Джасмин Кресуел
Задъхано нашепвам твоето име (5)

V

Кейт се събуди внезапно със странното усещане, че някой иска да я удуши в тъмното. Отхвърли завивката, която й пречеше да диша, седна на възглавниците и внезапно установи, че едната й ръка се бе оплела в муселина. С бързо движение я освободи и сърцето й се изпълни със състрадание към двете нещастни момиченца, длъжни да живеят в тази обстановка, само защото го налагаше суетата на техните родители. Очите й свикнаха с тъмнината и й се стори, че на срещуположното легло вижда личицето на Джени. Стана тихо, чувствайки се малко неуверена, защото на стената нямаше часовник, а гъстата тъмнина не й позволяваше да види стрелките на малкото си часовниче. Пристъпи леко по дебелия килим и като стигна до креватчето на дъщеря си, протегна ръка да я помилва. Но при допира завивките хлътнаха.

— Джени! — прошепна. — Къде си, Джени? — Никакъв отговор! Кейт не искаше да се паникьосва. Отиде колкото се може по-спокойно до банята и със сила отвори вратата. — Джени! Вътре ли си, съкровище? — Пръстите й нервно опипваха стената и най-сетне намериха ключа. Мека светлина освети празната баня.

Сега вече Кейт не можа да устои на паниката. Излезе бързо, втурна се по коридора и спря запъхтяна до прага на гостната. Изведнъж до ушите й достигна спокойният глас на бившия й съпруг.

— Трент! — извика, стараейки се да прикрие страха и гнева, които я бяха обхванали. — Къде е Джени? Какво й направи?

— Тук съм, мамо — обади се Джени. — Ти спа много дълго. Аз се събудих и Трент ми каза да дойда тук и да си поговорим. Но защо си гола?

Кейт погледна надолу и едва тогава установи уплашено, че се втурна извън стаята, без да наметне някаква дреха върху прозрачното си дантелено бельо. Забеляза насмешливата усмивка по лицето на Трент и се изчерви.

— Не си отивай — каза той. — Намирам гледката прекрасна.

Кейт с всички сили тръшна вратата след себе си, изтича до бяло-розовата стая и се просна на леглото. Кошмарните картини от последните дни като на филмова лента минаваха през главата й, за да отстъпят на най-непоносимата — тази, която само преди малко видя в гостната. Трент, сигурен в себе си, нежно наведен над Джени, която го гледа щастлива. Трент има всичко! Не трябваше да му позволи да й отнеме Джени! Сълзите се стичаха неудържимо по бузите й и не знаеше как да ги спре. Пръстите й нервно търсеха около леглото и накрая откриха измежду дантелите кутия с хартиени кърпички. Издърпа една, издуха носа си и се опита да си възвърне самообладанието. Как можа макар за миг да си въобрази, че би могла да му се противопостави? Той дори успя да ги доведе в този апартамент — жилището на негов подчинен. Ако му скимнеше да отдели Джени от нея, единственото, което й оставаше, беше да наведе глава и да се сбогува завинаги с детето си.

Сълзите продължаваха да се стичат, но лицето й и тялото й отново се разтърси конвулсивно от друга мисъл, която я разстрои повече от тази, че би могла да загуби дъщеря си. Защо, въпреки че през последните пет години бе заобиколена от толкова умни и интересни мъже, не бе позволила на никого да замести Трент? Защо не се съгласи да се омъжи за някого? С много от тях се разбираше чудесно и всички бяха готови да свържат живота си с нейния. Знаеше, че Джени има нужда от дом и сигурност, които само една щастлива семейна двойка можеше да й предложат. Защо трябваше да се измъчва с безполезните спомени от мимолетния си семеен живот с Трент, вместо да приеме един нов баща за дъщеря си, когото Джени би се научила да обича?

Сцени от дните, прекарани с Трент, изпълниха главата й, предизвиквайки у нея и сладки, и горчиви усещания. Видя се такава, каквато беше, когато се ожениха — едно невинно момиченце, пълно с обич. Неусетно мислите й се върнаха на първата им среща. И преди седем години Трент беше такъв, какъвто бе сега — уверен в себе си, силен. Никой не се изненада, че това бедно, незряло момиченце бе привлечено от силната му личност. Необяснимо беше само защо Трент я избра за своя жена. Той беше красив, богат и можеше да има най-очарователните жени, а още от първия миг упорито преследваше невзрачната англичанка.

— Кейт — Гласът на Трент, почти нежен, я върна рязко към действителността. Бързо скри лице във възглавниците, за да не види мокрите й бузи. Трент застана зад нея, толкова близо, че усещаше как дъхът му изгаря врата й. — Кейт… не мислиш ли, че е време да се облечеш? Джени и аз имаме да ти кажем нещо.

„Джени и аз“… с каква лекота бе произнесъл тези думи! — помисли Кейт. С нечовешко усилие успя да се съвземе и възвърне самообладанието си.

— Не зная къде са куфарите ми — каза с пресилена усмивка. — Бих искала да си облека една нощница, макар да не мога да кажа, че ми се спи.

Трент се засмя.

— Ще бъде чудно, ако ти се спи. Скоро ще се съмне и е петък, а спиш от четвъртък следобед. Джени се събудила в три през нощта, но сърце не й давало да събуди и теб. Намерих я да обикаля из коридорите и да търси кухнята. Каза, че е жадна, нещо съвсем естествено след тринадесет часа сън. Днес решихме да сме англичани и в кухнята ни чака чай, вместо обичайната закуска.

Кейт изведнъж осъзна, че устата й е пресъхнала от жажда, а стомахът й енергично протестираше.

— Ако ми кажеш къде са куфарите ми, веднага ще се облека и идвам.

— Долу до леглото са — отговори Трент. Помилва я леко с крайчеца на пръстите си и добави: — Не се измъчвай, Кейт. Не забравяй какво ти обещах! Никога няма да отделя Джени от теб. Нима можеш да си представиш, че бих откраднал едно дете от майка му, докато спи? Дори да я смятах за най-злия си враг, както впрочем не е при нас.

— Как намираш Джени? — Не се въздържа и попита Кейт. Преглътна и добави: — Доволен ли си от… дъщеря си?

— Смятам за нечовешко да се запозная след толкова години с дъщеря като Джени и да нямам право да я обичам.

Кейт взе нова кърпичка и издуха носа си. После с треперещ глас каза:

— Не ме насилвай, Трент! Ще го обсъдим по-късно, обещавам!

— Добре. Сега се обличай и идвай в кухнята. Един бог знае какво подготвя дъщеря ни, за да е толкова тихо.

Кейт неохотно отпи глътка чай от втората чаша и внезапно я бутна настрана. Погледна Трент и се усмихна тъжно.

— Няма ли някаква надежда в разкошното жилище на Бархамторп да се намери малко кафе? Сигурно си спомняш как се мръщех през първите месеци в Америка, защото никой в къщата не можеше да приготви чай? А сега, когато отново съм в Англия, където приготвят чудесен чай, единственото ми желание е да пийна едно хубаво кафе.

— Спомням си, и то много добре, първите ти месеци в Америка — отговори Трент и стана да потърси из шкафовете.

— Познавал си мама от толкова отдавна? — попита Джени. — Но тогава сигурно познаваш и баща ми. Беше ли там, когато той се е изгубил?

Кейт изтърва чинията на пода.

— Колко съм несръчна днес! Джени, би ли ми помогнала да съберем парченцата?

Джени с готовност слезе от стола и започна да й помага.

— Беше ли там, Трент? — чу се настойчиво гласчето изпод масата. — Защо мама не те накара да го потърсиш?

Кейт изгуби самообладание.

— Вече ти казах, Джени, че баща ти не се е изгубил, а се разделихме. Казах ти също, че живеехме отделно много преди да се родиш ти. Искам да разбереш, че с татко ти се разведохме още когато ти беше бебенце. А сега, моля те, не ми задавай повече въпроси. — С изключително усилие успя да спре потока от думи, които напираха на устните й, и добави по-спокойно: — По-добре ми кажи какво сте намислили с Трент? Да не би да сте решили да останем още един ден тук, преди да отпътуваме за Чикаго?

Трент се намеси, преди да успее да проговори Джени.

— Бях уредил да отпътуваме за Чикаго вчера през нощта и малко по-късно ми дадоха разрешение за излитане, но когато вече трябваше да тръгваме и двете спяхте така сладко, че ми дожаля да ви събудя и реших да отложа полета. А и като си помислих по-добре, стори ми се глупаво да лиша Джени от възможността да види поне малко Лондон, след като и без това е тук. И така, информирах пилота, че ще тръгнем рано сутринта в събота. С разликата във времето между Англия и Америка ще се приземим в Чикаго в събота по обед. Надявам се, че предприятията Роситър ще могат да преживеят без мен още известно време.

— Не е ли чудесно, мамо? Ще видя Бъкингамския дворец, конниците и Лондонския дворец. Ще ядем наденички, пасти и много плодове. Ще бъде чудесно!

— Надявам се, че не всичко наведнъж — засмя се Кейт и като видя колко е щастлива дъщеря й, усети да я облива вълна на щастие при мисълта, че ще покаже на Джени местата, свързани с детството й. — Може да ти купим една лятна рокля — добави. — Така ще имаш нещо по-официално за лятото. Както постоянно си в джинси, на моменти забравям дали си момиче или момче.

Джени се засмя от сърце.

— Не ставай глупава, мамо. Имам къдрава коса — не би могла да се объркаш.

Очите на Кейт неволно се спряха на гъстите, чупливи коси на Трент. Той погледна Джени и промълви:

— Непоклатима женска логика! Доколкото знам, има и момчета с къдрави коси.

Джени искаше да му отговори хапливо, но се намеси Кейт:

— Е, нека днес ни убедиш, че наистина си момиче. Някъде из куфарите трябва да има една рокля. — Обърна се към Трент. — Ако не греша, смяната на караула в Уайтхол става в единадесет сутринта. Ще имаш ли нещо напротив, ако най-напред идем там?

В този момент Трент прибираше мръсните чинии в мивката и без да се обърне, каза:

— За щастие, Бархамторп има домашна прислужница! — Усмихна се на Джени. — Мисля, че трябва да оставим мама да организира днешната ни програма. Тя, виждаш ли, е англичанка. А пък ако нещо не е както трябва, ще стоварим вината върху нея.

— О, не — запротестира усмихнато Кейт. — Или ще си поделим отговорността, или се отказвам. Добре ви познавам вас, американските туристи — един куп исторически паметници до обед и три пъти повече — следобед! Трябва да стигнем до европейско съгласие. Искам да се насладя на един исторически паметник, преди да бягам, като че ли ме гонят, към следващия.

Трент подсвирна одобрително.

— Първият урок от екскурзоводката ни! Само с две изречения направи съвършена характеристика на хиляди американски милионери. — Внезапно се обърна и погледна изпитателно Кейт. — Не те помня да си стояла с часове пред някоя забележителност.

Кейт отговори сериозно:

— Познаваш ме като седемнадесетгодишно момиченце, Трент. Сега съм жена.

— Това го забелязах — измърмори Трент и излезе от кухнята.

 

 

Джени се загледа в Бъкингамския дворец, намиращ се до река Темза. Черните води се плъзгаха по сивите камъни, които с течение на вековете бяха станали хлъзгави. Пролетното слънце нежно прегръщаше разрушените от времето стени.

— Кажи ми — обърна се Трент към Кейт — колко трупа са изхвърлени оттук в реката?

— Съмнявам се дали изобщо са хвърляли трупове в реката точно от тази кула… поне. Ако прочетете надписа, ще разберете, че това е кулата, през която обикновено са вкарвали арестуваните в Двореца. През онези години нивото на реката е било много по-високо и голяма част от съобщителните връзки са ставали по нея. Арестуваните са ги екзекутирали от другата страна на Двореца и най-често са излагали труповете им, набучени на кол, на Лондонския мост — за назидание. Разбира се, някои по-важни престъпници са подкупвали пазачите в Кулата и си осигурявали по-приятен живот или — след смъртта си — паметник в гробищата.

Кейт рязко спря, давайки си сметка, че тези истории не са за ушите на Джени, но дъщеря й я гледаше с ококорени от удоволствие очи.

— Всички ли крале и кралици на Англия са били обезглавявани? — попита.

Кейт разроши косиците на дъщеря си.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но не. Само две от жените на крал Хенри VIII са обезглавени. А крал Карл I е последният английски крал, когото са обезглавили тук. В края на XVII век правителството забранило екзекуциите.

Джени като че не повярва.

— А какво ще ми кажеш за принцесите, които били затворени в Кулата? — настоя. — Екскурзоводът каза, че крал Ричард ги удушил с възглавници, когато били на моята възраст.

Кейт решително хвана ръката на Джени.

— Тези принцеси били затворени в Кулата в края на XV век, тоест преди 500 години. Оттогава историята на Англия не познава такива ужасни истории с жертви — деца от кралското семейство. — Погледна усмихнато Трент: — Не мислиш ли, че е време да ни заведеш в някоя сладкарница да си изпием чая?

— Само ако отидем с такси — отговори той. — И на мен ми омръзнаха безкрайните скитания по пътищата и неудобните седалки в автобусите. Ако това е нормалният начин, за да разгледа някой Лондон, разбирам защо организират екскурзии с автобуси за нас, бедните американци.

— Но и аз съм американка — извика Джени, — а не се изморих. Много хубаво е да вървиш пеша, защото така можеш да оглеждаш хората около себе си. Всички са толкова смешни и говорят така странно и по-различно от мамми.

— Отказвам се! — с комично отчаяние каза Кейт. — Защо ли се опитвам да вдъхна у дъщеря си чувства към историческото наследство на родината ми? Напъхай ни в някое такси, Трент, и ни закарай в най-близката сладкарница. Ясно е, че съм загубила битката с вас.

Трент вдигна Джени на рамене, а тя уж протестираше, но се смееше щастливо. Той я хвана здраво за глезените и весело рече на Кейт:

— Успокой се, мила. Та тя няма още шест годинки! — Помилва краченцата на Джени. — Покажи ни пътя към вратата, малка госпожице. Майка ти има нужда от чай.

Беше шест часът, когато таксито ги остави на тротоара пред сградата, където живееше Бархамторп. Джени, олюлявайки се от умора, излезе от асансьора и стисна ръката на майка си.

— Колко е хубаво, че се върнахме в къщата на Трент — измърмори сънливо. — И понеже не съм много уморена, може ли да погледам малко английска телевизия? — Погледна с надежда Кейт, за да разбере дали предложението й ще бъде прието.

— Не, милата ми — отговори Кейт. — В движение си от петнадесет часа. Яде сладолед, шоколадов кейк, плодове, пържени наденички, картофи — и бог знае какво още! А сега бързо в банята и после — в леглото!

Джени искаше да се разбунтува и погледна към Трент в очакване да я подкрепи.

— Чу ли какво каза мама, Джени — строго каза той. — Самолетът тръгва утре много рано сутринта и по-добре е хубаво да се наспиш. Само да видиш какъв е самолетът ми — истински разкош.

Джени неохотно се отправи към банята, едва пристъпвайки от умора. Кейт се обърна бързо към Трент.

— Няма причини да оставаш вкъщи тази вечер заради нас. Мога да остана и сама, а ти, ако искаш, излез на вечеря с приятелите си.

Трент се усмихна иронично.

— Не би могла да издържиш цяла вечер с мен, така ли?

— О, не! Не заради това! — извика Кейт, огорчена, че е разбрана погрешно. — Как можа да си го помислиш, след като днес беше толкова добър с Джени! Просто не искам да се чувстваш обвързан само защото малката трябва да си легне рано. Все пак Лондон се слави с нощния си живот… — Преглътна продължението на изречението под изпитателния му поглед.

Той хвърли сакото си на един стол и каза небрежно:

— Защо не идеш да приготвиш Джени за лягане? А аз ще си взема душ и ще си сменя ризата, ако намеря, разбира се, чиста в куфарчето си. — Погледна я малко нерешително, а после й подари най-привлекателната си усмивка. — Как се справяш с готвенето? Имаш ли известен напредък отпреди? Ще успееш ли да приготвиш нещо да хапнем?

Кейт се раздвижи, несигурна и объркана от израза по лицето му.

— О, Трент! — Въздъхна печално. — Страхувам се, че все още ми липсват всички женски добродетели. Само Джени е доволна от готвенето ми. — Поколеба се за миг. — Ако обаче искаш да рискуваш, ще се опитам да приготвя една салата.

— Да опитаме тогава салатата ти. — Трент се усмихна, като забеляза колко е нервна. — Знаеш ли, не ти липсват всички женски добродетели — само по-отегчителните.

Кейт изтича в банята, извади Джени от ваната и започна да я бърше така силно, че малката се развика. „О, боже мой — мислеше, докато бършеше ръчичките на дъщеря си, — никога ли няма да се отърва от влиянието, което оказва Трент върху мен? Така ли ще измине целият ми живот? Достатъчно е само да ми се усмихне или да ми направи незначителен комплимент, за да почувствам веднага тялото и сърцето си как се разтапят от любов.“ Постави механично малко талк по пръстчетата на Джени, помогна й да си облече пижамата, благославяйки умората, която не позволяваше на дъщеря й да започне обикновеното си бърборене. После взе Джени на ръце, сложи я в леглото и я покри с копринената завивка, а Джени въздъхна от удоволствие.

— Харесва ми Лондон — измърмори. — Хубав е като Чикаго, а дори и по-хубав, защото тук с нас е Трент. Не бихме ли могли да живеем у тях, когато се върнем в Чикаго?

Кейт едва сдържа тръпките, които разтърсваха цялото й тяло.

— Ще видим — отговори. — Ако сега затвориш очички, може Трент да дойде и да ти каже лека нощ, след като си вземе душ. Аз също отивам да се окъпя, но по-късно ще бъдем в кухнята или в трапезарията, ако ти потрябваме за нещо.

Джени се усмихна и прошепна вече като насън:

— Радвам се, че не са отрязали главата на Трент. — Погледна сериозно мечето и добави: — И Куки казва, че Трент е добър.

— Това е чудесно — рече Кейт. — Защото и двете знаем, че Куки никога не греши.

Джени се усмихна и затвори очи.

Трент напълни отново с вино чашата на Кейт и помълча, загледан в кехлибарената пяна.

— Готвиш много по-добре, отколкото предполагах — каза накрая. — Беше чудесно, а най-интересното е, че не изцапа всички кухненски прибори и съдове, за да приготвиш вечерята.

Кейт се засмя от сърце.

— Още потрепервам, като си спомня как се справяхме с домакинството си в Лондон! Петнадесет вилици и три тигана само за да приготвим един омлет! Но беше забавно!

— Минаха седем години, откак се оженихме. Като че беше вчера. Възможно ли е да си на двадесет и четири? Приличаш на осемнадесетгодишна.

— Всъщност наближавам двадесет и пет — измърмори Кейт. — И като си спомня каква бях на осемнадесет, питам се дали трябва да приема думите ти за комплимент? — После добави предизвикателно, почти изплашена от дързостта си: — Смятам, че сега вече изглеждам като цялостна жена.

— И така си е — съгласи се Трент. — Но и на седемнадесет беше много привлекателна. — Отиде до барчето и си сложи няколко парченца лед в чашата. — Трябва да поговорим за Джени — каза спокойно. — Искам да разбере кой съм, преди да пристигнем в дома на дядо ми.

Кейт бутна стола си назад, изправи се и започна да крачи нервно из стаята.

— Не, Трент. Обеща да не ме насилваш.

Трент я погледна изненадано.

— Никога не съм ти обещавал подобно нещо. Казах само, че няма да ти я взема — а това продължавам да го твърдя. Не виждам каква е връзката с факта да й открием кой съм аз!

— Нима не разбираш? — Кейт стисна отчаяно ръце. — Как ще бъде възможно да не те обича, когато разбере какъв си й? Дори ми се струва, че вече те вижда като герой. Помисли какво ще стане, когато разбере, че си й баща и види какво си в състояние да й предложиш! Мислиш ли, че бих могла да я върна към стария ни начин на живот? Какво бих могла да й предложа в сравнение със семейство Роситър? — Погледна горчиво Трент. — Не се безпокой. Няма да стане нужда да нарушиш думата си. Няма да ми я вземеш насила… защото… сама ще дойде, тичайки към теб!

Трент я погледна иронично, но гласът му прозвуча необичайно нежно:

— Никога не съм и предполагал, че до такава степен ще те изплаши силата на семейството ми. Теб, която при всеки удобен случай показваше презрение към близките ми и тяхното богатство. Наистина ли вярваш, че на Джени ще й направи такова впечатление голямата къща с басейн, та да изхвърли на боклука шест години майчина нежност и саможертва, заменяйки ги с една луксозна стая и няколко гмуркания в басейна? Ако е така, позволи ми да ти кажа, че нямаш голямо доверие в собствената си дъщеря.

Кейт стискаше конвулсивно чашата с виното.

— Толкова е малка! Всяко момиченце на нейната възраст ще изгуби и ума, и дума от начина, по който живее семейството ти.

— Безкрайни официални вечери, скучни коктейли и съвещания от сутрин до вечер! Сигурно не говориш сериозно!

Кейт не беше в състояние да разсъждава логично.

— Няма да ти позволя да й кажеш! — заяви. — Не мога да рискувам.

— Не бъди твърдоглава, Кейт. Така или иначе трябва да й го кажем утре в самолета. Представяш ли си какво ще стане, когато пристигнем в Тимберич? Поне половината от семейството ми ще бъде там. Да не би да предпочиташ да й го каже дядо ми? Или пък ще ти хареса да чуеш схващанията на сестра ми Ровена за несполучливия ми брак? Това положително не би ти харесало, нали?

Кейт се уплаши.

— Искаш да кажеш, че всички са се събрали в дома на дядо ти? Сестрите ти, мъжете им и безбройните братовчеди на Роситър? Всички?!

Трент едва сдържа усмивката си.

— Е, не съм сигурен, че абсолютно всички са се събрали там. Но когато тръгвах за Лондон, оставих една камара роднини. А ти какво очакваш? Дядо умира. Глава на семейството е и има девет внука. Естествено е, че иска да ги види, а и те са доволни от желанието му. — Отпи нова глътка и добави твърдо: — Има, разбираш ли, все още огромно лично състояние.

Кейт направи подигравателна гримаса.

— В моменти като този много се радвам, че ще умра бедна! — Погледна с погнуса масата. — Трябва ли да измием всички тези чинии? Ако трябва наистина, да започвам веднага, преди виното и яденето да ме омаломощят така, че да не мога да помръдна и малкото си пръстче.

— Не променяй темата, Кейт. Изглежда, не ти е минало през ума, че Джени е единствената правнучка на дядо. Когато разбере, че съществува, и види какво здраво и умно дете е, би могъл по-твърдо и по-спокойно да приеме болестта си. Би трябвало да смяташ за логично да му се каже истината за… дъщеря ни.

— Такова славно име е, а никой да не си направи труда да го продължи! — иронизира го Кейт. — Странно, че при толкова сестри и братовчеди не се намери никой, освен теб, да достави на дядо ти един наследник и да отклони вниманието му от моята Джени.

— Мразиш дядо, нали? И да си призная, никога не разбрах защо.

— Не го мразя — уморено отговори Кейт. — Но нямам и причини да го обичам или пък да съм му признателна за нещо. Това обаче принадлежи на миналото. Не е необходимо да се ровим в стари неща. И бездруго след няколко седмици чувствата ми към него няма да имат никакво значение нито за мен, нито за него.

— Ето това вече е нормален разговор. Смятам, че е време да излекуваш старите си рани. Само не ми казвай, че те плаши идеята за евентуална смяна на мизерното ти, задушно жилище в онзи беден квартал с разкоша и чистия въздух в Тимберич!

Кейт се облегна на стола и въздъхна:

— Изобщо не си се променил, Трент. Все си си същият, непоносимо високомерен Роситър. Ти не можеш да разбереш, че за мен не е просто едно мизерно, задушно жилище в някакъв Чикагски квартал. За мен това е къщата ми. Мястото, където живея с дъщеря си. Съседите ми ме уважават, имат ми доверие и мога да разчитам на тях, когато трябва да разреша някои дребни проблеми от всекидневието. — С усилие преглътна и продължи предизвикателно: — Там съм щастлива, Трент. Но ти и това не можеш да разбереш, нали?

Трент обиколи масата и иронично погледна свитите ръце на Кейт. Разтвори полека-лека пръстите й и като я хвана през раменете, накара я да се изправи. Кейт нерешително обърна леко глава назад, за да може да го погледне право в лицето.

— Наистина ли си щастлива там? — подигра й се той. — Кейт, която танцуваше по цели нощи! Кейт — която беше център на внимание при всички приеми! Кейт — на която й харесваха компаниите и приятните разговори! И това момиче сега се старае да ме убеди, че е щастлива, затворена в жилище от две стаи, само с компанията на едно шестгодишно момиченце. — Пое си дълбоко въздух и каза тихо: — Какво стана с другата Кейт? Тази, която аз познавах? — Помълча за миг с поглед, вперен в пламтящите й бузи и добави дрезгаво: — Не мога да повярвам, че онази твоя жажда за живот изчезна така изведнъж, просто защото те е напуснал любовникът ти. Затова, когато отново се опиташ да ми кажеш, че си щастлива в тази мизерия, спомни си, че зная прекалено много за теб и е невъзможно да се подведа по лъжите ти.

Кейт наведе глава, за да избегне погледа му, който просто изгаряше лицето й. Не се осмеляваше да прави опит да се освободи от ръцете му от страх, че ще разбере жаждата й за обятията му, копнежа й да почувства силните му ръце около кръста си.

— Съществуват много видове щастие — отговори спокойно. — Отведе ме далеч от една потискаща къща, спаси ме от гнета, деспотизма и отживелите разбирания на родителите ми и за пръв път разбрах какво е да си едно младо, жизнерадостно и… влюбено момиче. Но, както ти казах, всичко се промени в мига, в който се роди Джени. Сега съм зряла жена и майка. В същото време съм в последния етап на обучението си, което ще ми даде възможност да се изявя като психолог. Кейт, която танцуваше по цели нощи в нощните клубове на Лондон, вече не съществува. Изчезна окончателно, когато ми поиска развод.

— Е, след като сме преминали в стадия на спомените, смятам, че е мой ред да защитя себе си. Не съм станал някоя си сутрин от леглото, казвайки си: „Днес, понеже нямам нищо особено за правене, ще взема да поискам развод от Кейт“. Съществуваше, разбираш ли, познатата на всички история с Грахам Бунтън…

Кейт се порови из паметта си и накрая измъкна на повърхността лицето на един висок, мургав мъж с приятна външност и ограничен ум.

— Грахам Бунтън ли? — измърмори изненадано. — Имаш предвид онзи, който работеше в специалния отдел на дядо ти и за когото никой не разбра какво точно правеше и за какво получаваше заплата.

— Хайде, Кейт — уморено каза Трент. — Не се прави, че нищо не разбираш! И двамата много добре знаем, че Грахам Бунтън те изостави, когато разбра, че няма да получиш тлъстата издръжка, на която се надяваше. Не се опитвай да спасиш наранената си гордост, добавяйки и други лъжи. Не си заслужава. Имаме да обсъждаме много по-сериозни неща. Да поговорим за Джени, за нашата дъщеря.

— Да — съгласи се безизразно Кейт. — Може би си прав.

Трент неволно я докосна по раменете и тя се отдръпна с нечовешко усилие да не обгърне с ръце врата му. Повдигна механично ръка към лицето си и отхвърли назад кичур коса. Главата й гореше и я болеше непоносимо. А като че ли напук всичко у Трент показваше сила и завидно самообладание. Погледна го уморено.

— След като толкова настояваш, можеш да кажеш на Джени, че си баща й. Не мога да ти попреча — каза със слаб глас. Не й се искаше да го моли, но просто нямаше друг изход. — Ще те помоля само да не използваш жестоки думи за мен, когато й обясняваш поради каква причина досега не те е виждала. Постъпих така, защото смятах, че е за нейно добро.

— Най-добре ще е да й го кажем заедно — спокойно отвърна Трент. — Все пак ние сме нейните родители, независимо от отношенията ни в момента. И винаги ще ни свързва фактът, че благодарение на нас двамата тя съществува.

Очите на Кейт се напълниха със сълзи на благодарност.

— Чудесна идея, Трент. С положителност ще се шокира, но ще го възприеме по-лесно, ако чуе истината от двама ни.

Трент отново отиде до масата и започна да събира на една табла мръсните чинии.

— Ще ги сложа в мивката, за да ги измие утре прислужницата. Иди си лягай, Кейт. Изглеждаш изтощена, а утре ни чака трудно и уморително пътуване.

— Имам главоболие — призна Кейт. Проследи с очи Трент, който продължаваше мълчаливо да прибира чиниите и отново се подаде на изкушението да привлече вниманието му. — Наистина ли смяташ, че най-ефикасният начин, за да отпратиш една жена в леглото — доволна и щастлива — е да й кажеш, че не изглежда добре?

Трент постави вилиците и ножовете до кристалните чаши, преди да вдигне глава и я погледне сериозно.

— Какво искаш да кажеш, Кейт? Че бих могъл да постъпя и по някакъв друг начин, за да те пратя в леглото щастлива? — Доближи се до нея и я дръпна към себе си. — Повече от готов съм да ти покажа, че все още те намирам очарователна… ако това е желанието ти.

Кейт рязко го отхвърли от себе си, като в същото време силни тръпки разтърсваха тялото й.

— О, да! — извика. — Разбира се, че си повече от готов да ме прибавиш към списъка на завоеванията ти, нали? Съжалявам, че ще те разочаровам, но понякога се случва някоя да не се поддаде на очарованието ти… Казах го просто… неусетно… на шега, а не за да ти правя някакъв намек.

Трент повдигна равнодушно рамене.

— Извинявай. Изглежда, вече съм загубил способността си да възприемам правилно… хм… някои твои думи.

— Ще видим сутринта — заяви Кейт. — Ще имаме нужда почти от час, за да се подготвим с Джени.

— Ще се погрижа да ви събудя в седем — любезно предложи Трент и със замислен израз на лицето, показващ, че е забравил предишния разговор, постави на таблата двете чаши.

Кейт проследи още малко движенията му, а после рязко се обърна и излезе набързо от стаята.

В два часа през нощта Кейт разбра, че й е невъзможно да заспи. Слабото главоболие, започнало по време на вечерята, се усили така, че сега усещаше ужасни удари като с чук по слепоочията. Едва се сдържаше да не се развика с глас. Въртеше се в леглото будна и напразно се опитваше да изхвърли от главата си мъчителната мисъл, че ако не беше гордостта й, сега Трент щеше да бъде в леглото до нея. Не й се искаше да анализира обърканите си чувства към него и се опитваше, както обикновено, да се скрие под маската на непоколебимото си самообладание.

Внезапно седна на леглото и отхвърли завивките от себе си така яростно, като че ли те бяха виновни за неприятните й мисли. В края на краищата нямаше смисъл да търпи така пасивно ужасното си главоболие. В чантата си имаше аспирин, а в банята — вода в изобилие. Пристъпи безшумно и с опипване до мястото, където беше оставила чантата си. Намери аспирина и отиде в банята. Водата беше хладка и Кейт изпита отвращение, докато аспирините се плъзгаха в гърлото й.

Те й подействаха като по чудо много бързо и Кейт се питаше, дали главоболието й се дължеше на преумората или на психическо натоварване. Въпреки това обаче изобщо не помогнаха на безсънието й. Когато накрая реши, че няма да може да заспи, реши да се облече и си приготви багажа за тръгване. Погледна към Джени, която спеше сладко и сметна, че е изключено да светне лампите, защото щеше да събуди детето.

Наметна халата на раменете си и обу чехлите. Домакините не й изглеждаха от хората, които притежават богата библиотека, ако се съдеше по луксозното им жилище. Но в гостната би трябвало да има някакви списания. Дори да бяха свързани със спорт, мода или готварство, беше за предпочитане да почете малко, вместо да лежи в леглото, насилвайки се да не мисли за Трент.

Беше вече в гостната, когато осъзна, че лампата е запалена. Чу леко шумолене и рязко се обърна към камината. Трент, само по пижама, беше седнал до огъня. Кейт бързо притисна пеньоара към тялото си, забелязвайки, че той я оглежда от горе надолу.

— Мен ли търсиш? — попита иронично.

— Не, разбира се! — Отказът й прозвуча по-рязко, отколкото смяташе и затова прибави вече по-спокойно: — Не можах да заспя. Реших да потърся някаква книга, но след като си тук, не бих искала да те безпокоя.

— Не мисля, че присъствието ти би ми попречило с нещо — отбеляза той. Спря за момент, като че ли очакваше да види въздействието на думите си върху нея, а после показа едно малко рафтче зад барчето. — Установих, че в тази къща книгите не се радват на особена почит. Всичките им книги са там, отзад. Нямаш особено голям избор. Можеш да избираш между един справочник за отглеждане на кучета, един пътеводител, модно списание и книга за домакинята. — Проследи с поглед Кейт, докато тя пресичаше стаята, и я видя с какво явно недоволство разглежда почти празните рафтове.

— Да не би да реши изведнъж, че все пак в леглото ще ти е по-интересно? — попита я, смеейки се.

— Не — отговори Кейт, изплашена при мисълта, че ще трябва още часове наред да стои будна в онзи креват с дантелени завивки. — А ти как успя да измъкнеш нещо така интересно, че да те задържи буден до сутринта?

— Едно от преимуществата на тези, които пътуват често по работа, е, че изучават някои тънкости, които правят по-поносими пътуванията им. За мен книгите и списанията в куфара са толкова задължителни, както и четката за зъби. — Трент вдигна нависоко отворената си книга, на чиято първа страница имаше някакви окървавени тела и едно полуголо момиче с късо подстригани, черни коси. — Направо се обърках от подвизите на американски патриот, който иска да спаси сам цялото човечество от един учен маниак. Още не мога да разбера дали… хм… госпожицата от корицата е негов помощник, или е „умът“, който подготвя ужасните престъпления.

— Разбирам — промърмори Кейт. — Отглеждането на кучета е тема, много по-скучна в сравнение с това, което четеш.

Трент внезапно затвори книгата с нетърпеливо движение.

— Какво става с теб, Кейт? Не помня да си страдала от безсъние. — Пристъпи бавно към барчето и спря, наблюдавайки я как нервно разгръща списанията.

„Само да знаеше кой е причината за безсънието ми“ — помисли горчиво Кейт. Издърпа наслука от купчината едно списание и като се изправи, понечи да се отдалечи, но уплашено установи, че той е застанал на пътя й. Краката й омекнаха и за да не падне, се хвана със свободната ръка за барчето.

— Отмести се, ако обичаш — каза нервно и показвайки списанието, прибави: — Както виждаш, избрах си нещо за четене.

Трент хвърли един поглед на списанието и се засмя.

— Готварство. Да не би да си решила, че готвенето ти е новото призвание след сполучливата вечеря, която приготви?

Гласът на Кейт потрепери, когато отговори:

— Ако е много скучна, може би ще ми помогне да заспя.

— Значи това искаш? Да заспиш? По дяволите, Кейт, защо не си искрена поне към себе си? — Протегна ръка и леко я помилва по бузата, след това сплете пръсти в косите й, а когато тя направи опит да извърне лице назад, нежно хвана главата й и я привлече към гърдите си, а с другата ръка я прегърна през кръста, притискайки тялото й към себе си.

Кейт се опита да устои на страстта, която я обхвана цялата, но напразно. Неусетно, без да се интересува от гордостта й, тялото й се притисна с всички сили към неговото. Трент с почти диво движение отхвърли главата й назад и прикова очи в бледото й лице.

— Много добре — каза дрезгаво, почти ядосано. — След като ти не искаш да признаеш, аз ще го кажа пръв. Желая те, Кейт. Желая те толкова силно, че ми бе невъзможно да заспя…

— Трент… моля те… — Тя самата не знаеше за какво точно го молеше — дали да я притисне по-силно към себе си, или да я пусне. Устата й неусетно се полуотвори и когато устните му страстно се впиха в нейните, Кейт отговори с цялата страст на жадната си за ласки душа.

— Кейт… — прошепна Трент, милвайки с език устните й. — О, Кейт, стига сме се измъчвали един друг… Ела в стаята ми.

Още миг, с лице, гушнато в гърдите му, Кейт усещаше, че бе готова да се предаде, омагьосана от перспективата за една вълшебна нощ в обятията му… Внезапно обаче всички стари болки — разводът, жестокостта му преминаха през главата й като на филмова лента. С нечовешко усилие успя да се изплъзне от ръцете му, които продължаваха да я притискат, и като го блъсна, само с две крачки се намери в средата на стаята.

— Какво ти става, Трент? Не си ли доволен от сегашната си любовница? — извика насмешливо. Усещаше огромно желание да го нарани, за да му отмъсти за безсилието си преди малко. Видя, че е приковал очи в полуотворения й пеньоар, откъдето се виждаше прозрачната й нощница. — Вземаш ми Джени — каза с очи, от които изскачаха мълнии. — Само че безплатният секс не е включен в договора.

Трент се доближи бавно, спокойно. Тя не можеше да повярва, че този безразличен, хладнокръвен човек само преди няколко минути беше като луд от страст по нея. Той вдигна равнодушно рамене.

— Предпочиташ да ти се плати ли? — попита намръщено.

Кейт остана за миг като парализирана, не вярвайки на ушите си. После вдигна ръка и с всичка сила го удари по лицето.

— Ти си ужасно долен и отвратителен! — процеди през зъби и обръщайки се кръгом, изтича навън.