинс Кларк
Деца из града (58)

57

Оупъл се появи в агенцията за недвижими имоти точно в десет часа в понеделник сутринта. Бетси Лайънс я чакаше.

— Мисис Хокинс — подхвана тя. — Страхувам се, че това ще е последният път, в който ви водя там, така че, моля ви, сетете се за всичко, което искате да видите или за което искате да питате.

Ето я и възможността, от която Оупъл се нуждаеше. Бик й бе наредил да се сдобие с колкото може повече информация за случая.

— Това семейство преживя толкова трагедии. — Тя въздъхна. — Как е горкото момиче?

Бетси Лайънс се зарадва да установи, че Карла Хокинс явно не свързваше къщата с ужасните заглавия за арестуването на Лори Кениън по обвинение в убийство. И тя я възнагради, като си отвори устата повече от обикновено.

— Както можете да си представите, в целия град само за това се говори. Всички много ги съжаляват. Съпругът ми е адвокат и смята, че ще трябва да излязат с тезата за умствено разстройство, но трудно ще го докажат. Лори Кениън никога не се е държала като луда през всичките тези години, откакто я познавам. Сега по-добре да тръгваме.

По пътя към къщата Оупъл мълчеше. Ами ако тази снимка припомнеше на Лий миналото? Но дори и да станеше така, тя щеше да й напомни за заплахата на Бик.

През онзи далечен ден Бик беше така отвратителен. Той бе окуражил Лий да обикне истински онова глупаво пиле. Очите на Лий, винаги сведени надолу, винаги тъжни, грейваха, когато излезеше на двора. Тя се втурваше към пилето, протягаше ръчички към него и го прегръщаше. В онзи ден Бик бе взел големия месарски нож от чекмеджето в кухнята и бе смигнал на Оупъл. „Наблюдавай представлението!“

Той бе изтичал навън, размахвайки ножа нагоре-надолу пред лицето на Лий. Тя се бе ужасила и бе прегърнала пилето още по-силно. Тогава той се бе пресегнал и го бе уловил за шията. Пилето започна да кряка и Лий в неочакван изблик на смелост се опита да го изкопчи от ръцете на Бик. Той я удари толкова силно, че тя падна по гръб, после, докато се изправяше на крака, ръката му се вдигна, изви се надолу и с един замах отряза главата на пилето.

Оупъл бе почувствала как кръвта й се смразява, когато той бе хвърлил телцето на пилето в краката на Лий, където то се замята конвулсивно, впръсквайки я с кръв. Тогава Бик бе вдигнал главата на мъртвата птица и насочвайки ножа към гърлото на Лий, бе разсякъл въздуха с него, а очите му мятаха страховити искри. Със смразяващ глас той се бе заклел, че това, което се бе случило на пилето, ще сполети и нея в момента, в който спомене някому дори думичка за тях. Бик беше прав. Споменът за този ден щеше да й затвори устата завинаги или щеше да я докара до пълна лудост.

Бетси Лайънс не се притесняваше от мълчанието на своята спътница. Опитът я бе научил, че когато хората се готвеха да направят важна покупка, обикновено ставаха сериозни и вглъбени. Тъжното бе, че Карла Хокинс не бе довела дори веднъж съпруга си, за да види къщата. Докато завиваше по алеята към дома на Кениън, Бетси попита за това.

— Съпругът ми е предоставил избора изцяло на мен — спокойно отговори Оупъл. — Той има доверие на моята преценка. Аз прекрасно зная какво ще го направи щастлив.

— Това е комплимент за вас — увери я Бетси с трескава припряност.

Лайънс тъкмо се канеше да пъхне ключа в ключалката, когато вратата се отвори. Оупъл неприятно се изненада да види ниската набита фигура, облечена в тъмна пола и жилетка, която й бе представена като домашната помощница Софи Пероски. Ако жената вървеше по петите им из къщата, може би Оупъл нямаше да има възможност да остави снимката.

Но Софи остана в кухнята и задачата й се оказа по-лесна, отколкото очакваше. Във всяка от стаите тя заставаше до прозореца, уж да се наслади на гледката.

— Съпругът ми ме помоли да се уверя, че няма други къщи в прекалена близост — обясни.

В стаята на Лий тя забеляза тетрадка на бюрото. Корицата беше леко повдигната и отвътре се показваше краят на химикалка.

— Какви са точните размери на тази стая? — попита, докато се привеждаше над бюрото, за да погледне през прозореца.

Както очакваше, Бетси Лайънс започна да тършува из куфарчето си за плановете. Оупъл бързо погледна надолу и отвори тетрадката. Само първите три-четири страници бяха изписани. Пред погледа й попаднаха думите: „Д-р Донъли иска аз да…“. Сигурно Лий си водеше дневник. С цялото си същество Оупъл пожела да може да прочете написаното.

Отне й само миг да извади снимката от джоба си и да я пъхне някъде по средата на тетрадката. Тази снимка Бик бе направил на Лий през първия ден, когато бяха пристигнали във фермата. Лий стоеше пред голямото дърво, трепереща в розовия си бански костюм, и плачеше, здраво обгърнала тялото си с ръце.

Бик беше отрязал главата на Лий от снимката и бе залепил парчето най-отдолу. Така тя показваше лицето на Лий с разрошена коса и очи, пълни със сълзи, които се взираха в обезглавеното й тяло.

— Наистина тук ще сме доста надалеч от околните къщи — установи Оупъл, докато Бетси Лайънс й съобщаваше, че стаята е 12 на 18 фута, безспорно чудесни размери за спалня.