Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Zen Companion, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe(2007)
Издание:
Дейвид Шилър
Дзен (Джобен пътеводител)
Под редакцията на Крум Ацев
Издателство „Кибеа“, 1997 година
David Schiller
THE LITTLE ZEN COMPANION
1994
История
- —Добавяне
СЪВРЕМЕННАТА ФИЗИКА
В началото на „Сутра за сърцето“ — будистки текст, с водещо място в дзен-литературата — стоят думите:
Формата не се различава от пустотата.
Пустотата не се различава от формата.
Формата е самата пустота, пустотата е самата форма.
Две хиляди години по-късно западните физици са съгласни с това твърдение. Квантовата механика и Айнщайновата теория за относителността, които поставиха под въпрос различието в съвкупностните характеристики на енергията и материята, безвъзвратно промениха научните схващания за Вселената. Удобните представи на човека за Вселена, съставена от малки твърди частици материя, които имат логично поведение, бяха взривени.
Частицата не представлява отделно тяло, а съвкупност от взаимоотношения. Светът е единна тъкан от взаимосвързани събития, едно динамично, непрекъснато цяло. Учените вече не са наблюдатели, а участници. Физиката и мистицизмът се сливат в потресаващи съответствия и така кръгът се затваря:
„В тези открития [на съвременната физика] е стаено мощно знание с огромен потенциал: знание за неподозирани досега възможности на съзнанието да моделира «реалността», а не обратното. В този смисъл между философията на физиката и философията на будизма, която е философия на просветлението, няма разлика.“
Елементарната частица не е независимо, неподлежащо на анализ цяло. В своята същност тя е съчетание от взаимовръзки и отношения, които водят към други неща.
За непосветения човек една страница от списание за съвременна експериментална физика ще бъде също толкова загадъчна, колкото и една тибетска мандала. И двете представляват кодиран запис на проучванията върху същността на Вселената.
Поразен съм от желанието на хората, които искат „да опознаят“ Вселената, след като е достатъчно трудно да се оправиш дори в Китайския квартал.
Ако попитаме, например, дали позицията на електрона остава една и съща, ще трябва да отговорим „не“. Ако попитаме дали позицията на електрона се променя с времето, ще трябва да отговорим „не“. Ако попитаме дали електрона се намира в покой, трябва да кажем „не“. Ако попитаме дали е в движение, трябва да кажем „не“.
Глупавият въпрос е първият намек за развитие в някаква съвършено нова посока.
Светът е зареден с величието на Бога.
Буда, Божеството, се чувства така удобно в интегралните схеми на електронноизчислителната машина или в скоростните предавки на мотоциклета, както и на върха на планината или в листенцата на някое цвете. Да мислиш другояче, значи да унизиш Буда, сиреч да унизиш себе си.
При всичката си ученост, можеш ли да кажеш как и откъде светлината влиза в душата?
Да зададеш труден въпрос е лесно.
Кое е истинското ти лице преди родителите ти да са били родени?
Да види себе си е толкова трудно,
Колкото да погледнеш назад, без да се обръщаш.
Вникни назад в своето собствено виждане,
Върни мислите си към съзнанието, което мисли!
Що е то?
Бедата ни е в склонността да вярваме,
че съзнанието е нещо
като малко червейче вътре в нас.
Огромна Вяра.
Огромно Съмнение.
Огромно Усилие.
Гун И-дзу бил прочут със силата си. Владетелят Сюан от Джоу решил да го посети и да му поднесе почитанията си, но когато се изправил пред него, бил изненадан от слабата му фигура.
— Колко ти е силата? — попитал владетелят.
Гун отвърнал:
— Мога да счупя кръста на комар и да вдигна крило на пеперуда.
Смутен, владетелят казал:
— Аз мога да счупя рог на носорог и да тегля девет вола за опашката, но още страдам, че съм слаб. Как така ти си се прочул със силата си?
Гун отговорил:
— Аз не съм прочут с подобна сила, а с умението си да я използвам.
Един монах се явил пред Учителя си с две саксии цветя в ръцете:
— Пусни! — наредил Учителят.
Монахът пуснал едната саксия:
— Пусни! — отново наредил Учителят.
Монахът пуснал и втората саксия.
— Пусни! — изревал този път Учителят.
— Ами вече няма какво да пусна! — заекнал монахът.
— Носи си го тогава — кимнал Учителят.
Освободи се от личното и действай като Личност!
За истинската стойност на едно човешко същество може да се съди по степента на освобождението от личното, която е постигнало.
— Кой те е вързал? — попитал Учителят.
— Никой — отвърнал ученикът, който се стремял да постигне освобождение.
— Защо тогава се стремиш към освобождение? — попитал Учителят.
Мирянинът Дайсетц Тейтеро Судзуки (1870–1966), който изучавал Дзен, а по-късно станал и учен, е приобщил цели поколения от хора, живеещи на Запад, към Дзен-будизма. Неговото да хвърля мост и да прави разбираеми ценностите на различните култури има историческо значение. Започвайки с превода на „Проповед за пробуждане на вярата в Махаяна“ от Ашвагоша, Д.Т.Судзуки публикува десетки книги и статии, които приближават Дзен до мисленето и възприятията на западния човек. Избягвайки всякакъв исторически и философски анализ, той представя Дзен като „облак, който се носи в небето — нито закован с пирон, нито завързан с въженце…“
През петдесетте години, когато се установява в Ню Йорк и преподава в Колумбийския университет — лекциите му посещават личности като Ерих Фром, Джон Кейдж, Карен Хорни — Судзуки завладява въображението на мнозина. Неговите книги, написани откровено, с чувство за хумор, въз основа на личен опит и с неподражаема ерудиция, се появяват като джобни издания с меки корици. Представят го в списание „Ню Йоркър“, интервюират го по телевизията. Според думите на Томас Мъртън: „Когато се запознаваш с него, все едно срещаш онзи «истински човек, без звание и ранг», за когото говорят учителите по Дзен. И, разбира се, точно това е човекът, с когото всъщност всеки би искал да се запознае.“
„Дзен е решаващият факт на цялата философия — пише Судзуки. — Дзен е онзи изключителен психически факт, който се осъществява когато религиозното съзнание е издигнато до безкрайност… при будисти, при християни, при философи“.
В същността си Дзен е изкуството да видиш истинската природа на собственото си битие и пътеводител от обвързаност към свобода.
Целта на Дзен е усъвършенстването на характера.
Опознай себе си? Ако познавах себе си, щях да избягам.
Който познава себе си, познава Бога.
Най-ужасяващото нещо е да приемеш себе си напълно.
Ако дълго се взираш в бездната, бездната също започва да се взира в теб.
Колкото повече проумяваме отделните неща,
толкова по-дълбоко проумяваме Бога.
Един ден Джао-джоу паднал в снега и се развикал:
— Помогнете ми, помогнете ми да стана!
Един монах дошъл и легнал до него. Джао-джоу станал и си тръгнал.
О, но тогава бях толкова по-стар;
По-млад от тогава съм днес.
Кой е Грънчарят, моля ви, и кой Гърнето?
Който познава другите е мъдър.
Който познава себе си — просветлен.
Човек се забавлява само тогава, когато — в пълния смисъл на думата — е човек, а той е изцяло човек, само когато се забавлява.
ОТВЪН
мълчанието
на природата
отвътре
силата отвътре.
силата
отвън.
пътят е всичко, което минава — никакъв
край само по себе си.
краят е
благодат — лекота —
лек,
не спасение.
изпято
доказателство
доказателството за силата отвътре.