Даяна Палмър
Пръстенът на Нелсън (10)

Десета глава

— Просто не мога да повярвам — каза Мари малко по-късно на Алисън. — Никога не съм предполагала, че ще доживея да видя Джийн оженен. Представяш ли си, моят разпуснат брат не просто да желае, а да няма търпение да се обвърже завинаги, и то с жена, която наистина харесвам!

— Радвам се — отвърна Алисън, но в очите й се четеше тревога.

Уини беше в стаята на Дуайт, а Джийн, след като обядва набързо, отново се върна на работа. Мари все още не можеше да се отърси от шока, който породи в нея съобщението на брат й. Тя изгледа Алисън с изучаващ поглед.

— Има още нещо, нали? — попита тя внимателно. — Не искам да се бъркам, където не ми е работа, но познавам брат си много добре, а и научих някои неща за теб. Нещо се е случило онази вечер — това, за което Ранс раздухва разни истории. Ти сигурно мислиш, че Джийн ще се ожени за теб, само за да успокои съвестта си. Това е, нали?

Алисън отвори уста да отрече, но реши, че няма смисъл. Погледна в земята и стисна ръце.

— Да.

— Джийн има съвест — продължи Мари, — но нищо не би могло да го накара да се ожени, ако наистина не го желае.

— Възможно е да имам бебе — каза Алисън с болка в гласа, учудена, че може да каже на Мари неща, които дори с Уини не смееше да сподели.

Мари се усмихна.

— Джийн обича децата — отвърна тя простичко, — както и всички ние. Едно бебе ще бъде най-приятната изненада!

Алисън се бореше със сълзите, но накрая загуби. Закри лицето си с ръце и горчиво заплака.

— Аз го принудих, само защото се самозабравих. Каквито и да са мотивите му, няма начин да не ме намрази!

Мари я прегърна топло.

— Не, не мисля така. Не и като го наблюдавам как се държи, откакто се запозна с теб. Ти го промени, Алисън. Ти изгони от него горчивината от живота и присмехулството му към всекиго и всичко.

— Ранс едва ли ще се съгласи с теб — каза Алисън с бледа усмивка.

— Ранс заслужава това, което получи, и аз не съжалявам за него. Горе главата! Няма за какво да съжаляваш. Ти си единствената снаха, която Джийн някога ми е представял, и няма да те оставя да избягаш.

Ентусиазмът на Мари се оказа заразителен. Алисън се качи в стаята на пациента си с олекнала душа. Съмненията, които изпитваше, скри дълбоко в себе си.

По-късно вечерта, когато се прибра от работа, Джийн я заведе в кабинета и затвори вратата. Тя беше нервна, а той добродушно се засмя на изплашеното й изражение.

— Успокой се! Канапето е твърде малко, а на бюрото ще ти убива.

Тя се изчерви и го погледна укорително. Той пристъпи към нея.

— Защо все още се изчервяваш — и нежно я привлече към себе си, — мое малко невинно момиче?

— Не чак толкова невинно вече — отвърна тя тихо.

Джийн се наведе и нежно я целуна.

— Хубаво е, че имаш съвест, но прекален светец и Богу не е драг. Той ни е направил хора, малка моя, дарил ни е с физическо удоволствие, за да осигури вечността на човешкия род.

— Но ние трябва да внимаваме да не превърнем даровете му в грехове — промълви тъжно Алисън.

Джийн обгърна лицето й с длани и я погледна.

— Алисън, ти повярва в мен, когато всички ме презираха. Не се изплаши от буйния ми нрав, от ужасната ми репутация. Ти ми се отдаде само защото отчаяно се нуждаех от теб. — Той въздъхна тежко. — Алисън, това, което направихме онази нощ в къщичката и днес в стаята ти, е естествено. Както дишането. Не е грях да желаеш някого, особено когато желанието не е само физическо.

— Ти беше… толкова нежен! — прошепна тя.

— Всеки път ще бъде така — отговори той и я притисна в прегръдките си. Тялото му реагира веднага, както очакваше, и той се засмя. — О, Боже, чувстваш ли това? — прошепна в ухото й.

— Престани! — протестира тя.

— Ти си медицинска сестра. Би трябвало да знаеш, че не зависи от мен.

— Нямах предвид…

Тя зарови глава в гърдите му и усети как Джийн леко потрепери. Ръцете му се плъзнаха към главата й и я притиснаха по-силно към себе си.

— Алисън! — прошепна дрезгаво. Очите му се затвориха. Никога не се бе чувствал толкова уязвим, толкова малък.

— Харесва ли ти?

— Много. — Той прокара ръка между тях. — Но ще бъде още по-хубаво, ако сваля ризата си — допълни, докато разкопчаваше копчетата. — Свали я ти, Алисън — прошепна чувствено.

— Не трябва… Ами ако…

— Ние ще се женим. Не подписите и свещеникът ще свържат телата и душите ни в едно. Ти вече си моя. Обичам да бъда част от теб, да знам, че споделяш наслаждението ми. Толкова ли е страшно да ми позволиш да те любя сега?

— Не е… страшно — призна тя, като бавно движеше ръцете си в кръг по косматия му гръб.

Той приближи устата й към гърдите си и усети топлата вълна, породена от меките й устни върху грубата кожа.

Опияняващо е, мислеше тя, докато целуваше тялото му. Миришеше на одеколон, а и самото докосване я отвеждаше в рая. Ръцете й се плъзнаха към колана.

— По-надолу — прошепна той. — Искам да ме почувстваш.

Тя се поколеба. Искаше, но нещо й пречеше.

— Аз ти принадлежа, както и ти на мен — каза той тихо. — Не си ли любопитна да узнаеш разликата между твоето тяло и моето?

— Ами, да — призна тя несигурно. Той я целуна по клепачите.

— Тогава какво чакаш?

Тя бавно разкопча колана му. Джийн леко потрепери. Алисън като че ли се изплаши и се опита да отдръпне ръце, но той не й позволи.

— Всичко е наред — промълви. — Аз също не съм свикнал.

— Ти си опитен…

— Не, не и сега — отвърна той изненадан. — Това, което правим заедно, е напълно ново за мен. Не си ли разбрала още, че не играя някаква хитра игричка с теб? Алисън, аз съм така безпомощен, както и ти, когато правим любов. Твоето докосване е толкова вълнуващо, колкото е и моето за теб.

— Не знаех.

Тялото му бе станало болезнено чувствително под меките й изучаващи ръце. Той изохка и потрепери.

— Нараних ли те? — попита тя.

— Не! — отвърна той задавено. — На това място съм по-чувствителен.

— О!

— Не спирай! — прошепна той, докато търсеше устните й със своите. Целуна я дълго и страстно. След това хвана ръката й и я сложи върху ципа на джинсите си. От гърлото му излезе безпомощен стон, когато тя докосна кожата му.

— Кога ще се омъжиш за мен? — успя да прошепне.

— Когато кажеш — отвърна тя несигурно.

— В петък?

— След три дни? — Гласът й звучеше дрезгаво.

— Да — усмихна се той, поведе я към канапето и бавно съблече дрехите й. — Точно след три дни.

Целуна я нежно по рамото и погледна хубавото й тяло.

— Хайде да си направим бебе, Алисън. — Той вдигна очи и се взря в нейните. — Сега. Тук.

— Джийн… — опита се да протестира тя, но вече бе твърде късно.

— Е, това е — прошепна той, когато тя тихичко изстена. — Само не викай, когато стигнеш до края — добави той, — защото стените не са толкова дебели, а и вратата не е заключена. Ухапи ме или ме целуни, когато ти се прииска да крещиш. А някой ден ще отидем в непроходима гора и там ще крещиш колкото искаш. Да, да. Това е. По-бързо!

Той затвори очи.

— Искам син — измърмори той сподавено.

След малко ги отвори. Тя се бе отпуснала изтощена върху него и плачеше.

— Беше чудесно — промълви Джийн в ухото й и я притисна плътно към себе си. — Чу ли какво казах накрая?

— Да — отвърна тихо тя. — Каза, че искаш син.

— И наистина искам. Син. Дъщеря. Искам наше дете.

Надигна глава и я погледна в очите.

— Вълнуващо е. Никога преди не съм искал деца, но когато правя любов с теб, мисля само за това. Знаеш ли, Алисън, ти си всичко, за което съм мечтал. Не зная как съм живял толкова дълго без теб.

— Сигурен ли си, че не е само физическо привличане? — попита тя тревожно.

Той повдигна брадичката й и нежно я целуна по носа.

— Ако беше само физическо привличане, щях ли да искам да имаме деца?

Тя се усмихна облекчено и сложи ръката си върху гърдите му.

— Ще се омъжа за теб, когато кажеш, Джийн.

Той се поколеба.

— Има нещо, което трябва да знаеш. Може би трябваше да го кажа по-рано, преди да ти предложа брак — не бих могъл да те накарам да се омъжиш за мен, без да го знаеш.

Тя вдигна глава.

— Едва ли ще има значение. Какво е то?

— Баща ми — започна бавно, като наблюдаваше лицето й, — истинският ми баща, имам предвид, е… в затвора.

Тя се засмя.

— Съжалявам. Но какво общо има това с моята бъдеща женитба?!

Той издиша тежко и стисна здраво ръката й.

— Боже мой! Боях се до смърт да ти кажа.

— Но защо?

— Можеше да се изплашиш, че децата ще наследят гените му — отвърна той рязко. — Баща ми е крадец и цял живот е имал проблеми със закона.

Тя се облегна на гърдите му. Чувстваше се сигурно и приятно.

— Околната среда оказва голямо влияние върху оформянето на човешкия характер — каза тя сънливо. — Приспива ми се, след като ме любиш. Това нормално ли е?

Той я погледна изпитателно.

— Какво чувстваш към мен, скъпа моя?

— Аз… те желая — заекна тя засрамено.

Той бавно поклати глава.

— Сексът не е достатъчен за теб. Дори добрият секс. Не и точно за теб. Опитай пак!

Тя се поколеба. Беше й трудно да разкрие сърцето си. Джийн прокара палец по устните й.

— Трябва да си имаме доверие, нали? Аз ти казах най-болезнената си тайна.

Това беше вярно. Той й се бе доверил, а тя все още не смееше. Пое дълбоко въздух и извърна очи към него.

— Обичам те, Джийн!

— Наистина ли? — попита той дрезгаво.

— С цялото си сърце — промълви тя.

Той сведе треперещи устни към нейните.

— Завинаги ли, малка моя?

— Завинаги — отвърна Алисън през сълзи.

Той я целуна нежно и се изправи. Седна на канапето и я сложи в скута си. Тя зарови глава в гърдите му и останаха така дълго време, докато той се реши да проговори.

— А сега ще ми разкажеш ли за родителите си?

Тя изтръпна.

— Не мога.

— Можеш, разбира се. Животът ни е едно цяло и няма нещо, което да не можеш да споделиш с мен. Разкажи ми за тях!

Тя помълча малко и започна да разказва. Разказа му за страните, в които бяха живели, за мизерните условия на съществуване, които бяха понасяли.

— Те винаги вярваха, че нещата ще се оправят. Когато провизиите ни свършваха, бяха убедени, че новите ще пристигнат навреме. И те пристигаха. Мама и татко наистина живееха с това, в което вярваха. Но един ден всичко се промени. Много, много бързо.

Той я притисна още по-силно до себе си.

— Сега си в безопасност. Кажи ми какво се случи?

— Арестуваха ни, защото сме оказвали помощ на враговете — започна тя и ужасните спомени нахлуха в главата й. — Заключиха ни в едно мазе за през нощта. Дори и тогава родителите ми бяха сигурни, че до сутринта правителствените войски ще дойдат и ще ни освободят. Но на следващата сутрин ни изведоха от мазето и заедно с няколко политически затворници ни изправиха до оградата. — Алисън преглътна мъчително. — Чуваше се стрелба и аз продължавах да вярвам, че ако се позабавят само няколко минути, войниците ще ни спасят. Но в този момент прозвуча първият изстрел. Падна баща ми, а после и майка ми. Аз затворих очи и чаках. — Тя потрепери и се притисна в него. — Куршумът профуча край главата ми и знаех, че следващият ще бъде точен. Но преди да ме улучи, от противоположната посока се чу стрелба, която спаси мен и останалите двама затворници… От Американското посолство ме върнаха със самолет в Щатите. От всичките ми познати можех да се доверя единствено на Уини, затова й се обадих и тя ме покани тук.

Джийн благодари мислено на Бога за чудото, благодарение на което тя беше с него сега.

— Значи така попадна в Прайър?

Тя кимна, втренчила поглед през прозореца и въздъхна тежко.

— Беше кошмар. Все още понякога се събуждам нощем от крясъците си.

— Ако отново се събудиш, аз ще съм до теб, за да те успокоя — прошепна Джийн нежно. — Започваме от тази вечер.

— Но, Джийн…

Целувка запуши устата й.

— Ще си тръгвам преди разсъмване. Никой, освен нас няма да знае. За Бога, скъпа, не знам как ще издържа да бъда далеч от теб, докато работя през деня! Защо искаш да ме мъчиш и през нощта?

— О, Джийн! — прошепна тя, тръпнейки.

— А работата ти, малка моя? Мисионерството? — попита малко по-късно.

— Не мога да се върна към нея — промърмори тя, без да уточнява причината. Не искаше да го кара да се чувства отново виновен. — Не мога да те моля да напуснеш дома си и да скиташ с мен по света. А не мога да отида без теб. Освен това… има голяма вероятност да съм бременна.

— Но това е чудесно! Искаш ли да имаме голямо семейство с много деца?

— Да, искам — отвърна тя сънливо. — Надявам се, че ще ги имаме.

— Дори и да не можем да ги създадем има толкова много деца, които ще са щастливи, ако са нужни някому! — усмихна се Джийн разпалено. — Осиновяването им прави хората родители, а не просто притежатели.

Алисън също се усмихна.

— Спи ми се.

— Твърде много секс — прошепна той. — Изтощих те.

Тя отвори очи и го погледна.

— Само временно. Харесва ми да ме любиш, Джийн!

Той пое дълбоко дъх.

— Аз също. И ще е по-добре да излезем оттук, преди да се е случило отново. Когато съм с теб, съм ненаситен!

— Надявам се, че ще останеш такъв и след като се оженим! — каза тя срамежливо.

— Разбира се — обеща Джийн. Стана на крака и вдигна Алисън от канапето. — Имам нещо за теб. Забравих да ти го дам в бързината.

Отвори чекмеджето и извади оттам малка кутийка. Отвори я, извади отвътре пръстен и го сложи на безименния й пръст. Пръстенът беше красив — с диаманти, които образуваха овал.

— Искаш ли да носиш пръстен, когато се оженим? — попита той сериозно и с много обич.

— Разбира се — отговори тя. След това се усмихна дяволито. — Но щом аз ще нося твоя знак, ще трябва и ти да носиш моя. Ще ти купя пръстен!

Джийн се засмя весело.

— Пръстенът на Нелсън! Чудесно! Харесва ми как звучи. И никакви отклонения!

— Не забравяй какво си казал!

Алисън стисна ръката му. Все още не можеше да повярва, че животът й се бе променил толкова много за съвсем кратко време. Кошмарите щяха да изчезнат. Беше сигурна в това.

И Джийн беше сигурен. Неговите собствени кошмари също изчезнаха, дори и най-ужасният. Алисън бе казала, че околната среда оказва голяма роля при оформянето на човешкия характер. Вероятно бе истина. Може би истинският му баща бе преживял труден период, с който не бе могъл да се справи. Каквато и да беше причината, той не трябваше да допуска тя да обърка живота му. Можеше да живее и като осиновен Нелсън. Мари и Дуайт го обичаха, в това нямаше съмнение. С Дуайт щяха да разрешат всички проблеми, които им се изпречеха. Никога не се бе чувствал по-уверен в себе си, в бъдещето. Погледна Алисън и почувства как потъва в очите й.

 

 

Следващата седмица Дуайт вече можеше да върви и заедно със сестра си и годеницата си отиде да свидетелства на малката церемония, след която Алисън Хетъуей се превърна в госпожа Джийн Нелсън. Тя бе облечена в обикновена бяла рокля и носеше букет от маргарити. Джийн бе убеден, че не съществува по-красива жена от нея. Каза й го, след като се настаниха в хотела в Йелоустоунския национален парк, където щяха да прекарат част от медения месец.

— Най-странното е, че никой не разбра, че споделяхме едно легло, преди да се оженим — каза Алисън срамежливо.

— Споделяхме. Това беше всичко, което правехме — измърмори той с печална физиономия. — Заради твоята съвест. Е, малко и заради моята. Но беше хубаво, скъпа! Не съм и мечтал за нещо по-хубаво от това да те държа в прегръдките си цяла нощ, дори без да правим любов.

— Но сега вече никога няма да се разделим — прошепна тя и се сгуши в обятията му.

— Забеляза ли репортера? — попита Джийн.

— Този, когото събори в калната локва? — Тя се засмя неволно, като си спомни изненадата, изписана върху лицето на журналиста. — Странно. Най-накрая ме намери, но това вече нямаше значение. Информацията, която им трябваше, се разпространява официално и аз не съм нужна никому.

— Слава Богу! Значи няма да ни преследват повече.

— Съжалявам единствено, че родителите ми не можаха да ме видят омъжена.

— Аз също, малка моя — каза Джийн нежно. — Но се радвам, че си с мен!

Алисън се притисна до него.

— Искам ти да ме любиш този път — прошепна той в ухото й.

— Но аз не знам как! — отговори тя смутено.

— Няма проблем. Ще те науча.

И го направи. Не спаха цялата нощ и се любиха така страстно, както никога досега. На сутринта лежаха изтощени в огромното легло, не можеха дори да се помръднат.

— Добро утро, госпожо Нелсън — каза тихо Джийн следобед. — Хубаво ли беше?

— Мислех, че ще умра — отвърна тя дрезгаво.

— Аз също — призна той. — И все още има опасност. Мисля, че гърбът ми е счупен.

— Женени сме само от двадесет и четири часа и вече се оплакваш — нацупи се тя.

— Това не бе оплакване — засмя се Джийн. — Ти си толкова красива! И вътрешно, и външно! Ти си моят живот, Алисън!

Тя се притисна към него.

— Няма да живея достатъчно дълго, за да ти докажа колко много те обичам!

Той я погали по косата.

— Сега се облечи! Не знам за теб, но аз умирам от глад.

— Аз също — отвърна Алисън с блеснали очи. — Не сме вечеряли. Не сме закусвали. Не си спомням и за обяд.

— И аз — засмя се той.

— Нищо чудно, че сме гладни.

— Така е. Хайде, ставай, мила моя!

След вечеря се разходиха из околностите и отново се прибраха в стаята.

— Утре е неделя — каза Джийн, когато си легнаха прегърнати на спалнята.

— Да, и какво?

Той въздъхна тихо и притисна главата й към гърдите си.

— Разбрах, че наблизо има църква. Не искаш ли да отидем?

Тя пое дълбоко дъх и седна в леглото.

— Наистина ли нямаш нищо против?

— Наистина — отговори тихо той.

Тя избухна в сълзи. Знаеше какво означава това за него. Джийн избърса сълзите й.

— Обичам те! Отсега нататък ще ходим заедно навсякъде, където и да е.

— Да — засмя се Алисън, изпълнена с щастие. — О, да!

След това положи глава върху гърдите му и няколко минути по-късно Джийн усети равномерното й дишане.

Отвън се чуваше песента на птичка, която виеше гнездо. Звучеше успокояващо. Толкова години бе търсил място в живота, място, където да принадлежи на някого, да му подхожда. Сега го откри. А и той подхождаше много добре на Алисън, на нежното й сърце. Затвори очи усмихнат. Дано не забрави да й го каже утре сутринта!