Даяна Палмър
Пръстенът на Нелсън (7)

Седма глава

Джийн заведе Алисън в местен бар, пълен с мъже и жени, обути в джинси, които празнуваха победите си на родеото. В единия ъгъл свиреха група музиканти, а пред тях бе отделено местенце за танци. Джийн поръча две бири, въпреки неодобрителната гримаса на Алисън, и избра малка маса близо до дансинга.

— Но… — опита се да протестира тя, когато Джийн сложи пълната чаша с бира пред нея.

— Първо я опитай — нежно настоя той. — От една бира няма да ти стане нищо, а и съм поръчал сандвичи за мезе. Е?

Алисън въздъхна неохотно. Джийн се наведе към нея и хвана ръката й.

— Аз обичам бира и мисля да си пийна. — Спря поглед върху устата й. — Ако си пийнеш и ти, няма да те притеснява дъхът ми, когато правим любов.

Устните й се открехнаха, а сърцето й спря за миг.

— Тази вечер? — заекна тя, понеже той говореше, все едно че ставаше въпрос за служебна среща.

— Тази вечер, Алисън. — Гласът му прозвуча дрезгаво. Хвана ръцете й, а тялото му пулсираше в очакване. Наведе се към нея така, че когато заговори, устните му почти се докосваха до нейните.

— Има една къщичка под лифта преди дома на Уини.

Хвана брадичката й и нежно я повдигна.

— Обещавам, че няма да бъда груб. Ще бъде точно така, както искаш.

Тя се опита да проговори, но не можа, защото влажните му устни се впиха в нейните. Алисън отговори на целувката, сляпа за хората наоколо и глуха за техните гласове и силната музика. Нищо нямаше значение, освен прегръдката му. Бе живяла сама толкова дълго, бе преживяла толкова много! Сигурно й се полагаше една прекрасна вечер, през която да лежи в ръцете на мъжа, когото обича. Поне веднъж. Изкушението беше голямо. А и той каза, че ще бъде нежен, което трябваше да означава, че тя го интересува. Преди време каза, че е груб, защото така му харесва, а сега поставя нейните предпочитания на първо място. Значи го интересува, поне малко!

Когато Джийн отдръпна глава и двамата дишаха тежко. С рязко движение той вдигна чашата и изпи бирата на един дъх.

— Не исках да започваме още сега — каза несигурно.

— Всичко е наред — отговори тя дрезгаво.

Джийн извърна очи и срещна обвинителния поглед на Дейл, която сковано танцуваше с върлинест мъж в червена риза. Алисън проследи студения му поглед.

— Тя е много красива — отбеляза с неволно възхищение Алисън.

Джийн се обърна към нея.

— Да, но искаше повече, отколкото можех да й дам.

Дали и тя самата не искаше повече, отколкото можеше да й даде, помисли си Алисън. Като че ли нямаше значение. Беше толкова безнадеждно влюбена, че тази вечер нищо нямаше значение. Скоро щеше да бъде отново сама, до края на живота си. Само тази нощ, помоли се тихо тя. Една мисъл премина през главата й — внимавай какво искаш… може да го получиш.

Тя обви ледената чаша с ръце и поднесе бирата към устните си, опита я и направи недоволна физиономия. После погледна Джийн. Те бяха от различни светове. Той не можеше да разбере нейните идеали, както и тя не можеше да разбере безскрупулното му държание с жените. Беше го излъгала в началото и сега трябваше да поддържа лъжата. Страхуваше се да признае истината. Но дали имаше значение? Той каза, че ще бъде нежен. Алисън се изчерви. Очите й потърсиха строгото му изражение. Дълбоко в него съществуваше друг, различен мъж, скрит от света. Тя желаеше да опознае него — самотния, наранения човек.

Внезапен крясък надвика шума от музика и гласове и изведнъж настъпи тишина.

— Какво стана? — попита Алисън, като погледна към бара.

Джийн стана от стола.

— Някой е счупил бирена бутилка и е нарязал цялата си ръка. О, това е новият приятел на Дейл, ако не се лъжа.

Без да каже дума, Алисън се изправи и отиде до ранения мъж. Усмихна се на Дейл, а след това и на каубоя, който държеше ръката си и трепереше от болка, докато приятелката му се суетеше и не знаеше как да спре кръвта.

— Може ли? — попита Алисън тихо, като взе дрехата му от ръцете на Дейл. — Знам какво да направя.

И го направи. Джийн я гледаше с възхищение, спомни си колко добре беше превързала самия него. Чудеше се къде и по какъв повод се е научила. Беше много добра. Успокояваше и вдъхваше сила. Дори бялото лице на Дейл възвърна естествения си цвят.

— За щастие е пострадала вена, а не артерия, но ще трябва да се зашие — каза Алисън, след като сложи временната превръзка. — Можеш ли да го закараш в болницата?

— Да — отговори Дейл и се поколеба. — Благодаря.

— Аз също — усмихна се бавно каубоят, въпреки че болката беше непоносима. — Можех да кървя, докато умра.

— Едва ли, но все пак — моля. Лека нощ.

Те тръгнаха и Алисън забеляза, че дори и в този момент, когато придружителят й бе ранен и тя трябваше бързо да го заведе в болницата, Дейл спря за миг и погледна тъжно бившия си любовник. Горката, помисли си Алисън. Може би ще заприличам на нея един ден, когато Джийн вече няма да ме желае.

Джийн се изправи и поведе Алисън към дансинга.

— Пълна си с изненади — отбеляза замислено той. — Къде си се научила да оказваш така добре първа помощ?

— Имах добър учител — отговори тя уклончиво и се усмихна.

Той се намръщи.

— Не мога да изкопча нищо от теб. Ти си много загадъчна, сладурче.

— В мен няма нищо необикновено — засмя се тя. — Аз съм просто още едно работещо момиче.

— Кога ще заминаваш?

Внезапният въпрос на Джийн я завари неподготвена. Тя наведе глава.

— Следващата седмица. Не искам, но се налага. Имам да свърша много работа.

— Къде?

— В Аризона.

— Там ли работиш?

Тя се поколеба.

— Там ще работя — отвърна Алисън. Не й се мислеше за това. Животът изведнъж бе станал много сложен, а най-лошото бе, че трябваше да напусне това място и никога повече да не види Джийн Нелсън.

Той въздъхна и я придърпа по-близо до себе си. Тя се опита да протестира, но Джийн не й позволи.

— Не се дърпай! — каза й дрезгаво той. — Животът е твърде кратък, а това, което става между нас, е магия. Сложи си главата на рамото ми и се отпусни.

Не й се искаше, но не можа да устои на предложението. Въздъхна тежко и облегна главата си върху твърдото му рамо. Усети топлината на тялото и бързите удари на сърцето му. Миришеше на сапун, одеколон и скорбяла, а ръцете му, галещи гърба й, я опияняваха. Движеха се мързеливо под акордите на бавната музика. Ръцете на Джийн внимателно се придвижваха към кръста и по-надолу, но тя не протестираше. Очите му се впиха в гърдите й. Той бавно придвижи ръце нагоре по гръбначния й стълб и нежно долепи твърдите си гърди към нейните. Сега ги чувстваше, въпреки материята между тях. Алисън усети как тялото му потръпна. Ръцете му отново се плъзнаха надолу и достигнаха до ханша й. Тя задържа дъх. Добре разбираше какво желае той от нея. Но бедата бе, че и тя желаеше същото, и то не по-малко. Желаеше да я целуне, желаеше ръцете му върху тялото си, желаеше… него.

Той спря да танцува и я погледна.

— Искам да те изведа оттук — каза дрезгаво Джийн. — Не издържам повече.

— Добре — прошепна тя. Много добре разбираше какво има той предвид, но нямаше сили да му откаже.

— Да тръгваме тогава. — Джийн я поведе навън, като пренебрегна платените сандвичи, които току-що бяха сервирани на масата им. Храната бе последната му грижа в момента.

— Хареса ли ти родеото? — попита я по пътя за вкъщи.

Не я беше докоснал, нито бе казал нещо романтично, откакто излязоха от бара. Пушеше като комин, но това не означаваше нищо. Алисън все още не можеше да се оправи. Тялото й изгаряше от желание да бъде близо до неговото. Но тя се опитваше да не го показва.

— Много ми хареса. Никога не съм предполагала, че правилата са толкова сложни.

— По-интересно е, когато ги разбираш.

Чувстваше се нервен. Алисън не беше като другите жени, които бе имал. Тя бе по-специална и той искаше този път да бъде различен за нея от всеки друг. Искаше да й даде всичко.

Отби от главния път и тръгна по дълбока следа, която водеше към гората. Алисън предчувстваше какво има в тази гора и усети напрежение, но не каза дума. Щеше да бъде подло и жестоко от нейна страна да се разколебае точно сега. Разбира се, това бе просто извинение, с което успокояваше съвестта си, и тя много добре го знаеше. Погледна мъжа до себе си и се убеди, че ще направи всичко, за което я помоли. Никой досега не се бе държал толкова нежно и мило с нея, никой не бе успявал да я накара да се чувства толкова специално. Той я измъкна от забравата, в която бе попаднала след смъртта на родителите си.

— Лифтовата къщичка е тук долу — обади се Джийн, като се опитваше да не издава колко отчаяно се нуждае от нея и колко е нервен. — Стара е. Може би най-старата постройка наоколо, която все още се използва.

Той спря пред малка къщичка, която изглеждаше като картинка от учебник по история и изгаси двигателя и фаровете.

— Отвън не си личи, но е добре поддържана.

Слезе от джипа, отвори вратата на къщичката и я въведе вътре. Алисън се почувства странно. Главата й като че ли олекна. Сигурно е от бирата, която изпи на гладен стомах, реши тя.

— Виж, имаме си дори и електричество — каза Джийн замислено, докато включваше малка лампа.

Къщичката се състоеше от една стая, кухня с камина и два стола. Имаше и легло, покрито с китеник в синьо, бежово и червено.

Без да отрони дума, той разкопча ризата си и я свали. Приближи се към нея със самоуверено изражение, все едно знаеше колко привлекателен бе в нейните очи и усещаше тръпките, които поражда в тялото й. Хвана студените й ръце и сложи дланите й върху гърдите си. Усещането бе невероятно. Той потрепери.

— Почувствай ме! — каза дрезгаво, като движеше ръцете й в кръг. Наведе се и страстно я целуна. Усети, че силно се възбужда. — Алисън — промълви той. — О, Господи, никога не съм изпитвал толкова силно желание!

Думите му я разколебаха. Разбираше как се чувства той, но й беше странно. Тя самата никога не бе изпитвала подобно чувство. Ръцете му нежно галеха гърба й, а устните му отново жадно се впиха в нейните. Това се хареса на Алисън и дори я възбуди. Тя изпита огромно желание да му се отдаде изцяло, въпреки че дълбоко в нея разумът й нашепваше, че не трябва.

Мускулестите му ръце я вдигнаха и положиха върху леглото. Той беше силно възбуден и знаеше, че не бе възможно да спре, преди да е стигнал до края. Започна бавно да разкопчава блузата й. След няколко напрегнати мига вече обсипваше с целувки голото й тяло.

Алисън трепереше от възбуда и знаеше, че в този момент гласът на разума остава нечут. Желанието на сърцето и тялото й надделя. Но в очите й проблесна страх, когато той се надигна и с бързи, икономични движения свали ризата, ботушите и чорапите си и отново легна при нея. Започна бавно да разкопчава джинсите си. В този момент Джийн вдигна поглед и видя страха в очите й.

— Хайде, вземи ме, няма от какво да се боиш — прошепна нежно и притисна тяло към нейното. — Женското тяло е чудо — меко, еластично и пълно с живот. Внимавай и не се дърпай, защото може да те заболи — допълни той, когато тя се опита да го отблъсне.

Алисън преглътна. Щеше да боли така или иначе, но вече беше твърде късно, за да му каже, тъй като бедрата му нежно, но настойчиво разтваряха нейните.

Той започна да целува лицето й и да шепти възбудено. Алисън установи, че вече не се страхува. Беше й приятно и не мислеше за нищо. Започна да диша тежко. Светът се сви и се сведе само до Джийн и неговото тяло… Не болеше толкова много. А и нямаше значение.

Изведнъж той извика и се отпусна на леглото до нея. Бе преживял нещо страхотно. Това тяло, което бе желал дълго, го отведе в рая. Погледна я. В погледа й прочете обвинение. Тя не бе успяла да отиде с него в рая! И за това бе виновен той. Мислеше само за себе си. Беше се провалил. Макар че в момента това не бе най-важното. Мигът бе прекалено хубав, а и имаше нещо друго — тя беше девствена! Това бе първият й път! Той бе първият й мъж! Тези мисли го поразиха.

Наведе се да я целуне, но Алисън извърна глава. И тогава той разбра какво вижда в очите й — страх и срам. Отдръпна се от нея, стана и започна да се облича. Никога не се бе чувствал по този начин. Никога не бе изпитвал толкова непреодолимо желание, а дори не беше пил много. Знаеше, че не успя да задоволи Алисън — не му остана време, но друго го плашеше: тя бе толкова стегната и неспокойна, че сигурно я бе боляло много. Ако това беше вярно, сигурно нямаше да го погледне повече. Мисълта го накара да се почувства като пълно нищожество.

Обърна се настрани, докато тя се обличаше. Когато погледна към нея, тя седеше на края на леглото, положила ръце върху коленете. Очите й бяха сведени надолу, слабото й тяло трепереше.

Най-прекрасното преживяване в неговия живот, което отне не само невинността й, но и удоволствието, което би могла да изпита! И то само заради неговия егоизъм. Алисън изглеждаше така, като че ли бе сторила непростим грях. Сведеният поглед и обиденото изражение го нараняваха. Вината и презрението, които изпитваше към себе си, се превърнаха в гняв. Протегна се, хвана ръцете й и я накара да се изправи на крака.

— По дяволите! — възкликна той с леден глас, като я разтърси не особено нежно. — Ти ме излъга! Твърдеше, че си опитна, а през цялото време си била девствена!

Тя се сви като от удар и затвори очи. Никой от двамата не забеляза тъмната фигура на ездача, който бързо се отдалечи от прозорчето. Не разбраха също така, че ездачът бе чул гневното обвинение на Джийн.

— Защо го направи? — настоя Джийн.

— Така исках — отговори тя глупаво.

Очите й се напълниха със сълзи. Заслужаваше яда му и не се бореше срещу него. Той беше прав. Тя го излъга, накара го да мисли, че е опитна и той разчиташе на думите й. Сега вече я бе прелъстил и единственото, което й оставаше, бе да се самообвинява. Но имаше и по-лошо — не бе взела никакви предпазни мерки за предпазване от бременност, нито го бе помолила той да вземе. Един път може би не бе достатъчен, за да се тревожи, но все пак нямаше никакви гаранции. Срамът и вината щяха да останат да тежат завинаги на съвестта й.

Джийн се чувстваше засрамен от необяснимото си държание. Мразеше се и мислеше, че едва ли би могъл да я погледне някога отново в очите.

Алисън, разбира се, не можеше да знае, че ядът му не бе насочен към нея, а към самия него. Тя смяташе, че Джийн я мрази и се страхуваше да го погледне в очите.

— По-добре да тръгваме — отрони студено той накрая.

През целия път до дома на Манли никой не продума. Когато джипът спря пред къщата, Алисън слезе безмълвно и тръгна към входа. Джийн Нелсън е като сянка, мислеше си с объркано чувство за хумор, не беше ли той единственият, който никога няма да се върне при нея.

Но той не искаше да я остави да си отиде толкова лесно. Настигна я до входа и хвана ръката й.

— Добре ли си? — попита я сковано, като насилваше думите.

— Да.

Но тя не го погледна. Чувстваше се опетнена. Джийн свали шапка и нервно прокара ръка през косата си.

— Алисън — започна колебливо, — това, което казах там…

— Няма значение — отвърна тя вцепенено. — Сега трябва да се прибирам. Съжалявам за… за всичко, което се случи. Никога преди не съм пила алкохол.

— Значи затова се случи? — попита той с презрителна усмивка. — Защото беше пияна?

Отречи, молеше я горещо в себе си, за Бога, кажи, че ме обичаш! Но само нощта чу тихата му молба.

— Сбогом, Джийн — каза Алисън нежно, неспособна да го обвини за нещо, което тя самата го бе насърчила да стори.

— Това не е ли малко прибързано? — попита той колебливо.

— Ще си замина утре сутринта — отвърна тя, без да го погледне. — Не се притеснявай, няма да бъда като… Дейл. Няма да те преследвам… — Гласът й се пречупи и тя влезе бързо вътре, като заключи вратата след себе си.

Джийн се втренчи в затворената врата. Почувства се празен, самотен и засрамен. Какво му бе сторила, че изкара целия си яд върху нея, все едно че тя бе виновна за всичко. Алисън беше нежна жена, с меко сърце и чиста съвест. Говореше за религия и църква и той се зачуди дали смята, че е извършила грях. Защо не сподели с него? Защо си тръгна така изведнъж, без да каже дума? Алисън! Сърцето му се сви. Нима я беше загубил? След няколко дни тя щеше да бъде само един спомен, мислеше Джийн. Но не бе сигурен как ще продължи да живее, след като тя напусне Прайър.

Нима половин човек може да живее?

Джийн се обърна и се върна към джипа, като не спираше да се проклина. Тя си отиваше и той никога нямаше да има възможност да й се извини. Освен това тя не го обвиняваше. А вината не бе изцяло нейна. Какви бяха подбудите й? Желание? Самота? Любопитство? Или изпитваше нещо към него? Беше девствена и му се бе отдала. Нима човек като нея би направил това, освен ако чувствата й не бяха сериозни? Сърцето му се разтуптя при мисълта, че е възможно Алисън да го обича.

Но тя беше двадесет и петгодишна съвременна жена, напомни си мрачно той. Може би просто се бе отегчила да бъде девствена. Тази мисъл не му хареса. Но дори и да бе изпитвала нещо към него, то сега едва ли продължава. Грубостта му сигурно я бе огорчила и накарала да се откаже. Качи се в джипа и запали цигара. Завъртя ключа на двигателя, но преди да тръгне, се обърна назад. Правеше го за първи път. Но само тъмните прозорци на къщата посрещнаха жадния му поглед. След минута потегли за вкъщи.

Алисън успя да стигне до стаята си без Уини да я види. Взе горещ душ, с който искаше да измие спомена за Джийн Нелсън. Не можеше да каже на Уини какво се е случило. Трябваше да измисли причина, с която да обясни внезапното си заминаване. Но каквото и да се случи, тя не можеше да остане повече в Прайър. Дори ужасът от последните седмици и преследването от репортерите бяха за предпочитане пред възможността да види отново Джийн. Той я мразеше. Тя го накара да я мрази, като го излъга. Сигурно се чувства ужасно сега, когато знае истината за нея.

Легна си, но не можа да заспи. Мисълта й непрекъснато се връщаше към болезнения епизод в къщичката под лифта. Но най-лошото бе, че Джийн бе прав. Вината беше изцяло нейна. Тя пренебрегна предупрежденията на Уини. Сега разбираше всичко, но вече бе твърде късно. Никога не бе предполагала, че може да изпита толкова силно желание към мъж, че да забрави напълно морала и принципите си. Сега вече знаеше. Чудеше се дали някога ще успее да заличи спомена за това, което направи. Любовта към него не оправдаваше държанието й.

Събуди се преди разсъмване, стана и си приготви багажа. Телефонът иззвъня, но явно не беше за нея, защото никой не я повика. Сви косата си на кок, облече семпла сива рокля и обу подходящи за дългото пътуване обувки. Погледна бледото си изражение в огледалото, усмихна се пробно и слезе в трапезарията за закуска. Но там нямаше никой. На масата лежеше набързо надраскана от Уини бележка: „В болницата съм. Дуайт е катастрофирал“.

Алисън пое дълбоко дъх. Горката Уини! И горкият Дуайт! Взе телефонния указател и намери номера на болницата. За щастие в Прайър имаше само една. Успя да открие сестрата, която се грижеше за Дуайт, а тя бе достатъчно учтива да й обясни какво се е случило. Когато затвори слушалката знаеше, че няма да може да си тръгне. Дуайт беше в интензивното отделение с опасност за живота. Нямаше избор. Не можеше да остави Уини в такъв момент, дори това да означава, че трябва да понесе отново да види Джийн и омразата в очите му.