Сидни Шелдън
Нищо не е вечно (38)

35

— Инспекторе, дошла е доктор Тейлър.

— Пак ли? — Изкушаваше се да я върне. Преследваше я натрапчиво зле скалъпената й теория по въпроса. Трябваше да сложи край на това. — Нека влезе.

Когато Пейдж пристъпи в кабинета му, инспектор Бърнс каза:

— Вижте какво, докторе, вече отивате твърде далече. Доктор Долан ми се обади да се оплаче за…

— Знам как го е направил Кен Малори! — Гласът й пресекваше от възбуда. — В тялото на Кет е имало трихлоретилен.

Той кимна.

— Доктор Долан ми каза. Но той твърди, че не би могла да изгуби съзнание от него. Той…

— Хлоралхидратът се превръща в трихлоретилен! — изрече Пейдж тържествуващо. — Малори е излъгал, че не се е връщал в апартамента с Кет. Сложил е хлоралхидрат в питието й. Хлоралхидратът няма никакъв вкус, когато се смеси с алкохола, и му трябват само няколко минути, за да подейства. После, щом е изгубила съзнание, той я е убил и е направил така, че да изглежда като неуспешен аборт.

— Докторе, ако ми позволите да се намеся, това са само куп предположения.

— Не, не са. Написал е рецептата за пациент на име Спирос Леватис, но не му е давал хлоралхидрат.

— Откъде знаете?

— Просто не би могъл. Проверих случая на Спирос Леватис. Той има еритроцитна порфирия.

— Какво е това?

— Генетично заболяване на обмена. Проявява се със светобоязън и рани, хипертония, тахикардия и още някои неприятни симптоми. Получава се в резултат на дефектен ген.

— Продължавам да не разбирам.

— Доктор Малори не е давал на пациента си хлоралхидрат, защото е щял да го убие! Хлоралхидратът е противопоказан при порфирия. Веднага би причинил конвулсии.

Инспектор Бърнс за пръв път бе впечатлен.

— Вие май наистина сте си подготвили домашното, а?

Пейдж продължи да настоява.

— Защо според вас Кен Малори ще ходи в отдалечена аптека да изпълнява рецепта за лекарство, което знае, че не може да даде на пациента? Трябва да го арестувате.

Инспекторът барабанеше с пръсти по писалището.

— Не е чак толкова просто.

— Трябва да…

Инспектор Бърнс вдигна ръка.

— Добре. Ще ви кажа какво ще предприема. Ще съобщя в кабинета на районния прокурор и ще видя дали там смятат, че имаме основание за арест.

Пейдж разбра, че повече не можеше да направи нищо.

— Благодаря ви, инспекторе.

— Ще ви се обадя.

 

 

След като Пейдж Тейлър си отиде, инспектор Бърнс обмисли разговора им. Нямаше твърди доказателства против д-р Малори, само подозренията на една упорита жена. Той прехвърли наум фактите, с които разполагаше. Д-р Малори бил сгоден за Кет Хънтър. Два дни след смъртта й се сгодил за дъщерята на Алекс Харисън. Интересно, но не и противозаконно.

Малори му бе казал, че оставил д-р Хънтър пред входната й врата и не се бил качвал в апартамента. В тялото й бе намерена семенна течност, но той имаше приемливо обяснение за това.

После идваше въпросът с хлоралхидрата. Малори бе написал рецепта за лекарство, което би умъртвило пациента му. Беше ли извършил убийство? Или не беше?

Бърнс се обади на секретарката си по интеркома.

— Барбара, уреди ми среща с районния прокурор този следобед.

 

 

Когато Пейдж влезе, в кабинета имаше четирима души — районният прокурор, помощникът му, един мъж на име Уорън и инспектор Бърнс.

— Благодаря, че се отбихте, доктор Тейлър — подхвана прокурорът. — Инспектор Бърнс ми разказа за интереса ви към случая със смъртта на доктор Хънтър. Оценявам това. Доктор Хънтър бе ваша съквартирантка и вие бихте искали да възтържествува справедливостта.

„Значи все пак ще задържат Кен Малори!“

— Да — отвърна Пейдж. — Няма съмнение, че доктор Малори я е убил. Когато го арестувате, той…

— Опасявам се, че не можем да направим това.

Пейдж го погледна неразбиращо.

— Какво?

— Не можем да арестуваме доктор Малори.

— Но защо?

— Нямаме престъпление.

— Разбира се, че имате! — възкликна Пейдж. — Трихлоретиленът доказва, че…

— Докторе, в съда непознаването на законите не е извинение. Но медицинската некомпетентност е.

— Не ви разбирам.

— Много просто. Това означава, че доктор Малори би могъл да твърди, че е сгрешил, че не е знаел какъв ефект ще има хлоралхидратът върху пациента с порфирия. Никой не е в състояние да докаже, че лъже. Може да се докаже, че е калпав лекар, но не и че е извършил убийство.

Пейдж го изгледа безпомощно.

— Значи ще оставите да му се размине?

Той я погледна внимателно.

— Ще ви кажа какво съм готов да направя. Обсъдих въпроса с инспектор Бърнс. С ваше разрешение ще изпратя някого в апартамента ви да вземе чашите от бара. Ако намерим следи от хлоралхидрат, ще предприемем следващата стъпка.

— Ами ако ги е изплакнал?

Инспектор Бърнс забеляза сухо:

— Не ми се вярва да е имал време да използва препарат. Ако само ги е изплакнал, ще открием онова, което търсим.

След два часа инспектор Бърнс телефонира на Пейдж.

— Направихме химически анализ на всички чаши, докторе — каза Бърнс.

Пейдж се приготви за разочарование.

— Открихме една със следи от хлоралхидрат.

Тя затвори очи и отправи наум благодарствена молитва.

— По чашата имаше и отпечатъци. Ще ги сравним с отпечатъците на доктор Малори.

Пейдж усети прилив на възбуда.

Инспекторът продължи:

— Когато я е убил… ако я е убил… той е бил с ръкавици, затова по кюретата няма негови отпечатъци. Но не би могъл да й сервира питието с ръкавици и вероятно не е бил с ръкавици, когато е върнал чашата на поличката, след като я е изплакнал.

— Не — каза Пейдж. — Не би могъл, нали?

— Трябва да ви призная, че отначало не вярвах, че теорията ви ще ни отведе донякъде. Сега смятам, че може би доктор Малори наистина е замесен. Доказването на това обаче е съвсем отделен въпрос — предупреди той. — Районният прокурор е прав. Ще е доста сложно да изправим Малори пред съда. Той би могъл въпреки всичко да настоява, че рецептата е била за пациента му. Няма закони срещу допускане на медицинска грешка. Не виждам как можем…

— Чакайте малко! — прекъсна го Пейдж разпалено. — Мисля, че знам как!

 

 

Кен Малори говореше с Лорън по телефона.

— Татко и аз ти намерихме помещение за кабинет, което страшно ще ти хареса, миличък! Прекрасен апартамент в Поуст Билдинг 490. Ще ти наема жена за регистрацията, която да не е много красива.

Малори се разсмя.

— Не бива да се безпокоиш за това, бебчо. В този свят за мен не съществува друга, освен теб.

— Умирам от нетърпение да го видиш. Можеш ли да се измъкнеш сега?

— Свършвам след няколко часа.

— Чудесно! Защо не ме вземеш от нас?

— Добре. Ще дойда. — Малори сложи слушалката. „По-добре не може и да бъде — помисли си той. — Има Господ и Нейно величество Сполуката ме обича.“

Чу името си по високоговорителя.

— Доктор Малори… в стая 430… доктор Малори… в стая 430.

Той поседя още малко и помечта за златното бъдеще, което го очакваше. „Красив апартамент в Поуст Билдинг, наплив от богати бабички, които нямат търпение да го затрупат с пари.“ Отново се разнесе по високоговорителя:

— Доктор Малори… в стая 430.

Въздъхна и стана. „Скоро ще се махна от тази лудница“, помисли си той. И се запъти към стая 430.

В коридора го чакаше един стажант-лекар.

— Боя се, че имаме проблем — каза той. — Това е пациент на доктор Питърсън, но него го няма. Възникна спор с един от лекарите.

Влязоха вътре. В стаята имаше трима души — човек, който лежеше в леглото, мъж, изпълняващ функциите на медицинска сестра, и някакъв лекар, когото Малори не бе виждал досега.

Стажант-лекарят каза:

— Това е доктор Едуардс. Нуждаем се от вашия съвет, доктор Малори.

— Какъв е проблемът?

Стажант-лекарят обясни.

— Пациентът страда от еритроцитна порфирия и доктор Едуардс настоява да му даде успокоително.

— Не виждам в това никакъв проблем.

— Благодаря ви — рече д-р Едуардс. — Човекът не е мигнал четиридесет и осем часа. Аз му предписах хлоралхидрат, за да си почине малко и…

Малори го гледаше смаяно.

— Вие с всичкия ли сте си? Това може да го убие! Той ще получи конвулсии, тахикардия и може би ще умре. Къде сте учили медицина?

Мъжът погледна Малори и продума тихо:

— Не съм учил. — Показа му значката си. — Работя в отдела за убийства на полицейското управление на Сан Франсиско. — Погледна човека в леглото. — Записа ли думите му?

Другият измъкна изпод възглавницата магнетофон.

— Записах ги.

Малори местеше поглед от единия към другия, бърчейки чело.

— Не разбирам. Какво означава това? Какво става?

Инспекторът се обърна към Малори.

— Доктор Малори, арестуван сте за убийството на доктор Кет Хънтър.