Хейли Норт
Очи в спалнята (19)

19.

Пенелопа не знаеше къде я води Тони. Но не я беше грижа, защото докато караха по тъмните вече улици, тя бе така близо до него, че можеше да усети как тупти сърцето му.

Имаше му доверие.

Искаше й се да не го бе послъгала глуповато, че госпожа Мерлин е името на котката й.

Тони изрази такова съчувствие при новината за сплескването на госпожа Мерлин, че ако му разкаже за практикуващата магия жена, висока шест инча, той без съмнение ще я помисли за луда.

А сега, докато двамата пътуваха в нощта, последното нещо, което Пенелопа би искала, е той да я отхвърли.

На светлините от уличните лампи, покрай които минаваха от време на време, тя изучаваше лицето му, особено тъмните всепоглъщащи очи, завладели я още от първия миг, в който го видя в асансьора на Ойл билдинг.

Тази вечер тъмният огън в очите му гореше още по-буйно. Все пак Пенелопа си помисли, че е възможно да вижда пламъка в тях заради собствената си невероятна възбуда от неговите погледи, които й разкриваха, че я желае, само нея.

Точно тогава Тони я погледна и видя, че го гледа.

Устните му се извиха лекичко в усмивка и попита с нисък, плътен глас:

— Харесва ли ти това, което виждаш?

Тя кимна.

— Хубаво — промълви той, пресегна се, хвана ръката й и започна да гали с палец дланта й.

Тя въздъхна.

— А това харесва ли ти?

Тя кимна отново.

Тихо той прошепна:

— Искам всичко, което направим тази нощ, да ти хареса много.

Пенелопа потрепери и стисна ръката му, после си каза, че няма връщане назад. Без значение какви мостове й предстоеше да изгори, без значение фаталните последствия, тя искаше да му се отдаде, дори и само за една нощ.

Толкова много години Пенелопа бе съвършеният пример за амбициозна девица.

Тази вечер ще живее за мига.

Когато дойде в Ню Орлийнс, тя си обеща, че ще започне да води живот, който бе избягвала прекалено дълго време. Искаше тази нощ да направи първата крачка, от върха на пръстите до дъното на душата си искаше да се чувства жива, желана, необходима.

Радиотелефонът му иззвъня и той бавно отдръпна ръка от нейните, за да го вдигне.

Пенелопа веднага усети липсата и се премести по-близо, имаше нужда да скъси разстоянието между телата им. Тя събу обувките и си качи краката на седалката; чувствайки се смела и дръзка, погали мускулестото бедро на Тони с пръстите на краката, зачуди се само откъде намери у себе си куража да направи подобно нещо.

Той се усмихна и пусна слушалката, която остана да виси на кабела. Ръката му се плъзна от пръстите, по глезена, към коляното, по бедрото, където полата й се бе вдигнала драматично.

Тя въздъхна и инстинктивно се изпъна, отворена за докосванията на търсещата му ръка.

Тони сякаш издаде нещо средно между стон и въздишка.

Пенелопа се усмихна.

Може би ще започне да харесва флиртовете.

Надяваше се също на Тони да му хареса как го прави тя.

Не можа да прецени по неговото стенание, а бе прекалено стеснителна, за да попита.

— Пенелопа?

Тя се приближи към него, благодарна на тъмнината, скриваща лицето й. Не искаше той да види как изведнъж я бе обсебило силно желание.

— Да? — успя да изрече провлечено, опитваше се да звучи като жена, свикнала да гали с пръстите на краката си мъжки бедра.

— Как ме намери тази вечер?

— С добра детективска работа, предполагам. — Внезапно си спомни за черешовочервената свещ, която бе горила снощи, и добави: — И с мъничко магия.

— Направила си ми магия, а?

Той продължи да гали крака й и на нея й беше почти невъзможно да отговори. Тъй като имаше малка възможност наистина да бе направила точно това, Пенелопа не можа да измисли да каже нещо друго.

В този момент Тони отби от пътя и колата задруса по чакълеста алея, преди да спре пред малка къщичка, чиято веранда, подпряна с колони, се надвесваше над водата.

— Пристигнахме.

Пенелопа се размърда, търсейки си обувките. Преди да успее да ги намери и двете, Тони бързо заобиколи колата, отвори й вратата и подаде дясната обувка.

— Заповядай, Пепеляшке — каза той и предизвикателна усмивка засия на устните му.

Сякаш попаднала в някоя от собствените си фантазии, Пенелопа плъзна крак в обувката. После той я хвана за ръка и я поведе нагоре по пътеката, а камъчетата хрущяха под стъпките им.

Изпод една саксия с цветя Тони извади ключ, който блесна на лунната светлина.

— Добре, че брат ми е човек на навика — промърмори той и пъхна ключа в ключалката.

— Редно ли е? Имам предвид той ще има ли нещо против?

Тони се засмя:

— Не и Крис. Само ще се радва, че това местенце е послужило на някого.

Пенелопа се поколеба.

— Значи никой не живее тук?

Тони вече бе отключил вратата.

— Това е вила, лятна къща, но Крис е толкова зает в ресторанта, че рядко идва. Като деца идвахме всички, братовчеди, лели, чичовци и лудеехме.

— Лудеехте?

— Е, обичайните неща — плувахме, ловяхме риба, дърпахме опашките на момичетата. — Той се обърна и хвана отново ръката й. — Това ми беше любимото занимание — продължи Тони и я погледна с онези свои невероятни, тъмни очи. Пенелопа забеляза, че под тях има по-големи кръгове и е прилив на нежност си помисли дали не страда от безсъние.

После забрави всичко това, когато той отвори вратата и я покани:

— Заповядай, Пепеляшке.

Пенелопа се опита да тръгне напред, да влезе в тази странна чужда къща с мъж, когото едва познава. Тя изпрати нареждането навсякъде — от мозъка до краката си, но някак си всичко се обърка.

Тони изглежда усети, защото просто я грабна на ръце и я внесе вътре в къщата.

— О, божичко… — Думите й се заглушиха от гъстите къдрици, които се виеха над яката на ризата. За един кратък миг тя се зачуди дали Пепеляшка е преживяла същата невероятна комбинация от трепетно очакване и безпокойство, когато е пристъпила в блестящата златна каляска на път за бала.

Тони внимателно я пусна на пода. Бледа светлина се процеждаше между процепите на капаците на прозорците.

Той затвори вратата.

Заключи.

И я взе в прегръдките си.

Устните му галеха и леко захапваха нейните, сякаш кадифе докосваше коприна. Тя въздъхна и се сгуши още по-близо до гърдите му. Той погали с палец врата й, при магията от неговата целувка тя изстена тихичко, а езикът му си проправи път през устните й и започна да танцува в ритъм със силните удари на сърцето й.

Пенелопа се движеше в унисон с Тони, докато с нещо подобно на валсова стъпка той прекоси притъмнената стая. От бурните им целувки тя едва забеляза кога главата й се облегна върху купчина възглавници. След това все още прегръщайки я, той легна върху нея.

Малко предупредително звънче, последен отзвук от здравия й разум, прозвуча в нея.

След това Тони мушна ръка под сакото й, под дантеления сутиен и предупредителният звън бе заглушен от залялата я вълна удоволствие.

Тони бе съвсем сигурен, че е извадил късмет и е попаднал в рая. Кожата на Пенелопа, извивките на гърдите й, издигането на възбудените й зърна му казваха, че без значение какво друго ще се случи в живота му, сега той трябва да люби тази жена.

Всякакви въпроси, колебания и резерви отдавна бяха отлетели.

Разкопча сакото й. Докато го събличаше, тя се извиваше и стенеше така, че много бързо го възбуди до краен предел. За педантична дама с превзети костюми и опъната назад коса Пенелопа се разгорещяваше доста бързо, по-бързо от купичка супа в микровълнова печка.

Под сакото си тя наистина носеше само сутиен от дантела и сатен, който едва прикриваше едрите й гърди.

Главата й лежеше назад върху море от възглавници. Той обхвана с длан зърното й през дантелата на сутиена, с език обходи другата гърда.

Тя започна да се извива и той я пусна само за да разкопчае панталоните си.

Между целувките им Тони промълви:

— Изглеждаш невероятно скована, а си най-страстната жена, която познавам.

Тя отвори широко очи и устните й се извиха в една прелестна усмивка.

— Наистина ли?

Невинният й въпрос обезоръжи Тони. Той смъкна полата заедно с чорапогащника. Остави само парченцето сатен, което трябваше да мине за бикини, възбуден от сексапилната извивка на бялата коприна и косъмчетата, които се къдреха в единия край, канейки го вътре.

Тони изстена, дишането му стана накъсано.

Тя лежеше под него, пример за съвършената жена, под дантеления сутиен гърдите й се издигаха и спускаха бързо и с всяко свое вдишване тя му се отдаваше.

Той, разбира се, прие предложеното му, като първо издърпа ризата си и я захвърли някъде на пода заедно с останалите дрехи.

Невероятно благоговение бе изписано на лицето й. Съвестта му се обади, когато се наведе, за да засмуче гърдата й, през тънката материя той първо възбуди до краен предел втвърдилото се зърно, после закачливо отдръпна с един пръст дантелата.

Тя се задъха и вдигна ръце да обхване врата му. Измърмори нещо, което Тони не успя съвсем да разбере, зарови ръце в косата и целуна къдриците му.

Тя беше повече от готова.

Тони плъзна ръка под гърба й и сръчно откопча сутиена. Свали го и го хвърли през рамо.

Вече дори и тъничката материя не лежеше между него и зрелите й гърди. С пръст обиколи едното зърно, после другото и тогава се пресегна и се опита да напипа нещо на нощното шкафче.

Щрак, и меката светлина на настолната лампа хвърли отблясъци върху Пенелопа. Вторачена в него, тя изглеждаше напълно открита, изключително уязвима, съвършено красива.

— Нали нямаш нищо против светлината?

Тя се усмихна. Проследи извивката на устните му с малкия си пръст и каза:

— По-добре да те виждам.

— Ооо, Пенелопа… — прошепна той и очерта линия от устните й към шията, около сребърния медальон между гърдите, с гравирано П на него, по ясно очертаните ребра, после бавно направи кръг около пъпа и се спусна по-надолу, покрай парченцето сатен, едва покриващо тази нейна част, която той не можеше повече да чака, за да изследва и спечели.

Тя лежеше с отметната назад глава и опиянено изражение. В отговор прошепна:

— Тони, ти ме караш да изпитвам нещо, което не подозирах, че съществува.

Той се усмихна и отново наведе устни към нея. Със зъби подръпна края на сатенените бикини, после направи пътечка от изпълнени с копнеж целувки там, където сатенът докосваше бедрото й.

Цялото й тяло се изпълни с буен трепет, а той покри с целувки същата пътечка и на другото бедро, наслаждавайки се на възбуждащата й реакция.

— Тази нощ искам да предизвикам у теб усещания, които не си изпитвала никога преди.

— За това не се безпокой — почти измърмори тя.

Удовлетворен, той целуна бедрото й, после влажните в средата бикини. Толкова отдавна бе готов за нея, че си помисли, че вероятно ще експлодира като балон с прекалено много хелий, но си наложи да изчака.

Искаше да покаже на Пенелопа колко добре може да се чувства с Тони Олано.

Все още не й смъкваше бикините, просто я милваше с устни и език. Тя се извиваше под него, викаше името му. Господи, колко беше страстна! Той плъзна език под ръбчето на сатена, вкусваше я, предизвикваше дразнения, обещаваше й много нови удоволствия.

— Ооо, Тони… — простена тя. — Раул не може да се сравнява с това.

— Раул? — Целувките на Тони замръзнаха, той вдигна глава и се вгледа в лицето й, лице страстно и съсредоточено върху удоволствието, с което я даряваше. Бавно и на срички той изговори името — Раул? Кой е той?

— О, никой — отговори тя, отвори очи и го погледна малко глуповато.

Тони погали бедрото й.

— Мама не ти ли е казвала да не споменаваш други мъже? — Той бе прекалено възбуден, за да се ядоса… поне засега.

— Раул не е просто друг мъж.

— Така ли? — Тони се повдигна на лакти. — Тогава кой, по дяволите, е той?

— О! — Изглежда Пенелопа се върна внезапно към действителността около нея. Тя примигна и обясни: — О, Тони, Раул не е друг мъж. Той е, ъъъ, той е… ами той е плод на моето въображение.

— Аха. — Тони не беше много впечатлен. Може в началото да бе споменала за този загадъчен мъж с не съвсем благоприятно сравнение, но Тони не обичаше да влиза в каквато и да е точкова система за сравнения.

Той искаше Пенелопа да мисли единствено за него.

Тя леко се повдигна на възглавниците.

— Вярно е. Раул е измислица във фантазиите ми. Той е като… — бавно направи кръг с ръка, като че ли се опитваше да извлече обяснението от въздуха — въображаем любовник, който ми помага да компенсирам за това, което никога не съм имала шанса да изпитам, докато градях кариерата си.

— Например? — Тони искаше да престанат да говорят и да продължат. Целувките и начинът, по който доставяше удоволствие на Пенелопа, го бяха възбудили дотолкова, че не можеше да изтърпи това прекъсване. Но също и не можеше да понесе, че тя мисли за друг.

Тя се засмя, малко нервно. Тони погали прекрасния плосък корем, после плъзна ръка нагоре, покрай ребрата, обхвана едната гърда, после другата. Тя въздъхна и каза:

— Това.

Устните последваха ръцете му, навеждаше се към нея, докосваше я, вкусваше я. Когато успя да поспре, той попита:

— Имаш предвид това?

Тя кимна.

Той отново приближи устни към нейните, към топлите и страстни целувки, към езика, който отвръщаше на копнежа на неговия.

Езикът му забави движението си, когато съобщенията, изпратени от нея, преминаха през мъглата от желания, контролиращи съзнанието му. Въображаем любовник. Да компенсира неизпитваното досега. Към думите й той прибави и неизреченото и сигналите от почти изненадващата й реакция, докато я докосваше.

Той се отмести от нея и попита много ясно и много отчетливо:

— Пенелопа, девствена ли си?

Не получи отговор; тя мълчеше.

Беше престанала да се извива и стене под прегръдките му.

Той въздъхна и седна.

— По дяволите — измърмори Тони, хвана главата си, готов бе да експлодира.

— Какво лошо има в това, че съм девствена? — Тя също седна и го загледа, като прикри с ръце голите си гърди.

— Нищо. — Той се отдръпна от нея, издърпа късите си панталони, зави ги около тялото си, което не искаше да отстъпи пред здравия разум. Не му хареса как тя изведнъж се затвори, като цвете, шокирано от прекалено много топлина, а преди бе толкова отворена за него. — Не мога просто да се гмурна напред. Не е редно.

Брадичката й потрепери.

— Не ме желаеш, нали?

— Не те желая? — Той хвана ръката й, приближи я към тялото си и съвсем ясно й показа колко много я желае. Вторачи се в очите й.

Тя отвърна на погледа му, доста непоклатимо, макар че червенина обагри бузите й.

— Не мога да го направя така. Не е редно, когато си чакала толкова дълго, да се отдадеш и станеш гадже на някой само за една нощ. — Не му хареса, че го изрече по този начин, но знаеше, че Пенелопа ще се събуди на сутринта и ще се презира.

Кой е Тони Олано за нея, освен мъж, попаднал на неподходящо място в подходящ момент? Той хвана ръката й, издърпа апетитното й тяло от леглото.

— И не казвай на никого, че съм спрял, за бога, или ще ми пропадне репутацията.

— Чудесно — промърмори тя и го остави да й сложи сутиена. — Единственият ми голям шанс, а ти се безпокоиш за своята репутация.

Той й подаде полата, решен да я облече, отказваше да се подаде на изгарящото го желание, желание, което бе ясно, че тя няма да отклони.

Вероятно бе добре, че друг огън се разгоря в очите й. Тя грабна дрехите си от него, стана от леглото и му обърна гръб, докато навличаше полата и сакото си.

Добре! По-добре да му е ядосана, отколкото да мрази себе си на сутринта. Все още не можеше да повярва, че той, Тони Олано, ще закара тази отзивчива, копнееща, желаеща го жена обратно до колата й, ще я изпрати до вкъщи и ще я сложи в леглото.

Сама.

Откога се бе сдобил със съвест?

— Репутацията ми — отговори той най-накрая, когато тя се обърна с лице към него, а сакото й беше надеждно закопчано — е най-малката ми грижа.

— Предполагам, че се безпокоиш дали все още ще те уважавам на сутринта — сърдито каза тя.

Не можеше да я вини, че е разстроена; и тя беше възбудена като него, вероятно тя също изгаряше от желание в този миг. Той постави ръце на раменете й и се вгледа в очите й — очи, потъмнели до кобалтово синьо от страст.

— Всъщност — опита да бръсне небрежно — за това наистина се безпокоя.

После я насочи към вратата, преди тя да е съкрушила неочаквания му изблик на съвест.