Мери Хигинс Кларк
Деца из града (3)

2

Сара бързаше по тротоара, като внимателно носеше парче от празничната торта, сложено в хартиена чинийка. Лори обичаше шоколадов пълнеж и Сара искаше да се извини за това, че не си е играла с нея, докато мама имаше гости. Тя беше слабичко дванадесетгодишно момиченце с дълги крака, големи сиви очи, морковеночервена коса, която се накъдряше от влагата, млечнобяла кожа и съзвездие от лунички, разпръснато около носа й. Не приличаше на никой от родителите си — майка й беше дребна, руса и синеока; баща й беше с посивяла коса, която някога е била тъмнокестенява.

Сара се тревожеше от мисълта, че Джон и Мери Кениън бяха доста по-възрастни от родителите на другите деца. Тя все се страхуваше, че те могат да умрат, преди да е пораснала. Веднъж майка й бе обяснила:

— От петнадесет години бяхме женени и вече нямах надежда, че ще мога някога да имам деца, но когато бях на тридесет и седем, разбрах, че си на път. Истински дар Божи. После, когато след осем години се роди Лори — о, Сара, това беше наистина чудо!

Когато беше във втори клас, Сара бе попитала сестра Катерина кое е по-хубаво — Божият дар или чудото?

— Чудото е най-прекрасният Божи дар, който човек може да получи — й бе отвърнала сестра Катерина. Същия следобед, когато ненадейно Сара избухна в плач по време на час, тя излъга и рече, че я боли коремът.

Макар да знаеше, че Лори е любимката на родителите й, Сара продължаваше да ги обича с цялото си сърце. Когато беше на десет години, тя се спазари с Господ. Ако той не позволи татко и мама да умрат, преди да е пораснала, тя щеше да почиства кухнята всяка вечер, да помага в грижите за Лори и никога повече нямаше да дъвче дъвка. Тя спазваше своята част от сделката и засега Господ се вслушваше в молбата й.

Несъзнателно тя се усмихна, после зави на ъгъла на Туин Оукс и изведнъж зяпна. Две полицейски коли бяха спрели на алеята, а фаровете им светеха. На пътя се бяха скупчили много от съседите. Дори новодомците от двете къщи малко по-надолу, с които почти не се познаваха, бяха тук. Всички изглеждаха уплашени и тъжни и държаха здраво децата си за ръка.

Сара започна да тича. Може би мама и татко бяха болни. Ричи Джонсън, неин съученик в Маунт Кармел, стоеше на моравата. Сара го попита защо се бяха събрали всички тези хора.

Ричи имаше вид, като че ли я съжалява. Лори е изчезнала, каза й той. Старата мисис Уелън видяла как някакъв мъж я вкарва в една кола, но не си дала сметка, че всъщност я отвличат…