Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Zen Companion, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe(2007)
Издание:
Дейвид Шилър
Дзен (Джобен пътеводител)
Под редакцията на Крум Ацев
Издателство „Кибеа“, 1997 година
David Schiller
THE LITTLE ZEN COMPANION
1994
История
- —Добавяне
„ЛУДИЯТ ОБЛАК“
Ексцентричен гений, високо ценен колкото заради ума, толкова и заради проникновеността си, Иккю Содзюн (1394–1481) е една от любимите фигури на японския Дзен. Говори се, че бил син на императора и една придворна дама. Бил изключително надарено дете и отрано се забавлявал да разкрива лицемерието, безсмисления и опорочен по онова време Дзен. По-късно той издирил и упорито следвал най-безкомпромисния учител на епохата. След години сурово самоусъвършенстване, неочаквано получил просветление, чувайки дрезгавия грак на гарван, докато се носел през нощта в лодка по езерото Бива.
След смъртта на своя Учител, Иккю се скитал в продължение на тридесет години и живял сред хора от всички слоеве на обществото — благородници, търговци, проститутки, поети, художници. Наслаждавал се на жените и сакето и не преставал да отрича ортодоксалната религия. Иккю, който сам нарекъл себе си „лудият облак“, е забележителен поет, калиграф и художник. Сред любимите творби на Дзен-будизма са и две негови стихотворения:
ПУСТОТА ВЪВ ФОРМАТА
Когато, недокоснати,
белеещи се капчици роса покриват
алените кленови листа —
погледай тези алени мъниста.
ФОРМА В ПУСТОТА
Оголено дърво
без цвят и аромат
и все пак, върху клона вече —
най-нехайна пролет!
Ще трябва да понесем мислите си
цяла нощ, докато
бляскавата очевидност, неподвижна,
застане във студа пред нас.
Крачим — и нашата религия си личи (дори и за най-тъпия и нечувствителен човек) — от начина, по който крачим. Или, да го кажем по-точно: да живееш в този свят означава да избереш, да избереш да ходиш; и начинът, по който избираме да ходим, се изразява безпогрешно и съвършено в самата походка. Походката на обикновения и на просветления човек се различават толкова, колкото и ходът на змията и жирафа.
Най-чистият път към Вселената
минава през горския пущинак.
Късно на третия ден, тъкмо когато по залез слънце си проправяхме път през стадо хипопотами, в съзнанието ми проблесна, непредвидена и нетърсена, фразата: „Преклонение през живота“.
Скалите са там, където са — такава е тяхната воля. Реките текат — такава е тяхната воля. Човешките същества говорят — такава е тяхната воля. Сезоните се менят, небесата изпращат дъжд или сняг, земята отвреме-навреме се разтърсва, вълните прииждат, звездите спят: всички те следват собствената си воля. Да бъдеш означава да изразиш волята си и така да постигнеш себе си.
Каква е тая малка кафява буболечка,
която шета насам-натам
по слънчевата бяла страница
със стихове на Су Дун-по?
Отлитай, дребосъче, животът ти е много крехък —
вдигам книгата и те издухвам в ослепителната
пустота.
Не удряй! —
кърши ръчички мухата,
кърши крачета.
Върху клон, без нито лист по него,
гарван — кацнал
в тази есенна вечер.
НА СТАНЦИЯ В МЕТРОТО
Тези призрачни лица в тълпата —
цветни листчета по влажен,
черен клон.
Хората спорят, природата действа.
Когато духа,
планинският вятър е
необуздан,
но когато не духа —
просто не духа.
Седя спокойно,
без да правя нищо,
пролетта идва и тревата
сам-самичка никне.
Разбира се, дхарма-тялото на Буда бе живият плет в дъното на градината. Едновременно с това — съвсем очевидно — то бе и цветята, и всичко останало, към което на мен, или по-скоро на блаженото Не-аз, му хрумнеше да погледне.
За да съзреш в песъчинката цял Свят
и Небесата — в дивия цвят,
задръж безкрайността в дланите си
и вечността — в един-едничък час.
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева —
и една пчела —
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига —
мечтата стига.
Когато рибата плува, тя плува ли, плува и водата няма край. Когато птицата лети, тя лети ли, лети и небето няма край. Няма риба, която да е преплувала водата и птица, която да е излетяла от небето. Когато им трябва малко вода и небе, та използват малко, когато им трябва много — използват много. Така те във всеки момент използват всичко, което има е нужно, и навсякъде се радват на съвършената свобода.