Мери Хигинс Кларк
Деца из града (107)

106

Ан Уебстър и съпругът й се завърнаха от пътуването си сутринта на 26 август. Муди успя да се свърже с мисис Уебстър по обяд и успя да я убеди незабавно да се срещне с него и Сара. Когато пристигнаха в Бронксвил, Уебстър беше неочаквано пряма.

— Много мислих за нощта, когато Алън умря — започна тя. — Знаете, че никой не обича да го правят на глупак. Оставих Карън да твърди, че не е местила колата. Но знаете ли какво? Имам доказателство, че го е направила.

Муди вдигна глава. Устата на Сара пресъхна.

— С какво доказателство разполагате, мисис Уебстър?

— Казах ви, че Карън беше угрижена по пътя към летището. Това, което забравих да спомена, е, че тя ми се сопна, когато й обърнах внимание, че горивото на колата е на свършване. Е, тя не зареди по пътя към летището, нито по пътя на връщане от летището, не зареди и на следващата сутрин, когато с нея тръгнахме за Клинтън.

— Знаете ли как плаща Карън Грант на бензиностанциите: с кредитна карта или в брой? — попита Муди.

Уебстър се усмихна мрачно.

— Можем да се обзаложим, че ако е зареждала в онази нощ, е платила с кредитна карта на агенцията.

— Къде са отчетите от януари?

— В офиса. Карън никога няма да ми позволи да вляза и да прегледам папките, но Кони ще го направи, ако я помоля. Ще й се обадя.

Тя дълго говори с бившата си секретарка. Когато затвори, рече:

— Имате късмет. Карън е на някакво пътуване, организирано от „Американ Еърлайнс“. Кони ще се радва да провери документите. Поискала е повишение, но Карън я е срязала.

 

 

По пътя към Ню Йорк Муди предупреди Сара:

— Знаеш много добре, разбира се, че дори да докажем, присъствието на Карън Грант в района на Клинтън през онази нощ, това все още не е доказателство, че има нещо общо със смъртта на съпруга си.

— Знам — отвърна Сара. — Но, Брендън, не може да няма някаква следа, която да ни върши работа.

 

 

Кони Сантини им се усмихна победоносно.

— Има януарска сметка от бензиностанцията „Ексън“ малко след шосе 78 и на четири мили от Клинтън — рече тя, — както и копие от фактурата с подписана Карън. О, боже, ще напусна тази работа. Тя е толкова долна. Не получих повишение миналата година, понеже бизнесът не вървеше. Сега се подобрява, и то значително, но тя се е стиснала за всеки цент. Ще ви кажа обаче следното — тя хвърля повече пари за бижута, отколкото аз печеля на година.

Сантини посочи към бижутерския магазин „Л. Краун“ във фоайето.

— Пазарува оттам със същата лекота, с която някои хора купуват от щанда за козметика. Но пак е стисната. В деня, в който съпругът й почина, тя си бе купила гривна, а после я загуби. Накара ме да лазя къде ли не, за да я търся. Когато на следващия ден се обадиха за Алън, тя тъкмо беше отишла в „Краун“ и вдигаше врява до бога, че са й продали гривна с повредена закопчалка. Отново се бе разкопчала и този път окончателно я бе загубила. И ако мен питате, на закопчалката й нямаше нищо. Просто не е отделила достатъчно време да я затвори добре, но можете да сте сигурни, че ги е принудила да й дадат нова гривна.

Гривна, помисли си Сара, гривна! В деня, в който Лори се бе признала за виновна, в спалнята на Алън Грант тя, или по-точно, нейното момчешко превъплъщение, бе показало как вдига нещо от пода и го пъха в джоба си. Никога не ми е хрумвало, че гривната, намерена в изцапаните с кръв джинси на Лори, може да не е нейна, рече си. Никога не поисках да я видя.

— Мис Сантини, много ни помогнахте — каза Муди. — Ще бъдете ли тук още известно време?

— До пет. И нито секунда повече.

— Чудесно.

Зад щанда в „Л. Краун“ стоеше млад служител. Впечатлен от твърдението на Муди, че е от застрахователна компания и събира информация по повод молба за загубена гривна, той услужливо прегледа документите.

— О, да. Мисис Грант е купила гривната на 28 януари. Била е нов модел, от изложената ни колекция: усукано злато, преплетено със сребърни нишки, създаващи впечатлението за диаманти. Чудесно бижу. Струва хиляда и петстотин долара. Но не мога да разбера защо е било нужно да подава молба. Ние й дадохме друга. Дойде при нас на сутринта след продажбата много разстроена. Беше сигурна, че е паднала от ръката й малко след като я бе купила.

— И защо е била толкова сигурна, че е така?

— Твърдеше, че преди да я загуби окончателно, още в офиса се била изплъзнала от ръката й. Честно казано, сър, проблемът е в това, че закопчаването беше от нов тип, много сигурно, ако му отделите, разбира се, необходимото време.

— Имате ли списък на продажбите? — попита Муди.

— Разбира се, но въпреки това решихме да й дадем нова. Мисис Грант е от редовните ни клиенти.

— А случайно да имате снимка на гривната или на някоя подобна на нея?

— Имам и снимка, и гривна. От януари насам сме изработили няколко дузини от тях.

— И всичките еднакви? Имаше ли нещо различно в онази?

— Закопчаването, сър. След случая с мисис Грант го променихме. Не искахме повече неприятности. — Той извади албум изпод тезгяха. — Виждате ли, оригиналната закопчалка беше такава… а тази, която използваме сега, се закопчава по този начин и има допълнително подсигуряване.

Служителят беше добър артист.

С копие от списъка на продажбите от 28 януари, цветна снимка на гривната и подписано и подпечатано описание в ръка Сара и Брендън се върнаха обратно в „Глобъл Травъл Ейджънси“. Сантини ги очакваше с очи, искрящи от любопитство. Тя охотно набра номера на Ан Уебстър, после подаде слушалката на Муди.

— Мисис Уебстър — рече той, — да сте чули нещо за липсваща гривна в нощта, когато бяхте с Карън Грант на летището в Нюарк?

— О, да. Както ви споменах, Карън откара мен и клиентката обратно в Ню Йорк. По едно време тя възкликна: „По дяволите, пак я загубих!“. После се обърна към мен и много разстроена ме попита забелязала ли съм дали е била с гривната на летището.

— И какво?

Уебстър се поколеба.

— Е, послъгах малко. Всъщност спомних си, че беше на ръката й, докато чакахме във VIP, но след като видях в каква паника изпадна, когато я загуби в офиса… Ами не исках да избухва пред клиентката. Уверих я, че не е била с нея на летището и че вероятно е паднала някъде в кабинета й. Все пак се обадих на летището онази нощ, в случай че някой я предаде. Но всичко беше наред. Бижутерът й даде друга.

Мили боже, мили боже, помисли си Сара.

— Ще я познаете ли, мисис Уебстър? — запита Муди.

— Разбира се. Тя я показа и на мен, и на Кони и се похвали, че е нов модел.

Сантини енергично кимна.

— Мисис Уебстър, след малко ще бъда при вас. Много ми помогнахте. — За собствено отмъщение, помисли си Муди, докато затваряше телефона.

Оставаше още една подробност. Сара се молеше наум, докато набираше номера на кабинета на областния прокурор. Свързаха я и тя му обясни за какво ставаше въпрос.

— Ще изчакам. — Докато държеше заглъхналата слушалка, осведоми Муди: — Изпратиха човек до стаята, в която пазят веществените доказателства.

Продължиха да чакат мълчаливо около десет минути, после Муди видя как лицето на Сара грейна като слънце и цялата дъга от чувства, когато сълзите й рукнаха неудържимо.

— Усукано злато с преплетени сребърни нишки — каза тя. — Благодаря ви. Утре сутринта трябва непременно да ви видя. Съдия Армън ще бъде ли в кабинета си?