Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
All Around the Town, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 22гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2011)
Разпознаване и корекция
sonnni(2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Деца из града

Американска. Първо издание

ИК „Албор“, София, 1995

Редактор: Албена Попова

Коректор: Дора Вълевска

ISBN: 954-827-236-9

История

  1. —Добавяне

23

Бик се чувстваше много изнервен след последния път, когато участва в предаването.

— Този старец ме мрази, Оупъл — оплака се той. — Ревнува заради всичките обаждания и писма, които се получават за мен. Позвъних на един от членовете на събора и го попитах защо не ме търсят вече, а той ми довери, че причината е у него.

— Може би е по-добре да останем в Джорджия, Бик — предложи Оупъл. Тя се извърна при язвителното изражение, което се изписа на лицето му. Седеше до масата в трапезарията, заобиколена от пощенски пликове.

— Как сме с даренията тази седмица?

— Много добре. — Всеки вторник по местната телевизионна програма, а също и когато говореше на разни събирания, той призоваваше хората да правят дарения за различни благотворителни цели. Оупъл и той бяха единствените, които имаха право да разполагат с тези средства.

— Но не са толкова добри, колкото тези, които „Църквата на въздушния път“ набира всеки път, щом аз говоря.

 

 

На двайсет и осми октомври се обадиха от Ню Йорк. Когато затвори телефона, Бик се втренчи в Оупъл със светнали очи.

— Гарисън е умрял тази нощ. Поканен съм да стана пастор на „Църквата на въздушния път“. Искат да се преместим за постоянно в Ню Йорк колкото е възможно по-скоро. Ще отседнем в „Уиндам“, докато си изберем резиденция.

Оупъл понечи да се втурне към него, после спря. Изразът на лицето му й подсказа да го остави на мира. Той отиде в кабинета си и затвори вратата. След няколко минути тя чу слабите звуци на някаква музика и разбра, че отново е пуснал музикалната кутия на Лий. Тихо пристъпи към вратата и се заслуша в приглушения глас, който пееше: „Из града… Момчета и момичета заедно…“.