Мери Хигинс Кларк
Деца из града (108)

107

Карън Грант ужасно се раздразни, когато във вторник сутринта установи, че Кони Сантини не беше зад бюрото си. Ще я уволня, рече си тя, докато палеше лампите и изслушваше съобщенията от секретаря. Имаше едно и от Сантини. Налагало и се да свърши спешно някаква работа, но щяла да дойде в офиса по-късно. Какво ли спешно можеше да има в нейния живот, помисли си Карън, докато отваряше първото чекмедже на бюрото си и вадеше от него черновата на изявлението, което смяташе да направи в съда при произнасянето на присъдата над Лори Кениън. То започваше с думите: „Алън Грант беше несравним съпруг“.

 

 

Само Карън да знаеше къде съм сега, помисли си Кони Сантини, докато заедно с Ан Уебстър седяха в малката чакалня пред кабинета на прокурора. Сара Кениън и мистър Муди бяха вътре и разговаряха с него. На Кони много й харесваше напрегнатата атмосфера на това място. Постоянно звънене на телефони. Млади адвокати, които сновяха насам — натам с папки под мишница. Една адвокатка врътна припряно глава и извика: „Остави ми съобщение. Не мога да говоря сега. Заета съм в съда“.

Сара Кениън се появи на вратата и рече:

— Влезте, ако обичате. Прокурорът иска да говори с вас.

След миг, докато ги представяше на прокурора Левин, Ан Уебстър хвърли поглед към бюрото му и забеляза някакъв предмет в надписан найлонов плик.

— Боже мой, та това е гривната на Карън — възкликна тя. — Къде я намерихте?

 

 

Час по-късно прокурорът Левин и Сара се намираха в кабинета на съдията Армън.

— Ваша чест — подхвана Левин, — не знам откъде да започна, но съм тук заедно със Сара Кениън, за да помолим за отлагане произнасянето на присъдата над Лори Кениън с две седмици.

Веждите на съдията се повдигнаха.

— Защо?

— Съдия, никога преди не ми се е случвало подобно нещо, особено когато обвиняемият се е признал за виновен. Сега обаче имаме сериозни основания да се съмняваме дали Лори Кениън е извършила това престъпление. Както знаете, мис Кениън заяви пред вас, че не си спомня да е извършвала убийството, но приема заключението от щатското разследване, че го е извършила. В момента някои нови и доста изненадващи доказателства излязоха наяве и те хвърлят сериозни съмнения относно нейната вина.

Сара слушаше мълчаливо прокурора да разказва за гривната, за твърденията на бижутера, за посещението в бензиностанцията в Клинтън. После той подаде на съдията писмените показания на Ан Уебстър и Кони Сантини.

Двамата мълчаливо изчакаха трите минути, за които съдията прочете показанията и прегледа наличните документи. Когато свърши, той поклати глава и рече:

— Седя на това съдийско място от двадесет години и никога не съм виждал подобно нещо. Разбира се, предвид обстоятелствата отлагам произнасянето на присъдата.

Той погледна със съчувствие към Сара, която седеше, стиснала с ръце страничните облегалки на стола, а на лицето й беше изписана смесица от най-различни чувства.

Тя се опита да овладее гласа си.

— Съдия, от една страна, съм очевидно безкрайно щастлива, но, от друга, ужасно съжалявам, че й позволих да се признае за виновна.

— Не бъди толкова строга към себе си, Сара — смъмри я съдията Армън. — Всички знаем, че направи невъзможното, за да я защитиш.

Прокурорът се изправи.

— Канех се да поговоря с мисис Грант за изявлението, което искаше да направи в съда. Вместо това май ще трябва да си поговорим с нея за фактите около смъртта на съпруга й.

 

 

— Какво искате да кажете с това, че присъдата няма да бъде произнесена в понеделник — попита с негодувание Карън. — Какво непредвидено обстоятелство е възникнало? Мистър Левин, искам да разберете, че целият този съдебен процес е за мен ужасно преживяване. Не желая да виждам отново това момиче. Дори самото подготвяне на изявлението пред съдията е разстройващо.

— Просто технически проблеми, нищо повече — успокояващо рече Левин. — Защо не дойдете утре към десет. Искам да прегледаме заедно с вас изказването ви.

 

 

Кони Сантини се появи в офиса към два часа, очаквайки гневът на Карън да се стовари отгоре й. Прокурорът я бе предупредил да не споменава нищо на Карън за срещата си с него. Карън, както винаги, беше много заета и не зададе никакви въпроси на секретарката си.

— Стой на телефона — нареди тя на Кони. — И казвай, че съм излязла. Работя върху изказването си. Искам този съдия да разбере какво съм преживяла.

 

 

На следващата сутрин Карън внимателно се облече за срещата. Щеше да е прекалено да се появи в черно и днес. Вместо това тя си сложи син ленен костюм и подходящи обувки. Гримът й беше дискретен.

Прокурорът не я накара да чака.

— Влезте, Карън. Радвам се да ви видя.

Той винаги беше любезен, а и беше доста привлекателен мъж. Карън му се усмихна.

— Готова съм с изказването пред съдията. Мисля, че доста точно отразява какво чувствам.

— Преди да стигнем до това, има някои неща, които искам да обсъдя с вас. Защо не влезете тук?

Тя се изненада, че той не я покани в личния си кабинет. Вместо това я въведе в друга, по-малка стая. Вътре имаше няколко души и стенографка. В двама от мъжете тя разпозна детективите, които бяха разговаряли с нея у дома й на сутринта, когато бе открито тялото на Алън.

Прокурорът Левин беше някак си различен. Гласът му звучеше делово и отчуждено, докато казваше:

— Карън, ще ви прочета конституционните права.

— Какво?

— Имате право да не говорите. Разбирате ли това?

Карън Грант усети как кръвта се отдръпва от лицето й.

— Да.

— Имате право на адвокат… всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда.

— Да, разбирам, но какво, по дяволите, става? Аз съм вдовицата на жертвата.

Той продължи да й чете правата и да я пита дали разбира. Накрая рече:

— Ще се подпишете ли тук, че са ви били прочетени правата, и ще говорите ли с нас?

— Да, но мисля, че всички вие сте полудели. — Ръката й трепереше, докато поемаше листа.

Започнаха въпросите. Тя не усещаше, че я снимат с видеокамера, и едва чуваше тракането на пишещата машина.

— Не, разбира се, че не съм напускала летището онази нощ. Не. Не съм паркирала на друго място. Онази дъртачка Уебстър винаги е полуспяща. През цялото време гледах онзи тъп филм, а тя хъркаше до мен.

Показаха й разписката за горивото, с което бе заредила на бензиностанцията.

— Това е някаква грешка. Датата е сбъркана. Тези хора никога не знаят какво вършат.

Гривната.

— Продали са толкова много от тези гривни. Защо мислите, че аз съм единствената клиентка на този магазин? Както и да е, загубих я. Самата Ан Уебстър каза, че я е нямало на ръката ми, когато бяхме с нея на летището.

Главата на Карън започна да я цепи, когато прокурорът я осведоми, че нейната гривна е била единствена по рода си, а в клетвените си показания Ан Уебстър твърди, че на летището тя е забелязала гривната на китката на Карън и дори след това се е обадила да съобщи за нея в „Изгубени вещи“.

Времето минаваше, докато тя измисляше разни отговори на въпросите им.

Отношенията им с Алън?

— Великолепни. Бяхме лудо влюбени един в друг. Разбира се, че не е искал развод в разговора по телефона онази нощ.

Едуин Ранд?

— Просто приятел.

Гривната?

— Не искам повече да говоря за гривната. Не, не съм я загубила в спалнята.

Вените на врата на Карън Грант започнаха да пулсират. Очите й се навлажниха. Мачкаше носна кърпичка в ръцете си.

Прокурорът и детективите усетиха, че тя започва да осъзнава — по този начин нямаше да се измъкне. Вече чувстваше как мрежата около нея се затяга.

По-възрастният детектив, Франк Рийвс, опита да прояви съчувствие:

— Разбирам как се е случило. Отишли сте вкъщи, за да се помирите със съпруга си. Той вече е спял. Видели сте чантата на Лори Кениън на пода до леглото. Може би сте си помислили, че в края на краищата Алън ви лъже за истинските си отношения с нея. Ядосали сте се. Ножът е бил там. По-късно сте осъзнали какво сте извършили. Сигурно е било голям шок за вас да научите, че сме намерили ножа в стаята на Лори.

Докато Рийвс говореше, главата на Карън клюмна, цялото й тяло се отпусна. Очите й плуваха в сълзи и тя горчиво изрече:

— Когато видях чантата на Лори, наистина помислих, че той ме мами. Беше ми съобщил по телефона, че иска развод и че има друга. После разбрах, че ножът е у нея, и не можех да повярвам. Не можех да повярвам също, че Алън е мъртъв. Никога не съм имала намерение да го убивам.

Тя умолително погледна към прокурора и детективите.

— Наистина го обичах — изхълца. — Той беше толкова щедър.