Джасмин Кресуел
Задъхано нашепвам твоето име (6)

VІ

Джени откопча колана, изправи се и тръгна да се разхожда из самолета.

— Наистина е много хубав, Трент. Целият самолет ли е твой?

— Не — засмя се той. — Такъв самолет струва прекалено много пари и дори милионер като мен не може да си го позволи. Принадлежи на компанията и трябва да внеса една астрономична сума в касата, защото го използвах по лични причини. Исках, разбираш ли, да не ви изпусна.

Джени спря да се движи при последното му изречение.

— Защо ти трябвахме така спешно? До миналата седмица никога не си идвал при нас.

Кейт стоеше като на тръни. Изправи се и като забрави намерението си да не се намесва в разговора, клекна до нея.

— Трент искаше да намери не толкова мен, колкото теб, мила — започна да обяснява. — Знаеш ли, до онзи ден, когато дойде в квартирата ни, не е знаел, че имам такава сладка дъщеря.

Джени гледаше резервирано Трент.

— Добре де, но защо искаше да ме намери? — настоя.

Кейт въздъхна тежко и погледна умолително Трент.

— Не мога да се оправя с тези преки въпроси. Кажи й го ти… моля те.

Трент погледна Джени и започна да й обяснява, опитвайки се да привлече вниманието й с очи, защото още не смееше да я докосне.

— Исках да те намеря, защото имам да ти казвам нещо много важно. — Изкашля се, докато търсеше подходящите думи. — Вече ти казахме, че в миналото с мама се познавахме много добре. Но не бяхме просто приятели, Джени. Когато се срещнахме, се влюбихме един в друг и за кратко време бяхме женени. — Отново спря и погледна изпитателно каменното личице пред себе си с надежда да открие нещо в израза му, което да му помогне да открие най-точните думи. Но лицето на Джени остана непроницаемо. — Много искахме да си имаме детенце — промърмори Трент, отбягвайки да гледа Кейт в очите. — Така се случи обаче, че преди да се появиш на бял свят, мама и аз решихме да се разделим. Разведохме се, Джени. Знаеш какво означава това, нали?

— Да — тихо отговори Джени. И изведнъж, ридаейки, се хвърли към него и започна да го удря с малките си юмручета. — Мразя те! Мразя те! — изкрещя. — Зная какво значи, че сте се разделили. Това значи, че ти си биел мама, че си се държал лошо с нея! Затова й беше така неприятно, когато ти дойде в квартирата ни.

— О, не, Джени! — Кейт бързо я грабна в прегръдките си, започна нежно да милва копринените косици и да изсушава с целувки сълзиците, които неудържимо се стичаха по розовите бузки. Беше съблазнително да остави омразата към Трент да се загнезди в сърцето на дъщеря й, но вродената й честност не й позволяваше да отрови сърцето на собственото си дете с лъжливите впечатления.

— Не, Джени. Грешиш! Трент никога не ме е бил и не сме се карали. Понякога има и други причини, които ги още не можеш да разбереш, но са много по-сериозни и карат някои хора да се разведат. — Помълча за секунда, преди да намери подходящите думи, които биха накарали едно шестгодишно дете да я разбере. — Баща ти се влюби… сметна, че за него ще е по-добре, ако бъде женен за друга жена — обясни лаконично, но като погледна Трент, се изненада от гневния израз по лицето му. „Да не би да му стана неприятно, че й съобщих истината за развода му?“ — питаше се.

Нямаше много време, за да помисли по този въпрос, защото чу Джени да казва:

— Това означава ли, че Трент ми е баща, макар че сте се развели?

— Да — отговори твърдо Трент. — Разбира се, че съм ти баща. Искам да зная всичко за теб и затова реших да те виждам колкото се може по-често. Това ще ти хареса ли?

Джени се притисна по-силно в прегръдките на майка си и уморено промълви:

— Защо тогава не си дошъл да ме видиш по-рано? Женен си за друга госпожа, която има много свои деца, като бащата на Санлей ли?

— Не — каза Трент. — Не съм женен за никаква госпожа и нямам друго дете, освен теб. Сега разбираш ли защо използвах самолета на компанията, за да те открия? За мен ти си най-скъпото нещо на света.

— Но никога не си идвал да ме виждаш — настоя Джени.

Каза го с такава мъка, че Кейт почувства благодарност към Трент, който не се възползва от случая, за да прехвърли вината върху нея — а имаше всички основания. Почувства се задължена да отговори вместо него.

— Джени, баща ти не е виновен — започна с болка в сърцето. — Когато се роди, те обичах толкова много, че исках да бъдеш само моя. Не исках да те деля с баща ти. Затова предпочетох да не му казвам за теб. Причината да не те е виждал досега е, че просто не е знаел за съществуването ти. — Обърса нежно и последната сълза от бузката на Джени. — Щях да ти кажа, когато пораснеш, мила. Просто исках да те задържа още малко само за себе си.

— Това е както при шоколадовия сладкиш — засмя се Джени. — Знаеш, че не трябва да го изядеш сама целия, но е толкова вкусен, че не ти се иска да го делиш с никого. А когато изядеш и последното парченце, без да дадеш и трохичка на приятелката си, съжаляваш, че си била толкова лакома.

Кейт притисна слабичкото телце на дъщеря си, като не знаеше дали да плаче, или да се смее.

— О, Джени! Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че те исках повече от шоколадовия сладкиш?

Джени поклати замислено главичка. Сега насочи вниманието си към Трент.

— Ще бъдеш ли наистина отсега нататък мой баща? — попита го важно. — И мога ли да ти казвам татко?

Трент се усмихна.

— Много би ми харесало.

Джени се изплъзна от прегръдките на майка си и изтича да залепи носле на едно от прозорчетата на самолета.

— Пристигаме ли? — извика нетърпеливо. — Скоро ли ще сме в Чикаго?

— След два часа — отговори Трент. — Имали някаква особена причина, която те кара да бързаш?

— Да. Искам да кажа на Брандли Бароуз, че и аз си имам татко. Все ми се подиграваше, че не зная името на баща си. Всички ми се подиграваха, дори Сали и Санлей. Ха-ха! — засмя се щастливо. — Чакай само да видиш каква физиономия ще направят, като им кажа, че баща ми се казва Трент Роситър, което е и много хубаво име на всичкото отгоре.

— Да. Аз също винаги съм го намирал за хубаво — съгласи се Трент, без да скрива радостта си. — А знаеш ли, че и ти носиш името ми? Сама ми го каза.

Джени го гледаше недоумяващо и той побърза да обясни:

— Дженифер Трентън Мелъри. Нали така ми се представи, когато се видяхме за пръв път?

— О! — извика Джени. — Днес е най-щастливият ми ден. Казвам се Мелъри като мама и Трентън като татко. От всеки по половинка.

Плесна с ръце, щастлива от откритието си.

Трент й протегна ръка.

— Искаш ли да разгледаме самолета? — попита. — В този етап от пътуването пилотът няма много работа и може да ти покаже как се управлява самолетът.

Джени погледна с трепет към кабината на пилота, но веднага се сети и се обърна към Кейт.

— Може ли, мамо? Разрешаваш ли?

— Естествено — отговори Кейт. — Защо не? Помоли, ако обичаш, помощника на пилота да дойде и ми помогне да приготвя няколко сандвича. Шкафовете се отварят така трудно, та не мога да се справя сама.

— Ще ти изпратя Джим — каза Трент. — Винаги съм смятал, че единственото, което липсва на тези самолети, е една красива стюардеса. Но сега изглежда, че сам оправих този недостатък, защото имам на разположение две прекрасни женски същества, които ще ме обслужват и развличат. Могат да ми завиждат!

— Вечните мъже! — обади се Кейт. — Внимавай какво говориш, скъпи, защото може да подам оставка от длъжността стюардеса и да те оставя сам да си приготвиш сандвичи. Бездруго и двамата знаем, че с работи от подобен род ти се справяш по-добре от мен, нали?

Трент се престори на невинен.

— Но пък не мога да те държа само заради това, което умееш да правиш по-добре от мен, защото ще те осъдя на вечна безработица!

Кейт го погледна слисано, но не успя да намери бързо полагащия му се хаплив отговор. Грабна от най-близката седалка една дебела възглавница и я запрати с все сила към него.

— Животно! — засмя се и се отправи към кухничката.

Джени бе проследила мълчаливо сцената. Внезапно пъхна доверчиво ръчицата си в шепата на Трент.

— Може би е по-добре, че сте се разделили — отбеляза всезнаещо. — Иначе можеше да се карате от сутрин до вечер, а на мен това изобщо нямаше да ми хареса.

— Така ли мислиш, скъпа? — попита Трент. — В този случай може и да не си много права…

— Отиваме ли при пилота? — напомни му мило Джени. — При пилота, който ще ме научи да карам самолет?

Трент едва откъсна поглед от изящната фигура на Кейт.

— Да, Джени — промърмори замислено. — Да идем при пилота.