Мери Хигинс Кларк
Деца из града (23)

22

Седемдесет и осем годишният Рътланд Гарисън знаеше още от времето, когато беше малчуган, че е призван да служи на църквата. През 1947 той получи вдъхновение и откри потенциалните възможности на телевизията. Тогава успя да убеди телевизионната компания „Дюмон“ от Ню Йорк да отделя по един час всяка неделя сутрин за религиозното предаване „Църквата на въздушния път“. Оттогава насам той не беше спрял да проповядва Божието слово от телевизионния екран.

Сега сърцето му вече едва се крепеше и неговият лекар го бе предупредил да се оттегли незабавно. „В живота си сте направили достатъчно за цяла дузина мъже, преподобни Гарисън, му бе казал той. Построили сте духовно училище, болница, сиропиталища, старчески домове и какво ли не още. Време е да се погрижите и за себе си.“

Гарисън знаеше по-добре от всеки друг колко лесно е да се отклонят огромни суми от подобни благотворителни начинания, за да напълнят алчни джобове. Не искаше неговият наследник да е от хората, които биха се възползвали от тази възможност.

Също така той прекрасно знаеше, че неговото предаване не се нуждае само от някой, който да вдъхновява и води стадото, а от човек, чиито проповеди наистина да възвисяват духа.

— Ние трябва да изберем водещ с чувство за предаването, а не някакъв обикновен шоумен — предупреди Гарисън членовете на събора на „Църквата на въздушния път“. Въпреки всичко в края на октомври след третото появяване на преподобния Боби Хокинс като гост на предаването съборът гласува той да бъде поканен за водещ.

Гарисън имаше правото на вето над решенията на събора.

— Не съм сигурен в този човек — ядосано заяви той пред членовете му. — Има нещо в него, което ме притеснява. Няма нужда да се бърза.

— Но той притежава истински качества на месия — възпротиви се един от присъстващите.

— Самият месия ни предупреждава да се пазим от фалшивите пророци. — Рътланд Гарисън разбра от снизходителния и леко раздразнен израз по лицата на мъжете около себе си — всички те вярват, че неговите възражения са плод единствено на нежеланието му да се оттегли. Той се изправи.

— Правете каквото искате — рече уморено. — Аз си отивам вкъщи.

Тази нощ преподобният Рътланд Гарисън почина, докато спеше.