Мери Хигинс Кларк
Деца из града (48)

47

Д-р Джъстин Донъли се беше върнал у дома в Австралия за коледната ваканция с намерението да остане цял месец. Там беше лято и през тези четири седмици той се бе видял с родителите си, срещнал се бе с приятелите, свързал се бе с бившите си колеги и се отдаде изцяло на почивката.

Прекара също така голяма част от времето си с Памела Крабтрий. Преди две години, когато заминаваше за САЩ, те бяха доста близки и дори мислеха да се обвържат с обещание или годеж, но после решиха, че и двамата не са готови. Памела имаше своя собствена кариера на невролог и в момента се радваше на завидна известност сред медицинските среди в Сидни.

По време на ваканцията те обядваха заедно, ходеха на театър заедно, заедно излизаха с яхта в морето. Но въпреки че винаги беше очаквал с нетърпение да види Памела, въпреки че винаги й се бе възхищавал и беше прекарвал добре с нея, сега Джъстин усети нещо като неудовлетвореност. Може би освен конфликтите на професионална основа имаше и друго, което ги разделяше.

Измъчващото Джъстин чувство за непълнота постепенно се избистри до съзнанието, че той все повече и повече мисли за Сара Кениън. Беше я виждал един-единствен път тогава, през октомври, и въпреки това седмичните разговори с нея му липсваха. Сега му се искаше да се бе престрашил да я покани отново да вечерят заедно.

Малко преди да се върне в Ню Йорк, с Памела проведоха разговор и се съгласиха, че каквото и да е имало между тях, вече беше приключило. С огромно облекчение Джъстин Донъли се качи на самолета и уморен от дългото пътуване, се прибра в сряда по обед. Веднага легна да спи и се събуди чак в десет вечерта. Едва тогава провери оставените в негово отсъствие съобщения на телефонния секретар.

Пет минути по-късно той вече говореше със Сара. От тона на гласа й, уморен и напрегнат, сърцето му се сви. Ужасен, слушаше разказа й за онова, което се бе случило.

— Трябва да доведете Лори да я видя — посъветва я. — Утре имам някои неотложни задължения в клиниката. Какво ще кажете за петък в десет?

— Тя няма да иска да дойде.

— Ще трябва да я придумате.

— Зная. — Последва пауза, после Сара рече: — Радвам се, че се върнахте, д-р Донъли.

Аз също, помисли си Джъстин, докато затваряше телефона. Той знаеше, че Сара все още не е осъзнала напълно какво я чака. Лори беше извършила убийство в едно от своите състояния и с това множествената личност, която тя представляваше, можеше да се окаже извън възможностите му за помощ.