Мери Хигинс Кларк
Деца из града (103)

102

Томасина Пъркинс страшно се развълнува, когато получи бележката на Сара, с която я молеше да напише писмо в полза на Лори до съдията, водещ нейния процес.

„Вие добре помните колко ужасена и изплашена беше Лори — казваше Сара, — а сте и единствената, която я е виждала някога с нейните похитители. Имаме нужда да накараме съдията да разбере каква травма е получила тя като малко дете. Не пропускайте да включите и името, което смятате, че сте чули, когато жената се в обърнала към мъжа, докато са бързали да избутат Лори навън от закусвалнята.“

Сара завършваше с думите, че добре известен изнасилвач на деца с това име се е подвизавал в района на Харисбърг по същото време и макар да не може да се докаже, тя възнамерява да го предложи като евентуалния похитител на Лори.

Томасина беше разказвала толкова пъти историята за това как е видяла Лори и как се е обадила на полицията, че писмото щеше да се напише просто от само себе си. Но тогава тя стигна до онова затормозващо място.

В онзи въпросен ден жената не се бе обърнала към мъжа с името Джим. Томасина вече го знаеше с абсолютна сигурност. Не, нямаше да даде това име на съдията. Щеше да е като да излъжеш след дадена преди това клетва. Тревожеше я само, че Сара беше похабила време и пари да гони не когото трябва.

Томасина губеше вяра в преподобния Хокинс. Беше му писала няколко пъти, като му благодареше за привилегията да участва в неговото предаване, и обясняваше, че тъй като тя никога не би се усъмнила, че Господ е могъл да допусне грешка, може би те просто е трябвало да изчакат още и да продължат да се вслушват в Божия глас. Защото Господ тогава й бе нашепнал първо името на момчето, работещо зад тезгяха. Така че можеше ли да опитат отново?

Преподобният Хокинс не си бе направил труда да й отговори. Е, поне беше сигурно, че е в списъка на хората, очакващи отговор от него. Срещу всеки два долара, които тя изпращаше като дарение, получаваше писмо с молба за още.

Племенничката й беше записала нейното появяване в предаването на „Църквата на въздушния път“ и тя обичаше да го гледа. Но след като недоволството й от преподобния Хокинс започна да нараства, тя постепенно взе да забелязва разни неща в този записан откъс. Начинът, по който устата му се приближаваше съвсем близо до ухото й в момента, когато бе чула името. И това, че дори не бе успял да произнесе правилно името на Лори. На едно място в записа той я наричаше Лий.

Съвестта на Томасина се бе разтоварила, след като изпрати прочувствено писмо на съдията, в което описваше образно паниката и истерията на Лори, но без да споменава името Джим. Тя изпрати копие от писмото, придружено с обяснителна бележка, на Сара, като изтъкваше грешката, която самият преподобен Хокинс бе направил, обръщайки се към Лори с името Лий.