Мери Хигинс Кларк
Деца из града (112)

111

Новият брой на списание „Пипъл“ с преподобния Боби и Карла Хокинс на корицата пристигна във всички пощенски клонове на страната.

В Харисбърг Томасина Пъркинс възкликна, когато видя снимката на семейство Хокинс върху корицата, и почти им прости за проявеното пренебрежително отношение към нея. Тя отвори на статията и зяпна при вида на съвършено различната снимка на двамата, направена преди двадесет години. Златната му обица. Силно окосмените ръце. Брадата. Острата, тъмна и права коса. Държаха китари. Спомените нахлуха в съзнанието на Томасина. Тя прочете: „Бик и Оупъл, кандидати за бъдещи рок звезди“. Бик. Името, което бе напирало да изскочи в съзнанието й през всичките тези години.

Петнадесет минути след разговора си със Сара Джъстин напусна кабинета си, за да поеме към Кънектикът, където бе поканен да участва в семинар. Докато минаваше покрай секретарката си, той забеляза на бюрото й отворено списание. Случайно хвърли поглед към една от снимките в него и кръвта му се смрази. Грабна бързо списанието. Високото дърво. Къщата я нямаше, но кокошарникът беше там, отзад… Текстът гласеше: „Мястото, където се е намирала къщата, от която преподобният Боби е тръгнал към своето призвание“.

Джъстин изтича обратно в кабинета си, измъкна възстановената снимка на Лори и я сравни с тази от списанието. Дървото беше сякаш по-високо на новата снимка, но имаше същия възлест, дебел ствол; ъгълът от кокошарника на старата снимка беше същият като на новата. И каменната стена, която стърчеше зад дървото.

Той изхвърча от клиниката. Колата му беше паркирана на улицата. Щеше да се обади на Сара от телефона в колата. В съзнанието си виждаше телевизионното предаване, в което преподобният Боби Хокинс се молеше над Томасина Пъркинс, за да си спомни тя името на хората, отвлекли Лий.

В Тийнек Бети Муди доволно седна да прочете новия брой на списание „Пипъл“. Необичайно ленив, Брендън си беше дал почивка от няколко дни. Устните му се присвиха, когато видя снимката на Хокинс на корицата.

— Не мога да ги понасям тези двамата — промърмори той, докато гледаше през рамо. — Какво ли са измислили да напишат за тях?

Бети прелисти страниците и стигна до статията.

— Боже мили — изломоти Муди, като прочете „Бик и Оупъл, кандидати за бъдещи рокзвезди…“

— Какво ми става? — възкликна Брендън. — Беше ясно като бял ден. — Той се спусна към коридора, където спря единствено за да грабне пистолета си от едно чекмедже.