— Да, императрица е… как да ти го обясня… това е титла, която е свързана с дейността на компанията й — отговори Патси. — Майка ти създава козметични препарати и във всички страни я наричат Императрицата на красотата. Но всъщност сега стана принцеса, защото се омъжи за принц.

— Уф, нищо вече не мога да проумея… — недоумяващо въздъхна Алекс.

— Не си напрягай ума с тези титли — побърза да я успокои Патси. — Съмнявам се, че в твоя живот нещо ще се промени.

И наистина на таванския етаж нищо не се промени. Ева нито веднъж не попита за дъщеря си, но и Патси сега полагаше още повече усилия, за да крие Алекс от погледа й. Всъщност през този сезон на Ева не й остана свободно време да си припомни за съществуването на дъщеря си — защото бе затрупана със светски ангажименти. Прислугата не помнеше досега да са имали такъв натоварен сезон — принцеса Ди Марчези през ден даваше приеми за петдесет гости, а понякога и балове, на които поканените надхвърляха двеста. Събираше се невиждано множество от титулувани особи и понякога с труд успяваха да ги настанят около дългата маса по такъв начин, че никой да не остане засегнат от мястото в отдалечените ъгли на масата. Не минаваше уикенд, без салоните да гъмжат от оживени светски разговори и женски смях. Гостите бяха навсякъде: и в плувния басейн, и на тенис корта, и на поляната за крикет, както и на трите тераси, заобикалящи огромната вила.

Алекс свикна да наблюдава посетителите във вилата през прозореца на таванската си стая и след като Патси й показа кой от всичките е принцът, момичето не преставаше да се чуди защо един принц, при това истински, а не от приказките, си губи времето в компанията на красиви млади дами, вместо да го посвещава на избраницата на сърцето си. Освен това момичето разбираше, че ако принцът се постарае да направи мадам щастлива, като се грижи за забавленията й, всички слуги във вилата ще си отдъхнат, защото ще се намали заплахата да бъдат нахокани за някакъв незначителен пропуск. Алекс вече знаеше, че майка й най-много обича да се весели, някой да я разсмива и развлича, а когато съпругът й се нагърбваше с тази роля, настроението й рязко се подобряваше. Веднъж Алекс неволно чу как две от камериерките оживено обсъждаха тази особеност в поведението на господарката си. Оставаше й само да се надява принцът никога да не се отделя от своята принцеса, защото Алекс се страхуваше много от злата жена с остър глас и пронизващ поглед, в която майка й се превръщаше веднага, щом не бе доволна от интимния си живот.

В този миг Алекс бе готова да повярва, че майка й занапред винаги ще си остане такава — по-спокойна и по-приветлива.

Когато навлезе в единадесетата си година, Алекс започна бързо да расте. Вече настигаше майка си по ръст — около метър и шестдесет, а теглото й нарасна на шестдесет килограма. Дрехите й окъсяваха тъй бързо, че дори Ева го забеляза.

— Алекс расте много бързо, мадам — обясни й Патси. — Понякога се налага през два-три месеца да сменям роклите й.

— Тогава й купете от по-голям размер! — сърдито заповяда Ева. — Парите не са проблем за мен, мис Патерсън, пък и едва ли някой ще я забележи, така че няма значение как ще изглежда.

„Да, винаги е било важно само как ти изглеждаш“ — помисли си разгневената Патси, но си премълча, разбира се, само кимна разбиращо и зачака нетърпеливо, защото знаеше, че най-важният въпрос тепърва предстоеше.

— Напоследък идвал ли е във вилата пастор Дитрих? — попита Ева.

— Да, мадам, една седмица преди да се върнете в Швейцария.

Ева се намръщи, но само за миг. Не биваше да забравя нито за миг, че гримасите спомагат за появата на бръчките.

— Много добре — хладно отвърна тя. — А сега можете да се приберете горе, мис Патерсън.

Патси тръгна по стълбата към таванския етаж, озадачена от интереса на мадам към този невзрачен свещеник. „Явно пасторът я държи в ръцете си по някакъв начин… Иначе защо ще ме разпитва за посещенията му? Тези визити никак не й се харесват, но очевидно с нищо не може да ги осуети, въпреки огромното си влияние. Дано господ дари пастора с дълъг живот, за да продължи посещенията си при нещастната Алекс!“

Но тогава настъпи нещо неочаквано и неприятно за всички — принцът провали брака си с Ева. Още преди да се оженят, тя знаеше за славата му на невъздържан женкар, но досега се преструваше, че не забелязва флиртовете му — но при изричното условие, че не премине невидимата граница в спазването на привидното благоприличие. От няколко седмици Ева бе много заета със създаването на новата си козметична серия, за която вече бе избрала името „Принцеса Ди Марчези“ и макар съпругът й да се ласкаеше от мисълта, че името на фамилията му ще украсява безброй етикети на кремове, помади и пудриери, внезапно му хрумна, че е проявил неочаквано голяма щедрост, като се е съгласил само на една четвърт от печалбите — а те, според маркетинговите анализи, може би ще надминат всички рекорди. Нали се бе съгласил с всичките й изисквания? Нали винаги киснеше тук, в тази скучна швейцарска вила, готов да я придружава навсякъде, на приемите в ресторантите и в частните резиденции, на благотворителни обеди и вечери… А тя напоследък бе дотам погълната от работата си, че въобще не му обръщаше внимание. Винаги бе така в компанията на Ева Черни, преди пускане в производство на нова гама от продукти — в последния момент възникваха спешни промени, уточнявания на десетки детайли, корекции на рецепти и опаковки, договори и оферти, неустойки, скандали около хигиенните норми и какво ли не още. Когато най-после й останаха няколко свободни часа и Ева се върна във вилата, за да си отдъхне след кошмарните три седмици, за своя изненада тя го завари увлечен в любовна игра с една от нейните подчинени. Слуховете за похожденията на принца отдавна бяха обиколили всички помещения, но едва сега стигнаха и до слуха на Ева. Когато ги завари на местопрестъплението, Ева устрои невъобразима сцена — Жак, икономът, се изплаши, че стените на спалнята ще се срутят. Като връх на всичко бе откритието й, че уволнената от нея парфюмеристка е основала конкурентно козметично предприятие, при това с парите, дадени й на заем от принца. Това преля чашата и Ева обезумя от гняв.

— Как се осмеляваш! Как си посмял да довлечеш тази уличница тук, в моя салон, при това с моите пари! Бих могла да си затварям очите пред дребните ти флиртове и пред разсипничеството ти, но това вече не се търпи! Никога няма да ти простя, че ме направи за смях! — В нейните очи нямаше по-тежко провинение. Никой нямаше право да навлиза в нейната територия и тя веднага взе мерки да унищожи новата си конкурентка. Понесоха се слухове, че нито един от доставчиците, които работеха с новото козметично предприятие, нямаше да получи квоти за доставки от компанията на Ева Черни. Преди месец Макс се опита да я предупреди, че попадат в доста опасна ситуация, по-точно под ударите на законите за защита на конкуренцията, но тя бе отказала да го изслуша.

— Няма да позволя на онази уличница да използва моите методи в нейния долнопробен козметичен салон! Пфу, какъв ти салон, то си е само един бардак! — Очевидно напълно бе забравила, че някога, преди години, тя самата бе започнала от подобен салон. — Ще я накарам да ме помни до гроб! Както и онзи отвратителен италианец! — Ева никога не бе ругала тъй яростно, а това бе сигурен признак, че скоро ще се раздели с принца. — Искам да го проследиш. Искам да узная колко пари е получила онази проститутка от него, кога и как са прехвърлени чековете. Искам всичко да разкриеш, Макс, и колкото по-бързо, толкова по-добре!

Скоро Макс се изправи пред бюрото й, с папка в ръка, съдържаща такива изобличителни сведения за коварните действия на принца, насочени срещу компанията на съпругата му, че Ева изригна като вулкан. На горния етаж слугите се изплашиха, че таванът ще се срути от виковете й. Навред хвърчаха сервизи от китайски порцелан, скъпи статуетки, вратите се затръшваха с невъобразим трясък. Ева крещеше, че само да й падне в ръцете, ще му издере очите с острите си нокти. За щастие в този драматичен миг принцът не бе във вилата, както впрочем често се случваше през последните месеци. Тя незабавно нареди никога да не го допускат отвъд тежката врата на оградата около парка пред вилата й. По нейни инструкции Макс бе изпратен да го намери и да го уведоми за предстоящия развод. Ева му позволи само да запази новите си костюми, обувки, копринени ризи и яркочервеното ферари (тъкмо на него Ева бе кръстила червилото „Рейсинг Ред“ („Червеният бегач“) от новата си серия „Принцеса Ди Марчези“) и още някакви вещи, които италианецът бе успял да задигне от нея по време на брака им, който бе анулиран на четиринадесетия месец от сватбата им. Конкурентният козметичен салон затвори вратите си след шест седмици и за неговата съдържателка повече никой нищо не узна. Принцът бе предупреден да си държи езика зад зъбите. Защото какво ще си помислят нейните клиентки от цял свят, заяви Ева на Макс с горчива усмивка, ако узнаят, че тя, Императрицата на красотата, която помага на всички да спечелят сърцата на мъжете, не е успяла да внесе ред в собствената си спалня?

— Погледни го откъм по-добрата страна — посъветва я Макс, практичен както винаги. — Ти успя да наложиш новата си козметична гама, защото според последните данни продажбите нарастват така бързо, че може да възникнат затруднения при задоволяването на увеличеното търсене. А онази твоя конкурентка никога повече няма да се съвземе. Оказа се дори, че от нея имахме полза, защото се амбицирахме да я изтласкаме от пазара. Защото твоята цел винаги е била да си номер едно в козметиката и парфюмерията, нали?

Ева се успокои и весело се разсмя.

— О, Макс, ти винаги си умеел да ме разбираш само от половин дума…

— А по въпроса за принца… Да се надявам ли, че повече не искаш да ти докладвам за него?

При споменаването на името на омразния италианец в главата й отново нахлу вълна от гняв и ярост, но тя успя да се овладее, дори намери сили да се усмихне надменно.

— Не! Тази личност завинаги е изтрита от живота ми. — След това се замисли и внезапно хрумване озари лицето й. — Но няма да се откажа от титлата. На етикетите стои много добре и…

— И сборовете от продажбите са още по-внушителни, нали това искаше да кажеш?

Покрай грижите за отстраняването на принца от живота й Ева се срещаше с Макс по-често от обикновено и неволно се замисли за качествата му. Безспорно около нея нямаше по-чаровен мъж от Макс Фабиан — а тя умееше, както никоя друга жена, да открива истински привлекателните мъже. Но той никога не си бе позволявал да интимничи с нея. Може би така е по-добре, защото сега е така претоварена със светски и с делови ангажименти, че трябваше да събере цялата си воля, да се концентрира докрай, за да успее във всяко от многобройните си начинания. Женитбата й с онзи неблагодарен италиански принц всъщност бе само една инвестиция, която вече си възвръщаше вложените средства. Тя бе получила това, което искаше да постигне, като заповяда да изпишат „Принцеса Ди Марчези“ на етикетите на най-новите й козметични препарати. „Колко малко е нужно понякога, за да се спечелят милиони — замисли се Ева. — Една гръмка титла, плюс бляскавата опаковка и ето че новата ми козметична гама постигна небивал успех.“ Навярно би трябвало да се съгласи с мъдрия Макс, който й пожела повече да не сключва брак с мъж, към който не изпитва никакви чувства. Щастлива от успешното приключване на делата си както в интимния си живот, така и в компанията си, Ева замина за Испания с една от новите си приятелки, херцогинята на Падуа. Именно тогава, когато всичко в огромната вила внезапно притихна, Макс за пръв път се срещна с Алекс.

Ева му бе наредила да остане във вила „Парадиз“ и той с радост прие това нареждане, защото не обичаше шумните светски забави. Каза си, че все ще намери с какво да запълва времето си — ще се грижи за къщата, за басейна, за колите в гаража, пък и до центъра на Женева стигаше с колата си за по-малко от половин час.

На сутринта след заминаването на Ева той се отправи към басейна. Искаше да закуси на терасата, но внезапно си каза, че доста е напълнял от застоялия живот в канцелариите и реши преди закуска да поплува в басейна. Ала от плуването още повече огладня и на бърза ръка погълна четири едри, още топли кроасана, щедро намазани с великолепното швейцарско масло и с конфитюр от праскови. Облегна се доволен на шезлонга и реши да посвети тази ведра сутрин само на себе си — заслужаваше тази награда след напрегнатите седмици. В този миг чу шум във водата. Обърна се и видя, че в басейна плуваше някакво непознато, едро момиче, с доста широки за възрастта си рамене. Момичето излезе от басейна и тъкмо протягаше ръка към хавлията на стола, когато видя Макс и се закова на място, вцепенено от страх.

— Здравей — поздрави я Макс. — Как се казваш?

Момичето смутено преглътна и едва чуто отвърна:

— Аз съм Алекс. — После забързано попита: — Нали няма да ме издадеш?

— От кого трябва да те крия?

— Ами… заради басейна. Тя не знае, че аз… как да го обясня… идвам тук само рано сутрин, когато тя още спи.

— Обещавам ти на никого да не казвам! — Макс тържествено вдигна ръка. — Ако лъжа, да не видя бял ден нито на този, нито на онзи свят! — Помисли си, че момичето е дъщеря на някоя от прислужниците, а знаеше, че мадам не позволяваше на прислугата да използва басейна.

— Тук ли живееш? — попита той.

Тя кимна и колебливо добави:

— А сега трябва да си тръгвам. — Избърса се с хавлията, облече роклята си и грабна хавлията от стола.

— Аз съм Макс Фабиан. Работя за мадам, но това не означава, че трябва да си тръгваш само защото аз съм тук. Има достатъчно място и за двама ни.

— Патси ще ме очаква за закуската.

— Патси ли?

Момичето не отговори, само махна неопределено с ръка, но в жеста му пролича панически страх.

— Наистина ли няма да ме издадеш? — недоверчиво попита тя.

— Защо да не се запознаем, както го правят всички? — Макс протегна ръка. — Ръкостискането е класически обичай при сключването на сделки. Нямаш право да ми отказваш този жест.

Вече поуспокоено, момичето протегна ръка. За нейната възраст ръката й се оказа изненадващо силна. Макс си каза, че тя вероятно е дванадесетгодишна.

— Благодаря ти — промълви Алекс и за пръв път се усмихна, преди да побегне към къщата.

„Странно създание — каза си Макс, докато гледаше след нея. — Но защо се страхува толкова много от Ева?“

Изминаха няколко дни, преди да се срещнат за втори път. И този път срещата им беше случайна. Макс се посвети с усърдие на новото си занимание — да поддържа всичко в къщата — и го вършеше с такова умение, сякаш бе роден за иконом. Досега придружаваше Ева при всяко от многобройните й пътувания, защото, освен като неин личен адвокат, Макс трябваше да изпълнява и задълженията си като неин заместник в управителния съвет на компанията. С течение на годините Макс Фабиан поемаше все повече от нейните задачи, понеже се стремеше да я разтовари от тежкото бреме на ръководител на огромна компания, но винаги внимаваше да не прекрачи невидимата граница, регламентираща техните отношения. Защото Ева бдеше като лъвица никой да не я измести в ключовите позиции на бизнеса й и реагираше на всяко предизвикателство. Ала въпреки това влиянието на Макс Фабиан нарастваше с всяка нова сделка и това бе напълно естествено, защото той работеше неуморно и освен това — а за Ева нямаше нищо по-важно — никога не наруши лоялността си към нея. Тя дори го хвалеше открито и пред останалите си подчинение — акт на признателност, за който другите й служители можеха да мечтаят.

Макс замина с Ева за шумното представяне на новата козметична гама „Принцеса Ди Марчези“. Ева успя да изтръгне нечувани дотогава възхвали от журналистите и търговците, след което се прибра със свитата си във вилата край Женевското езеро. Макс предвкусваше насладата от предстоящата ваканция, която Ева бе обещала на персонала си, и се подготвяше да замине за Ню Йорк при близките си. За своя изненада той се озова в огромното легло на Ева, заедно с нея, след кратък сеанс на съблазняване, чието начало той дори не забеляза — толкова бързо, неочаквано и ловко тя успя да го омае. „Трябваше да се досетя — упрекваше се Макс на следващата сутрин, — че коварното шампанско ще ми замае главата до такава степен, че ще изгубя разсъдъка си…“

Тя го покани в спалнята и с кимване му предложи да налее от бутилката „Буланже“, потопена в сребърната кофичка за лед, след което се настани до него на широкия диван от бяла шведска кожа. Парфюмът й, неуловимо съблазнителен, го облъхна като ухание на вишнева градина, потънала в цвят, а ръцете й го милваха нежно, като крила на пеперуда. Макс се смути, опита се да се изкашля многозначително, но усети как затъва в смътна копринена мекота. Ева притисна пръст до устните му и безмълвно привлече главата му към заоблените си колене. Роклята й се бе вдигнала високо. Тя хвана ръката му и я притегли нагоре по бедрото си. След няколко секунди се изправи, без да отпуска дланта му, и го поведе към огромното легло. Замаяният Макс си припомни, кой знае защо, как майка му го водеше за ръка към училището в първия учебен ден. Край леглото дискретно светеше нощна лампа, скрита зад абажур, с цвят и форма на портокал. В първия миг леглото му се стори необятно, но после се оказа пухкаво, меко, ласкаво и очакващо. С чевръсти и опитни движения Ева се зае да го разсъблече. За пръв път в живота си Макс бе онемял, напълно безпомощен да предприеме нещо, само си мислеше глуповато колко далече бе онзи ден, когато за пръв път бе видял сградата на училището. Не можеше да откъсне поглед от игривата усмивка на устните й, подсказваща, че ще му разкрие неподозираните тайни на битието. Съблече го гол и се уви около него като хищно и алчно животно, за което предвкусването от допира до тръпнещата плячка носеше по-голяма наслада от самото пиршество.

Тя го докосваше, галеше, вкусваше, караше го да потръпва, когато пръстите й докосваха най-чувствителните места на тялото му. Плъзна длани по раменете му, надолу по ръцете му, обви ги около кръста му, а сетне нежните й пръсти се спуснаха още по-надолу. Ева въздъхна дълбоко и промърмори: „Мммм…“. Докосваше го навсякъде, само не там, където кръвта му болезнено пулсираше. Тялото му се извиваше в гореща молба да го докосне и там, но когато тя най-после го стори, се оказа, че това не са пръстите й, а устните й, горещи и овлажнели.

Макс имаше усещането, че тя ще го погълне. Навремето в университета имаше едно момиче, което всички наричаха „Дълбокото гърло“ и за него се разправяха легенди, но той си каза, че онази студентка е била само една неопитна любителка в сравнение с Ева Черни. Макс имаше достатъчно опит с жените за своите двадесет и пет години, но чак тогава разбра, че досега не бе срещал истинска жена. Ева беше като рядко и екзотично растение, което с години можеш да търсиш и да не намериш, а сега Макс случайно го бе открил. Тя сякаш изсмукваше соковете му, но те отново се възстановяваха с неподозирана бързина и го изпълваха с магическа сила. Устните и ръцете й бяха навсякъде, милваха го, дразнеха го, възбуждаха го, от гърлото й се изтръгна приглушен смях, когато той изохка, неспособен повече да издържи на сладострастното мъчение. Макс се притисна силно към нея и сякаш потъна в копринената й мекота. За пръв път в живота си се чувстваше притежаван докрай от жена. Бе като играчка в опитните й ръце, чието предназначение бе да доставя наслада.

Ева захвърли дрехите си и легна на леглото до него, опряла глава на ръката си. Прекрасните й устни бяха извити в подканваща усмивка, а в очите й блестеше хищнически пламък. Макс си припомни, че Ева Черни се справяше с няколко езика, но най-добре владееше езика на тялото.

— Как го правиш? — избъбри той.

— Няма значение. Важното е, че го умея добре. А сега ще ти покажа на какво съм способна, защото ти все още не си ми доказал какво можеш.

Всичко се завъртя пред очите му като в бесен танц, телата им се преплетоха в огнен вихър и той най-после проникна в нея. В спалнята се чуваше само задъханото им дишане и стенанията на Ева. Когато наближи кулминацията й, тя обви крака около кръста му толкова плътно, че той едва не остана без дъх. Оргазмът й избухна като гейзер и тя се отпусна под него.

Нямаше представа колко време бе изминало. Струваше му се, че е в нея от цяла вечност. Макс бе като изцеден, но Ева се оказа неуморима. Дишането му постепенно се успокои, но в следващия миг той разбра, че тя още не е свършила с него. Заби нокти в гърба му и го придърпа върху себе си с толкова силен вик, та Макс ужасено си помисли, че уплашените слуги може да извикат полицията. Този път оргазмът й бе толкова мощен, че тя едва не го задуши в прегръдките си. Когато се отдръпна от него, Макс пое дълбоко дъх, изтегна се на леглото до нея и се унесе в дълбок сън с неясната мисъл: „Край на първия урок“.

На следващия ден търпеливо очакваше да му каже да остане след последния учебен час, ала Ева не го стори — с нито една дума, жест или поглед не намекна за промяната в техните отношения. Кимна му и любезно му пожела „Лека нощ“.

Два месеца по-късно, след поредното триумфално представяне на последния й козметичен препарат, Ева отново го заведе в леглото си. Макс разбра, че за нея това бе нещо като отпразнуване на победите й. За нея всеки успех трябваше да се чества със секс. Тогава той бе още твърде млад и неопитен, но скоро осъзна, че Ева го използва съвсем хладнокръвно, така както използваше всичко и всички. Той бе нещо като студен душ за успокояване на страстите й, за това облекчено си отдъхна, когато тя си намери нови ухажори. Макс нямаше нищо против да го остави на спокойствие, защото не искаше да я обслужва като прост жиголо. Тя му плащаше щедро, но той си бе заслужил парите с работа и не желаеше Ева да използва и тялото му.

През уикенда, когато тя замина с новите си приятели за Париж, Макс откри тайния свят на четвъртия етаж на вилата.

Беше в една дъждовна събота. Цялата сутрин Макс бе работил съсредоточено, дори изяде обяда на бюрото си, но към четири следобед се протегна уморено и реши да се поразходи. Ала щом погледна през прозореца, видя, че дъждът продължаваше да вали и се намръщи. Тялото му бе схванато от продължителното седене зад бюрото и той реши да разгледа къщата. Познаваше само малка част от нея. Според него тя бе твърде голяма за сама жена, с четири етажа и тавански стаи, вероятно претъпкани с вехтории.

Макс познаваше стаите на партерния етаж — трапезарията, двата салона и просторната библиотека, както и кабинета на Ева, до който се намираше малката стая, в която работеха Макс и секретаря на Ева. На първия етаж в централното крило се помещаваше огромната бална зала, в лявото крило — приемните за гости, а дясното беше заето от апартамента на Ева. Стените в стаите на Ева бяха скрити зад огледала или копринени завеси. „Също като в дворците на кинозвездите в Холивуд — каза си разочаровано той. — Сякаш е сбъднатата мечта на малко момиче от провинциален град, видяло как живее Елизабет Тейлър в някой филм.“ Очакваше, че Ева, със своя вроден вкус и усет към цветове и форми, ще обзаведе къщата си по-оригинално и изискано. На втория етаж бяха апартаментите за гостите, общо шест на брой, като всеки беше обзаведен в различен стил: английска провинциална къща, испанска хасиенда, замък от френската империя, пищен апартамент в някоя от сградите на Пето авеню, елегантни стаи в стил Луи XVI и стил артдеко от безумните години след Първата световна война. На третия етаж бяха стаите на персонала, включително на Макс и на секретаря на Ева — удобни, но лишени от блясъка в помещенията на долния етаж, с полиран паркет вместо дебели килими по пода, с пластмасови, а не порцеланови вани и с евтини репродукции по стените вместо скъпи оригинали. „Тук не са се старали да впечатлят обитателите“ — тъжно си помисли Макс. В дъното на коридора видя дървена стълба, която водеше към четвъртия, таванския етаж. Стените бяха боядисани в бяло, с кръгли прозорци, които той бе виждал от прозореца на кабинета си. Тук-там бе избила влага от дъждовете. От двете страни на дългия коридор се виждаха врати. Отвори една от тях и попадна в таванско помещение, препълнено с вещи. Във втората стая намери стари мебели, очевидно изхвърлени от прислугата. Обърна се и тръгна към стълбата, когато чу детски смях. Приближи се до вратата в края на коридора и отново чу смях, придружен с думите:

— Най-много ми харесва херцогинята, Патси, особено когато превръща бебето в свиня.

„Но това е от «Алиса в страната на чудесата»!“ — каза си младият мъж, припомняйки си любимата приказка от детството. Отвори вратата и видя голяма, бедно обзаведена, но удобна стая, със същите кръгли прозорци, стол до средния прозорец, масивна маса в средата, покрита с червена плюшена покривка, голям шкаф за книги и старомоден гардероб. В ъгъла, в камината, блещукаше огън. Седнала на люлеещо се кресло, една жена на средна възраст четеше „Алиса в страната на чудесата“, а в краката й, на малка табуретка, седеше момичето, с което се бе запознал в онази сутрин край басейна. Двете го погледнаха стреснато, не по-малко изненадани от самия него.

— О, здравей, ето че отново се срещнахме — усмихна се Макс. — Значи тук се криеш…

Момичето скочи на крака и донесе стол, за да го предложи на неочаквания посетител.

— Реших да огледам къщата — весело обясни Макс. — Нямаше с какво друго да се занимавам… в дъждовен ден като днешния. Аз съм Макс Фабиан — представи се той на жената.

Тя леко кимна, но не каза името си.

— Този етаж не е за посетители, мистър Фабиан — хладно заяви тя.

— Така ли? Никой не ме е предупредил.

Макс не обърна внимание на негостоприемното посрещане.

— Да не би да сте в карантина или нещо подобно? — обезоръжаващо се усмихна той.

— Да. Алекс има дребна шарка — побърза да каже жената. Макс видя, че тя се изчерви, а детето учудено я погледна и той веднага разбра, че жената лъже. Улови нескритата молба в погледа й да се махне по-скоро от стаята.

„Аха… — каза си той. — Тук има нещо нередно. Това дете е изолирано, но не защото е болно от заразна болест. Облечено е чисто и спретнато, но дрехите му не са скъпи, нямат нищо общо с костюмите на малкия Кристофър, които се доставят направо от магазините по Бонд стрийт в Лондон. — Макс плащаше чековете и знаеше, че само с парите за едно палтенце на Кристофър той, най-способният юрист в компанията, можеше да си купи костюм и обувки. А дрехите на Алекс бяха конфекция. — Да не би да е някоя бедна роднина? Хм… Ева не си пада много по благотворителната дейност. — Беше му наредила да изгаря всякакви писма с молби за помощи. — Коя е тогава? И защо е тук? Защо я крият? Защо изглежда така уплашена, както когато я видях край басейна и ме помоли да не казвам на никого? Нима от Ева… Да, тя се страхува от Ева! Умира от страх, че ще й докладвам. И двете се страхуват…“

— Е — безгрижно продължи той, — аз съм прекарал дребна шарка, затова съм сигурен, че няма да се заразя, но трябва да помислим за малкия Кристофър. Може би друг път ще ви посетя отново.

Той се обърна към вратата, но жената го спря.

— Мистър Фабиан… — Макс се извърна. — Моля ви… — Езикът й облиза пресъхналите устни. — Бих искала да ви помоля да не споменавате пред никого, че сте ни видели тук. — В думите й прозвуча нотка на предупреждение.

— Не се безпокойте — увери ги той. — Можете да разчитате на мен, че ще запазя тайната ви. — Усмихна се още веднъж и отвори вратата.

— О, скъпа… — промърмори Маргарет Патерсън. — Какво нещастно стечение на обстоятелствата…

— Той е мил — отвърна Алекс. — Знаеш ли, харесва ми този непознат…

— Наистина е мил, но доколкото знам, мистър Фабиан е много близък с мадам. — Патси и Алекс никога не я наричаха Ева.

— Патси, той няма да й каже, сигурна съм! — увери я детето.

— Не… не мисля, че ще й каже, но ще се пита кои сме ние. Той е любопитен, а освен това е и много умен.

Макс предпочиташе да наблюдава, вместо да разпитва. Едва сега започна да забелязва многозначителните подробности, на които досега не бе обръщал внимание — в кухнята поставяха храна на малък поднос, който никога не се появяваше край дългата маса, край която всеки ден сядаха за обяд всички обитатели на къщата, с изключение на Ева. Слугите често бърбореха на смесицата от немски и романьолски^[1], без да подозират, че Макс разбираше почти всяка тяхна дума, и с обичайната си безгрижност за „детето на таванския етаж“, което „никога не получава достатъчно храна“, макар да „заслужава повече внимание“.

От готвачката, фрау Греблер, той научи, че мадам е забранила да се изпраща с подноса в таванската стая повече храна от определените порции, но тя му призна, че тайно отрязвала по някое парче шунка или кейк. В кухнята всички приемаха добродушния и винаги вежлив Макс Фабиан като свой, а той научи много за живота в огромната вила, защото за слугите в една къща не може да има тайни. Вярно е, че в първите дни те бяха нащрек и внимаваха да не се изпуснат пред него — за тях отначало той беше само личният адвокат и довереният съветник на мадам, и по всяка вероятност шпионираше за нея — но постепенно, с помощта на вроденото си обаяние и усет за такт Макс успя да разчупи леда и да се сприятели с готвачката и камериерките. Така узна доста подробности за таванските стаи, но не можа да си отговори на най-важния въпрос: „Защо криеха онова момиче в глухата таванска стая?“. Слугите се грижеха ежедневно за чистота и подреждането на стаите на тавана, носеха храна и прибираха дрехите за пране, но с това се ограничаваха посещенията им на най-горния етаж във вилата. „Защо е всичко това? — питаше се Макс и не можеше да открие задоволително обяснение. — Нима Ева се страхува от някого? Няма съмнение, че детето е тук само по нейна милост, защото Ева никога не си позволяваше да се увлече по благотворителни жестове.“

„Да не би да е нейна племенница? Или кръщелница? Може би затова понякога ги посещава онзи възрастен пастор — каза си Макс. — Защото той идва тук само за да види момичето. Ако Ева бе във вилата, довеждаха момичето само по задната стълба.“ Макс скоро откри името на свещеника — оказа се лутерански пастор от Женева. Освен това Макс разбра, че тези посещения дразнеха Ева и след това тя дълго време не можеше да се отърве от лошото си настроение. „Може би този пастор я проверява — досети се той. — Но защо? Ако имаше кого да попитам…“

Част от задължението му бе да изплаща възнагражденията на персонала, неизменно в брой, с изключение на иконома Жак. Икономът винаги отваряше плика в присъствието на Макс и проверяваше чека, преди да се подпише в счетоводната книга. Веднъж Макс разлисти страниците за миналите години и откри, че Жак е най-старият служител във вилата. Преди пет години внезапно са били уволнени икономката, готвачката и няколко прислужнички, но Жак бе останал. Той бе постъпил при Ева още през 1961 година, когато тя бе купила вилата. Осем години. Но в книгата не фигурираше гувернантка за момичето.

Макс направи няколко проучвания и откри, че Маргарет Патерсън се води като козметичка на щат в компанията на Ева Черни и получава заплата от специална сметка в банката „Креди Сюис“ в Женева. Никъде не се споменаваше за дете, но фигурираше името на някаква мис Уилсън, зад което в скоби бе написано Нани, но тя не беше швейцарската гувернантка на малкия Кристофър, защото нейното име бе Келер. Другата гувернантка бе останала само една година и също й бяха заплащали като на служителка от компанията. Нима тя се бе грижила за Алекс? И защо гувернантката, бавачката и детето са се появили едновременно във вилата? И откъде? Каква бе тя на Ева, след като бе ясно, че присъствието й е неприятно за Ева?

Която и да беше Алекс, очевидно тя представляваше едно досадно бреме за Ева. Макс случайно разбра как е пълното име на момичето — един ден видя, че Алекс и Патси излязоха в градината, и той бързо се качи на таванския етаж. Разлисти книгата, оставена на стола до прозореца, и прочете името, написано с детски почерк: Александра-Мери Брент. Отдолу, със старателен почерк, бе добавено: „На Алекс, за нейния десети рожден ден, с любов, от Патси“. Датата бе от преди две години. Значи момичето е на дванадесет години и се нарича Александра-Мери Брент. Сега вече имаше някаква следа. Но му трябваха още три месеца, за да разбере коя е Александра-Мери Брент.

Той придружаваше Ева в Лондон — планът им включваше посещение в салона й на Гроувнър стрийт и във фабриката й в Актън. В свободното си време Макс отиде до кметството в Съмърсет хаус и за щастие късметът му проработи. Откри в общинските регистри копие от акта за раждане на Александра-Мери Брент, от 18 август 1957 година, дъщеря на Джон Брент, гимназиален учител, и на съпругата му Ева Брент, с моминско име Черни. Макс бе смаян както никога досега и дълго не можа да откъсне поглед от пожълтелия лист. Значи Ева е била омъжена три, а не два пъти. Беше се омъжила за Кристофър Бингъм като Ева Черни, но това се бе случило в Ню Йорк. „Следващото ни пътуване е до Ню Йорк“ — припомни си той. Записа си адреса на къщата на Джон Брент и от Съмърсет хаус се запъти към Саут Уимбълдън. Бързо откри къщата на Джон Брент, скрита зад клоните на дърветата, с малка градинка отзад и здраво залостена предна врата. Никой не му отвори, но той бе разбрал от избирателните списъци в общината, че на номер 27 живее мисис Мери Брент.

Вечерта, на приема в американското посолство в Риджънтс Парк, Макс бе разсеян и Ева злобно му изсъска:

— Престани да гледаш в пространството! Не ме интересува дали се отегчаваш, или не. Не го показвай, когато си с мен!

Макс се сепна и се постара да изиграе ролята си, но когато Ева се отдалечи с посланика под ръка, той я изпрати със замислен поглед. „Коя си ти всъщност? Как е възможно да пренебрегваш дъщеря си, а да обожаваш сина си? Тогава защо я криеш в къщата си? Срамуваш ли се от нея? Защо не искаш никой да узнае за съществуването й? И кой е бил този Джон Брент? Или тя не е била негово дете? Мислех си, Ева, че съм започнал да те разбирам, но сега вече не съм сигурен.“

„Горкото дете! — възмутено си каза младият мъж. — Тя е умна и чувствителна, но очевидно се страхува от теб. И двете се страхуват. Сигурно затова ме предупредиха нищо да не ти казвам.“ Тогава взе решение: ще се сприятели с Александра-Мери Брент — нямаше да е зле, ако тя знае, че освен гувернантката й има и още някой, който мисли за нея и на когото ще може да разчита един ден. Макс обичаше децата и винаги бе мечтал за голямо семейство. „Някога и това ще стане — повтори си той. — Всичко е в божиите ръце.“ В гърдите му се надигна омраза към Ева, докато я наблюдаваше как флиртува с мъжете около себе си. „Ти и твоите тайни! Е, добре, и аз ще имам своята малка тайна, и то точно под носа ти.“

Ала изминаха три месеца, преди да се върнат в Швейцария. По това време Макс успя да установи със стопроцентова сигурност, че Ева Черни се бе омъжила за Кристофър Бингъм скривайки първия си брак, което бе в нарушение на законите на щата Ню Йорк. „Обзалагам се, че Кристофър Бингъм изобщо не е подозирал — каза си Макс. — Аз съм единственият, който го знае, и то благодарение на дългия ми нос. Всъщност, навярно знае и онзи възрастен пастор, който идва да проверява дали Алекс все още е във вилата. Ето защо още не си я изхвърлила! — мрачно се усмихна адвокатът. — Просто защото нямаш друг избор!“

Когато Ева замина за уикенда при приятели и той остана сам във вилата, реши отново да се качи на таванския етаж.

— Казах на Алекс, че сте любопитен млад мъж и няма лесно да се откажете — кисело се усмихна Маргарет Патерсън.

— Отне ми почти цяла година, но разбрах истината — отвърна той. — Не се безпокойте, няма да издам тайната.

— Всички ще узнаят, ако се разчуе.

— Защо? — полюбопитства Макс.

Патси поклати глава.

— Не знам. Знам само, че тя държи детето в къщата си заради онзи възрастен пастор, който идва на проверки поне два пъти в годината. Алекс е като доказателство за нещо.

— Знае ли Алекс, че мадам е нейна майка?

— Да, но това за нея е само факт. Няма и намек за… как да се изразя… синовни чувства. Алекс се страхува от нея. За детето мадам е като жестоката Снежна царица.

— Да, тя също е била много красива — кимна Макс.

— Мадам едва ли ще има основание да се страхува дъщеря й да не я засенчи с красотата си — тъжно рече Маргарет Патерсън.

— Вероятно прилича на баща си.

— Знам за него само това, което Алекс ми е разказвала. За нея той е бил най-нежният, най-любящ и най-внимателен баща, център на нейната вселена. Тя го е обожавала и смъртта му е била ужасен удар за детето. Сетне е загубила единствените приятели, които е намерила тук…

— Били са отстранени, така ли?

— Не знам много. Чух, че не спазили нарежданията й и мадам ги е уволнила. Ала за Алекс това е било огромна загуба. Затова се опитвам да й дам любов и приятелство…

— Тя може да се отнася към мен като към по-голям брат. Аз имам двама братя и три сестри и знам как да се държа с малки деца.

— На колко сте години? — попита Патси.

— На двадесет и шест.

— Предполагам, че тринадесет години не са чак толкова голяма разлика.

— Моята леля Розина е с двадесет години по-голяма от баща ми.

Патси го изгледа учудено.

— А сега е мой ред да ви попитам защо се интересувате от Алекс?

— А защо не?

— Защото и вие, като мен, сте служител на мадам, при това вие се ползвате с доверието й. Това, което правим, е опасно, а аз съм сигурна, че вече сте разбрали колко лесно можете да изпаднете в немилост и да загубите добре платената си работа.

— О, разбира се. Докато се грижа всичко да е наред, тя е доволна, но само една грешка и ще ме изхвърли. Знам това. Познавам мадам. Доста подробно изучих характера й. Това, че толкова дълго се задържах при нея, е доказателство за думите ми.

— Така е. Никой досега не е бил толкова близък с нея и на никого не се е доверявала така, както на вас.

— Аз ще се постарая да оправдая доверието й.

— Но аз отдавна се научих да не вярвам на никого в тази вила — горчиво се усмихна Патси.

— Да, не мога да отрека, че там всички сме постоянно нащрек. Но, за щастие, мадам ще отсъства за пет дни от вилата. Защо да не се възползваме от удобния случай и да излезем сред природата, нещо като излет, например? Ще ви уредя среща с Алекс извън вилата, а след това, като се убедя, че всичко е наред, аз ще се присъединя към вас.

— На Алекс ще й хареса. Навремето я водех често до Тонон, където имам малка къща.

— А как се озовахте в Швейцария? Произношението ви издава, че сте англичанка.

— Да, познахте, но бях съвсем млада, когато ме назначиха като гувернантка на сина на един много богат швейцарски индустриалец. Детето бе с много нежна психика и родителите му не посмяха да го изпратят в училището. Прекарах в дома на този фабрикант дванадесет години, а при напускането баща му ми купи малката къща, в която живея до днес. Но тогава скучаех, защото бях съвсем сама, и с радост приех поканата на Нанси Уилсън да посещавам всеки ден нещастната Алекс, затворена в таванската стая. Когато Нанси напусна, ми разрешиха да спя при Алекс.

— Но нали е съществувала опасност отново да останете без работа, ако Ева бе решила да изпрати Алекс на училище?

— В такъв случай щях да си потърся друго дете, на което да преподавам уроци. Сигурна съм, че лесно щях да намеря работа. Но можеше и да се оттегля завинаги, защото преди три години навърших петдесет.

— Не ви личи.

— Благодаря ви. — Патси се развълнува от комплимента на приятния млад и елегантен мъж. — Но се опасявам, че отдавна няма значение как изглеждам.

Макс вдигна ръце в престорен ужас.

— Нима думите ми не ви вдъхват доверие?

— Поне едно, предполагам, съм успяла да внуша на Алекс: много по-важно е какъв характер притежаваш, отколкото как изглеждаш.

„Тъкмо на място — каза си Макс, — защото Алекс никога няма да стане красавица като майка си.“

— И така, ще се съгласите ли за излета? — попита Макс и въпросително повдигна вежди. — В края на краищата вие познавате много по-добре от мен най-хубавите места за разходка в околностите на Женева…

И така Макс стана един от най-близките приятели на Алекс. Той невинаги беше край нея, защото пътуваше често с мадам, но не забравяше да изпрати пощенска картичка от всеки град, които Алекс грижливо пазеше в кутия от бонбони. Патси я убеди да не ги нарежда по лавиците на библиотеката си.

— Не е изключено някой ден мадам да дойде в стаята ти. По-добре е да бъдат скрити от погледа й.

Алекс, която жадуваше за внимание и обич, обожаваше новия си приятел. Картичките от Макс бяха нейното съкровище, тя ги четеше и препрочиташе по няколко пъти и отбелязваше с червени кръстчета дните в календара, когато той трябваше да се върне във вилата — за самотното момиче това означаваше, че отново ще излязат на разходка.

Почти две години те играха тази опасна игра. При една от разходките им в селото Тонон случайно ги срещна една от прислужниците във вилата, която бе дошла в селото да навести семейството си. Всички прислужници във вилата узнаха за приятелството между Макс и Алекс, но никой не ги издаде пред мадам. Алекс отпразнува рождения си ден с торта, свещи, подаръци, заедно с Макс, Патси и слугите.

Патси искрено се радваше на промяната в живота на Алекс, защото дотогава момичето беше самотно и нещастно. Именно Макс успя да разчупи черупката й, научи я да понася шегите на другите, без да избухва в сълзи. Пак той й купи първия велосипед и я научи да го кара, научи я да плува и тя скоро започна да го изпреварва в басейна. Само с Макс и Патси Алекс се отпускаше и дори забравяше стеснителността си, лицето й сияеше и тя бе като всички деца на нейната възраст. Ала когато мадам се връщаше във вилата, лицето й помръкваше и цялата й жизненост се стопяваше. Сякаш някой бе дал команда: „Въздушна тревога! Гаси светлините!“.

В края на май 1971 година Ева беше в Бевърли Хилс на официална вечеря в имението на една приятелка, чийто съпруг бе продуцент в Холивуд. Там се срещна с мъжа, който стана третият й „официален“ съпруг — Рик Стивънс, холивудска звезда, олицетворение на мъжката сексуалност. Не беше много висок, слаб, но имаше красиво лице, яркосини очи и ослепителна усмивка, плюс ленива сексуалност в движенията, а последните му три филма донесоха нечувани печалби на киностудиото. Винаги играеше една и съща роля: безгрижно богато момче, което само с появата си караше всички жени да ахнат и да запълзят в краката му. Рик Стивънс приемаше тяхното обожание с лека насмешка и досада, но сърцето му беше безчувствено като стомана.

Обикновено подобен тип мъже не впечатляваха Ева, колкото и да бяха бляскави усмивките им, но нещо в погледа, който й хвърли изпод дългите си мигли, я накара да потръпне от сексуален копнеж. Макс бе доволен, че тя вече не го канеше в леглото си. Ева бе нарушила собственото си правило: никога да не допуска интимна връзка с някой от подчинените си — според нея това бе непростима грешка и сигурен белег за лошо възпитание. Ако Макс не беше толкова ценен за нея — с течение на времето той се бе превърнал в незаменим съветник, на когото Ева имаше абсолютно доверие, тя безспорно щеше да го уволни. Ала той, също като нея, бе реалист и съумя да възстанови предишните им отношения, а и Ева знаеше, че може да разчита на неговата дискретност — Макс Фабиан никога нямаше да направи публично достояние факта, че макар и за кратко, те са били нещо повече от работодател и служител.

Рик Стивънс беше нещо съвсем различно. Той беше Някой, имаше име и репутация на жребец въпреки невинния си вид на разглезено богато момче. Когато ги запознаха, той наведе леко глава и пристъпи смутено, въпреки че ръката му стискаше силно нейната, а яркосините му очи я гледаха изпитателно, без сянка на стеснение. Сякаш погледът му бавно я разсъбличаше и оценяваше. Държанието му я смути и обърка, а когато очите им се срещнаха, между тях сякаш премина електрическа искра. Нямаше съмнение, че той бе заинтригуван от нея, макар да не направи нито един намек за сексуална близост. През цялата вечер те бяха погълнати един от друг и когато той я заведе в усамотената си къща в каньона Холмби Хилс, тялото й изгаряше от възбуда.

Още щом влезе и огледа еротичните картини, окачени по стените и по лавиците с книги и грамофонни плочи, повечето от които бяха с мотиви от Индия и Далечния изток, Ева разбра, че е била права. Този мъж се интересуваше само от секс.

Особено впечатление й направи поредицата от картини на една от стените — Рик Стивънс й обясни, че са от Тибет. На тях бяха изобразени сцени от рая, населен с богове и богини в най-различни сексуални пози. Леглата бяха осеяни с японски възглавнички, по които бяха избродирани всевъзможни любовни сцени. Върху масичката за кафе бе гравирано изображение на странно божество с три глави и осем ръце, размахани във въздуха — фигурката бе около четиридесет сантиметра, но с яркочервен фалос с дължина най-малко петнадесет сантиметра, насочен към жена, легнала по гръб, с широко разтворени крака и умолителен поглед, впит в божеството, готова да го приеме.

— Това е от Индия, от дванадесети век — обясни й Рик Стивънс, докато я наблюдаваше. — Не мислиш ли, че актът на сливането е най-важното явление в нашия живот? Същността на битието, защото именно така се създава животът.

— Така е — промърмори Ева и почувства как лицето й се изчервява, а слабините й се обляха в топлина. Но той продължи да й показва съкровищата си и да обяснява значението на всяко от тях, докато накрая тя не можеше да издържа повече и попита къде е банята.

Рик Стивънс я заведе до банята и затвори вратата след нея със самодоволна усмивка на красивото си лице. Подсвиркваше си безгрижно, докато развързваше черната си вратовръзка и вървеше към спалнята.

Когато Ева излезе от банята, всички лампи наоколо бяха загасени, освен една в дъното на дългия коридор. Тя тръгна натам, отвори вратата и ахна от изненада. Студената вода в банята бе охладила кожата й и разумът й се бе възвърнал, но сега кръвта отново запулсира горещо във вените й. Той седеше в средата на широк японски футон, напълно гол, в поза лотос, с крака прегънати в коленете и ръце отпуснати върху коленете. Очите му бяха затворени, но той чу стъпките й и тихо прошепна:

— Свали си дрехите.

Тя се подчини и шумоленето на дрехите и неговото дълбоко спокойно дишане нарушаваха тишината. Изправи се гола пред него, изпълнена с очакване. За пръв път тя не играеше водещата роля, не бе господарката, а робинята, но чакаше търпеливо, защото знаеше, че ще изживее нещо необикновено. Най-после той отвори очи, погледна я и с кимване я подкани да се приближи към него. Не се усмихваше, лицето му бе сериозно и нито един мускул по него не потрепваше. Ева пристъпи към него и видя пениса му, пулсиращ и очакващ. Големината му я накара да ахне. Тя стоеше пред него, седефената й кожа проблясваше в полумрака и очакваше следващите му заповеди. Той отново кимна. Ева стъпи върху футона, приближи се и застана пред него.

— Коленичи — заповяда той.

Тя му се подчини.

Рик Стивънс протегна ръце, хвана я за лактите и я повдигна с лекота, но небрежно, сякаш бе кукла. Инстинктивно Ева разтвори крака и когато се отпусна към него, огромният му пенис я прониза толкова дълбоко, че тя си помисли, че ще я разцепи на две. Никога досега мъж не я бе изпълвал така докрай. Не бе подозирала, че толкова слаб мъж може да бъде тъй силен, но мускулите на ръцете му бяха твърди като пениса му, а силните му рамене бяха доказателство, че редовно тренира. От гърлото й се изтръгна възторжен вик на удоволствие, краката й се увиха около неговите и тя усети как той потъва в утробата й, как се движи неуморно в пламналата й плът. Силата му я изпълни докрай, дъхът й секна, а тялото й се подчини изцяло на властните му движения. Той я насочваше с леки докосвания на пръстите си по талията й. Тя започна да търка бедрата си в неговите, от което още повече се възбуди и усети как горещият му твърд член я пронизва, как се отдръпва, как пулсира и отново навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко в нея.

Движенията му бяха плавни и уверени, прииждащи като морски вълни, но насладата я заливаше отново и отново, до непоносим екстаз, от който бедрата й изтръпнаха и тя отметна глава, борейки се за глътка въздух. Никога не бе изпитвала такъв трепет, такова безкрайно удоволствие, никога не бе достигала толкова силни оргазми. Очите му бяха затворени, а лицето му изглеждаше спокойно, макар ръцете му да не се отделяха от разгорещената й плът. Това още повече я възбуждаше, не можеше да повярва, че той прави всичко това с нея.

Рик Стивънс бе проникнал толкова дълбоко в нея, че сякаш телата им се бяха слели завинаги. Съзнанието й отказваше да повярва, че това не е сън, тялото й се извиваше под пръстите му в екстаза на многобройните кулминации, а чувствителният му пенис реагираше на всяка нейна конвулсия. Струваше й се, че в следващия миг ще изгуби съзнание. Повече не можеше да издържа на това сладострастно мъчение. Но в този миг Ева усети как в нея се надигна вълната на последния оргазъм и тя се изви като пружина. Пръстите му се впиха в раменете й като клещи, тялото му се напрегна и семето му се изля в нея. Сега разбра какво искаше да й каже той за есенцията на живота.

Преситена от наслада, тя потъна в дълбок сън. Тази нощ бе познала съвсем нова чувственост и това я накара да се почувства като негова робиня.

Във вестниците се появиха намеци за връзката между холивудската звезда и мадам Черни. За уикенда двамата заминаха за вилата в Швейцария. Когато прислужничките видяха кой е новият гост, всички те, до една, изпаднаха в луд възторг.

— Е, да ни е честито! — язвително подхвърли Макс. — Имаме си нова звезда, Красивото момче на Холивуд.

— Прилича ми на гангстер — каза Алекс. Макс й бе разказвал за най-новата американска история и прочутите чикагски гангстери.

— Ако не се лъжа, струва ми се, че той е много особен мъж.

— Защо мислиш така?

— Познавам мъжете от този тип — продължи Макс и се отдръпна от прозореца, откъдето двамата гледаха пристигащите коли. — Трябва да сляза долу и да ги посрещна, но имам предчувствие, че малко ще се наслаждаваме на компанията на този красавец. Ще се върна скоро, веднага щом се освободя. — Той я целуна по косата и излезе, нехайно подсвирквайки си.

— Смяташ ли, че този мъж е хубав? — попита Алекс, озадачена, че Макс го бе нарекъл красавец.

— Може и така да се каже — отвърна Патси. — Има хубава коса, красиви очи и стегната фигура.

— А Макс не е ли хубав?

— Не… — засмя се Патси. — Не по този начин.

— За мен Макс е много по-хубав от онзи холивудски красавец — настоя Алекс.

— И аз мисля така — съгласи се Патси. — А сега да се върнем към урока по немски.

Рик Стивънс остана за уикенда, а след това се върна в Холивуд за снимките на следващия си филм. Ева промени графика си и отлетя за Калифорния с него, вместо, както обикновено, да остане няколко седмици във вилата. Макс й бе запазил апартамент в хотела „Бевърли Хилс“, но скоро разбра, че Ева бе отседнала в къщата на Рик Стивънс в Холмби Хилс.

Макс бе единственият, който не се изненада от съобщението, че през един от уикендите Ева и нейният красавец са отлетели за Лас Вегас и са се оженили. Но имаше нещо, което го безпокоеше. Досега Ева навсякъде носеше със себе си фотографията на Кристофър Бингъм и тя седеше на масичката до леглото й дори когато бе омъжена за Ди Марчези. Ала сега снимката я нямаше. Откри я на дъното на скрина под купчината фино френско бельо. „Мисля, че този път си направила голяма грешка, принцесо — каза си Макс. — Единственото общо между покойния ти съпруг и този плейбой е русата коса.“ Вгледа се в студийната снимка на Рик Стивънс. „Има нещо фалшиво в това лице, но времето ще покаже.“

Ева остана в Америка до края на снимките на новия филм на съпруга си, като се посвети на разрастването на бизнеса си в Щатите, където печалбите й бяха най-високи. Откри нов козметичен салон в Палм Бийч и нова клиника за пластична хирургия в Скотсдейл, щата Аризона, но през по-голямата част от времето се наслаждаваше на компанията на съпруга си. От всевиждащото око на Макс не убегна фактът, че тя изглеждаше щастлива и задоволена, погледът й бе мек и замъглен, а лицето й имаше унесено изражение. Напоследък Ева се държеше много по-меко с него, не контролираше всяка негова стъпка и Макс бе доволен. Разбира се, тя не стигна чак дотам, че да му даде картбланш, но го изпрати сам на много важни преговори в Австралия, нещо, което досега не се бе случвало. Тъкмо тогава, когато Макс се намираше на няколко хиляди мили от Ева, Красивото момче свали маската си.

Ева и съпругът й си почиваха във вилата в Швейцария: той — от последните снимки, а тя — от деловите срещи в Америка. По цял ден се излежаваха на слънце край басейна, приемаха малко посетители и повечето време се наслаждаваха един на друг.

Ева бе в прекрасно настроение и нито едно облаче не помрачаваше хоризонта. Персоналът си отдъхна с облекчение — всички бяха доволни от промяната в поведението на господарката. Времето беше чудесно — горещи слънчеви дни. Женевското езеро бе по-красиво и по-тихо от всякога, сякаш в унисон с нейното настроение. Дори посещението на стария пастор Дитрих не помрачи радостта й. Съпругът й бе свикнал да става в шест сутринта за снимките в Холивуд. А освен това за него спането бе загуба на време, стигаха му шест часа сън, понякога дори само четири или пет. Ева погледна към часовника, видя, че е още седем, зави се и отново потъна в блажена дрямка. Когато си почиваше, никога не ставаше преди десет, а последните нощи я бяха изтощили и тя се нуждаеше от повече сън. Отлично знаеше, че недостигът на сън може да съсипе и най-красивото лице. През последните две години леглото й бе самотно, като се изключи онова кратко приключение с Макс. Не се бе излъгала в него, той бе изключително дискретен и тя вярваше, че ще си държи устата затворена. Защото Ева държеше много на своята репутация. „Но човек никога не може да бъде сигурен“ — помисли си тя, докато се унасяше в сън. И наистина новият й съпруг не се оказа това, за което го мислеше…

Алекс седеше край басейна, когато го видя да идва от съблекалните, загърнат в къса хавлия. Момичето веднага скочи и понечи да побегне, но вече бе твърде късно — мъжът я бе забелязал.

— Здравей — поздрави я той, също както Макс преди години. — Коя си ти?

Той приближи до нея и тя неволно се отдръпна.

— Името ми е Алекс — отвърна тя, както я бе учил Макс. — Майка ми работи във вилата.

— О, разбирам… Вече изкъпа ли се?

— Да.

— Как е водата? — Той потопи босия си крак в басейна.

— Топла е. Винаги поддържат тридесет и три градуса.

— Чудесно. — Мъжът развърза колана си и разтвори хавлията, която се смъкна от раменете му. Отдолу беше гол. Погледна развеселено зачервеното лице на момичето.

— Досега не си ли виждала гол мъж?

Алекс поклати глава.

— Не знаеш ли какво е това? — Той хвана пениса си и го потърка с ръка.

Алекс се опита да побегне, но той я сграбчи за ръката и пръстите му се впиха в китката й.

— Не бягай. Искам да ти покажа нещо. Жените дават мило и драго, за да видят такова нещо… копнеят да го докоснат… — Рик притисна ръката й към члена си. Беше топъл и Алекс усети как пулсира под пръстите й, а нейното докосване го накара да се втвърди. — Виждаш ли, той те хареса. За него няма нищо по-хубаво от докосването на ръката на някоя лейди… освен може би устните на някоя лейди…

Алекс конвулсивно дръпна ръката си и се опита да избяга, но той бе по-бърз от нея.

— Не го пускай… не се плаши! Искам само да ти покажа всички хубави неща, които съм запазил за теб… на колко си години?

— На тринадесет — едва успя да прошепне Алекс.

— Тринадесет… — замечтано повтори той, сякаш вкусваше думата. — Бях точно на тази възраст, когато за пръв път вкусих райските сладости. Ако си добро момиче, ще ти ги покажа… но ако не си, ще съобщя на мадам, че без разрешение си се къпала в нейния басейн. — Той се засмя. — Знам, че често се къпеш в него, защото и аз като малък обичах да се къпя преди всички. Бях бедно момче и презрян слуга, но обичах да се гмуркам в басейна на богатите собственици. — Говореше бавно, с провлачен южняшки акцент, който използваше във филмите си. — От тях се научих да говоря така… много неща научих от богатите, докато им слугувах, особено от жените… от тези богати кучки… те ме научиха на всичко, което знам. Защо сега да не ти направя услуга и да те науча на тези неща? — Видя как Алекс се отдръпна и продължи, но с по-твърд тон: — Ако не се съгласиш, ще те издам за басейна, разбра ли? — Яркосините му очи я гледаха втренчено и тя разбра, че мъжът не се шегува. Той прие мълчанието й като знак за съгласие и се усмихна. — А междувременно няма да казваме на никого за нас двамата. Това ще бъде нашата малка тайна, нали? Защото, ако кажеш на някого и аз ще те издам за басейна, а ти не искаш майка ти да изгуби работата си, нали? Нали не искаш? — Алекс поклати глава. — Чудесно. Сега можеш да си вървиш, но не забравяй, че утре сутринта ще те чакам тук, по същото време. — Ухили се предизвикателно. — Мисля, че за днес ти стига. — Рик самодоволно поглади пениса си и се гмурна в басейна, а ужасената Алекс веднага побягна към къщата.

Втурна се в стаята си задъхана и се опря на вратата. Все още не можеше да се съвземе от шока. Дори не можеше да заплаче. Много отдавна се бе научила да сдържа чувствата си, но сълзите пареха клепачите й и усети, че й прилошава. Не закуси, което бе необичайно за нея, и през целия ден бе толкова мълчалива, че Патси се изплаши. През нощта не можа да заспи и неспокойно се въртя в леглото, изплашена от преживяното, но не посмя да го сподели с Патси, защото се страхуваше, че ако мъжът я издаде за басейна, мадам ще уволни Патси и тя отново ще бъде сама и изоставена. Искаше й се Макс да е тук. Момичето зарови глава във възглавницата и горчиво заплака.

На следващата сутрин, в уреченото време, Алекс стоеше край басейна, почти парализирана от ужас. Той дойде пет минути по-късно и й махна с ръка да отиде при него в съблекалнята. Алекс бавно се приближи, като се озърташе с надеждата да види някого, но наоколо нямаше жива душа. По това време на деня никой не идваше при басейна. Когато влезе в съблекалнята, уплашено се сви до вратата, а той завъртя ключа зад гърба й.

— А сега да започваме…

Така започна кошмарът, който изпълваше с ужас нощите й през следващите седмици. Първият път я накара да се съблече и да седне с разтворени крака на един от дълбоките шезлонги. Вперил поглед в едва окосмените й срамни устни, Рик започна да мастурбира. Не след дълго успя да се възбуди и семето му изригна като фонтан, обливайки корема на ужасеното момиче. Алекс прехапа устните си до кръв. Когато по-късно се прибра в стаята си, трябваше да излъже Патси, че се е подхлъзнала край басейна и се е ударила в мраморния ръб.

Това продължи няколко дни, след което Рик промени програмата си. Започна да търка пениса си между бедрата й, а пръстите му се впиваха в тях. Тялото й се разтърси от непознати досега странни тръпки, коленете й омекнаха, по цялата й кожа изби пот.

След това Рик продължи с настоятелните молби да го докосне, отначало само с един пръст, а после с цялата си длан. Накрая й заповяда с пресипнал от вълнение глас „да го поеме“, а в същото време нагло вкара палеца си във влагалището й и започна да мърда напред-назад като неуморно бутало. Конвулсивни трепети разтърсиха тялото й от кръста на долу. Нокътят му дращеше нежната й кожа, докато обезумелият киноартист стенеше: „Още… искам още… и по-бързо…“. Тя се сепна и спря движенията си. Той яростно изрева и я зашлеви с все сила през лицето.

— Кучка! Малка, гадна кучка! — Напъха палеца си още по-дълбоко в нея и Алекс се сгърчи, агонизираща от болка. Опита се да изкрещи, но той веднага затисна устата й с ръка. — Затвори скапаната си уста! — изсъска Рик. Но в следващия миг видя тънката струя кръв, процеждащата се покрай устните й, и задъхано заговори: — Да не си посмяла да се разприказваш, чу ли ме! На никого нито дума за нас, разбра ли? Иначе мамчето ти и двамата ще ни прати по дяволите! Само да си казала дори една думица някому и ще те пратя на оня свят! А сега го поеми! И по-бързо!

Алекс сграбчи дрехите си и побягна с все сила. Сълзите по лицето й се смесиха с кръвта й. В този миг усети как някаква струйка се стичаше между бедрата й, но не й обърна внимание. Изкачи на един дъх стъпалата до таванския етаж и веднага се скри в банята. Едва тогава, когато ги смъкна, видя кръвта по пликчетата си и застина от ужас. „Патси ще види кръвта и ще разбере какво съм вършила с него там долу, в съблекалнята!“ От няколко месеца имаше редовни менструални кръвотечения, но Патси й обясни, че това неочаквано явление се дължи на естествени промени в организма й. Но оставаха две седмици до датата на следващия цикъл… Веднага смъкна пликчетата си и започна да ги пере, без да престава да хлипа беззвучно, страхувайки се да не чуят стоновете й. Болката долу, под корема й, още не бе затихнала, ръцете й трепереха, цялото й тяло се тресеше. Но Патси чу шума от банята — през последните две седмици тя долавяше някаква необяснима промяна в поведението на Алекс и не можеше да се успокои, докато се луташе в догадки — досега момичето винаги бе споделяло с нея страховете и тревогите си. Отвори вратата на банята и видя Алекс, обляна в сълзи, с кръв по устните и по бедрата, а ръцете й трескаво киснеха порозовелите й пликчета във водата.

— Господи, какво се е случило! — Патси се хвърли към нея с разперени ръце, изплашена от ужаса, изписан по лицето на момичето.

Алекс се сепна и изкрещя в лицето й:

— Не! Да не си посмяла да го кажеш на някого! Нито дума на никого, чуваш ли ме? Той ще ме издаде, ако научи, че съм ти казала! Моля те, Патси, моля те… Само ти ме обичаш, само ти си ми близка в тази къща… — Гласът й се извиси. — Обещавах му, че никому няма да кажа, но той ме заплаши, че ако ти се разбъбриш, ще ме напуснеш още на следващия ден. Обещай ми, Патси, че няма да ме издадеш, моля те от все сърце, че няма да ме издадеш! Моля те! — Паниката й прерасна в истерия и Патси се смръзна на прага на банята, неспособна да схване за какво я моли разплаканото момиче.

— Кой те заплаши? — тихо попита тя, когато се съвзе от изненадата.

Но в този миг устните на Алекс се стегнаха и погледът й се втренчи в Патси с изражение, от което студени тръпки пролазиха по гърба на гувернантката.

— Обещай ми! — изкрещя Алекс. — Трябва да ми обещаеш, че няма да ме издадеш!

— Добре, обещавам ти — въздъхна Патси. Алекс се отпусна на пода, съкрушена и омаломощена, макар пръстите на ръцете й да продължаваха инстинктивно да търкат отдавна изчезналото кърваво петно от пликчетата й. — Алекс, скъпа… позволи ми да ти помогна.

Гласът на Патси потрепери, гърлото й пресъхна. Нещо се е случило, нещо невъобразимо, иначе защо едно тринадесетгодишно момиче ще се държи така дръзко и едновременно с това — изплашено? Та тя е още дете… Защо иска да прикрие следите от случилото се, сякаш е някакъв непростим грях, сякаш е извършила престъпление? Но кой е на дъното на тази загадка? Мислите на Патси трескаво обхождаха всички възможни лица. Кой е той? И кога е станало всичко това? И защо, защо?! Как да си обясни защо Алекс толкова се отчужди от нея през последните дни? Да не би някой да е прескочил тайно оградата на вилата? Ами ако се е натъкнала на някакъв престъпен тип край езерото? „О, боже, как да го открия? Длъжна съм да го открия, дори и да не трябва след това да го съобщавам на хората от вилата.“

— Всичко ще се уреди, миличка… — побърза да я успокои Патси, макар да не знаеше какво се е случило с момичето. Остави ме аз да уредя всичко. Първо съблечи тези дрехи. Ще ти приготвя гореща вана, а после ще ти направя чай, много топъл и сладък. — Патси отиде в банята, отвори крановете и изсипа във водата цяла шепа от ароматизиращите соли — една от камериерките беше задигнала тайно цяла кутия от килера до кухнята на партерния етаж. Алекс и Патси винаги получаваха от сапуните на Ева Черни. Хайде, влез във ваната — покани я Патси, вече с по-спокоен тон, като че ли нищо не се бе случило. — Дай ми роклята си, аз ще я изпера…

След като Алекс се съблече, Патси огледа внимателно отражението й в огледало, заемащо по-голямата част от една от стените в банята. Видя, че момичето веднага се залови да изтърка засъхналите следи от кръв по вътрешната страна на бедрата си, и прехапа устни. Видя също как трепереха ръцете на Алекс — разкопча копчетата си много по-бавно от друг път — после с рязко движение събу сандалите си и се опита да свали блузата си. Когато се наведе към ваната, Патси забеляза болезнената гримаса, изкривила лицето на Алекс. „Може би я боли от допира на горещата вода до раната? — помисли си Патси. — Дали не трябва да повикам лекар? Нима е била изнасилена… О, господи, какво да сторя, как ще се оправя с всичко това…“

Но тръсна глава, за да се съвземе, и започна да пере изцапаните дрехи. Не можеше да ги даде на перачката заедно с останалото мръсно бельо. Взе четката, за да изтърка петната. После щеше да ги изсуши на радиаторите, а ще каже на прислужницата, че Алекс се е заляла с мастило или нещо подобно… Най-важното бе да разбере кой бе сторил това отвратително нещо с момичето. Всичко, което знаеше, бе, че той е заплашил с нещо Алекс и я е принудил да не казва на никого, което означаваше, че не е кой да е и познава домакинството… Още повече, той имаше сила…

— О, господи… — Стомахът й се сви. — Не е чудно, че Алекс е толкова уплашена…

Патси се залови бясно да търка, без да изпуска момичето от поглед. „Нямам никакво доказателство — трескаво мислеше Патси. — Нямам нито една улика, а Алекс никога няма да каже името му, а майка й никога няма да й повярва. О, господи, какво да правя!“ — Патси изтръпна при мисълта за реакцията на мадам. Достатъчно лошо бе, че ще открие, че съпругът й е извратен, а на всичкото отгоре да блудства с Алекс. Тя затвори очи.

„Няма кой друг да е, освен този холивудски красавец — разсъждаваше гувернантката. — Алекс от месеци насам всяка сутрин в седем плуваше в басейна, когато майка й не беше във вилата и досега нищо не се бе случвало. Прислужниците знаят, че тя плува в басейна, знае и Макс, а единственият, който не знае, е мадам. Така че ако онзи тип е заварил Алекс край басейна, значи също става рано да плува. Но как да го докажа? Трябва да го проследя. Ще стана рано и ще отида, за да се уверя с очите си. Той вероятно ще очаква Алекс да се появи, а ако кажа, че се е разболяла от шарка, мадам ще забрани на Алекс да излиза от стаята или ще отведе Кристофър, докато мине опасността от зараза. Тогава трябва да видим какво ще предприеме той. Само че трябва всичко добре да обмисля, за да имам доказателство.“

— По-добре ли си сега, скъпа? — обърна се тя към Алекс. — Чакай, сега ще те изтъркам. — Патси взе четката от ръцете на Алекс и вместо нея й подаде голямата гъба. — Вземи това… така е по-добре, нали?

Алекс избухна в сълзи. От гърлото й се изтръгнаха отчаяни ридания, тя обви ръце около врата на Патси.

— Стига, стига… всичко е наред, твоята Патси е тук, при теб… никой повече няма да те нарани… ще се погрижим за всичко… Ще кажа на Макс и той ще се постарае да уреди нещата… „Да! — каза си тя. — Макс. — Камък падна от раменете й. — Точно това трябва да направя. Трябва да отида при Макс.“

Маргарет Патерсън не беше от жените, които лесно изпадат в истерия, но с подобно нещастие се сблъскваше за пръв път. През време на войната караше линейка и по време на бомбардировките бе виждала десетки ранени, но сега се чувстваше безпомощна. Алекс не бе пострадала толкова физически, колкото душевно. Тя бе възпитана и отгледана в пълна изолация от външния свят. Всичко, което знаеше за живота, бе почерпила от книгите и от разказите на Патси. Патси си припомни как преди две години Алекс с отвращение бе захвърлила някаква книга за секса, случайно попаднала в библиотеката, но по-късно Патси видя, че я бе чела. Знаеше за секса само от разговорите с Патси — гувернантката свободно бе отговорила на всичките й въпроси и й бе обяснила всичко за месечните неразположения на жената. Алекс нямаше никакъв практически опит и в гърдите на Патси се надигна гняв срещу този перверзен тип, но беше безпомощна. Алекс трябваше да разбере, че не всички мъже са като него, че Рик Стивънс е едно изключение. Затова искаше да поговори с Макс — беше убедена, че той ще намери правилното решение и ще съумее да успокои момичето.

А освен това Макс имаше голямо влияние пред мадам. Патси знаеше, че за нищо на света не бива да влиза в конфликт с Ева. Именно затова Алекс е била толкова ужасена, че мадам няма да й повярва — тя бе дъщерята, която Ева не искаше да признае и която ненавиждаше. Първата й реакция сигурно ще бъде да изгони гувернантката Патси, а един бог знаеше какво ще се случи след това на Алекс. Само едно беше сигурно: тя ще бъде сурово наказана. Ева си бе загубила ума по този мъж и се подчиняваше на всяко негово желание.

— А сега, дай да те избърша. — Патси помогна на Алекс да излезе от ваната. — После ще ми разкажеш какво се е случило…

Момичето отчаяно поклати глава, с див поглед в очите.

— Трябва да ми разкажеш всичко, скъпа, трябва да знам кой те е наранил, защото трябва да повикам доктор Шулер да те прегледа.

— Не!

— Добре, няма да викам доктора — успокои я Патси. — Ще кажеш само на мен… но цялата истина. Обещавам ти, че няма да кажа на никого, освен на Макс.

— Не! — диво изкрещя момичето. — Не бива да казваш на Макс! В никакъв случай! Не искам той да знае… Моля те, моля те, не казвай на никого, на никого… Макс ще се ядоса, ще каже на мадам, а тя ще те изгони и аз отново ще остана съвсем сама… о, моля те, моля те, не му казвай… — Сграбчи отчаяно ръцете на Патси и гласът й заглъхна в ридания.

— Изслушай ме, Алекс — прегърна я Патси. — Този мъж няма да каже на никого, че си се къпала в басейна, защото, ако го направи, аз ще разкажа на мадам какво е сторил с теб.

— Но тя няма да ти повярва, ще повярва на него…

— Не и ако действаме заедно с Макс. Макс е единственият, който може да каже истината на мадам, защото тя му вярва и знае, че той никога досега не я е лъгал. Този дяволски мъж те е заплашил да не говориш, защото той сам се страхува. Знае, че това, което е извършил, е лошо, много лошо. Може да отиде в затвора заради това.

— Но тя ще се ядоса… тя ме мрази. Тя ще те изгони и ще ме заключи сама в тази стая, знам го.

— Няма да направи такова нещо, защото аз няма да й позволя. Нито пък Макс. Той ще побеснее, а ти знаеш какво става, когато Макс побеснее.

Разширените очи на момичето се напълниха със сълзи, но вече не гледаха така обезумяло. Тя кимна.

— Макс ти е приятел, нали?

— О, да.

— Ти знаеш, че той няма да позволи да те накажат, ако нямаш вина.

— Но аз не трябваше да бъда там долу, до басейна… Нямам право да използвам басейна, когато тя е във вилата… аз съм виновна…

— Не си виновна! Виновен е само той, защото е отвратителен дегенерат и трябва да бъде обуздан. А ако посегне и на друго момиче? — Гласът на Патси заглъхна. — Какво има? Защо ме гледаш така?

— Ако утре сутринта не отида при басейна, той ще разбере, че съм казала на някого… — Алекс избухна в сълзи. — Трябва да се върна там… трябва…

— Никога повече няма да се доближаваш до този мъж! Ще кажа, че си се разболяла от шарка и този етаж ще бъде в карантина. Знаеш колко се страхува мадам за Кристофър. Тя е побъркана на тема здравето на сина си.

— Но той ще разбере, знам го — отпаднало прошепна Алекс.

— Нека той да се тревожи и да се чуди. — Гувернантката се сети за нещо и остро попита: — Той знае ли коя си ти?

— Знае името ми, аз му казах, че майка ми работи тук, така както Макс ме посъветва.

— Значи мисли, че си дете на някоя от прислужничките. Слава богу! — въздъхна Патси. — Нека да го оставим да разпитва за теб. Мадам ще побеснее. А сега ела в спалнята. Ще те сложа да си легнеш, а ти ще ми разкажеш всичко, което той ти е наговорил. Всичко, защото ако не знам цялата истина, няма да мога да ти помогна.

Подаде на Алекс чиста нощница, помогна й да я облече и я сложи в леглото, след което й донесе чаша горещ шоколад и й даде едно хапче от своите успокоителни лекарства, които взимаше против мигрената си.

— Сега — каза Патси и се настани до Алекс — започвай от самото начало.

След като научи всичко, Патси разбра, че въпреки уплахата и преживяния ужас, детето не е пострадало сериозно. Вероятно палецът му е разкъсал химена на Алекс и затова имаше кръв по бедрата си. Патси потръпна от отвращение, но се постара да остане спокойна, когато Алекс й разказа как трябвало да помага на съпруга на майка си да мастурбира.

„Трябва да бъдем благодарни, че не я е изнасилил докрай — помисли си гувернантката, — но ако не бях узнала тази сутрин, и това щеше да се случи. А както Алекс описа, пенисът му бил с огромни размери и не само щеше да дефлорира момичето, но можеше и да й причини вътрешни разкъсвания.“

Патси остана край леглото на Алекс, докато тя заспа, и излезе, когато чу гласа на Марта, прислужницата за таванския етаж. Марта носеше подноса със закуската. Патси загрижено й каза, че Алекс не е добре и има петна по тялото си, вероятно се е разболяла от шарка. Гувернантката знаеше, че Марта ще разнесе слуха из цялата къща.

— Сигурно се е заразила при последната ни разходка в Тонон — въздъхна Патси. — Страхувам се, че ще трябва за две седмици да остане в карантина.

— О, колко жалко — съчувствено кимна прислужницата.

— И то сега, когато навън времето е толкова хубаво. Горката Алекс.

Патси закуси и тихо слезе на третия етаж, влезе в апартамента на Макс и му позвъни в Сидни. Когато заминаваше, той винаги й оставяше указания къде да го търси. Патси изчака, но никой не се обади. Трябваше да опита по-късно.

На следващата сутрин Патси остави спящата Алекс в леглото и в седем сутринта се запъти към басейна. Скри се зад големия рододендрон. След десетина минути Рик Стивънс се спусна безгрижно по стъпалата от терасата, като се оглеждаше, очевидно търсейки някого. Патси видя как той се намръщи при вида на празния басейн и огледа всички кабини, но те бяха празни. Сетне вдигна глава, изгледа заплашително прозорците на къщата и развърза колана на хавлията си. Отдолу беше гол и тя видя пениса му: бе наистина огромен, точно както Алекс го бе описала. Патси стисна зъби, за да потисне гнева си. Мъжът се гмурна в басейна и заплува към отсрещната стена, а жената използва този момент и се върна в къщата.

Най-после се свърза с Макс и му разказа всичко.

— Не съм казала на мадам, защото се боя, че няма да ми повярва, дори и да я убедя да заведе Алекс на лекар.

— Как е Алекс?

— Ужасена. Тя мисли, че ако мадам научи, ще ме изгонят от вилата, а тя няма да го понесе. Прекалено много хора са изчезвали от живота й. Трябва да я изпратят в някое училище, Макс, заради собствената й безопасност, а и аз ще съм по-спокойна. Вече попитах в моето старо училище — колежа за благородни девици в Челтънхем. Сигурна съм, че Алекс може да спечели стипендия. Имам миналогодишните въпросници и ще я подготвя добре. Убедена съм, че ще се справи. Но при всички положения тя не бива да остава тук след тази ужасна история.

— Моля те, повтори ми всичко още веднъж, от самото начало.

Патси изпълни молбата му. Той дълго време мълча, преди да каже:

— Никой не бива да узнае. Трябва да бъдем много внимателни и да изработим специален план. Ти си права като казваш, че мадам няма да ти повярва. Необходими са доказателства. Засега не предприемай нищо и не казвай на никого. Колко дълго можеш да държиш Алекс в стаята?

— Две седмици, най-много три.

— Добре. След две седмици ще се върна. Докога ще остане във вилата Красивото момче?

— Разбрах, че ще бъде тук до края на месеца.

— Добре. Внимавай много и нито дума никому. Ако нещо стане, веднага ми телефонирай. Когато се върна в Швейцария, ще съм измислил как да уловим Красивото момче на местопрестъплението.

— Много добре.

— Алекс добре ли е? Искам да кажа, трябва ли да я прегледа лекар?

— Ще повикам, но не заради случката край басейна, а защото казах, че Алекс е болна от шарка. Ще се обадя на доктор Шулер.

— Можеш ли да му имаш доверие?

— Мисля, че да. Той познава Алекс и е бил много внимателен с нея. Доктор Шулер е лекар за персонала, не е личен лекар на мадам.

— Обади му се. Кажи му да прегледа Алекс. Може би по-късно ще ни потрябва медицинско удостоверение, подписано от доктор Шулер.

— Добре — съгласи се Патси, — но няма да е лесно. Алекс е толкова уплашена, че няма да иска да каже на никого.

— Накарай я да разбере, че няма друг избор. Рано или късно това трябва да бъде извършено. Освен това лекарят трябва да провери дали няма вътрешни увреждания.

— Тя все още малко кърви — със снишен глас добави Патси.

Настъпи отново пауза, а сетне прозвуча напрегнатият глас на Макс:

— Непременно извикай доктор Шулер. Кажи му истината, но само ако си сигурна, че можеш да му се довериш.

— Сигурна съм.

— Тогава веднага го извикай. Ако има някакви затруднения, обади ми се.

— Ще ти се обадя. Благодаря ти, Макс. Не знам какво бих правила без теб.

— За какво са приятелите?

Отначало Алекс категорично отказа да позволи доктор Шулер да я прегледа, но когато Патси й обясни, че това е наложително, защото трябва да са сигурни, че няма сериозни наранявания и опасност от инфекция, тя се съгласи. А освен това гувернантката й бе казала, че вероятно има шарка и така или иначе трябваше да се извика лекар.

— Не биваше да се доближавам до басейна, не биваше — нещастно повтаряше тя. — За всичко съм виновна аз…

— Разбира се, че не си! — твърдо заяви Патси. — Ти наистина си нарушила едно глупаво правило, но това, което е направил той, е престъпление и ние трябва да се погрижим повече да не се случва.

— Как? — безнадеждно попита Алекс.

— Не знам, но ще измисля нещо.

Доктор Шулер, който от двадесет и пет години бе лекар в селото, не се изненада, нито пък се възмути от разказа на Патси. През дългата си практика се бе сблъсквал с много необичайни случаи. Той харесваше Алекс, възхищаваше се от интелигентността й и затова внимателно й обясни какво трябва да прави, за да не му пречи спокойно да я прегледа.

— Хименът е разкъсан — каза той на Патси, докато миеше ръцете си. — Има и леки вътрешни наранявания. Очевидно онзи мъж е имал дълги нокти. Няма признаци за инфекция, но за всеки случай ще й предпиша антибиотик. Не й е нанесъл големи физически повреди, по-скоро тя е психически травмирана. Как се държи оттогава?

— Затворена е. Тя не е буйно и живо дете, но сега е особено мълчалива. Непрекъснато е в мрачно настроение.

— А какво смятате да правите?

— Засега нищо не мога да предприема, защото нямам доказателство. Мадам е влюбена в съпруга си и ще повярва, в каквото той й каже, а Алекс и аз сме без значение за нея.

— Изглежда, мадам не се интересува от детето?

— Не! — рязко отвърна гувернантката. — Аз съм назначена, за да се грижа за Алекс, но тя ще я държи в къщата, ако не й създава неприятности. В противен случай…

— Алекс роднина ли е на мадам?

— По линия на първия й съпруг — уклончиво отвърна Патси.

— Аха… разбирам. — От обяснението на Патси лекарят разбра, че мадам е мащеха на Алекс, а това още един път потвърди предположенията му и той не разпитва повече.

— Подобна ситуация винаги създава усложнения — деликатно добави доктор Шулер.

— Бих казала, че при Алекс ситуацията е прекалено усложнена. — Патси спокойно посрещна изпитателния му поглед.

— Разбирам — кимна лекарят. Отвори чантата си и извади едно шишенце, от което отброи дванадесет малки бели таблетки. — Давайте й от тези таблетки по три пъти на ден в продължение на четири дни. Така ще се предотврати вероятната инфекция. Тя е здраво дете… ако не се лъжа, това е четвъртото ми посещение при нея.

— Наистина… един път се бе разболяла от дребна шарка, втори път дойдохте при нея, защото си бе изкълчила китката, и един път заради настинка.

— Лекарите и учителите трябва да имат добра памет — сухо отвърна доктор Шулер. — Щом сега ще кажем, че тя има варицела, запомнете, че трябва след няколко дни отново да ме извикате, за да проверя състоянието й.

— Благодаря ви — признателно кимна Патси.

Единствената реакция на мадам при известието, че Алекс е болна от варицела, бе да нареди да я държат затворена в стаята й. Но Патси видя, че във вилата пристигна един от най-известните женевски педиатри, за да прегледа Кристофър — да не би евентуално да се е заразил. Това означаваше, че мадам не възнамерява да заминава скоро, което подсказваше, че съпругът й не желае да напусне вилата. Може би Рик Стивънс е разпитвал за Алекс, но вероятно е бил много дискретен, защото до слуха на Патси не достигна нищо обезпокоително. Момичето бе необичайно тихо и затворено. Напоследък стоеше с часове в банята и когато излезеше, кожата й винаги бе силно зачервена от търкане. Гувернантката започна да се безпокои. Ако Алекс останеше веднъж завинаги с убеждението, че сексът е много мръсно и гадно нещо, това щеше да я травмира за години напред. И въпреки че с часове седеше на любимия си стол до прозореца, с книга в ръка, тя не четеше, а погледът й бе неподвижно втренчен в пространството. Патси се опита да я накара да говори за случката, но Алекс винаги отклоняваше въпросите й.

Когато най-после Макс се върна от пътуването си, Патси бе сериозно обезпокоена.

Алекс лежеше в леглото, когато той най-после успя да се измъкне от кабинета на мадам и да дойде да я види.

— В момента тя е много доволна — каза Макс и взе от Патси чашата с „Джак Даниелс“. Той бе оставил една бутилка с уиски, за да си пийва, когато им идва на гости. Патси не пиеше алкохол, за нея чаят заместваше всички останали питиета. — Напоследък продажбите са се увеличили и печалбите са нараснали. Мадам е в изключително добро настроение. Каквото и да е направил този кучи син, явно не е пренебрегвал съпружеските си задължения, защото тя изглежда много доволна и щастлива. А сега ми разкажи подробно какво ново има около вас.

— Нищо ново. Всички повярваха, че Алекс е болна от варицела. Отначало се страхувах, че мадам ще отведе Кристофър, но тя само повика един известен педиатър от Женева. Няма признак, че ще заминават. Мисля, че на него тук му харесва.

— А той разпитвал ли е за Алекс?

— Не, доколкото ми е известно. Изглежда е много хитър. А и защо трябва да се интересува от някакво си слугинско дете?

— Дали той знае, че в къщата има болно дете от варицела?

— Само ако мадам му е казала, а ти знаеш, че тя никога не говори с други хора за Алекс.

— Вероятно той се чуди какво е станало с нея и се пита дали някой не е узнал.

— Всяка сутрин продължава да плува в басейна. Няколко пъти ходих да проверя.

— Добре — кимна Макс. — Надявах се да го чуя.

— Защо?

— Защото искам да го хвана на местопрестъплението.

Лицето на Патси застина.

— Не можеш да караш Алекс отново да преживее такъв ужас!

— А как иначе ще го притисна до стената? — Макс се наведе към нея. — Виж, аз съм обмислил всичко. Ще се скрия преди него и ще взема фотоапарата, който купих от Токио. Той е напълно безшумен, с широкоъгълен обектив и автоматично фокусиране. Ще застана зад един от онези големи храсти, ще взема със себе си малкия касетофон, също последно чудо на японската техника, който записва всеки звук в радиус от тридесет метра…

— Но миналия път той я завлякъл в една от кабините.

— И това съм предвидил. Винаги избира една и съща кабина, нали? Те имат доста големи пролуки и аз ще мога да го снимам, без той да ме забележи. Не се безпокой, всичко ще мине много добре, но Алекс трябва да е там, за да го накараме да се издаде.

— Но… вече минаха две седмици… съмнявам се, че той още я очаква.

— Сигурен съм, че не се е отказал. Според мен той е уверен, че тя е изплашена и знае, че трябва да му се подчинява. Вероятно е чул, че в къщата има дете, болно от варицела, и се е досетил за причината за отсъствието й. След като нищо не се е разчуло, той е сигурен, че тя не го е издала. Тогава защо тя да не отиде пак при басейна? Нали се страхува да не уволнят майка й? Ако не му се подчинява, майка й ще загуби работата си. Та нали Рик не е кой да е — той е съпругът на мадам, а Алекс е само едно слугинско дете. Той е един арогантен кучи син. Държи се, сякаш се намира у дома си. Сигурен съм в това, защото неведнъж съм го наблюдавал отблизо. Понякога едва се сдържам да не му счупя челюстта! Вероятно се е „специализирал“ в прелъстяването на малки момичета, тези, които са най-беззащитни… Зад сладникаво красивата му външност се крие най-отвратителният похотливец, който съм срещал в живота си. Веднага след връщането ми във вилата Жак ми се оплака, че Рик Стивънс се е заел да прелъстява една от най-младите камериерки… онази, червенокосата, с хубавичкото лице… как се казваше, дойде веднъж тук, точно когато Марта имала почивен ден…

— Лоте! За Лоте ли говориш…

— Да, за нея. Очевидно онзи покварен тип я е заварил в една от спалните на втория етаж и започнал да тършува под полата й. Заплашил я, че ако се оплаче, ще я сполети ужасно отмъщение. Но тя се развикала и Жак влязъл тъкмо навреме.

— Но тя още няма седемнадесет!

— Нали ти обясних вече, че предпочита по-младичките. Казах на Жак да изпратят разплаканата камериерка у дома й, а да съобщи пред мадам, че Лоте внезапно се е простудила. Жак ще я върне във вилата само когато онзи холивудски красавец се запилее някъде по-надалеч, за предпочитане е отвъд океана.

Патси изплашено поклати глава.

— Макс, поемаме огромен риск. Мадам ще ни окачи на въжето, ако узнае… Нали сега за нея младият й съпруг е най-важният мъж на света?

— Да, много добре го зная, но няма друг изход, освен да рискуваме. Алекс трябва да тръгне на училище като всяко нормално дете, а за да убедим Ева, налага се да измислим достатъчно убедителна причина. Освен това искам Ева Черни да се отърве от онзи перверзен негодник. Точно сега тя си въобразява, че е получила дар от бога, а той се възползва ловко от заслепението й и започва да си пъха навсякъде красивия нос, дори и в моите работи. За съжаление, напоследък ми се струпаха доста проблеми и не искам той да ми създава допълнителни затруднения. Рик Стивънс отлично разбира, че не мога да го понасям, затова започна да разпространява какви ли не слухове за мен. Не знам защо се е оженил за Ева, но съм убеден, че не е по любов. Той се счита за голям комарджия и обича да играе с високи залози. Но си прави грешно сметката, като си въобразява, че ще успее да наложи волята си както в спалнята им, така и извън нея. Безпокои ме главно следното: защо Ева не се тревожи от действията му? Преди да замина за Сидни, позициите ми в компанията изглеждаха непоклатими, но сега, след завръщането ми в Швейцария, разбрах, че той доста се е потрудил да подрони авторитета ми пред Ева.

Макс замислено поклати глава.

— Няма две мнения по въпроса, Патси, че този холивудски красавец трябва да се махне оттук, и то колкото по-скоро, толкова по-добре за всички нас. Уверен съм, че ще дочакаме този щастлив ден. Защото, освен това неописуемо зло, което е причинил на нещастната Алекс, аз имам и свои сметки за уреждане с него. — Макс стисна устни и замълча, неспособен да овладее гнева си. — Ако не ме лъже паметта, май че веднъж споменах пред Алекс, че винаги ще се старая да й помагам по всякакъв начин, винаги, докато съм в компанията на Ева Черни. Но сега и тя трябва да ми помогне. Не се безпокой, че той ще направи с нея нещо непоправимо — нали аз ще съм там и веднага ще се намеся, ако положението стане неудържимо. Искам да й го обясниш това, плюс още нещо — за да докажа порочните му наклонности пред Ева, се нуждая от необорими доказателства. За тази цел този мръсник трябва да се разсъблече пред Алекс и да запиша гласа му — ясно и отчетливо — как я убеждава да задоволява отвратителните му желания. Щом се сдобия с изобличителни снимки и запис на думите му, веднага ще ги отнеса на Ева, а тя ще се погрижи за достойния финал. И двамата знаем, че не й липсват драматични умения.

— Искаш да подпалиш фитила и да се оттеглиш настрани, за да се любуваш на зрелището? — попита Патси и потръпна от страх.

— Да, не мога да отрека, че е доста рисковано. Целият ми замисъл може да се обърне против мен, но поне в едно ще спечелим със сигурност — Ева ще изпрати Алекс в пансион. При първа възможност ще говоря с нея по този въпрос, преди да заложим капана край басейна, за да я подготвя психически. Не забравяй, че никой не я познава по-добре от мен. А сега е необходимо да се заема с техническата подготовка на представлението. Защото най-глупавото ще бъде да се провалим заради някаква досадна неизправност в техниката. Нямаме право да рискуваме с повторение на кадъра. Но онзи мръсник се лъже жестоко, ако си въобразява, че може да се скрие някъде от Макс Фабиан. Хрумна ми още една идея, но ми трябва време, за да я обмисля по-задълбочено. Междувременно дръж Алекс настрани от Рик Стивънс и не се тревожи за останалото. — Макс се усмихна окуражително. — Не се страхувай, Патси, аз няма да ви изоставя.

— Когато си при нас, не се страхувам нито аз, нито Алекс.

Но Алекс посрещна с неочаквано гневна реакция предложението на Патси за среща с Макс.

— Нямам никакво време за губене! И не искам да го виждам повече, никога, чуваш ли ме? Никога! Трябва да се подготвя за изпитите за колежа. Отдавна не сме учили двете с теб, забрави ли?

— Но Макс скоро ще замине отново и този път ще отсъства почти цял месец.

— Да, Макс прекалено много пътува…

— А ти се радваш на всяко негово завръщане.

— Но сега не искам да го виждам. — Гласът й отново се извиси и Патси усети, че контролът върху Алекс й се изплъзва.

Патси потърси Макс и му съобщи за изненадващата реакция на Алекс.

— Къде е сега тя?

— В леглото. Заяви ми, че имала силно главоболие, но според мен се срамува от това, което е била принудена да изтърпи в съблекалните до басейна.

— Тогава трябва да измисля нещо по-поносимо за нея. Но как да изоблича онзи негодник? — замисли се Макс. — Не, няма друг изход. Налага се да се залови според плана, който ти съобщих. За тази цел съм готов да се срещна с нея. Но ти как мислиш, дали ще иска да разговаря с мен? Много съм привързан към Алекс и не искам да се страхува от мен само защото съм мъж.

— Досега всичките си познания за мъжете тя е получила само от общуването с теб. Може би затова сега е така разочарована, Макс, защото ти се отличаваш от останалите мъже.

— Да… може би и аз имам вина, че не успях да я подготвя за неприятните страни на живота, но сърцето не ми позволяваше да й разкривам онези грозни явления, с които ми се налага ежедневно да се сблъсквам. Ще се опитам да поправя грешката си, но дано не е прекалено късно…

— Да знаеш как съжалявам за всичко, което се случи с Алекс! Тъкмо започваше да излиза от черупката си… Вече не е толкова срамежлива и плаха, както преди две-три години, не се крие в стаята си при появата на непознати хора във вилата. Започна да вярва, че не е грозновата, че може да се намери някой, който да се влюби в нея. Именно затова случилото се може да има фатални последици за психиката й. Страх ме е за бъдещето й, Макс! Аз й обясних, че мъжете не си позволяват такива извратени жестове с жените, в които са влюбени, че този подход е запазен само към онези жени, към които мъжете са способни да изпитват само презрение. И сега Алекс вярва, че съпругът на майка й е демонстрирал оскърбителното си презрение към нея, защото за него няма никакво значение коя е тя всъщност. За него най-важно е било да е уверен, че Алекс на никого няма да посмее да разкаже за случилото се. А това означава, че той предварително е бил уверен, че мадам въобще няма да изслуша оплакването на Алекс. Алекс се отвращава от него, но много повече ме безпокои отвращението от самата себе си. О, да, зная какво ще ми отговориш! Че тази реакция е напълно в реда на нещата, но при Алекс всичко е много по-объркано. Та тя съвсем наскоро започна да проявява доста по-жив интерес към живота извън стаята си, извън монашеската си килия, и всичко това благодарение на теб, Макс. Самочувствието й нарасна неимоверно, след като ти прекрачи прага на стаята й и се появи в сивото й съществуване… А сега се връща в началната, тъжна и мрачна позиция. Ето кое ме изпълва с отчаяние.

Макс не намери думи, с които да разубеди мъдрата гувернантка, само мрачно сви устни и тръгна с решителни крачки към стаята на Алекс.

Патси влезе, за да му пожелае лека нощ, но Макс си бе тръгнал още преди половин час. Всъщност гувернантката очакваше, че той вече е напуснал стаята на момичето, но искаше да остави Алекс за малко сама, за да обмисли думите на Макс. Той бе останал в стаята й само двадесет минути и преди да си тръгне, й пожела спокоен сън с обичайния си приветлив тон. Щом отвори вратата, Патси видя сгушената в леглото си Алекс, но с разтворена книга на обичайното място — върху бедрата й, и въздъхна с облекчение. За пръв път след кошмарното произшествие край басейна момичето бе взело книга от библиотеката без настояването на гувернантката й.

— Не е зле да изгасим лампите — обади се Патси.

— Така ли? Кога е станало толкова светло? Не съм усетила как е изтекъл цял час, откакто ти излезе от стаята… Моля те, Патси, загаси ги.

— Добре.

— Виж какъв подарък ми донесе Макс от пътуването си, Патси.

Момичето протегна ръката си и Патси видя изящна гривна от слонова кост, с дребни инкрустации и надписи на непознат език.

— Японска е… Купил я за мен в Осака…

— Много е красива — съгласи се Патси и си помисли: „Прекрасен подарък за любима девойка“.

— А ето и това… — Алекс й подаде дебела книга с красива корица. — Албум с репродукции от японски рисунки. Някои от тях са удивителни, макар оригиналите да са били създадени преди няколко века! — Гласът й и лицето й се бяха оживили от радостта, че най-после е удостоена с нечие внимание — нещо, което никога не й достигаше. В погледа й се бе стопила онази неутешима тъга, която терзаеше сърцето на Патси след случката край басейна. Сега очите й пак грееха ярко и топло като искрящи, фино полирани скъпоценни камъни. „Бог да те благослови — каза си Патси. — Не знам какво си й разказвал, докато ме нямаше в стаята, но очевидно си налучкал тъкмо това, което бедното момиче бе очаквало да чуе от единствения мъж, който й обръща внимание.“

Алекс, надарена с интуиция, рядко срещана при момичета на нейната възраст, сякаш прочете мислите на гувернантката си:

— Макс ми обясни всичко за разни типове като съпруга на мадам. Каза ми, че те са отвратителни и че не бива да се плаша от мисълта, че той има право да се държи с мен както му е угодно. Каза ми още, че трябвало да се контролирам по-добре, че ще се справя с всичко и че от мен се иска само да помогна онзи нахалник да си получи заслуженото наказание.

Патси неспокойно пристъпваше от крак на крак.

— Не се плаши, Патси, мила. Макс успя да ме убеди, че трябва да го направя. — За изненада на Патси те като че ли размениха ролите си. Сега Алекс говореше като зряла, опитна жена, а Патси неспокойно търкаше ръцете си като смутена гимназистка. — Макс ще ме защитава, ако се наложи, разбира се. Той няма да позволи онзи тип да се нахвърли върху мен. Но най-важното е да се сдобием с необоримо доказателство. Само тогава ще бъда оневинена в очите на мадам.

— Сигурна ли си, че…?

— Макс ми каза, че всичко ще мине без инциденти, а той винаги познава, нали?

— Да, струва ми се, че е така…

— Искам онзи негодник да бъде заловен и наказан. — Гласът й се промени, в него се появи непозната яростна нотка. — Искам тя да разбере що за човек е довела във вилата.

— Но… няма да е лесно и след като го изобличим.

— Не, нищо страшно няма да се случи, особено ако ме изпратят в пансион. С радост ще се махна оттук. Не, Патси, мила, не исках да кажа, че очаквам с нетърпение раздялата с теб! Моля те, не ме разбирай погрешно…

— Знам, знам — Патси уморено махна с ръка. — Всичко ми е ясно.

— Макс заяви, че никога няма да имаме по-добър шанс, защото ако той покаже снимките на мадам, тя ще му повярва, разбираш ли? И може би това ще я накара да не ме мрази толкова, не съм ли права, Патси?

Патси примигна учудено, защото не се бе замисляла върху този неочакван обрат на събитията.

— Макс ми каза още, че тя с радост ще се отърве от присъствието ми във вилата, но където и да ме изпрати, аз винаги ще мога да разчитам на теб и на него. Истина ли е това, Патси?

— Да, Алекс, на мен винаги можеш да разчиташ! — Патси се опита да успокои треперещия си глас.

— И ще се виждаме за ваканциите, нали?

— Много ще се радвам, ако ми гостуваш в малката ми къща в Тонон.

— А пък ти ще ме посещаваш за тържествата в края на всяка учебна година. Макс ми обясни, че ще идва колкото му е възможно по-често, така че там нямало да бъда по-самотна, отколкото съм сега. Мислиш ли, че и сега ще се окаже прав, Патси?

— О, момичето ми, не знам какво да ти кажа — сподавено отвърна гувернантката, едва сдържайки сълзите, напиращи в гърлото й.

— Не се тревожи, Патси. — Алекс видя тревогата, изписана по лицето на Патси, протегна ръка и стисна пръстите й. — Ела, седни до мен на леглото. Всичко ще бъде наред. Макс ми даде думата си, че нищо лошо няма да ми се случи.

След два дни, рано сутринта, Алекс облече банския си костюм под роклята и слезе до басейна. Стараеше се да не изглежда по-различна от онези сутрини, когато редовно ходеше да се къпе, преди да са се събудили останалите обитатели на просторната вила. Единствената разлика бе в това, че се появи край мраморния басейн петнадесет минути по-рано от обичайния час, а когато се отпусна на шезлонга, Макс вече бе заел позиция зад буйния рододендронов храст, въоръжен с фотоапарат и касетофон.

— Всичко наред ли е при теб? — тихо попита той. — Ако се чувстваш зле, все още не е късно да се откажем от плана.

— Не! — гневно и натъртено му отговори Алекс, но без да повишава ненужно глас. — Искам всички да разберат що за човек е, особено тя.

— Добре, а запомни ли какво трябва да говориш?

— Да.

— И какво не бива да правиш?

— Да, и това помня.

— Чудесно! Сега влез във водата, но стой откъм този край на басейна, особено щом го видиш да се появи на вратата на вилата.

Алекс разкопча копчетата на роклята си и я захвърли на шезлонга, преди да се гмурне във водата. Бързо преплува половината дължина, спря се, пое въздух и с мощен кроул пое към ъгъла, който бе най-близко до храстите, зад които се спотайваше Макс. Сега се залови да плува по ширината на басейна. Алекс спря, избърса водата от лицето си и видя, че съпругът на майка й се задава по стъпалата към терасата, но се престори, че не го вижда. Обърна се и заплува в обратна посока. Въпреки клоните на храстите, Макс видя как Рик Стивънс смъкна хавлията си и застана гол край басейна, така че Алекс да го види, когато изплува от водата.

Щом главата на Алекс се показа на повърхността, Макс натисна бутона на касетофона.

— Значи си разбрала кой дава хляба и маслото, а? — чу се гласът на актьора.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — нервно отвърна Алекс.

— О, разбираш, и то много добре. Ти ли си била онова дете, което било болно от варицела? Чух, че се страхуваха да не се зарази и Кристофър. Майка му полудява от тревога, когато наоколо има заразноболни. Вече добре ли си?

— Не съм заразна, ако това искаш да знаеш.

Рик Стивънс се засмя.

— Два пъти съм боледувал от варицела. Не ми се вярва отново да се заразя. Радвам се, че си дошла. Не искаш майка ти да загуби работата си, нали? Защото само една моя дума, хлапе, и ще трябва да се простиш с този басейн, а майка ти с работата си. А сега ще имаме още един урок.

— Не искам — с треперещ глас промълви Алекс.

— Но аз искам, а ще стане това, което аз желая. Излез от басейна и иди в първата кабина, иначе веднага ще отида при мадам и ще й съобщя, че използваш басейна въпреки строгата й заповед. И ти, и майка ти ще изхвърчите на улицата, преди още да си изсъхнала от водата. Аз лично ще се погрижа майка ти да не получи препоръки. Тогава да видим как ще си намери друга работа!

— Не ми харесва това, което правиш с мен. — Алекс се разплака, както Макс й бе казал. Тя бе толкова изплашена и притеснена, че това не беше никак трудно.

— Това, което правехме досега, бе само прелюдия. По моите изчисление минаха цели две седмици от последната ни среща и днес съм решил да си наваксаме изгубеното време. Приготвил съм ти нещо много специално, хлапе. Виж моя приятел как е зажаднял за теб, вече гори от нетърпение.

Макс насочи обектива на фотоапарата към големия възбуден пенис на актьора и натисна копчето.

— Моля те, не ме карай да правя това, моля те… — изхлипа Алекс.

— Обичам, когато ме молят — ухили се Рик Стивънс. — А сега излизай от басейна и върви в кабината. Тук само си губим времето.

Алекс се измъкна от басейна и с приведени рамене изкачи стъпалата към първата кабина. Макс изчака да се затвори вратата зад тях и тихо се измъкна от храстите. Изтича безшумно до кабините. Предния ден бе поставил пейка зад първата кабина и сега се изкачи на нея. Нагласи обектива на фотоапарата в пролуката между щорите. Рик Стивънс бе нетърпелив и както Макс очакваше, не погледна към щорите. Актьорът се наведе заплашително над Алекс, която събличаше банския си костюм с престорено бавни движения. Макс й бе казал:

— Брой до двадесет и пет, докато се събличаш. Така ще имам време да фокусирам обектива и да включа касетофона на запис. Постарай се да го накараш да говори през това време, например да ти разказва какво е приготвил за теб. Можеш да не го слушаш, важното е касетофонът да запише всяка негова дума, а аз ще се постарая да заснема и най-малкото му движение. Но не му позволявай да те докосне с пръст. Ако се опита, трябва да се съпротивляваш. Ритай, дращи, хапи, викай. За секунди аз ще бъда при теб.

Алекс тихо хлипаше и нареждаше:

— Моля те… не искам пак да ме нараняваш… миналия път ми тече кръв и си изцапах пликчетата… пусни ме да си вървя, моля те. Обещавам ти, че повече няма да използвам басейна. Затова дойдох тази сутрин… за да ти кажа, че повече няма да се къпя в него…

— Твърде късно, вече си го използвала, и то неведнъж…

— А всеки път ти ме използваш…

Секссимволът се намръщи.

— Не обичам нахалници — заплаши я той. — Спомни си кой съм аз, момиченце. Аз съм най-важният в тази къща. Само една моя дума и ще изхвърчиш на улицата. А сега побързай!

— Какво ще правиш с мен? — изплашено попита Алекс.

— Искаш да знаеш? Предполагам, че очакването е половината удоволствие. Първо… — Той преглътна при тази мисъл, а ръката му, която до този момент леко галеше възбудения му пенис, сега започна да прави бързи движения нагоре-надолу, фотоапаратът безшумно снимаше, всяко движения, а касетофонът записваше всеки звук. Макс бе толкова ядосан, че едва сдържаше треперенето на ръцете си. Бе стиснал зъби, а мускулите по лицето му яростно заиграха.

Накрая Алекс остана съвсем гола, Рик Стивънс се усмихна, в очите му проблесна огън и той облиза устни.

— Ела по-близо — прошепна той — и застани на колене.

Макс погледна часовника си. „Сега!“ — каза си той. И точно в този миг, като по команда, се чу гласът на Патси:

— Алекс? Алекс? Къде си?

— Това е майка ми — извика Алекс.

— По-тихо! — Ръката му запуши устата й.

— Алекс? Къде си… в съблекалните ли си? — Гласът бе съвсем наблизо.

— Добре… иди при нея — сърдито изсъска Рик, — но само една дума… само една дума, хлапе, и с теб е свършено, ясно ли е?

Алекс кимна. Гърлото й бе сковано от страх. Отвори вратата, а Рик Стивънс се залепи до стената зад вратата.

— Идвам! — прегракнало извика момичето. — Само една минутка… — След секунди тя навлече банския си костюм, изхвръкна от кабината и се затича към Патси.

Патси хвана ръката на момичето и ядосано заговори:

— Колко пъти съм ти казвала да не идваш тук! Знаеш заповедите на мадам… а сега се прибирай по-бързо, преди някой да ни е видял… — Гласът й заглъхна.

Макс направи още няколко пози на голия актьор, но големият му член вече не стърчеше гордо нагоре, а бе провиснал надолу.

— По дяволите! — Последваха още няколко цветисти ругатни. Рик Стивънс изчака още няколко минути и предпазливо отвори вратата. Огледа се и като се убеди, че наоколо няма никого, тръгна към басейна. Скочи във водата и бързо заплува, преплува две дължини, излезе от басейна и се зави с хавлията, преди да се запъти към къщата.

Макс въздъхна облекчено и слезе от пейката. Устата му беше пресъхнала, ръцете му трепереха, а мислите му бясно препускаха. Най-после бе хванал перверзното копеле на местопрестъплението! „Жалко, че филмът не е цветен — помисли си той, докато пренавиваше лентата, но звукозаписът заслужава Оскар — никой не би могъл да сбърка гласа на прочутия актьор.“

— А сега да видим дали този път ще се измъкнеш безнаказано! — Макс радостно протри ръце. — Но първо ще отида при Алекс…

— Добре ли се справих? — попита Алекс, когато Макс влезе в стаята й.

— Заслужаваш Оскар. За най-добра актриса. А за теб Патси — за поддържаща роля. Аз пък ще се задоволя и с наградата за най-добър продуцент.

— Бях много нервна — призна си Патси. — Сигурна съм, че гласът ми издайнически трепереше.

— На мен ми звучеше много добре — успокои я Макс. Той повдигна с ръка брадичката на Алекс и я погледна в очите. — Справи се отлично, хлапе — похвали я той, имитирайки гласа на Хъмфри Богарт, което винаги я разсмиваше. Сетне продължи с малко тъжен и разстроен глас: — Искаше ми се да не те бях намесвал в тази отвратителна сцена… но нямаше друг начин.

— Знам — отвърна Алекс и доверчиво се сгуши в него.

— Нали знаеше, че бях там през цялото време и нямаше да позволя да ти се случи нещо лошо?

Алекс се изправи на пръсти и звучно го целуна по бузата.

— Знам, че щеше да се погрижиш за мен. Нали винаги досега си го правил?

Той се обърна към Патси.

— Нали ти казах? — Канеше се да каже, че Алекс е дяволско чудо на природата, но се сдържа и добави: — Тя е една на милион!

— Сега ще кажеш ли на мадам?

— Не само ще й кажа, но и ще й покажа снимките и ще й пусна записа.

Алекс потръпна.

— Тя ще каже, че аз съм виновна, знам го. За нея винаги аз съм виновната.

— Знам как да я накарам да ми повярва.

Патси леко се изкашля.

— Ами… къде ще проявиш снимките? Не е удобно да ги занесеш във фотолаборатория.

— Не се притеснявай. Познавам един фотограф, който е отличен в занаята си и прави страхотни снимки двадесет на четиринадесет, а освен това ще си държи устата затворена. — Ухили се и на бузите му се появиха трапчинки. — Няма да се задоволя с по-малък формат.

Алекс щеше да се задави от смях.

— Всичко е наред, детето ми. — Макс я притисна към широките си гърди. — Ти се справи великолепно, но това беше отвратителна сцена, а едно малко момиче не би трябвало да преживява подобни гадости, но той ще си получи заслуженото. Давам ти думата си, а ти знаеш, че никога не съм те лъгал, нали?

Алекс мълчаливо кимна в знак на съгласие.

— Кога ще кажеш на мадам? — попита Патси.

— Когато уредя всичко останало. Първо трябва да свърша още няколко неща, което ще ми отнеме три-четири дни, но не се тревожете, скоро ще се върна. Първо трябва да убедя мадам да направи нещо, което няма да я зарадва.

— Какво е то? — поинтересува се Алекс.

— Сега не мога да ви кажа, но скоро ще го научите.

— Те ще останат ли във вилата? — обади се Патси.

— Да. Възнамеряват да останат във вилата до началото на снимките на следващия филм на Красивото момче, които започват в края на следващия месец в Холивуд. Искам от теб — обърна се той към Алекс — да си стоиш в стаята и да не приближаваш до басейна. Разбра ли ме? Той няма да направи нищо. Тази сутрин здравата се уплаши, така че според мен, за известно време ще си наляга парцалите. Той е от онези типове, които много добре се грижат за своите интереси.

Една седмица по-късно Алекс и Патси тъкмо бяха седнали да вечерят, когато Марта влезе в стаята с блестящи от възбуда очи и задъхана от бързото качване по стълбите.

— Веднага трябва да слезете в нейната дневна. Мадам ви очаква.

Патси и Алекс се спогледаха, а детето преглътна.

— Веднага ще дойдем — спокойно рече Патси.

— Страх ме е — отпаднало прошепна Алекс. — Знам, че тя ще обвини мен. — Скочи от масата и Патси чу как повръща в банята.

Гувернантката я последва, изми пребледнялото й лице и го избърса с книжна салфетка.

— Аз ще съм с теб, а и Макс ще бъде там. Не се тревожи.

— Но тя ме мрази, знаеш, че ме мрази… а него го обича, нали? Тя е омъжена за него, нали? — Гласът на Алекс потрепери и заглъхна.

— Трябва да вървим — нежно я прегърна Патси. — Знаеш, че не обича да чака.

Патси почука на позлатената врата и отвътре се чу спокойният глас на мадам:

— Влезте.

Ева стоеше пред камината, с гръб към тях, облечена в любимия си сребристосив копринен пеньоар, който падаше на богати дипли около тялото й. Косата й блестеше като полирана мед. Тя не се обърна и двете жени се спряха до вратата. Алекс стисна ръката на Патси, макар да бе висока почти колкото гувернантката си, и по детски се притисна до нея, за да се успокои. Патси също стисна ръката й в отговор и тихо рече:

— Всичко е наред. Няма да й позволя да те обиди.

Двете търпеливо чакаха. В стаята бе тихо, отвън се чуваше шумоленето на листата в дърветата, а в стаята — тиктакането на стенния часовник и прашенето на дърветата в камината. Алекс със страхопочитание огледа малката, но разкошно обзаведена стая. Досега не бе влизала тук и бе смаяна от мебелировката — подът бе застлан с дебел килим, мебелите бяха тапицирани с копринена дамаска с цвят на старо злато, по стените висяха пейзажи с цветя от Фантен Латур, мебелите бяха от осемнадесети век, а в изящния бюфет се виждаха подредени порцеланови съдове — също от миналото столетие.

Погледът на Алекс се спря на картината над камината — портрет на мадам от известен художник. На него тя бе изобразена в пурпурна наметка като императрица: едната й ръка, отрупана с пръстени, бе отпусната в гънките на роклята, другото й рамо бе оголено, разкривайки блестящата й гладка кожа. Великолепната коса се спускаше по изваяните й рамене, прекрасните й очи гледаха дръзко, а устните й бяха извити в чувствена усмивка. „Можете да ме гледате — сякаш казваше портретът, — но първо трябва да паднете на колене пред мен.“

— Къде е Макс? — прошепна Алекс. Патси мълчаливо поклати глава.

Вратата се отвори и затвори и съпругът на Ева влезе в стаята.

— Добре, скъпа, за какво е този шум? Жак ми каза, че искаш… — Той внезапно спря, когато видя двете женски фигури в другия край на стаята.

Ева се извърна и Алекс видя, че лицето й бе застинало в добре познатата й безжизнена маска, но детето усети, че под безизразното й лице кипи едва сдържан гняв, и сякаш гореща вълна я облъхна.

— Няма да ви представям, защото знам, че вече се познавате, при това доста интимно — студено рече тя.

Съпругът й пребледня.

— Да познавам кого? — попита той. Ева нищо не отвърна, само го изгледа, а той забързано заговори: — Не разбирам. Кое е това дете и какво е казало то за мен? — Изразът на лицето му се промени, сякаш режисьорът бе казал, че камерите са включени и той пристъпи към снимачната площадка. — В тона му прозвуча облекчение, когато заговори с провлечения си глас. — Разбирам какво става… Нали ти казвах, скъпа, за стотиците жени, които настояват, че имат деца от мен, спомняш ли си? Нали съм секссимвол? Светът е пълен с обезумели жени, които се кълнат, че съм имал връзка с тях. Те са толкова много, че един живот едва ли би ми стигнал да ги задоволя. — Обърна се към Алекс и укорително поклати глава. — Ти си добро хлапе, но си сбъркала адреса. Опитай с Уорън Бийти. За него се говори, че не отказва на нито една обожателка. — Извърна се към съпругата си и заяви с най-искрен тон: — Никога през живота си не съм виждал това момиче.

— Да, но тя те е виждала, при това в цялата ти голота. — Ева се приближи до бюрото, взе един плосък плик и го подхвърли към Рик Стивънс. Той го хвана, все още озадачен, отвори го и извади първата снимка. Алекс видя как изражението на лицето му веднага се промени, за миг остана като вцепенен, но сякаш отново подчинявайки се на невидимия режисьор, равнодушно каза: — Снимките са фалшиви… — Но продължи да рови в плика и лицето му се стегна. Нито веднъж не се извърна към Алекс — беше твърде умен, за да го стори, но не беше нужно — тя се досещаше какво изпитва той.

— А това не е ли твоят глас?

Ева включи малкия касетофон, който държеше в ръката си.

— Виждаш ли го? — Гласът не можеше да се сбърка, макар акцентът му да бе различен. — Погледни го как се е изправил и моли. Той иска да си поиграеш с него, както го правехме преди, това много му хареса. Устата ти е много подходяща за него… и когато го поемеш, ще разбереш колко ще му хареса вътре. Той обича такива като теб… млади и стегнати…

— Не… моля те, не искам, моля те… — Гласът на Алекс бе накъсан и задъхан от паниката. — Моля те, не прави това с мен… Не искам…

— Няма значение какво искаш. Важното е аз какво искам, защото винаги става това, което аз реша. Или ще изхвърчите на улицата двете с майка си. А сега ела тук и застани на колене пред мен.

Ева спря записа.

— Мислех, че имаш по-добър речник — саркастично отбеляза Ева. — Всъщност ти откъде си? От някоя ферма? Може би си бил каубой, защото този акцент е от Дивия Запад.

— От Оклахома съм — невъзмутимо отвърна съпругът й. — Но записите също могат да се фалшифицират. Не за пръв път се опитват да ми пробутват подобни номера.

— Да, но сега е за последен. Тук е Швейцария, а не Холивуд. Тук твоето студио няма никаква власт и не може да подкупи полицията. Ако им предоставя тези снимки и записи, ще се отнесат много сериозно към тях, особено ако добавя и декларация, подписана от лекаря, който е прегледал момичето и е установил, че девствената й ципа е била грубо разкъсана и е имала вътрешни наранявания…

— Я стига! Това вече минава всяка граница!

— Ще те дам под съд — спокойно отговори Ева. — Всичко ще стане публично достояние. С твоята кариера е свършено, ако…

— Ако какво?

— Ако не напуснеш веднага тази къща, без да губиш време да си събираш багажа. Ще ти го изпратя по-късно. Ще се съгласиш на развод и ще направиш точно това, което моите адвокати ще ти съобщят.

Рик Стивънс я изгледа удивено, неспособен да повярва на думите й.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш? Да не си мислиш, че вечно ще треперя пред теб? — Продължи с язвителен тон: — Аз не съм като онзи жалък италиански принц, който бе готов да се продаде за няколко сребърника. Аз съм Рик Стивънс, прочутата кинозвезда, мечтата на милиони жени по света! Да, моето студио ме подкрепя и много се лъжеш, ако си вярваш, че те ще обърнат внимание на тези долнопробни фалшификати! Аз им нося такива печалби, че никога няма да ме изпуснат. Тридесет милиона долара… толкова е моята цена и затова не можеш да ме изхвърлиш оттук като някой презрян просяк. Заложи на моята карта и ще се убедиш, че ще ти сервирам толкова голям залък, че няма да можеш да го отхапеш със скъпите си изкуствени зъби. — Той самонадеяно се ухили и се изпъчи.

Ева смразяващо го изгледа и усмивката му се стопи.

— Така ли мислиш? — Тя повиши глас. — Макс!

Макс се появи иззад тежката брокатена завеса.

— Викате ли ме, мадам? — важно попита той, имитирайки маниера на иконома Жак.

Алекс потисна смеха, но не можа да скрие радостта си. Патси въздъхна облекчено. Имаше чувството, че в следващия миг ще избухне бомба.

— Разкажи на мистър Стивънс за преговорите, които току-що приключиха.

— С удоволствие. — Макс се поклони и се обърна към актьора. Лицето на Рик бе напрегнато и пребледняло. — От вчера следобед, от два часа калифорнийско време, петдесет и един процента от акциите на „Берковиц Интърнешънъл“ принадлежат на мадам Черни. Подписах документите и сключих сделката от нейно име. Мистър Берковиц повече няма да управлява компанията. На негово място е назначен мистър Дъглас Хирш. — Макс сияйно се усмихна. — Струва ми се, че лелеяната мечта на мистър Берковиц да направи нова версия на „Отнесени от вихъра“ се разби на пух и прах заради провала на последния му филм „Погубени от страст“. Той е пълно фиаско. Върти се от три месеца по кината и не успя да върне дори десет процента от огромните разходи за създаването му. Искате ли да ви съобщя точните цифри?

— Лъжеш! — Рик изостави изискания акцент от Източното крайбрежие и заговори с носовия западняшки говор на каубоите от Оклахома.

Макс извади от джоба си някакъв документ.

— Имам копие от договора. Предполагам, че ще познаете подписа на мистър Берковиц. Ако искате, по-късно можете да го прочетете по-подробно. — Той се приближи до актьора и пъхна договора под носа му, предварително отворен на последната страница, където личаха подписите на Макс Фабиан и Сайръс Л. Берковиц. — Твоят договор с бившата компания на Берковиц вече принадлежи на мадам като част от сделката. Като главен акционер тя има решаващата дума за всичко, но мога да те уверя, че договорите ти за четирите ти филма са в сила. Снимките ще започнат по план, от 28 юли, за филма… — Макс погледна в документа — а, ето го… „Втори шанс“, в който ще се снимаш с красивата Лора Уелс, с режисьор Сидни Шалърт. — Макс отново се усмихна. — При условие обаче, че изпълниш нарежданията на мадам. В противен случай се опасявам, че договорът ще бъде прекъснат заради морално разложение.

— Не вярвам нито дума! Сай Берковиц никога не би ми погодил такъв номер! Той не може да си позволи да…

— Не може да не си го позволи. Затънал е до гуша в дългове. Вложи всичките си печалби във филма „Погубени от страст“, продаде яхтата си и ипотекира разкошната си вила в Бел Еър. — Макс въздъхна. — Страхувам се, че мистър Берковиц е напълно фалирал. Парите, които ще получи от сделката с мадам Черни, едва ще му стигнат да се разплати с кредиторите си, а от това, което съм чул, мога да предположа, че ако се наредят в редица, ще стигнат чак до Сан Диего.

Рик Стивънс бе бял като платно. Дивият му поглед се местеше неспокойно от лицето на Макс към лицето на съпругата му.

— Всичко това е твоя работа! Ти си го планирал заедно с тази малка кучка! Някой ти е казал, че… — Той стисна устни.

— Че обичаш малки момиченца? Да, разбрах го. Освен това научих колко скъпо е струвало на кинокомпанията да прикрива твоите перверзни увлечения.

Съпругът на Ева остана безмълвен, докато трескаво обмисляше последиците.

— Сай не може да е фалирал — рече най-после той. — Последните ми два филма му донесоха повече 65 милиона долара.

— Които той безразсъдно похарчи като човек, намиращ се на прага на смъртта. Голяма част от тези пари потънаха в „Погубени от страст“. Освен това жена му харчи прекалено много. Предполагам, че добре я познаваш, нали? Красивата Сали Барне. Тя обожава диамантите, и то по-големите. Похарчил е седем милиона долара за яхтата си „Куин Мери“, а после я продаде само за три милиона. А като прибавим и загубите му в казината в Лас Вегас… Собствениците на тези казина са много разгневени и настояват веднага да си изплати дълговете.

— Това не е истина… не е истина — отчаяно повтори актьорът.

— Истина е. Мистър Берковиц е бил принуден да продаде петнадесет процента от акциите на студиото, които е получил от баща си, за да финансира „Погубени от страст“, а десет процента е продал една година преди това. Постепенно е разпродал всичките си акции, тъй като ножът вече е бил опрял до кокала. А, забравих да спомена, че вероятно ще го осъдят на две години за укриване на данъци.

— Но защо аз нищо не знам? Сай трябваше да ми каже. Ние бяхме приятели…

— Мистър Берковиц няма приятели. Той има само кредитори. Преди седем години е наследил от баща си процъфтяващо студио. Много тъжен пример за пълен банкрут. Ако не бе приел предложението на мадам, с него щеше да бъде свършено. Сай е много добър в харченето на парите, но когато трябва да се печелят… — Макс се ухили. — Май е добър само в леглото, също като теб. Сега трябваше да спасява собствената си кожа и въобще не е мислил за теб. Може би се надява, че ти все някак си сам ще се справиш с тази бъркотия.

— В цялата тази работа има нещо много гнило. Ти още от началото си против мен, още от мига, в който се появих в тази къща…

— Да, можеш да се обзаложиш, че е така. Знаех какво представляваш още в първия миг, когато те видях. Ти си арогантен кучи син, жалко парвеню, замаян от славата. Холивуд вече не е същият. Луис Майер е мъртъв, старата киносистема също е погребана с него. Големите звезди няма да искат да имат нищо общо с отрепки като теб, макар че моралът не е толкова строг, както по времето на Ингрид Бергман. Мъжете, които развратничат с деца, не се радват на популярността на зрителите, дори и самите зрители да не са толкова морални. Това момиче е само на тринадесет години и ако това се разчуе в Холивуд, твоята звезда ще помръкне. Никой няма да се интересува от способностите ти, а само от постъпките ти. Мадам сега наистина те притежава и ще трябва да напрегнеш цялото си умение, защото за в бъдеще ще работиш за нея и ще трябва да изпълняваш заповедите й.

Красивото му лице се изкриви от гняв, а очите му заблестяха от ярост. Езикът му облиза пресъхналите устни. Красивите му момчешки черти за миг изчезнаха и под тях се появи изражение на лисица, уловена в капан.

Когато заговори, обърнат към съпругата си, от устата му захвърчаха слюнки, злобата и гневът надделяха над страха му.

— Да работя за теб! Да ти принадлежа! Проклет да бъда, ако го направя! Имаш договор за два филма, който си наследила от Сай, но след това всичко е свършено.

— Не. Ти си свършен, защото ако не преподпишеш договорите, аз ще предам записа и снимките на швейцарската полиция. Ако не работиш за мен, за никого друг няма да работиш. Ясна ли съм?

Гневът му изчезна и той умолително я погледна.

— Не мога да повярвам, че ми причиняваш всичко това.

— По-добре да приключваме. Свободен си да си заминеш. Колата ти те чака пред входната врата. Не ме интересува къде ще отидеш, след като напуснеш къщата ми, но очаквам на 28 юли да се явиш на работа.

— Виж, нека ти обясня…

— Знам какво представляваш и повече не се интересувам от теб.

— Ева, за бога… — изхриптя Рик.

Тя се извърна с гръб и натисна звънеца. Когато икономът се появи, Ева тихо каза:

— Мистър Стивънс си тръгва, Жак. Колата му отвън ли е?

— Да, мадам.

— Натоварихте ли багажа му? Провери ли дали паспортът му е в чантата?

— Да, мадам.

— Е, вече нищо не те задържа тук — заяви Ева на съпруга си.

— Ще ми платиш за това! — озъби се той. — Никой не може да ме притежава. Съветвам те да си пазиш задника, лейди, за да не получиш силен ритник в някой от близките дни!

Вратата се затръшна зад него.

Ева се обърна към камината.

— Сега може да си вървите.

Алекс дръпна ръкава на Макс.

— А какво ще стане с училището? — прошепна му тя.

— Не сега, скъпа. Прави каквото ти каза. — Гласът му бе мек, както обикновено.

Алекс неохотно излезе от стаята, последвана от Патси.

Когато останаха сами, Макс я попита:

— Това ли е всичко?

— Да — отвърна Ева и Макс напусна стаята.

Ева стисна облегалките на креслото и пое дълбоко дъх. Сетне взе снимките и касетофона и влезе в малкия асансьор, който я отведе в спалнята й. Отиде в стаята за преобличане, където всички стени бяха с огледала. Натисна скрития бутон, огледалото се отмести и откри вратата на сейфа, вграден в стената. Набра комбинацията — това бе датата, на която официално бе регистрирана компанията „Ева Черни Козметикс“ — и постави касетофона и плика със снимките в сейфа. Натисна бутона и огледалото се върна на мястото си. Ева съблече пеньоара си, свали обеците си и ги постави в касетката с бижута. Върна се в стаята за преобличане, отвори чекмеджето на скрина, извади ножиците, отиде в тоалетната стая на съпруга си и методично започна да реже на ивици дрехите му.

Спря едва когато всичко стана на парцали. Дишаше тежко, а устните й бяха здраво стиснати. Захвърли ножицата върху купчината парцали и се върна в спалнята си. Легна по гръб и дълго остана така, загледана в тавана. Накрая се обърна, зарови лице в копринените чаршафи и избухна в плач. Пръстите й конвулсивно мачкаха коприната.

— Защо? Защо? Защо винаги така се случва с мен? — Плака, докато почувства, че повече сълзи не й останаха. Заспа изтощена, заровила лице в мократа коприна.

Бележки

[1] Романьолски (Switzerdeutsch) е местният или най-старият език в Швейцария, запазен главно в немскоговорещата й част, т.е. около Цюрих, смесица от долнонемско наречие и закърнял отглас от старофренски изговор с преобладаване на първия елемент, но в никакъв случай не съвпада с баварския диалект. — Б.пр. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Вера Коуи Блясъкът на славата (14)

Метаданни

Данни

Блясъкът на славата

Блясъкът на славата

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава четиринадесета

Вера Коуи
Блясъкът на славата (14)