Мери Хигинс Кларк
Деца из града (113)

112

Сара седеше зад бюрото на Бетси Лайънс и четеше документацията по продажбата на къщата.

— Първият път, когато Карла Хокинс е дошла в този офис, е било малко след като обявихме къщата за продан — рече тя.

— Но аз не й я показах веднага.

— И как стана така, че й я показахте?

— Тя разглеждаше проспекта и сама я забеляза.

— А случвало ли ви се е да я оставите сама в къщата?

— Никога — отсече Лайънс.

— Мисис Лайънс, в края на януари от нашата кухня изчезна един нож за месо. Сега виждам, че няколко пъти преди това Карла Хокинс е разглеждала къщата. Не е лесно да се открадне нож от поставка на стената, освен ако човекът не е разполагал с малко време насаме. Спомняте ли си да сте я оставяли сама в кухнята?

Лайънс прехапа устни.

— Да — неохотно си призна тя. — Беше си изпуснала ръкавицата в стаята на Лори и аз я оставих да чака в кухнята, докато я донеса.

— Добре. Нещо друго. Не е ли твърде необичайно купувачите да не се пазарят за цената на имота?

— Сара, вие имахте късмет да продадете толкова изгодно къщата при това състояние на пазара.

— Не съм сигурна дали става въпрос за късмет. Не е ли твърде странно да купиш имот и да позволиш на предишните собственици да останат в къщата, без дори да им поискаш наем?

— Наистина е необичайно.

— Не се изненадвам. И едно последно нещо. Погледнете тези дати. Мисис Хокинс най-често е идвала в събота сутрин около единадесет.

— Да.

— Това беше именно времето, когато Лори ходеше на терапия — тихо рече Сара, — и те са го знаели. Пилешката глава е трябвало да изплаши Лори. После ножът. Снимката в дневника й. Тези хора, мотаещи се из къщата с кутии, които не тежаха и паунд. Лори, която настоя да се върне обратно в клиниката в нощта, когато се прибра у дома малко след като Хокинс се отбиха. И… розовата къща. Карла Хокинс я спомена вечерта, когато вечерях с тях. Мисис Лайънс, някога казвали ли сте на мисис Хокинс, че ъгловата къща на нашата улица на времето беше боядисана в ужасен розов цвят?

— Никога не съм знаела, че е била розова.

Сара грабна телефона.

— Трябва да се обадя вкъщи.

Грег Бенет вдигна слушалката.

— Грег, радвам се, че си там. Стой на всяка цена с Лори.

— Тя не е тук — отвърна Грег. — Надявах се, че е с теб. Сара, Брендън Муди е при мен. Джъстин също се обади, че идва. Сара, Хокинс са хората, отвлекли Лори. Джъстин и Муди са сигурни в това. Къде е Лори?

Сара го знаеше, и то със сигурност, за която нямаше разумно обяснение.

— Къщата — извика тя. — Отивам в къщата.