Мери Хигинс Кларк
Деца из града (37)

36

Грег Бенет си беше казал, че въобще не му пука. Или по-точно — беше си казал, че не трябва да му пука. В този колеж имаше толкова много привлекателни момичета. А още по-много бе срещнал в Калифорния. Щеше да получи дипломата си през юни и тогава щеше да замине за Станфорд да учи за магистърска степен.

На двадесет и пет години Грег беше, а и се чувстваше доста по-възрастен от своите състуденти. Сега той гледаше с недоумение на онзи деветнадесетгодишен младеж, който бе зарязал колежа след първата си година в него, за да започне собствен бизнес. Не че от спомена го болеше. Дори това, че си бе пробил ушите тогава, днес му се струваше като нещо добро. Ако не друго, поне бе успял да разбере колко малко знаеше всъщност. Освен това бе открил, че международните финанси са най-подходящата за него специалност.

Беше се върнал от Лондон преди месец и веднага потъна в обичайната януарска суетня на колежа. Добре, че поне успя да отиде на ски — цял един уикенд в Кемълбек. От пухкавия сняг пистите бяха станали чудесни.

Грег живееше в малък апартамент, надстроен върху гаража на частна къща, на две мили от колежа. Обзавеждането беше чудесно и му вършеше добра работа. Той нямаше никакво желание да споделя жилището си с още три-четири момчета и непрекъснато да прави купони. Мястото беше просторно и чисто, разтегаемият диван беше удобен и за сядане, и за спане, а в кухненския бокс можеше дори да се готви.

Когато в началото пристигна в Клинтън, първото момиче, което забеляза, беше Лори. А и кой не би я забелязал? Но се оказа, че часовете им не съвпадат. После, преди година и половина, те случайно се озоваха един до друг в аудиторията по време на прожекцията на „Кино Парадизо“^[1]. Филмът беше страхотен. Когато лампите светнаха, тя се обърна към него и попита: „Не беше ли чудесно?“.

Такова беше началото. Ако някое друго момиче, привлекателно като нея, му беше дало знак за благоразположение, Грег нямаше да се колебае да предприеме следващата стъпка. Но нещо у Лори го спираше. Той инстинктивно усещаше, че няма да стигне доникъде, ако прибърза; в края на краищата отношенията им се бяха развили по-скоро като приятелски, отколкото като интимни. Тя беше толкова сладка. Не сладникава, а сладка. Можеше да бъде невероятно забавна и в следващия момент да стане твърда като стомана. При третата им среща той подхвърли, че вероятно е била доста разглезено дете. Бяха отишли да играят голф, но се оказа пълно с хора. Наложи им се да чакат цял час, докато им дойде редът. Тя беше доста огорчена от това.

— Обзалагам се, че никога не ти се е налагало да чакаш. А мама и татко са те наричали тяхната малка принцеса — закачи я той. Тя се засмя и си призна, че наистина е било така. Същата вечер му разказа за отвличането си.

— Последното нещо, което си спомнях, беше как стоя пред къщи с розовия си бански и как някой ме вдига на ръце. Следващото бе как се събуждам в собственото си легло. Единственият проблем е, че това се случваше две години по-късно.

— Съжалявам, че те упрекнах в разглезеност — рече й той. — А е трябвало да бъде така.

Тя се засмя.

— Всъщност глезеха ме и преди, и след това. Прав беше.

Грег знаеше, че в очите на Лори той е предан приятел. Но за него нещата не стояха толкова просто. Не можеш да бъдеш часове наред с момиче с външността на Лори, мислеше си той, очарователна с вълнистия поток от руса коса, с дълбоките сини очи, със съвършените черти, без да ти се иска да прекараш с нея и остатъка от живота си. Но когато тя започна да го кани у тях за уикендите, той разбра, че Лори също започва да се влюбва в него.

И тогава изведнъж една неделя сутрин през май всичко свърши. Той ясно си спомняше този ден. Спа до късно, а Лори си бе наумила да се отбие при него след църква. Носеше кифли, топено сирене и пушена сьомга. Бе потропала на вратата и след като той не се обади, бе извикала: „Знам, че си си вкъщи“.

Грег грабна един халат, отвори вратата и просто я зяпна. Облечена в ленена рокля и със сандали, тя изглеждаше хладна и свежа като самата утрин. Влезе, свари кафе, извади пакетите, които бе донесла, и му каза да не се притеснява за неоправеното легло. Прибираше се вкъщи, така че щеше да постои само няколко минути. Когато си отидеше, той можеше да се излежава целия ден, ако иска.

На тръгване тя обви ръце около врата му, целуна го лекичко и му рече, че е време да се обръсне. „Въпреки това ми харесваш. Хубав нос, силна брадичка, симпатичен перчем.“ Тя го целуна отново и се обърна да си върви. Тогава се случи всичко. Несъзнателно Грег я последва до вратата, стисна я за ръцете и я повдигна, после я прегърна. Тя полудя. Започна да хълца, да го рита, за да го отпъди от себе си. Той я пусна и ядосано попита какво, по дяволите, й става. Да не би да си мисли, че е Джак Изкормвача? Тя избяга от апартамента му и повече никога не му проговори, освен за да му каже да я остави на мира.

Той би се радвал, ако можеше да направи тъкмо това. Единственият проблем беше, че и през лятото, докато работеше като стажант в Ню Йорк, и през изминалия семестър, докато учеше в Института по банково дело в Лондон, той не успя да я забрави. Сега, когато се бе върнал, положението беше същото — тя твърдо отказваше да го види.

 

 

В понеделник вечерта Грег отиде до кафенето в студентския център. Знаеше, че Лори понякога се отбива там. Умишлено се присъедини към една компания, в която имаше няколко момичета, живеещи в нейния блок.

— Звучи смислено — тъкмо казваше една от тях, седнала в другия край на масата. — Лори често излиза към девет вечерта. Жена му е в Ню Йорк през цялата седмица, с изключение на почивните дни. Опитах се да се пошегувам с Лори за това, но тя просто не ми обърна внимание. Очевидно е, че се среща с някого, но не й се говори по въпроса.

Грег наостри уши. Сякаш случайно той премести стола си напред. Така чуваше по-добре.

— Както и да е. Марджи работи всеки следобед в административния отдел. Видяла е доста гадости там и много добре знае защо Секси Алън ходи угрижен.

— Не мисля, че Грант е секси. Според мен той е просто един приятен човек. — Забележката беше направена от някаква тъмнокоса студентка, която имаше вид на здравомислещ човек.

Клюкарката обаче отхвърли възражението й.

— Ти може и да не го намираш за секси, но доста хора смятат, че е така. А както се вижда, и Лори е на същото мнение. Чух, че му изпращала любовни писма и ги подписвала с „Леона“. Той е показал писмата в администрацията, като е твърдял, че всичко в тях е измислица. Може би го е страх, че както му пише тези писма, по същия начин може да разказва за тяхната малка авантюра наляво-надясно. Предполагам, че просто се застрахова, преди всичко това да стигне до ушите на жена му.

— А за какво му пише?

— Питай по-добре за какво не пише. Ако се съди по писмата, те го правят в кабинета, в къщата му и къде ли не още.

— Не може да бъде!

— Ами след като жена му все я няма. Случват се и такива неща. Спомни си на погребението на родителите й как само се втурна по пътеката, когато тя припадна.

Грег Бенет не си направи труда да вдигне стола, който събори, докато напускаше заведението.