Джасмин Кресуел
Задъхано нашепвам твоето име (9)

ІX

Ани де Сантос се усмихна весело на Кейт и й подаде бисквита.

— Вземи — каза. — Имам цял куп. Майка ми си мисли, че сега, след като живея в собствено жилище, ще умра от глад, ако не ми изпраща храна.

Кейт взе бисквитата и започна да я дъвче замислено, гледайки навън. Гласът на Ани я върна на земята.

— Който и да е високият, красив непознат, явно е оказал невероятно благотворно влияние на външността ти и катастрофално на способността ти за съсредоточаване.

Кейт се усмихна и прие закачката на приятелката си с повдигане на рамене.

— Не съм убедена, че е способствал за красотата ми, но за второто няма никакво съмнение. Добре че сме в края на септември. Нямам сили за повече изпити.

— Досега няма от какво да се оплачеш — отбеляза малко завистливо Ани. — Ако получиш и други отлични оценки, накрая професорите ще помислят, че преписваш.

Кейт се почувства неудобно.

— Винаги съм смятала, че изпити се вземат по-лесно, ако не четеш до припадък. И днешният резултат явно доказва това ми твърдение. — Изправи се и изтръска трохите от панталона си. — Хайде да се поразходим. Ще оглушея от този шум.

Разхождаха се бавно по постланата с чакъл пътека. Ани отново първа наруши тишината.

— Защо не го поканиш да те придружава в събота на бала? Всички сме много любопитни. Аз обаче имам и друга причина. Искам да открия какво средство е използвал, за да завладее едно момиче с разбито в миналото сърце и то за толкова кратко време, докато аз от години се опитвам да те измъкна от безразличието ти към другия пол. Само като си помисля, че никога не прие да излезем да се позабавляваме, ще откача.

Кейт така рязко спря по средата на алеята, че тримата студенти, които вървяха точно зад тях, за малко да я съборят. Без да обръща внимание на иронията в гласовете им, когато се извиняваха, тя се наведе и започна да събира книгите, които се бяха изплъзнали от ръцете й. Движенията й бяха механични, а по израза на лицето се разбираше, че отново се намира на друго място. Накрая се изправи със странен блясък в очите.

— Ани! Идеята ти е забележителна! Ще се чувства ужасно в нашата среда!

Ани я погледна смаяно.

— Що за връзка е вашата? По цял ден обикаляш намръщена, а ти става весело, когато ти предлагам нещо, което ще го направи нещастен. Предавам се. За мен тези резки любовни промени са непонятни.

Кейт спря до вратата и попита приятелката си:

— Кой ще те придружава на бала, Ани? Скот Стюард ли?

Ани се обърна за миг.

— Хм… да ти кажа истината — Марк, тоест професор Матеос предложи да ми бъде кавалер — произнесе със заекване. И преди Кейт да успее да вземе отношение по въпроса, за да изтъкне, че професор Матеос е най-търсеният ерген в студентското градче, Ани побърза да добави: — На масата ни ще бъде и Скот с дамата си. Ако дойдете и вие, ще бъде много весело. Ще се забавляваме до зори.

— Ще те предупредя навреме, ако Трент приеме, наистина ще бъде невероятна вечер.

 

 

Трент тихо затвори вратата на дядо си, оставяйки вътре Джени и сестрата, а в същото време Кейт се мъчеше да задуши ревността си. Още в първия момент забеляза, че между детето и стария господин Роситър се получи много тесен контакт, но още не й се искаше да го приеме за истина.

Дъщеря й с прекалено голямо желание отиваше да прави компания на прадядо си, а после оставаше до момента, в който я заставяха да напусне стаята. Всъщност не точно това безпокоеше Кейт. Плашеше я фактът, че старецът разказваше на детето страшни истории от детските си години, а наскоро й разказа и за една ужасна епидемия от холера в Чикаго. На Кейт направо й прилошаваше, когато слушаше тези истории, докато Джени, напротив, очакваше с нетърпение кога ще се изкачи в леглото при дядо си, за да чуе продължението им. Единствената надежда на Кейт беше, че Юджийн Роситър все някога ще свърши тъжните разкази от младежките си години и ще започне да описва успехите си, довели го до основаването на търговската империя Роситър.

Тези мисли я накараха да се усмихне горчиво. Никога не си бе представяла, че ще дойде ден, в който да се моли да чуе тежкия глас на Юджийн Роситър да говори надуто за триумфа си над своите съперници. Трент я погледна и прекъсна мислите й:

— Защо се усмихваш?

Кейт без колебание му обясни:

— Не вярвах, че ще дойде време да очаквам с нетърпение спомените на дядо ти за пътя му към славата. Струва ми се, че ще започна да сънувам кошмари, ако чуя още една история за деликатните, туберкулозни момиченца с ангелски личица, които отиват на небето. А Джени, напротив, изглежда е във възторг.

— Смятах, че първото нещо, на което са те научили на лекциите по психология е, че на децата много се харесват драматичните истории.

— Джени не е „децата“. Тя е дъщеря ми.

Трент избухна в смях.

— И това, естествено, променя всичко. Кейт, ти си неизлечимо романтична!

В същото време бяха стигнали до вратата на хола. До ушите й достигнаха познати гласове и Кейт започна да говори бързо, преди Трент да я отвори и се слее в едно с останалите от Роситър:

— Искам да те помоля за нещо, Трент.

Той се обърна и я погледна иронично.

— Трябва ли да седна, или мога и прав да приема шока?

Кейт се усмихна насила.

— Не е нещо, което ще те шокира. Семестърът свършва в петък, а в събота вечер в университета ще имаме бал. Искаш ли да дойдеш с мен?

— В качеството на какъв? Като кавалер за една вечер или като твой съпруг? — попита равнодушно.

— Просто като Трент Роситър. Не си ми вече съпруг. Забрави ли го?

— Изобщо не съм го забравил. С подробности от този вид паметта ми е много силна. — Като че искаше да добави още нещо, но се отказа. — С удоволствие ще те придружа — каза просто.

Отвори вратата и ги обгърна шумът в салона. Кейт меланхолично го проследи с поглед. „Може би не трябваше да го каня за събота“ — помисли си. Усещаше подсъзнателно, че и самата тя, въпреки че обстановката й беше позната, имаше опасност да се намери в положение, по-трудно и от това на Трент.

Пристъпи решително към Лиза. Не й се слушаше досадния вътрешен предателски глас, който непрекъснато й повтаряше, че беше поканила Трент, защото искаше да има удоволствието да прекара няколко часа с него далеч от ужасните му роднини. Усмихна се на Лиза.

— Здравей. Имаш ли новини от Филипе? — Погледът й се кръстоса с пронизителния поглед на Трент и веднага наведе очи. — Какво става с Филипе? — попита отново.

— Казах ти, но ти май не си тук — засмя се Лиза.

Кейт се изчерви.

— Понякога съм много глупава — промълви, въздъхвайки тежко.

Лиза я погледна със състрадание.

— Мила, всички понякога сме такива.

 

 

Кейт предъвкваше парче баница с необичайно удоволствие. Университетската столова придоби нов, празничен вид благодарение на меката светлина на свещите, които бяха поставили.

На тяхната маса атмосферата беше станала напрегната, когато беше представила Трент на приятелите си, чувствайки се малко неловко в мига, който произнасяше името му. За щастие само на Скот името направи впечатление и изкоментира.

— Роситър! — подсвирна с удивление. — Много полезно е да носиш такова име в този град! Искат ли ти карта за самоличност, когато осребряваш чек?

Всички в компанията избухнаха в смях и Кейт разбра, че никой дори за миг не свърза името му с всемогъщата империя „Роситър“. За нейно облекчение Трент не направи опит да ги изведе от заблудата и дори успя да отговори на някои въпроси относно професията си, давайки им точна информация, което обаче създаде впечатление за общественото му положение.

Ужасно беше да виждаш колко близо може да се намира някой до истината, говорейки лъжи. Тази констатация подейства зле на Кейт, но втората чаша червено вино й възвърна настроението.

Вече бе танцувала с Марк Матеос, а сега дръпна Скот Стюард за ръката, който беше чудесен танцьор. Двамата се отдадоха изцяло на танца — единственото нещо, което ги свързваше. След дългите седмици на душевно напрежение Кейт танцуваше по-добре от всякога. Когато танцът свърши, тя се облегна, смеейки се на гърдите му. Той притисна по-силно ръката си около кръста й и впи страстен поглед в нея.

— Недей, Кейт! — промълви с дрезгав глас. — Не го прави пак… освен ако наистина го чувстваш…

Тя рязко се отдръпна и леко постави длан в неговата.

— Извинявай, Скот — каза му мило. — Знаеш добре, че между нас нищо не може да съществува. По характер си достатъчно добър, за да изтърпиш променливото ми, понякога отвратително настроение.

Спряха на няколко крачки от масата.

— Нямам нищо против да го правя често — измърмори Скот сериозно. — Но ти не чувстваш нищо към мен, нали?

— Скот, не можем да говорим тук. Някой ден ще се опитам да ти обясня. Когато бях много млада, бях измамена горчиво в чувствата си и още не мога да го преодолея.

Върнаха се на масата, където Трент разговаряше приятелски с Джанет — дамата на Скот за вечерта. Трент стана като кавалер и изчака Скот да придружи Джанет до дансинга, след което отново седна на мястото си с мрачен вид. Следеше безмълвно танцуващите двойки, без да обръща внимание на Кейт. Ани и професорът танцуваха, плътно притиснати, и не откъсваха поглед един от друг.

Кейт, замаяна от виното и от бесния танц със Скот, се изправи предизвикателно пред Трент.

— Няма ли да ме поканиш да танцуваме? — попита дрезгаво.

Той я погледна пренебрежително.

— Нали танцува със Скот? Не ти ли е достатъчно?

— Знаеш, че обичам да танцувам — избегна прекия отговор Кейт.

— О, да. Зная. Както зная, че искаш постоянно да си заобиколена от мъже, влюбени в теб. И успяваш. Затова ли ми отправи тази неочаквана покана? За да ми покажеш любовниците си. Ами Марк Матеос? И той ли е една от жертвите ти?

Кейт не знаеше да се радва ли, или да се ядосва. Трент показваше класически признаци на ревност.

Вдигна предизвикателно рамене.

— Поисках само да потанцуваме, Трент, а не да се обвързваш с мен за цял живот.

— Дори не знаеш какво означават тези думи — каза ядосано той, но се изправи и я отведе с хладна любезност на дансинга. Музиката сега не беше бърза и силна, а бавна и така нежна, че усили още повече възбудата на Кейт. Трент я държеше на разстояние от себе си и тя, без да я интересува какво ще си помисли за постъпките й, се прилепи плътно до едрото му твърдо тяло. Едва се сдържаше да не увие ръце около врата му.

— Кейт… — каза дрезгаво Трент. — Какво всъщност искаш? Какво искаш да ми покажеш?

— Нищо — прошепна тя. — А ти?

Една ругатня се изплъзна от устата му, но ръцете му със сила притиснаха тялото й към неговото. Кейт се опита да оправи стъпките си в такт с музиката, но единственото, което усещаше в този миг, беше натискът на силното му тяло и страстният копнеж да почувства стиснатите му устни върху своите.

Музиката спря и Трент веднага я пусна.

— По-добре да се върнем при компанията — каза намръщено.

— Защо? Скот и Джанет са на бара. Марк и Ани като че не се нуждаят от никого, освен от себе си. Защо не поиграем още малко? В края на краищата нали за това дойдохме.

— Така ли? И наричаш това, което правим… танц? — Музиката отново започна и Трент грубо я дръпна към себе си. — Добре. Да танцуваме тогава.

Танцът с Трент винаги беше за Кейт едно силно телесно наслаждение и тази вечер не правеше изключение. Шестте години, през които живя далеч от него, просто бяха засилили влиянието му върху нея. Когато ритъмът отново стана бавен и мелодията още по-нежна, Кейт се отпусна в обятията му, като долепи плътно тяло в неговото. Когато твърдите й гърди се допряха до сакото му, почувства, че той леко потрепери и след миг ядосано я отблъсна от себе си.

— Да сядаме — измърмори. — Какво се опитваш да направиш? Предизвикваш ме да те изнасиля тук на дансинга, за да ми поискаш после обезщетение ли?

Отправи се към масата, без да го интересува дали тя тръгна след него. Кейт се видя принудена да го последва. Чувстваше се като попарена и много разстроена от телесните и душевни вълнения по време на танца с Трент, а я плашеше и мисълта, че трябваше да изтърпи изпитателните погледи на компанията.

Когато отново седнаха по местата си, лицето на Трент придоби обичайния си невъзмутим израз, но Кейт забеляза, че капчици пот покриваха челото му и че държеше ръцете си под масата — може би, за да не се забележи треперенето им. Изглежда не беше толкова равнодушен, за какъвто искаше да се представи.

Гласът му обаче не издаваше вътрешното му вълнение. Умело избягна на няколко пъти досадните въпроси на Ани относно хореографските способности на Кейт и похвали младите музиканти, благодарение на които атмосферата на бала беше много приятна. Тогава се появиха Скот и Джанет, домъквайки табла с димящи кафета, и Кейт най-накрая успя да възстанови нарушеното си душевно равновесие. По-късно танцува с двама-трима студенти от други компании и представи Трент на професор Ебстайн, когато той се приближи до масата им да ги поздрави и да се пошегува малко с тях. Едва прикри облекчението си, щом най-накрая балът свърши малко след полунощ.

Скот, напротив, беше доста разочарован.

— Още е много рано — извика. — Да идем някъде другаде да си продължим гуляя. Искате ли? Тук наблизо има чудесна дискотека. Как ви се струва идеята?

Трент любезно отказа.

— Кейт сега живее извън града и ще трябва да шофирам цяла нощ, за да я отведа у дома й. Да го отложим за друг път, Скот.

Скот се намръщи и Кейт също се престори на огорчена, въпреки че й се искаше да си тръгне колкото се може по-скоро. Не разбра дали Ани и професор Матеос приеха предложението на Скот, защото Трент вече я водеше към паркинга. И въпреки че и тя нямаше повече желание да остане с другите, тази бързина на Трент да съкрати вечерта й подейства на нервите.

— Съжалявам, че намираш отегчителни приятелите ми — каза, за да наруши мъчителната тишина в колата. — Предполагам, че танците на студентите ти изглеждат много по-долнокачествени след разкошните приеми, на които си свикнал.

Трент дори не се обърна да я погледне.

— Я стига, Кейт! Знаеш добре, че не съм сноб. Балът беше чудесно организиран, храната — вкусна, а музиката — чудесна. А колкото до приятелите ти, всички бяха много приятни.

— Разбира се! — измърмори Кейт и се загледа напред, без повече да отвори уста.

Сега вече Трент не можа да скрие гнева си.

— Какво пак направих не както трябва? Казах най-хубавото, което може да се каже за бала ви, а ти се сви намръщена в ъгъла. — Намали рязко скоростта и колата безшумно се плъзна в един подземен гараж.

— Трент! Къде сме? Къде отиваме?

— В апартамента ми. Аз, както виждаш, не мога като теб да прикривам желанията си. Исках да бъда само с теб. Смятам, че е време да поговорим сериозно.

— Не знаех, че имаме да обсъждаме нещо — кача Кейт студено.

— Време е да се споразумеем за Джени. Трябва да определим кога ще мога да виждам дъщеря си.

Хвърли ключовете на нощния пазач и с големи крачки се отправи към асансьора.

— Необходимо ли е да разговаряме по този въпрос през нощта? Както сме тръгнали, няма да успеем да стигнем в Тимберич преди три сутринта.

Трент се отмести, за да влезе тя първа в асансьора.

— Тази вечер няма да се връщаме там — заяви. — Уредих с икономката да се погрижи за закуската на Джени.

— Искаш да кажеш, че си планирал да прекараме нощта тук, в апартамента ти?

Трент отключи вратата и я затвори с крак, когато Кейт влезе.

— Знаеш ли, има всички удобства, а и преимуществото да е близо до университета — отвърна, гледайки я в очите. — Има три спални. Можеш да се укрепиш в някоя от тях и ще бъдеш застрахована, както и в Тимберич.

— А семейството ти? Какво ще си помислят Лиза и Сарон? Нали ще разберат, че сме прекарали тук сами цялата нощ?

Трент я погледна изненадано.

— Изобщо не ме интересува какво ще си помислят. А съм изненадан, че точно ти се интересуваш от мнението им.

— Никога не съм била такава, за каквато искаш да ме представиш, Трент. Пораснах в семейство с много строги нрави. А и много добре знаеш, че никога не успях да ги преодолея.

— Да не си губим времето в разговор за сестрите ми — каза й и показа ъгъла на хола, където беше барчето, снабдено с всякакви напитки. — Да ти приготвя ли някакво питие, или смяташ, че повече не можеш да приемеш?

— Благодаря. Нищо не искам — отговори Кейт. Странно защо обаче никак не й се спеше. — Покажи ми апартамента си. Може да си намеря някъде из шкафовете четка за зъби.

— Икономът ми е поставил резервни четки за зъби във всяка баня. Ще намериш каквото ти е необходимо в шкафчето.

— Много е удобно така — иронизира го Кейт. — Когато приятелките ти приемат да дойдат тук, нямат никаква причина да си тръгнат преди сутринта.

Трент добави още малко лед в чашата си.

— Напомням ти, че съм на тридесет и седем години, Кейт. Това означава, че на моята възраст никой не прибягва до такива средства, за да подмами една жена.

— Имам много жива фантазия — каза Кейт. — А сега, след като си сервира питието, мога ли да разгледам жилището ти? Така ще си избера и спалня за през нощта.

Прекоси бързо двете гости. Едната беше в зелено, а другата в жълто и всяка си имаше отделна баня в същия цвят. Малкото жилище на Кейт беше колкото едната от тези стаи и тази констатация я накара да въздъхне тежко при мисълта от колко удобства бе лишила Джени, като я беше отделила от баща й. Колко хубаво биха живели тук само тримата, далеч от семейните разпри в Тимберич! Поклати решително глава, за да изхвърли тези мисли от главата си, и погледна хладно Трент, за да не му позволи да надникне в мислите й.

— Не е лесно да си избера стая — каза весело. — И двете са чудесни.

— Още не съм ти показал всичко — засмя се Трент. — Не искаш ли да видиш моята спалня?

— Нямам нищо напротив — промълви. Стаята му сигурно щеше да е като другите и едва ли съществуваше опасност да събуди у нея стари спомени.

Той отвори последната врата в коридора и влезе вътре. Кейт го последва, но само като хвърли бърз поглед наоколо, леко извика и се втурна обратно, като че я гонеха. Трент обаче беше по-бърз от нея — с две крачки стигна до вратата и застана пред нея, препречвайки й пътя.

— Какво ти стана, Кейт? — попита подигравателно. — Не ти ли харесва стаята ми? А би трябвало. Все пак е твое дело.

Кейт се строполи изтощена на коженото кресло. Стаята на Трент беше до последната подробност абсолютно същата с онази, която тя сама бе обзавела в Лондон. Не беше изключено кафявият килим да бе копие на другия, който беше избрала тя. Но всичко останало удобните фотьойли, двете малки библиотеки вдясно и вляво от голямото легло, полилеите и всички останали предмети положително бяха пренесени с кораб от Англия. Погледът й уплашено преминаваше от една позната мебел на друга, за да спре накрая на снимката, намираща се на нощното шкафче до леглото. На нея се усмихваше свенливо една по-млада Кейт, облечена в булчинска рокля.

— Защо? — попита с треперещ глас Кейт. Защо си запазил всичко това? Снимката ми…

Трент я погледна иронично.

— Защото исках да ми напомня винаги, че една хармонична среда не може да създаде хармоничен брак — отговори намръщено. — Как намираш снимката? Сложил съм я точно до леглото си, за да не забравям колко много може да се промени само за няколко месеца едно невинно момиченце.

Погледна студено пребледнялото лице на Кейт и добави:

— Естествено, служи ми и като предупреждение към различните жени, които водя тук. С една такава снимка до леглото едва ли могат да твърдят, че съм ги измамил, създавайки им погрешни впечатления.

Кейт се почувства и душевно, и телесно болна.

— Ако си ме довел тук, за да ме унижиш, Трент, постигна целта си. А сега може ли да си легна?

— Естествено — каза й, но без да се помръдне от отвора на вратата.

Кейт го погледна подозрително.

— Трент… — пророни. — Трент… да не би да… си прекалил с пиенето?

— Честно казано, не помня. Трябваше да стоиш повече при мен и да внимаваш да не прекаля — както правят добрите съпруги. Така щеше да знаеш дали съм прекалил или не с пиенето.

Тя се приближи предпазливо до вратата.

— Уморена съм, Трент. По-добре да поговорим сутринта. Моля те, остави ме да си ида в стаята. — Спря нерешително колкото се може по-далеч от него, но той внезапно протегна ръце и я грабна в прегръдките си. — Това е стаята ти, Кейт — каза дрезгаво, милвайки с пръсти гъстите й копринени коси. — Стаята ти… — Устните му се докоснаха леко до нейните. — И стаята ми. — Впи страстно устни в нейните, а езикът му насилствено ги принуди да се отворят и приемат целувката му.

Кейт и да искаше, не можеше да се преструва на равнодушна нито за миг. Никога не бе могла да устои на ласките му. С лека въздишка долепи тялото си до неговото и… без да я интересува каквото и да било, се отдаде изцяло на целувката, като вътрешно се молеше Трент да я продължи по същия завладяващ начин. Трент я побутна назад леко, докато краката й докоснаха нещо твърдо и с цялата си тежест падна на огромното легло. Той легна до нея и за миг откъсна устни от нейните, за да може да се полюбува на зачервилите се бузи и навлажнените й устни, които леко потрепваха от сладостта на целувката му. Ръката му с опипване намери ципа на роклята и бавно започна да го смъква, а в същото време другата отместваше леко тънкия плат от раменете й.

— Не, Трент… не искам — рече Кейт, заеквайки и все още замаяна, но тялото й я предаваше, защото отново се прилепи до неговото, когато устните му леко се плъзнаха по гърдите й. Ръката му се изкачи с една опияняваща милувка по рамото й и оттам се смъкна по голата кожа на гърба й.

— Не можеш да не признаеш — прошепна й ликуващо. — Искаш ме толкова, колкото и аз!

— Не! — С отчаяно усилие Кейт се претърколи далеч от него и стана от леглото. Краката й трепереха и една част от нея й заповядваше предателски да забрави всичко и да легне отново до този, когото обичаше. Да, искаше Трент, защото го обичаше! Обаче защо той я желаеше… поради каква причина? Може би искаше да я накаже, че бе държала в тайна съществуването на Джени? Нямаше значение! Каквато и да беше причината, в едно беше сигурна — по лицето му нямаше и следа от обич или нежност.

— Можеш да отидеш в друга стая, ако настояваш, Кейт. Вече ти обясних, че съм доста голям за този вид детски игри. Но трябва да внимаваш, когато избираш жертвите си. Един ден може да се намери някой, който да се заинтересува повече от мен да продължи играта до логическия й завършек.

Стана от леглото, прекара почернялата си от слънцето ръка през косите си и изпъна пуловера и панталона си.

— Лека нощ, Кейт. Ще се видим сутринта.

Кейт покри голите си рамене и започна да дърпа ципа на роклята. Усещаше тялото си ледено, безчувствено, а себе си — много самотна.

— Лека нощ, Трент — промълви. — Извини ме за всичко.

— Ти мен — също — каза Трент и отвори голямата балконска врата, която водеше към верандата.