Хейли Норт
Очи в спалнята (16)

16.

Пенелопа сънува, че се е успала за утринната си делова среща. Докато се мяташе и въртеше неспокойно в леглото, тя си представяше потресено как Хюбърт Хъмфри Клийз, най-главният от старшите съдружници на фирмата, я нахоква пред целия обслужващ персонал на ресторанта на съдебна палата Уиндзор, включително и пред майка й, която избухва в сълзи заради падението на дъщеря си. Клиентът, разбира се, вече бе скочил разгневен навън с нещо подобно на магическата пръчица на госпожа Мерлин.

Пенелопа се събуди внезапно, отметна косите от лицето си и задиша учестено. Слава богу, че беше само един кошмар. Тя се гордееше с факта, че никога не се успива. Всяка сутрин, когато будилникът иззвънеше, тя се измъкваше от леглото, без да се помайва.

Будилникът…

Не беше звънял.

Пенелопа го грабна. Цифричките мигаха бързо. По някое време през нощта токът бе спирал.

Тя буквално скочи от леглото и се втурна към гардероба, за да провери ръчния си часовник. Погледна вторачено циферблата и се хвана за корема. Имаше петнадесет минути, за да стигне до Уиндзор, в противен случай изразът осъществени сънища ще придобие съвсем ново значение за Пенелопа Сю Фийлдс.

Няма да има време да вземе друга копие на становището. Извика такси, докато събираше косата си в кок; нахлузи чорапогащите и костюма, докато си припомняше данните на клиента; грабна обувките, чантичката си и куфарчето; успя да стигне до първия етаж точно когато таксито наду клаксона.

Пристигна точно в осем и завари Клийз и аристократичния Фицсимънс настанени на една маса до прозореца. Клиентът им имаше сурово изражение, което като че ли бе обезкуражило словоохотливия Хюбърт. Всички харесваха Хюбърт — неговият чар му бе спечелил толкова много клиенти, колкото и будният му ум — но изглежда Фицсимънс бе костелив орех.

С натежало сърце Пенелопа последва главния сервитьор по дебелия килим. Беше се облякла толкова набързо, че сега й се прииска да опъне полата си, да приглади сакото, да погледне дали е обула обувките на един и същи чифт.

Устоя на това изкушение и се приближи с протегната ръка към Кларк Фицсимънс, президент и главен акционер на компания, която струваше четвърт милион в платими часове годишно.

— Госпожо Фийлдс — Хюбърт се надигна леко и хвърли поглед на часовника си.

Тя се усмихна. Може би прекалено широко, тъй като Хюбърт примигна два пъти, преди да я представи на Фицсимънс. Но тъкмо Хюбърт й отправи критика миналия месец, като й каза, че трябва да се поотпусне малко, да не посреща клиента с отворено куфарче и калкулатор в ръка. Първо го накарай да се почувства хубаво — съветваше я той, практически казвайки й да бъде по-общителна.

Пенелопа знаеше как да се държи, когато става дума за закони, факти и цифри. Но тя не играеше голф или тенис, нито пък владееше изкуството да води лек, приятен разговор по време на коктейл. Само след едно питие дори започваше да се смее, съвсем неподходящо поведение за адвокат, който иска да впечатли клиент.

Така че Пенелопа се придържаше към работата.

Тя подаде ръка на Кларк Фицсимънс, същата широка усмивка изгря на лицето й.

— Господин Фицсимънс, каква чест най-сетне да се запозная с вас…

Почуда потрепна по скулестото му лице. Ледени сини очи, удивително подобни на синия мрамор, който госпожа Мерлин бе поставила на олтара предишната вечер, я погледнаха втренчено. После той се понадигна от мястото си и се наведе да издърпа стола й.

— Благодаря — изскърца мъжът, настани се отново на мястото си и вдигна менюто.

Пфю! Пенелопа се осмели да погледне към Клийз, който бе започнал да си дъвче отвътре дясната буза, сигурен знак, че разбира, че имат проблеми с Фицсимънс. Той ужасно много искаше да спечелят този клиент. Наскоро братът на Хюбърт бе назначен на поста федерален съдия. Според клюките от кантората двамата братя отдавна си съперничат и Пенелопа предполагаше, че той иска този удар, за да се изравни с постижението на брат си.

Пенелопа усети как напрежението расте и почти бе готова и тя да започна да дъвче бузата си. Но вместо това изненада себе си като се пресегна и докосна Фицсимънс, облечен в изящен вълнен костюм, по лакътя.

— Просто умирам да чуя за новата ви яхта.

Хюбърт пребледня.

Фицсимън остави менюто на масата. Леденото му изражение се поразтопи с около три градуса.

— Ооо, вие знаете за Мелъди?

— О, да! — Тя съвсем бавно отмести ръката си от ръкава му. — Обожавам лодките. А ти, Хюбърт?

Пенелопа не знаеше откъде извират думите й; гласът, така лъстив, сладникав и провлечен, въобще не приличаше на нейния.

Секретарката й, да е жива и здрава, беше преровила Интернет за всичко, свързано с Фицсимънс, и бе открила безценния факт, че той е луд по яхтите и че съвсем наскоро е пуснал последната си играчка за големи във водите недалеч от нос Хилтън.

Хюбърт кимна.

Фицсимънс се впусна оживено да описва любовта на своя живот. Пенелопа кимваше от време на време, леко полюшваше коляно под масата, навеждаше се напред, изглеждаше очарована от думите му.

Сервитьорът се приближи, но Клийз го отпрати.

Най-накрая Фицсимънс се отпусна. Прелиствайки менюто, той дари Пенелопа с лека усмивка.

Хюбърт престана да дъвче бузата си.

 

 

Тони нямаше братовчед, който да работи в кухнята на ресторанта Уиндзор. А даже и да имаше, бодигардовете на единствения в Ню Орлийнс петзвезден хотел нямаше да му разрешат да влезе, дори и през черния вход. Олано бе стоял буден през цялата нощ и наболата му по бузите брада му придаваше вид повече на човек, спал по улиците, отколкото на мъж, който се е заклел да пази и защитава спокойствието им.

Всъщност той наистина бе спал по улиците през изминалата нощ. Хинсън бе повикан на спешна, тайна среща с шефа си и затова на Тони му се наложи да остави Пенелопа пред блока й и да бърза.

Точно в полунощ Хинсън излезе от едно такси пред централния денонощен хранителен магазин и ресторант, където шефът му обичаше да провежда деловите си срещи.

Когато минаваше покрай това място, Тони никога не пропускаше да забележи, че то удивително много прилича на „Морски дар Олано“ при езерото. Смяташе този факт за най-горчивата ирония в живота си — няколко поколения по-рано, преди идването на прародителите му в Америка, стволът на фамилното дърво се бе разцепил. Един клон бе тръгнал по пътеката на корупцията, а другият се бе придържал към потта и мъчителния труд на ресторантьорския бизнес.

Така си вървяха нещата и досега.

Освен за Тони, който преследваше корумпираните с такава жажда за мъст, която дори неговото собствено семейство не разбираше.

Снощи Олано паркира колата си на една тиха странична уличка, после отиде пеша до наблюдателния пункт — фургон, който се намираше в авторемонтна работилница на улицата срещу денонощния магазин.

Нощните птици от квартала се шляеха пред магазина, много от тях носеха бутилки с бира, прикрити в кафяви книжни пликове. С магазина всичко беше законно, поне на пръв поглед, внимателно се проверяваха документите за самоличност, за да се избягнат всякакви глуповати малолетни, които си мислеха, че могат да си купят бира оттук.

Вътре във фургона Стив и Рой, двама от членовете от грижливо подбраната група за федерално полицейско наблюдение, хвърляха зарове на малката масичка зад предните седалки. Въпреки небрежния им вид и двамата имаха слушалки на ушите и Тони знаеше, че те внимателно слушат. Записващото устройство тихичко бръмчеше.

Тони кимна на мъжете и взе други слушалки. Всичко, което можеше да се чуе в този момент, беше тракането на съдове. Той въпросително вдигна вежди:

— Е, какво пропуснах?

Единият от мъжете се засмя.

— Доста добър виц. Изглежда старецът лично е избрал съпруга за Хинсън, обещал услуга на стар приятел от Чикаго — да се грижи за незаконно родената му дъщеря.

Напрежение обхвана Тони. С непринуденост, която въобще не изпитваше, каза:

— Да си остане в семейството, а?

— Предполагам. Не че момичето знае кой е баща й. Както и да е, вицът е — той шляпна коляното си, после замълча, за да хвърли зара, — истинският майтап е въпросът на Хинсън какво е направил, за да бъде така наказан. Изглежда, че момичето е по-студено и от буца лед.

С едно светкавично движение Тони изрита стола на мъжа. Зарът и чашата му изтрополяха по пода.

И двамата полицаи зяпнаха Тони, като че ли изведнъж се е побъркал.

Той наистина бе.

Полицаят, който падна на пода на фургона, си разтърка челюстта и установи:

— Значи ти познаваш бъдещата булка.

Тони кимна, после му подаде ръка да стане.

— Извинявай, Стив. Надявам се, да не се разсърдиш.

Стив поклати глава и вдигна стола си. Докато любопитно оглеждаше Тони, промълви бавно:

— Дори и бойскаут, който си играе с огъня, може да се изгори.

Другият полицай посочи към слушалките си.

— Хайде стига, момчета. Я чуйте това.

Добре, значи аз ще се оженя за нея. — Хинсън.

Ще играя на сватбата ти. — Шефът му.

Така ще извадим от строя нейната фирма. Когато това стане, какво ще кажеш за анулиране? — завърши Хинсън с нервен смях.

Тони стисна юмруци. Значи е бил прав за адвокатската фирма. След компрометирането на Пенелопа фирмата без съмнение ще се откаже да представлява другата страна в най-голямата правна битка, която старецът бе водил досега. Клиентът може дори да се откаже.

В един по-обикновен свят Пенелопа просто трябваше да каже на Хинсън, че сърцето й не е влюбено в него, и той ще се отдръпне с подвита опашка. Но това заплитане с нейния незнаен баща може да окаже неочаквано въздействие върху решението й.

Още едно нещо — каза шефът на Хинсън.

Да, сър — Хинсън не бе загубил напълно добрите си обноски.

Ако вдигнеш и един пръст, дори и кутрето си, срещу това момиче, ще ти прережа гърлото.

Тони кимна, доволен да получи доказателство, че старецът не беше толкова лош.

Ще си задоволявам нуждите другаде. — Хинсън.

Мммм… — Неодобрението беше явно.

Доволен ли си от това, което направих на този глупак с досадните маратонки?

Трябва ли да говориш толкова много? На това ли ви учат в Харвард? — избоботи шефът, след което разговорът замря, заменен само от потропването на вилиците върху порцелана.

Стив свали слушалките си.

— Можем да предявим обвинения за физическо насилие, най-малко това.

Тони кимна, беше доволен, че Хинсън се изпусна, но и натъжен от мисълта за Скуийк, превързан и упоен в натъпканата болница, жена му у дома, вече още по-далеч от мечтата си да носи дете на Скуийк в утробата си. Тони бе наминал да го види, но информаторът му не го разпозна.

Олано остана във фургона още два часа. В магазина играеха шах. Нищо друго интересно не се случваше и той тъкмо реши, че може да остави подслушването на Стив и Рой, когато Хинсън извика: Шах.

Този ход очевидно му даде кураж, защото попита с мазен глас:

— Е, кой е бъдещият ми свекър?

Гони и другите двама мъже започнаха внимателно да слушат, Тони както от професионален, така и от личен интерес.

— Той не я признава. Ако направи това, ще разбие сърцето на жена си.

— Но все пак следи развитието й.

Змия, помисли си Олано. Хинсън подпитваше, за да разбере какво би могъл да получи той от сделката.

— Всичко, което ще кажа, е, че тя е наследила таланта си на адвокат от баща си. Той е най-добрият в Чикаго и ако аз имам нужда от съвет, а ти не си наоколо, той е човекът, на когото ще се обадя. Така че ако си помислиш задълбочено, ще се досетиш кой е. Но — сякаш старецът се превърна в баща, който предупреждава детето си — когато един мъж не иска да се знае за него, по-добре да го оставим на мира.

— Хммм. — Хинсън.

— Ние сме твоето семейство. Ще бъдем такива и за съпругата ти. Доведи я на вечеря. Жена ми ще я научи да готви.

— Тя може. Дори и специалитети.

— Наистина ли? Никога не съм срещал адвокатка, която да може да готви. Смятай се за голям късметлия и престани да се оплакваш, че ще трябва да наденеш халката. — Прозвуча доволно сумтене. — Би ли погледнал тук, току-що плених твоята царица.

Тони погледна към мъжете. Стив и Рой бяха добри момчета — честни, умни, неподкупни. Ето защо бяха назначени на този пост и им бяха доверили истината, която се криеше зад инсценираното уволнение на Тони от полицията. Той познаваше Рой по-добре и инстинктивно му вярваше по различен от на Стив начин, но това се дължеше единствено на различия в характерите.

Олано усети как сега те го изучават с допълнително внимание, което разкриваше предположенията им. Докъде бе стигнал Тони Олано с Пенелопа Сю Фийлдс? Тони гледаше как го наблюдават, проклинайки се, че си изпусна нервите и събори Стив на пода, и чудейки се дали двамата се досещат по дадените от стареца на Хинсън нишки кой е бащата на Пенелопа.

Най-добрият в Чикаго.

Реджиналд Винчели — сигурно е той.

Стив и Рой се спогледаха. Рой каза:

— По-добре я остави за Хинсън, Тони. Има още милиони рибки в морето.

Тони сви рамене.

— Да, прав си. Само трябва да поплувам наоколо и да изчакам да се хванат на въдицата ми.

Момчетата се засмяха заедно с него и напрежението се стопи.

Но на себе си той бе казал: Обаче има една-единствена Пенелопа Сю Фийлдс.

Сега, докато Тони се мотаеше по тротоара точно до алеята за коли, водеща към Уиндзор, се появи Пенелопа между двама костюмирани мъже и Олано трябваше да си повтори тези думи.

Не можеше да разбере защо бе така запленен от тази жена. Опитвал се бе да убеди себе си и да престане да се интересува от нея, опитал се бе да отрече привличането. Тя каза нещо на мъжа с посребрели коси и той я погледна доволно.

Ръкуваха се. За първи път блузата на Пенелопа не бе закопчана до брадичката. Тони присви очи, изненадан, че днес дори не може да види блузката под сакото й.

Тя се усмихваше с изключително привлекателна усмивка, тази сутрин бузите й бяха по-румени от обикновено, очите й блестяха. Тони огледа двамата мъже от глава до пети, но не можа да види нещо специално, което да кара Пенелопа да изглежда толкова щастлива.

Може би е заради неговата целувка.

На него наистина му се искаше да мисли така.

— Мърдай, не се бави — извика му заради запречения път пъпчив мъж с униформа на хотела. Тони не му обърна внимание, защото чакаше да види дали Пенелопа ще остане сама.

Един кадилак с шофьор спря до тях. Мъжът отвори вратата за господин Посребрели Коси.

Пиколото докара друга кола. Мъжът се настани на шофьорското място, Пенелопа — до него, и потеглиха.

— Ако не тръгнете веднага, ще повикам полицията.

Много смешно! Тони присви рамене, качи се в колата и потегли.

Харесва ли му или не, трябваше да позвъни по телефона.

 

 

— Дължим го на теб, Пенелопа, ти направо накара Фицсимънс да яде зрънца от ръката ти. — Хюбърт никога не й бе говорил така мило. Освен това я огледа внимателно от мястото си зад волана.

Пенелопа разцъфтя от похвалата му.

— Харесва ми стилът ти. — Той й намигна, после продължи по-сериозно: — Не зная какво си измислила по този данъчен проблем, но вярвам, че ще го разрешиш. Тъй като сега той ще стане наш клиент, ти ще се превърнеш в една много заета дама адвокат.

Преди време Пенелопа щеше да поправи Хюбърт, като го помоли да изтрие думата дама пред адвокат. Но днес само се усмихна:

— Обичам да бъда заета. — Някои вълци никога не си сменят козината, но само да получи доверието и работата, тя ще си затвори очите за старомодните му възгледи.

Но какво искаше да каже с това за новия й външен вид? Беше облечена с костюма, с който идваше всеки ден, консервативната униформа, дето й прилягаше така добре. Пенелопа отмина тази реплика и се заслуша в думите му.

— Наистина имахме късмет да те отмъкнем от Пиърс и Търнър.

Нейната фирма в Чикаго. Нещо я зачовърка, като си спомни коментара на Дейвид относно фирмата за наемане на юридически кадри.

— Как ме открихте, Хюбърт?

Той сбърчи чело.

— Е, странна работа. Почти бяхме избрали друг адвокат, когато Гриф — един от юрисконсултите, който не стои много често в кантората — се обади и каза, че трябва да говорим с теб чрез тази фирма. Специално отбеляза да не ти се обаждаме директно.

— Наистина странно. Аз въобще не си търсех нова работа.

Хюбърт се усмихна, и вкара колата в гаража на Ойл билдинг:

— Е, предполагам, че просто сме имали късмет.

Те се качиха в асансьора, същия, в който Пенелопа за първи път видя Тони. Тя попита:

— Гриф и Хинсън приятели ли са?

Хюбърт с отвращение попита на свой ред:

— Хинсън? Надявам се, че не. Откъде познаваш тази змия?

Тя пребледня, но отговори небрежно:

— Срещнах го преди няколко седмици на една предварителна конференция на съдебен процес.

— Е, надявам се отношенията ви да не са по-задълбочени от Здравейте. Как сте? Ти не мислиш — той я погледна с бащинска загриженост — да се забъркваш с него, нали?

Пенелопа си помисли за огромния годежен пръстен, който трябваше да върне.

— Не — отговори плахо.

— Добре. За нашата фирма би било изключително неприятно, ако започнеш да се срещаш често с него.

— Ооо?

— Той е адвокат на другата страна по корабното дело.

Пенелопа ококори очи. Знаеше, че това дело струва милиони на фирмата. Беше помагала мъничко по него, някои неща свързани с данъците, а Хюбърт вече бе намеквал, че в бъдеще ще се включи и по-активно.

Пенелопа се чувстваше обременена от тези заплитания, вече не беше така обнадеждена от успешното си примамване на Кларк Фицсимънс, затова се извини и се запъти към стаята си.

Странно е Хинсън да знае подробности, които тя никога не бе споменавала, относно наемането й на работа. Тъкмо обмисляше този въпрос и секретарката й я прекъсна, като влезе в стаята и хлопна вратата.

— Я се погледни — изсумтя тя.

— Какво? — Пенелопа опитваше никога да не се ядосва на Джуъл, но понякога доброто настроение на помощничката й се струваше нетактично и я дразнеше.

— Нова външност обикновено означава нов мъж.

— Каква нова външност? — Първо Хюбърт й го бе казал, а сега и Джуъл. Пенелопа остави куфарчето и дамската си чантичка. Що се отнася за новия мъж, снощната целувка й бе дала надежда, но последвалото измъкване на Тони бе попарило надеждите й почти веднага.

Поне щяха да вечерят заедно тази вечер.

Тази мисъл я развесели. Тя се заприказва с Джуъл, която наистина беше най-добрата помощничка на света.

— Не зная какво имаш предвид под нова външност, но вече си заслужила обяд в Командър задето изрови новината за яхтата на Фицсимънс.

— Ооо, сетила си се да го използваш…

Пенелопа се засмя.

— Честно, не ми дойде наум нищо друго. Не успях да измисля нито един свестен довод за неговия проблем с данъчната служба. Загубих си копието на становището, успах се и трябваше да бързам за деловата закуска.

— Определено нов мъж.

— Ще престанеш ли! — Пенелопа седна на бюрото си. — Някакви обаждания?

— Имаш няколко на телефонния секретар и това — Джуъл й подаде розово листче. — Няма име. Само бележката.

„Не мога да дойда на вечерята.“

Пенелопа смачка листчето. Това беше. Целуна я, реши, че не го вдъхновява, и я зарязва.

Джуъл я гледаше с приведена глава.

— Лоши новини, а?

Пенелопа кимна, после извади документите на Фицсимънс от куфарчето си.

— Както и да е, имам да върша много работа.

Тя не позволи отказа на Тони да докосне сърцето й. Нека той си троши главата. Тя не дава и пет пари дали някога ще види отново Мъжът със страстните очи. Олано само я подлудяваше.

Моливът, който бе взела, се счупи на две в ръцете й.

Джуъл поклати глава.

— Не оставяй това да те потиска дълго време. С променената си външност можеш да завоюваш всеки мъж, който пожелаеш. — С тези мили думи секретарката й излезе от стаята.

Любопитството завладя Пенелопа. Тя стана и отиде до огледалото, което стоеше над антиквариата библиотечка. Надникна и потърси някакъв признак за промяна.

Може би очите й блестяха с малко по-син оттенък от предишния ден, кестенявата й коса, набързо прибрана в кок сутринта, сега се бе поразпуснала. Една къдрица се виеше около едната буза.

Тя се изправи на пръсти, за да види деколтето на блузата си. Може би в бързината бе забравила да закопчае горните едно-две копчета.

Пенелопа се вторачи в огледалото към образа на жена, която изглеждаше също като нея.

Но жената от огледалото беше облечена така, както Пенелопа никога не би се облякла. Нежната сребърна верижка и буквичката П, които тя винаги носеше дискретно пъхнати под блузата, сега й намигнаха закачливо. И още по-лошо, дантелата на сутиена й се подаваше до ревера на сакото.

Пенелопа зяпна жената, която бе така различна от Пенелопа Сю Фийлдс.

Беше забравила блузата си.

Вместо да я залее очакваната вълна унижение и притеснение, тя погледна тази така непозната за нея сексапилна жена и изпита любопитство и дързост. Ако с това, че бе забравила да облече блузата си, постигна толкова много, какво щеше да стане, ако в същото време си разпусне и косата?

Бавно вдигна ръце, извади фибите, които придържаха кока, и косата й се разпиля по раменете. Тя я разроши с пръсти и изпрати въздушна целувка към огледалото.

Докато наблюдаваше новото си аз, Пенелопа усети прилив на сила.

— Ха — каза си тя на висок глас. — Тони Олано, само погледни какво изпускаш.