Джасмин Кресуел
Задъхано нашепвам твоето име (3)

ІІІ

Кейт съжали, че прие срещата с Трент. Цяла нощ не можа да заспи, преценявайки възможностите си да задържи Джени при себе си, след като Трент вече знаеше, че е негова дъщеря. Може би беше по-добре да отстъпи в претенциите си с надеждата, че той ще изпълни обещанието, което й беше дал. Или пък да събере багажа си и да избяга с Джени в Англия колкото се може по-скоро! Подсъзнателно усещаше, че би задържала Джени по-лесно, ако и двете са в Англия, но от друга страна знаеше, че няма с какво да купи два самолетни билета до родината си.

С болка си помисли, че Трент намери „най-удобния“ момент, за да нахълта в живота й. Сега, когато оставаха само няколко месеца до дипломирането, никак не й се искаше да напусне университета, освен ако бе убедена, че бягството от Чикаго е единственият начин, за да задържи Джени.

Целият предиобед се опитваше да изхвърли от ума си песимистичните мисли и накрая успя да си възвърне донякъде настроението. Наистина срещата с Трент щеше да бъде неприятна, но съществуваше и вероятността той да се ограничи просто с обсъждане на някаква програма, за да се среща с Джени. Ако двамата стигнат до споразумение, без съмнение с подробностите ще се заемат адвокатите, както става обикновено при разрешаване на семейните проблеми на семейство Роситър. Така нямаше да се налага да се среща повече с Трент, а това я успокояваше. В миналото й беше ужасно трудно да свикне да живее далеч от мъжа, когото обичаше. Не й се искаше сега, след толкова години, отново да подложи чувствата си на ужасното изпитание всяка седмица в почивните дни той да идва в жилището й, за да вземе дъщеря си.

Малко предиобед взе пълната с книги чанта и с намръщено лице излезе от залата, за да се отправи към кафето. Скот Стюард, който през последните три години посещаваше занятията по психология заедно с Кейт, я видя отдалеч и изтича към нея. Когато се приближи, подсвирна от възхищение:

— Днес си истинска кукла, Кейт! Но защо си така замислена? Да не би случайно да се страхуваш, че ще те поканя да си поделим сандвичите, които донесох от къщи?

Кейт го погледна и се засмя от сърце.

— О, не, разбира се! Познавам те добре, Скот. Преструваш се, че ми предлагаш сандвич, а всъщност искаш да те посъветвам как да свалиш русата красавица, с която наскоро се запозна. — Поклати глава и добави закачливо: — Ако държиш да те вземат за сериозен мъж, не би трябвало да правиш комплименти на жена, която носи панталони, купени преди три години.

Скот се престори на засегнат.

— Важно е какво има в панталоните — каза весело. — Ей, Ани! — извика, като видя приятелката на Кейт. — Можеш ли да накараш най-добрата си приятелка да хапне с нас?

Кейт постави ръка в дланта на Скот и рече, преди да проговори Ани:

— За съжаление, невъзможно е. — И обясни усмихнато: — Имам среща с един висок, красив непознат.

Ани хвърли бърз въпросителен поглед на приятелката си. Тя знаеше за неуспешния брак на Кейт и за Джени, само дето не успя да научи името на бившия й съпруг. Много често канеше Кейт да излизат с момчета. Правеше всичко възможно да я запознава с приятни и умни младежи, но тя винаги намираше причина, за да й откаже любезно.

Ани беше умно момиче и прикри любопитството си.

— Трябва да е нещо забележително! Какво ще кажеш, Скот? Как иначе можем да си обясним, че не приема да счупи зъбите си, опитвайки някой от старите ти сандвичи?

Скот прие закачката със завидно спокойствие и когато стигнаха до входа на кафето, прегърна през кръста Кейт и каза, преструвайки се на сериозен:

— Страхувам се, че се нуждаеш от няколко урока по самозащита преди срещата с тайнствения си кавалер. — Престори се, че я гледа предизвикателно, и добави: — Ако се изкачиш до квартирата ми след занятията, ще се радвам да ти услужа. Малка тренировка с гарантиран резултат.

— Не се и съмнявам — изсмя се на глас Кейт. Беше свикнала на шегите му. — Смятам, че вече си ме обучил достатъчно и знам всичко необходимо, за да се отърва от всеки досадник — добави усмихнато. — Така че не си оставил нищо, на което да ме научи някой друг.

— На твое място не бих говорил с такава сигурност — се чу зад нея дълбок, познат глас.

Кейт рязко се обърна с пламнали изведнъж бузи.

— Шегувахме се — обясни.

Ани и Скот тактично се отдалечиха. Трент пъхна ръка под лакътя на Кейт, заведе я до паркинга, където бе оставил мерцедеса си, и й кимна да влезе.

Никой от двамата не започна разговора до момента, в който седнаха в огромния хол на апартамента му. Кейт огледа кожените фотьойли, мраморната камина, блестящия паркет и скъпия персийски килим. Нямаше нито нужда, нито желание за такъв разговор, а Трент би трябвало да се примири, че ще живее без Джени. Достатъчно му бе това, което имаше.

Той я остави да разгледа разкошната обстановка и попита равнодушно:

— Искаш ли едно питие? Мисля, че в барчето има от всичко.

— Не, благодаря — отговори. — Ще хапна само нещо.

Трент натисна едно копче и даде нареждания на иконома си, който се появи след няколко минути, бутайки количка, натоварена със сандвичи, плодове и кафе. Докато се хранеха, разговаряха за странични неща. Кейт равнодушно отговаряше на въпросите му относно следването. Когато се нахраниха, той рязко отмести масичката и започна без заобикалки:

— Трябва да постигнем някакво съгласие относно Джени. Какво знае за мен? За баща си?

— Не много неща. Още няма и шест годинки и до тази година, докато започна училище, изобщо не се е случвало да пита за баща си. Преди известно време се върна вкъщи и ми каза, че родителите на Санти ще се развеждат. После искаше да разбере дали и аз съм се развела с баща й. Казах й истината, тоест, че всъщност сме живели разделени много преди да се роди тя и с това въпросът приключи. — Кейт погледна намръщеното му лице и добави предизвикателно: — Джени никога не те е виждала, никога не ме е чувала да говоря за теб и просто не е изпитвала необходимост да те познава. Децата на нейната възраст живеят със света около себе си и не ги интересува нищо извън обкръжението им.

— И кой е виновен за това, че не познава баща си?

— Аз — съгласи се Кейт. — Но мисля, че и ти имаш вина. Нищо от това, което си ми казвал по време на краткотрайния ни брак, не ми даде да разбера, че имаш желание да прибавиш свой потомък към славното родословно дърво на Роситър. Страхувах се да не те обезпокои фактът, че очаквам дете, и да обърка програмата на пътуванията ти.

Трент се засмя дрезгаво.

— Вечната непоправима Кейт! Все още не пропускаш възможността да ми напомниш, че се налагаше често да отсъствам от къщи по работа… Тук сме обаче, за да обсъдим недопустимото ти решение да не ме уведомиш за раждането на детето ми! — При тези думи Трент отиде до барчето и си напълни чашата с уиски. — Няма да прибягна до съда, за да ти взема Джени, ако приемеш да дойдеш за известно време при дядо ми — каза, като предварително отпи две големи глътки от силното питие.

— А откъде да съм сигурна, че ще изпълниш обещанието си?

— Трябва просто да ми повярваш!

Кейт замълча, но в същото време умът й трескаво работеше. Нямаше смисъл да се чуди дали Трент ще удържи или не думата си — ако прекара с Джени три-четири седмици, всичките му добри намерения ще отидат на вятъра, защото не би могъл вече да се раздели с нея. Не бе в характера й да измами човек, който някога й е бил толкова близък, но Кейт разбра, че няма друг изход. Ако останеше в Чикаго, щеше вече да бъде невъзможно да живеят инкогнито с Джени. От момента, в който се разбере, че е бивша съпруга на един Роситър, автоматично ще привлече вниманието на целия град към себе си. Преглътна няколко пъти, опитвайки се да превъзмогне обхваналото я нервно напрежение и особено гордостта си.

— Добре — произнесе най-накрая с мъка. — Ще дойда. Но понеже го виждам като делово споразумение, настоявам да ми се даде парична гаранция. — Обърна към Трент блестящите си ясни очи и се насили да продължи: — Както и сам видя, спешно се нуждая от пари. Приемам да остана при дядо ти най-много шест седмици и искам възнаграждение по петстотин долара на седмица. Трябва да ми платиш общо три хиляди. Не държа да ми дадеш сега цялата сума. Искам в аванс хиляда долара, а останалите — щом изпълня задължението си. Остава да приготвя куфарите и ще съм готова да се настаня с Джени в Тимберич когато пожелаеш, като… естествено ми дадеш чека…

Трент бавно поклати глава.

— Права си, Кейт. Вече не се съмнявам, че си се променила. Не се тревожи, приемам предложението и условията ти. Спокойствието на дядо ми за мен има много по-голямо значение от жалката алчна жена, която в този миг се намира пред мен. — Извади от джоба чековата си книжка и бързо попълни един чек. Подаде й го пренебрежително и с отвращение. — Заповядай. Ще мина да ви взема с Джени утре вечер.

— Благодаря. — Кейт стана и оправи гънките на панталона със свободната си ръка, защото другата все още стискаше конвулсивно дръжката на чантата. И чак когато се опита да я преметне през рамо, установи, че се бе отлепила.

— Ще си запиша този малък инцидент, за да ти го напомня следващия път, когато ме иронизираш за богатството на Роситър — продума тъжно Трент. — Както изглежда, и ти си като останалите ми слуги. Всички се кланят до земята, за да измъкнат колкото се може повече пари.

— Точно така — в същия тон отговори Кейт. — Щом между двама души няма никаква допирна точка, както е при нас, парите са най-доброто средство за общуване. — Погледна часовника си. — Вече съм закъсняла за занятието. А имам и да прибирам багажа и да уредя още куп неща, преди да започна новата си „работа“. Не трябва да разочаровам един работодател, който ми плаща толкова щедро, нали?

— Да тръгваме към колата, преди да съм загубил търпение — изрева Трент. — Бях забравил способността ти да ме вбесяваш.

— О, убедена съм, че ще ти се представят много подобни възможности и ще поосвежиш паметта си — иронизира го Кейт.

— За съжаление, имам го предвид — измърмори Трент и с всичка сила тресна вратата на апартамента.