Дейвид Шилър
Дзен — джобен пътеводител (11)

ДЗЕН И ХАЙКУ

Хайку e най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5-7-5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуиция. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Няма егоцентричност — практически няма и автор. Но занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието — падащо листо, сняг, муха — хайку ни насочва как да възприемем живота на нещата и проблясъците на просветлението. Хайку не е Дзен, но Дзен е хайку. По думите на Р.Х.Блайт, това е „съвършеното цвете на цялата източна култура“. Великият поет Башо е развил хайку до днешната му форма. Когато се говори за хайку, трябва да се споменат имената на Бусон, Исса, Рьокан, Шики. Като всички японски изкуства, свързани с духа на Дзен, хайку поражда „саби“ — усещане за самота, отчуждение, Уединеност и „ваби“ — болезнено чувство за оскъдица. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона (цъфнало сливово дърво напролет или голи клони наесен). И както във всички изкуства свързани с Дзен, хайку знае кога е казано достатъчно.

 

Пеперудата,

кацнала върху камбаната на храма,

спи.

БУСОН

Гледайте, дечица —

град на парчета!

Хайде навън!

БАШО

Днес.

ДУМА, ИЗДЪЛБАНА ВЪРХУ ПАРЧЕ КАМЪК, НА БЮРОТО НА ДЖОН РЪСКИН

Цял следобед вечер беше.

Сняг валеше

и се канеше да завали.

Косът в клоните

на кедъра стоеше.

УОЛАС СТИВЪНСЪН

Истина ви казвам:

който не приеме царството Божие като дете,

няма да влезе в него.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА 18:17

Да можеше сърцето ми пак да бъде чисто и искрено като дете — мисля, че по-голямо щастие не може да има.

КИТАРО НИШИДА

Завръщайки се, след като прекарал пет години в затвора на Инквизицията, Луи Понс дьо Леон възобновил лекциите си в университета с думите: „Както стана дума вчера…“

 

Вървял един човек през полето и срещнал тигър. Хукнал да бяга, а тигърът — след него. Човекът стигнал до ръба на стръмна скала, сграбчил една дива лоза и увиснал над пропастта. Тигърът се зъбел отгоре. Ужасен, човекът, погледнал надолу, където се задавал друг тигър, готов да го разкъса. Две мишки, черна и бяла, започнали малко по малко да прегризват лозата. Близо до себе си човекът забелязал ароматна ягода. Вкопчен с една ръка в лозата, с другата той откъснал ягодата. Колко сладка била тя!

ДЗЕН-ПРИТЧА

Плевнята изгоря —

сега

вече виждам луната.

МАСАХИДЕ

Ден след ден — все хубави дни.

ЮН-МЪН

Обичаше да се случва.

МАРК АВРЕЛИЙ

Да размишляваш е по-интересно отколкото да знаеш, но не толкова, колкото да гледаш.

ГЬОТЕ

Целият живот се побира в глагола „виждам“.

ТЕЙАР ДЬО ШАРДЕН

От долината човек вижда големи неща, а от върха — само дребни.

ДЖ. К. ЧЕСТЪРТЪН

Най-хубавото се вижда само със сърцето.

Най-същественото е невидимо за очите.

ЕКЗЮПЕРИ

По-любопитно ни е да узнаем значението на сънищата, отколкото това, което виждаме наяве.

ДИОГЕН

В планината хладна секват всички грижи.

Сърцето мисли разпилени не гнетят.

Лениво дращя по скалата стих,

каквото дойде е добре дошло — а аз съм лодка по вълните.

ХАН-ШАН

Обуздавай побеснелия кон на разума.

ДЗЕН-ПОГОВОРКА

Пусни пустотата в ударите си.

„ГОЛФЪТ В КРАЛСТВОТО“

Всичко, което те интересува е интересно.

УИЛЯМ ХАЗЛИТ

Щом някой ти подхвърли

купичка за чай —

улови я!

Улови я ловко, като с памук,

памука

на твоя пъргав ум.

БАНКЕЙ

Пъпешите — толкова хладни,

с кални точици

от утринна роса.

БАШО

Научи ни да се радваме на простите неща,

и на веселието, с извори, които не горчат.

На прошката, освобождаваща от сторена злина,

на любовта към хората по цялата земя.

РИДИАРД КИПЛИНГ