Мери Хигинс Кларк
Деца из града (47)

46

Томасина Пъркинс живееше в малка четиристайна къщичка в Харисбърг, Пенсилвания. Седемдесет и две годишна, тази бодра и весела жена имаше един-единствен недостатък — много обичаше да разправя за най-важното събитие в своя живот — участието си в случая Лори Кениън. Тя беше касиерката, позвънила в полицията, когато Лори бе изпаднала в истерия сред закусвалнята.

Най-много съжаляваше за това, че не бе успяла да огледа по-добре онези двамата и не бе могла да чуе името, с което жената бе нарекла мъжа, докато извеждаха Лори от закусвалнята. Понякога Томасина ги сънуваше, особено мъжа, но той никога нямаше лице, само дълга коса, брада и силни ръце, покрити с гъсти къдрави косми.

Томасина разбра за ареста на Лори Кениън от телевизионните новини в шест часа. Горкото семейство, помисли си тя тъжно. Всичките тези беди. А те й бяха толкова благодарни. Дори се бе появила с тях по „Добро утро, Америка“, след като Лори се беше прибрала у дома. Същия този ден Джон Кениън тихичко й бе дал чек за пет хиляди долара.

Томасина се беше надявала семейство Кениън да продължат да поддържат връзка с нея. Известно време тя редовно им пишеше дълги обстоятелствени писма, в които им разказваше как всеки, който минавал през закусвалнята, искал да узнае за случая и как очите на слушателите й се насълзявали, докато тя им разправяла колко уплашена изглеждала Лори и колко жално плачела.

След това един ден тя получи писмо от Джон Кениън. Той отново й благодареше за любезността, но по-надолу добавяше, че може би ще е по-добре, ако спре да им пише. Писмата разстройвали жена му. Всички те се опитвали да превъзмогнат спомена за онова ужасно време от миналото.

Томасина се почувства дълбоко разочарована. Тя толкова много искаше да я поканят на гости, тъй че да може да разказва нови истории за Лори. И въпреки че продължи да им изпраща поздравителни картички, за Коледа, те никога повече не й отговориха.

После тя изпрати съболезнованията си на Сара и Лори, след като бе прочела за катастрофата през септември, и получи много мило писмо от Сара, която я уверяваше, че майка й и баща й винаги са смятали Томасина за пратена им от бога в отговор на техните молитви, и отново й благодареше за петнадесетте години щастие, които нейното семейство беше изживяло, след като Лори се бе завърнала у дома. Томасина сложи писмото в рамка, за да бъде сигурна, че нито един от гостите й няма да пропусне да го прочете.

Томасина обичаше да гледа телевизия, особено в неделя сутрин. Тя беше дълбоко религиозна и „Църквата на въздушния път“ беше най-любимото й предаване. Предана на преподобния Рътланд Гарисън, тя се почувства истински покрусена, когато той почина.

Преподобният Боби Хокинс беше толкова различен. Томасина нямаше доверие в него. Той й внушаваше особено чувство. Но въпреки това беше като някаква хипноза да ги гледа заедно с Карла. Просто не можеше да свали очи от тях. А той със сигурност беше завладяващ оратор.

Сега Томасина трескаво очакваше отново да дойде неделната утрин, та когато преподобният Боби каже на всички да поставят ръцете си на телевизорите и да си пожелаят някое чудо, тя да се помоли арестът на Лори да се окаже грешка. Но все още беше сряда, а не събота и трябваше да изчака до края на седмицата.

В девет часа вечерта телефонът звънна. Беше продуцентът на местното телевизионно шоу „Добро утро, Харисбърг“. Той се извини за късното обаждане и попита Томасина дали е съгласна да участва в утрешното предаване и да поговори за Лори.

Томасина потръпна от вълнение.

— Прегледах отново случая Кениън, мис Пъркинс — каза продуцентът. — Боже, колко жалко, че не можете да се сетите за името на мъжа, с когото Лори е била в закусвалнята.

— Зная — съгласи се Томасина. — Името като че ли все се мъчи да изплува в мозъка ми, но този човек вероятно вече е или мъртъв, или живее някъде из Южна Америка. Така че каква полза би имало?

— Много голяма полза би имало — увери я продуцентът. — Вашите свидетелски показания са единственото достоверно доказателство, че Лори може би е била насилвана от своите похитители. А в съда тя ще се нуждае от много сериозни доказателства, за да спечели нужното съчувствие. Но за това ще говорим утре в предаването.

Като затвори телефона, Томасина скочи и забърза към спалнята. Извади най-хубавата си рокля — от синя коприна — и подходящо към нея сако, после ги разгледа внимателно. Нямаше петна, слава богу. Тя приготви и най-свестния си корсет, неделните обувки и чорапогащника от магазина на Джей Си Пени, който пазеше за специални случаи. Откакто беше спряла да работи, вече не си слагаше ролки на косата за през нощта, но сега внимателно нави изтънелите си кичури около всяка една ролка.

Малко преди да си легне, в съзнанието й изплува съветът на преподобния Боби, че човек трябва да се моли за чудото, което очаква.

Племенницата й бе подарила за Коледа комплект бледолилави пликове и листове за писма. Тя ги извади и потърси новата си химикалка „Бик“, която си беше купила от супермаркета. Настани се до малката масичка за закуска и написа дълго писмо до преподобния Боби Хокинс, в което му разказа всичко за участието си в случая с Лори Кениън. Тя обясни, че преди години е отказала да се подложи на хипноза, чрез която евентуално да си припомни името, с което жената бе нарекла мъжа. Винаги бе вярвала, че да се подложиш на хипноза означава да повериш душата си на някой друг, а Господ не одобрява подобни неща. Какво мислеше преподобният Боби за това? Тя ще послуша неговия съвет. Моля ви, пишете ми по-скоро.

Тя написа и едно второ писмо до Сара, за да й разкаже какво е намислила.

После реши да прибави към писмото до преподобния Боби Хокинс и дарение от два долара.