Вера Коуи
Блясъкът на славата (21)

Глава двадесет и първа

Ню Йорк, 1988 година

Ева прекарваше уикенда сама в имението Ойстър Бей, където бе намерил смъртта си Кристофър Бингъм IV. До нея бе неотлъчно преданият Джоунс, а на Филипо бе наредено да остане и да наглежда къщата, когато тя реши да замине по-късно за Европа. Освен него, там беше и икономът японец, както и няколко градинари, но всъщност основната им грижа бе да пазят господарката си, макар че според нея тя бе останала съвсем сама.

Пристигна в петък вечерта и първата й работа бе да се преоблече в любимия си пеньоар — истинско произведение на изисканата мода, с етикета на Баленсиага, от кадифе, внесено от Танжер, подплатено с тафта, чийто десен подхождаше на цвета на очите й, с големи ръкави, като онези, които са били на мода през миналия век. Слугата й й поднесе лека вечеря и после я съпроводи до любимата й стая — малък будоар със стени, скрити зад копринени тапети, с изящни антикварни мебели, струващи цяло състояние, с вграден гардероб, с фини порцеланови миниатюри по лавиците, с меланхолични пейзажи по стените. Навред доминираше китайското червено, тук-там разнообразявано със синьо-зеленото по керамиката, зеленото от нефрита и яркожълтото в японските кимона, разстлани по дивана. През трикрилния прозорец се разкриваше чудна гледка към Лонг Айлънд, а широкият диван до прозореца бе отрупан с копринени възглавнички — купени навремето от Хонконг, когато се връщаха с Лади от Сейшелските острови… Пред дивана бе поставена ниска, но удобна масичка за кафе, върху която мадам оставяше документите, когато искаше да поработи на тишина.

Натрупа възглавничките на купчина и се изтегна върху тях, взе бележника си и няколко разноцветни молива — с червено отбелязваше най-спешните задачи, със синьо — тези, които можеха да изчакат, зеленото беше запазен цвят за бъдещите планове, а с черния цвят маркираше сведенията за ходовете на конкуренцията. В будоара нямаше телефон — когато обявяваше, че „се оттегля за размисъл“, мадам не желаеше да бъде обезпокоявана от никого, включително и от най-близките си сътрудници, дори и да се касаеше за жизненоважни проблеми.

Настани се удобно и са замисли за най-важния проблем, който не търпеше отлагане — името на най-новия й парфюм. Денонощните усилия около синтезирането на аромата я бяха изтощили както никога, затова сега затвори очи, опитвайки се да преодолее умората, докато чакаше да я осени вдъхновението. Но нищо не се получи. Трябваше да звучи подчертано женствено, но мадам Роша бе грабнала името Femme преди много години. Не би било зле името да внушава сексуален подтекст, но названието „Чар“ бе масово използвано в какви ли не комбинации. Искаше й се да го кръсти с нещо шикозно, но наименования като „Последната дума на модата“ й напомняха за плитките реклами в модните списания. „Не, ще ми хрумне нещо, знам го — казваше си тя, — затова сега не бива да се изнервям напразно. Винаги съм успявала. Не само с избора на имената и търговските марки, но и с всичко, с което съм се захващала!“

Усмихна се на себе си. Нали съвсем наскоро се бе справила наведнъж с три мъчни задачи? Може би скоро ще доживее деня, когато ще бъдат уредени всички проблеми, произтичащи от най-голямата грешка в живота й, след което може би пътищата им никога нямаше да се пресекат отново. И ако Алекс вземе със себе си баща си, ще бъде много по-добре за всички участници в тази драма. Със зелен молив, запазен за въпросите, които не изискваха спешно решение, тя си записа, че трябва да провери банковата сметка, предназначена за издръжката на дъщеря й, добави една сума на същия ред, но после я зачеркна и написа друга, по-малка. Да, това ще се окаже достатъчно. Той вече е доста стар, здравето му е подкопано, за какво ще са му толкова много пари? Ще му е нужно само спокойствие, за да изживее старините си, и то без много лукс — нали през годините в сибирските лагери е свикнал с какви ли не лишения? И ще предпочете да живее уединено. Защото тъкмо сега, когато бе на път да се утвърди окончателно като Императрицата на красотата, не желаеше в никакъв случай журналистите да се ровят в миналото й — след като измисли името и намери лицето за представянето на новия си парфюм, ще организира невиждана рекламна кампания, която ще стигне и до най-глухите ъгълчета на нейната империя. Затова всичко трябва да бъде изпипано до съвършенство.

От петстотинте парфюма, които се предлагаха на пазара, само двадесет доминираха, всеки сред определен слой от клиентелата — това се доказваше от таблиците за пазарните проучвания — на тези подбрани продукти се падаха 80 процента от продажбите, чийто общ обем надхвърляше 1.5 милиарда долара годишно. Сред тях бе и „Парфюмът на Ева“ — за този великолепен продукт винаги се намираха купувачи. Пък и не само за него — другите козметични изделия на Ева Черни също жънеха внушителни успехи. Но преди да се наложи даден продукт на пазара, замислен с амбицията за сразяваща победа на конкурентите стоки, се изискваха десетки и стотици експерименти, проучвания, рекламни и маркетингови трикове. „Нека първо да открия лицето — каза си Ева, — а после името ще ми хрумне от само себе си.“ За миг пред погледа й изплува красивото лице на Памела Брадли. Да, тя притежаваше нужната класа, отдалече си личеше породата й — нали баща й бе висш военен, а майка й бе дъщеря на граф, макар и напълно обеднял. Но името й бе заплетено в няколко неприятни истории — първо с Фриц Балсен, чиято репутация отдавна бе провалена, а после от скандала около връзката й с единствения син на Ева Черни, който дълго време не слизаше от вестникарските колони. Не, нека си остане там, където е сега. Дори ще бъдат спечелени още пунктове в надпреварата с конкуренцията — нека всички разберат, че мадам Черни не пести хилядарките си, за да намери нова манекенка, защото единствената й грижа е да угоди на взискателните си клиентки. Но всяка манекенка, всяко лице, дори и най-обаятелното, трябва да слезе от сцената веднага щом изпълни предназначението си и омръзне на публиката. Да, това ще бъде жест, който ще се запомни от хората, а няма нищо по-важно от това.

Намръщи се, като си припомни, че отдавна не е получавала известие от адвокатската кантора „Слоун енд Ренсъм“. Отбеляза в бележника си — като една от най-важните задачи за понеделник сутринта — да разговаря със секретаря на кантората. „Всъщност — раздразнено си помисли тя — няма защо да се притеснявам чак толкова. Никой друг не може да наследи парите на семейство Бингъм. Освен ако… да, разбира се… ако Крис не е съставил завещание. Не, сигурно не му е хрумнало да се погрижи за последната си воля, затова сега адвокатите са заети да уредят десетките формалности. Да, навярно заради това все още не са ми позвънили. Моят Крис винаги си беше малко разпилян… — тъжно въздъхна Ева — но пък толкова спонтанен. И смъртта му бе напълно неочаквана за всички нас…“ Разтърси глава и се опита да пропъди мрачните мисли. Миналото си е минало и никой не може да го промени. Въпреки всичко тя реши да се обади на адвокатите, за да знае какво може да очаква. В края на краищата ставаше дума за огромно състояние. Тези милиони тъкмо сега ще й дойдат много добре — ще ги впрегне в рекламната кампания.

Записа още един ред в бележника си — да поговори с Макс за представянето на новия парфюм. Той бе незаменим, когато се налагаше да се организира шумна и бляскава рекламна кампания. На устните й заигра самоуверена усмивка. Всъщност нямаше област, в която нейният Макс да не беше добър. „Странно — каза си Ева, — толкова време работим заедно, онова приключение беше много приятно и за двама ни. Сега нямам никакво намерение отново да се омъжвам, той винаги ще ми е подръка, а с Мойра Хейнс е свършено… следователно остава само още едно препятствие — трябва да прекрати онова глупаво, смехотворно приятелство с Алекс. Никак не обичам това, но ще се наложи да си поговорим за личния му живот.“ Припомни си как наскоро Макс й бе заявил, че ако мадам не одобрява приятелството му с дъщеря й, то е ясно какво се налага да се предприеме. Но не, това бе последното, на което Ева би се решила. Макс бе прекалено ценен за нея, за да си позволи да го изгуби. Тя и досега така и не проумя как е възможно той да открие нещо интригуващо в едрата, непохватна фигура на Алекс — или тя въобще не е разбирала вкуса му? Е, засега са само приятели. Ако му нареди да се разделят, той навярно ще страда за Алекс, нали всички италианци били ужасно сантиментални? Макар че в бизнеса нито един от тях да не проявяваше дори капчица сантименталност. Е, ще му се наложи да го преглътне, реши Ева. При това рязко, за да скъсат веднъж и завинаги. „Да, ще го поканя тук за следващия уикенд. За да обсъдим представянето на новия ми парфюм. Само ние двамата…“ Усмихна се многозначително.

Наля си в чашата минерална вода от бутилката „Перие“, оставена в кофичката с лед, която Джоунс й бе донесъл на подноса, прибави в чашата резен лимон и се залови да обмисля стратегията си. Припомни си как го бе съблазнила… тогава той бе по-млад и по-пламенен… а сега… дали ще трябва да го накара да я поухажва малко, преди да… но те са толкова често заедно, че някак си не върви… Както и да е, все ще успее да измисли някакво решение, нали той винаги е бил така внимателен към нея. Кой, ако не Макс, я предупреди за опасностите, с които я застрашаваше Рик Стивънс? И кой й помогна да се отърве от оня аржентинец, Едуардо де Баранка? Защо го е направил Макс Фабиан, освен ако не е преследвал свои цели?

Изпи леденостудената течност и усети как хладината проникна дълбоко в гърлото й. „Да… — замисли се Ева. — Макс ще ми подейства много добре…“ Остави мислите си да блуждаят, но след няколко минути се сепна от тиктакането на часовника върху камината и се върна към реалността. Не биваше да се размечтава, защото така можеше само да развали предвкусваното удоволствие. Сега трябваше да се залови за работа.

 

 

— И така, какво ще правиш тази сутрин? — попита я Макс, когато, в девет часа, те двамата излязоха от апартамента му.

— Ще отида до пристана на Съркъл лейн и ще се кача на някое от онези приятни корабчета, за да обиколя с него остров Манхатън — отвърна му Алекс.

— Много искам да дойда с теб, но се налага да уведомя мадам за твоето блестящо хрумване.

— Тя няма да го хареса, ако й споменеш, че аз съм го измислила. На твое място не бих й го казала.

— Разбира се, че ще й го кажа! Та нали идеята беше твоя?

— Моля те, нямам нищо против да я обявиш за своя. Няма да възразявам.

— Не, Алекс, не мога да постъпя така. Винаги съм бил стриктен и честен в работата си.

— Е, остава ми само да се надявам, че разбираш на каква опасност се излагаш…

— Ето че сега пак започна да се страхуваш от нея.

Алекс го целуна.

— Ще се видим в един на обяд… освен ако не ти се обадя по-рано. Сигурен ли си, че ще успееш да се справиш с нея? Може би ще е по-разумно първо да ти позвъня по телефона? Кой е номерът в кабинета ти, онзи, който бил защитен срещу подслушване?

Макс записа номера в тефтерчето й.

На ъгъла на Петдесет и четвърта улица тя пое в западна посока, а той свърна на изток.

— Приятен ден — закачливо му пожела тя.

— Няма да е приятен, ако закъснееш за обяда — отвърна й той с престорена строгост.

 

 

Когато влезе в кабинета си, секретарката му докладва, че мадам е пристигнала от имението Бингъм край Лонг Айлънд, ще поработи сама и към десет часа ще го очаква в кабинета си. „Е, аз тъкмо исках да се срещна с нея“ — зарадва се Макс. Когато влезе в кабинета й, той я завари до прозореца, облечена в превъзходния костюм от Ив Сен Лоран, във френско синьо, комбинирано с бяло, с безупречен грим и фризура.

— Взех важно решение, Макс — започна тя. — Ще замина за този уикенд извън града, за да мога на спокойствие и тишина да обмисля всички варианти за лицето и името на новия ми парфюм. Какво ще кажеш да го кръстим „Always“^[1]?

— Но нямаше ли такава песен? От Ирвинг Бърлин, ако не ме лъже паметта?

Тя се намръщи недоволно.

— Така ли? — Ева никога не се интересуваше от музика и познанията й в тази област бяха доста оскъдни.

— Имам по-добро предложение — подхвана Макс.

— По-добро! — Ева го удостои с недоумяващ, пронизващ поглед, но той не й обърна внимание, свел глава към папката, която остави на бюрото й. В нея бе поставил няколко предварителни скици.

— Великолепно име, такова, каквото не си очаквала. Не мога да си обясня защо по-рано не ни е хрумнало.

Ева се приближи до бюрото си и погледна към папката. Макс чакаше търпеливо. Накрая тя се изпъна и от тона, с който му заговори, опитният адвокат разбра, че мадам е в кисело настроение. Възможната причина можеше да бъде само една: тя и само тя носеше крайната отговорност за избора на името и досега винаги сама се бе справяла със задачата за подбора на наименованията на продуктите си, а ето че не успя да открие как да нарече най-добрия си парфюм.

— Вече има два парфюма, които отдавна са станали класика, в чиито наименования се съдържа думата „мадам“…

— Да, зная, този на Балмейн и прочутия „Мадам“ на мадам Роша, обаче това е само една дума, като всички други, докато твоето е като титла, която принадлежи само на теб. А погледни и лицето си — ако успеем да ангажираме Бил Фрейзър за снимките, няма ли да предизвика сензация? Не го ли разбираш? Парфюм „Мадам“, представен от мадам.

Видя как гневът и възмущението се бореха отчаяно с егоизма й. Накрая егоизмът й победи. Но нямаше намерение лесно да се предаде.

— Не ти ли се струва някак си… прекалено? Винаги са ме упреквали, че изключително много изтъквам себе си, а това може да се изтълкува като признак, че съм стигнала до върха, откъдето ме очаква само слизане надолу и все по-надолу. — Но на устните й грееше самодоволна усмивка, а очите й го гледаха замечтано. — Хм… Парфюм „Мадам“, представен от мадам? — Гласът й меко повтори думите на Макс, а после продължи с по-хладен тон: — Да, струва ми се, че си попаднал на нещо, което може и да свърши работа, Макс. Много умно от твоя страна, че дойде да ми го съобщиш тъкмо в момента, когато бях изпаднала в колебания и съмнения, след като двамата така упорито търсехме най-доброто решение. — Очевидно не желаеше да му предостави цялата слава.

— О, не, не съм го измислил аз.

Очите й се присвиха.

— Да не би да си се разприказвал с някой извън компанията ми? — Гласът й бе тих, ала изпълнен със заплаха.

— Не, предложението бе направено тук, в сградата, в моя кабинет.

Ева въздъхна.

— Надявах се да е било така. Защото пълната секретност е от огромно значение. Това ще бъде изненада като светкавица на пазара — добави тя и се усмихна зловещо. — И така, чие е това гениално хрумване? — Сега устните й се изкривиха в сардонична усмивка и Макс се досети какво мисли в момента: който и да беше, щеше да си навлече гнева й, защото Ева не понасяше съперниците си.

— Алекс.

— Алекс? Какво? — Ева веднага смръщи вежди. В първия миг дори не схвана, че става дума за дъщеря й, въпреки сполучливата намеса на Алекс при избора на комплектите за великденските подаръци.

— Да, Ева, правилно си чула. Говоря за дъщеря ти, Алекс Брент.

Ева го изгледа яростно, но Макс устоя на погледа й. Вече се приготвяше да се обърне и да поеме към вратата, когато тя внезапно промени решението си.

— Почакай! Обясни ми по-подробно как се е стигнало дотам. — Макс изпълни нареждането й.

— И всичко това й хрумна само след едно-единствено вдъхване на аромата. Тя безпогрешно намери най-точното наименование. Защото този аромат — това си ти, цялата ти същност е скрита в него — пък и ти го замисли, ти го създаде, ти го олицетворяваш. Хрумването е гениално, Ева. Кой можеше да си помисли, че Алекс, а не Крис ще наследи твоя талант, твоя неподражаем инстинкт за най-подходящия избор на имена и лица, цветове и опаковки? Между впрочем Алекс съвсем не се стреми да стане център на вниманието, нищо подобно. Припиши на себе си труда по изобретяването на това име, защото дъщеря ти никак не се интересува какво ще стане след това. Тя вярва, че бизнесът с човешката красота е най-голямата илюзия на всички времена.

Ева нищо не отвърна, само го гледаше втренчено. Едва след дълга, мъчителна пауза тя го попита:

— Откога е в Ню Йорк?

— От миналия петък.

— Тя ли ти се обади?

— Не. Потърси ме Памела Брадли.

— Защо?

— Защото има един проблем, който обаче нямам право да разгласявам.

— Макс… — В тона й ясно се долавяше недвусмислено предупреждение.

— Съжалявам, Ева, но това е въпрос, който няма нищо общо с теб. — Той сведе поглед към дебелия килим. — Мога да ти кажа само, че се отнася до Крис.

— Моят син!

— Той беше брат на Алекс — напомни й Макс, — а освен това бе решил да се ожени за Памела.

Очите й сякаш го блъснаха в гърдите, така силно пронизваше изгарящият й поглед. На Макс му се стори, че този огнен лъч може да разтопи дори камък. Без да отмества погледа си от него, тя протегна ръка към редицата от бутони върху бюрото й и яростно натисна един от тях.

— Маргарет, свържи ме с Бъртрам Ренсъм от „Слоун енд Ренсъм“. Знаеш номера му.

Докато чакаше да я свържат, Ева запази гробно мълчание, а Макс благоразумно изчакваше края. Лицето й бе като маска, същата ледена физиономия, която досега бе пазила единствено за дъщеря си, но този път в очите й се четеше недвусмислена заплаха. Телефонът звънна и тя веднага сграбчи слушалката.

— Мистър Ренсъм? Да, добре, благодаря ви. Относно завещанието на сина ми… — Тя се заслуша, лицето й се напрегна, тръпка прониза тялото й. — Как се казва? — Ева посегна към молива, записа си някакво име и телефонен номер. — Това да не би да е филиал, или е някаква дъщерна фирма? Да, ще проверя, да, благодаря ви. — Остави слушалката, после натисна друг бутон и набра номера, записан на листа пред нея. — Бих искала да говоря с мистър Алън Бърнард… на телефона е Ева Черни. — Изчака малко, преди да продължи: — Мистър Бърнард, не зная дали имате представа с кого се залавяте… — Внезапно млъкна и се заслуша, а Макс видя как гърдите й тежко се отпуснаха, когато научи отговора от слушалката. — Ще видим какво се крие зад всичко това! — извика тя и затръшна слушалката. После посегна към червения телефон. — Памела? Искам да дойдеш в кабинета ми. Веднага!

Макс отново се запъти към вратата, но яростният вик на Ева го прикова на място:

— Не! Ти ще останеш тук! Знаеш толкова много, че няма смисъл да го крия от теб.

Макс сви рамене и се отпусна в едно от дълбоките кресла. Ева се обърна с гръб към него, раменете й се тресяха от безсилна ярост. Слава на бога, че бе успял да предупреди Памела. Алекс бе настояла за това веднага щом Макс й съобщи, че ще докладва на мадам за автора на предложението за избора на името на парфюма.

— Тя веднага ще свърже двете събития, затова е редно да предупредиш Памела — бе заявила винаги разумната Алекс.

Салонът на мадам Черни бе съвсем наблизо, така че Памела се появи в кабинета само след две минути.

— Търсили сте ме, мадам? — учтиво започна Памела.

Ева дори не се обърна.

— Разкажи ми всичко, което ти е известно за завещанието на сина ми.

— А защо тъкмо аз? Та това не ви засяга!

Ева рязко се извърна и Памела изплашено отстъпи една крачка. Макс веднага скочи от креслото.

— Как смееш! Не ти стигна, че ми отне сина, а сега се опитваш да задигнеш и парите му!

— Тези пари не са ваши! Те принадлежаха на Крис.

— Мои са! — изкрещя Ева. — Принадлежаха на съпруга ми и от него се прехвърлиха на сина ми, а сега се падат на мен! Искам да знам как се стигна дотук.

— Може да викате, колкото си искате, ала това нищо няма да промени! — Задъхана, Памела се спря за миг, пое дъх, и сетне продължи с убийствено ясен глас: — В завещанието на Крис нищо не се споменаваше за вас. Абсолютно нищо, нито дума!

— Ти ли ще се осмеляваш да ми обясняваш? Ти ли ще се разпореждаш с моя син!

— А кой го доведе до този трагичен край? — Сега очите на Памела гледаха с изгаряща сила. — Той се метна на онази смъртоносно бърза кола само защото нямаше как да погаси гнева си… винаги се втурваше като обезумял по магистралите, за да не мисли за нищо друго! Защото вие го унижавахте, разкъсвахте сърцето му, отравяхте дните и нощите му. И не се опитвайте да прехвърляте вината си върху мен! Аз нищо не ви дължа, нито пък той. — Памела се усмихна. — Дори…

— Уволнена си! — изръмжа Ева. — Вън от кабинета ми! Веднага напусни офиса ми! И повече да не си стъпила в компанията ми! Веднага ще предупредя охраната…

— С най-голямо удоволствие, мадам. Защото не можете да ме уплашите. Сега притежавам силата на парите, на големите пари. Както и дъщеря ви. Повече няма какво да си кажем. Защото ако реша да се разприказвам, никак няма да ви бъде приятно. Защо не ме замъкнете в съда? Защото за нищо на света не желаете да се компрометирате, ето защо! — Тя се дръпна, за да избегне телефонния апарат, която Ева в яростта, си запокити към нея, кабелът се изпъна докрай и апаратът се стовари с трясък на бюрото й.

— Вън! — изкрещя Ева. — Вън, вън, вън!

Памела се обърна и тръгна към вратата.

— Идваш ли с мен, Макс? — спокойно попита тя.

— Тъкмо това се канех да направя — тежко въздъхна Макс и затвори вратата след себе си.

Ева безпомощно се отпусна на стола си. Трепереше от гняв, сърцето й биеше до пръсване, главата я болеше ужасно. Гневно махна с ръка и с един замах помете трите телефона на пода. Вратата на кабинета се отвори и през нея се подаде изплашеното лице на секретарката й.

— Вън! — кресна Ева. Опря лакти на бюрото и зарови лице в шепите си. „Трябва да събера мислите си… Да се успокоя… на всяка цена…“ Задиша по-дълбоко, както винаги правеше в случаите, когато се налагаше да се овладее. Вдишване, издишване, вдишване, издишване, със затворени очи. Няма по-успокоителна процедура. Не вдигна клепачите си, докато не усети как сърцето й възстанови нормалния си ритъм. Ръцете й омекнаха и тя се отпусна в стола. Пред изморения й поглед попаднаха скиците, които Макс бе оставил на бюрото й. Сграбчи ги, разкъса ги и ги запрати обратно върху бюрото.

Така… Нейният син я е пренебрегнал в полза на сестра си и любовницата си. Добре, в края на краищата това бяха само пари, а тъкмо пари тя имаше в изобилие. Естествено, щяха да й бъдат от огромна полза, и то тъкмо сега, но и без тях ще се справи. Разтърка челото си с палеца и показалеца си, като че ли се опитваше да разхлаби стоманения обръч, който я стягаше. Болката пулсираше в слепоочията й в синхрон с пристъпите, пронизващи сърцето й. „Мисли! — заповяда си тя. — Трябва всичко да обмислиш!“

„Господи, как е могъл да ме обиди така? След всичко, което направих за него? Е, вече нищо не може да се промени… Нали това бяха негови пари? Нека те да си въобразяват, че са постигнали нещо… но какво? — озадачи се тя. — Отмъщение? И за какво? Нали издържах дъщеря си? Нали платих образованието й? Нали и на онази Памела Брадли намерих работа, и то не лоша? Защо трябва да се срамувам от тях? Правех всичко, което ми се струваше разумно и естествено… Но как е могъл Крис да ме изостави? Та нали именно аз го убедих да приеме това наследство? И винаги съм му желала само най-доброто… А той е нарушил изричните ми заповеди, да не говорим за желанията ми, и се е втурнал да споделя с онази Памела, както и с Алекс — последната жена, с която исках синът ми да общува. И ето сега какъв се оказа крайният резултат.“

Лицето й се промени. В никакъв случай не трябваше да постъпва необмислено, защото щеше да стане за смях. Ако се заеме да оспорва завещанието на Крис, с това ще докаже пред всички, че за нея най-важното са били неговите милиони. Нека да правят каквото си искат, да вземат парите, всичко да вземат. Не трябва да им обръща внимание. „В края на краищата аз имам грандиозни планове, затова сега не трябва с нищо друго да отвличам вниманието си.“

Но Макс… Макс бе страхотна, непоправима загуба за нея. Как е могъл той да постъпи така с нея? Та нали тя го бе измъкнала от улицата, тя му бе дала всичко. Какво щеше да представлява той сега, ако не беше тя? Един жалък адвокат. В малка, прашна кантора, е, може би не чак толкова малка. Такава подла измяна! Следващият й адвокат ще бъде напълно различен и тя още от първия ден ще му обясни къде му е мястото. Повече не желае Макс да се вясва пред очите й.

Но това й напомни за дъщеря й и за нейното участие. „Да, признавам, че е интелигентна, но чак дотам? Защо нищо не съм подозирала? Макс би трябвало да ме осведоми. Той я познаваше по-добре, но ето че съзнателно се е опълчил срещу мен, само и само за да й угоди напълно! Не за мен се е грижел той, а за нея, въпреки целия театър, който ми е разигравал толкова години… Всъщност мога ли да твърдя, че Макс се е държал зле с мен? Не, обаче нали той бе мой съпруг, защото аз, Ева Черни, все едно бях омъжена за него. А ето че сега се безпокои не за мен, а за нея! Той би трябвало също да си знае мястото. И защо не ме е предупредил, че Алекс е толкова способна? Може би е решил сам да използва дарбата й? — Ева настръхна от тревога. — Както става сега? Не, не, не е истина… та нали той сам й заяви, че Алекс, не се интересувала от рекламната кампания, пък и по всичко си личеше, че обитава съвсем друг свят, има напълно други интереси… това се вижда дори и от облеклото й. Но наистина бе талантлива. Нима е наследила моя талант? Да, сигурно е така. Парфюм «Мадам», представен от мадам. Защо не ми хрумна на мен? Съвършено подхожда на идеята ми. Ще ме короняса като Императрица на красотата. Кой би могъл да повярва, че е способна на това? Крис никога не би се досетил, въпреки че се стараех да го увлека в професията си, а ето че това невзрачно създание, което дори бях забравила… Всъщност нали зад скромната й външност все пак се крие моята дъщеря? Нима Макс и в това ще се окаже прав? Че тя е моята наследница, а не Крис?“

Скочи от стола си тъй внезапно, че той едва не се претърколи зад нея. Очите й се разшириха, дъхът й секна. „Разбира се! О, да — помисли си тя, изтощена от шока, но предвкусването на триумфа вля свежа кръв в артериите й, — и това бе планирано, макар и не така, както съм очаквала. Кръгът се затвори! Това е пръстът на съдбата, която винаги е играела такава важна роля в живота ми! Затова изчезна от него всичко, което погрешно съм считала за изключително важно! Защото единственото истински важно е било да дочакам този миг. Каква глупачка съм била! — Устните й ядосано се свиха. — Пълна идиотка! — Ева яростно удари челото си с длан. — Тъкмо в това се е криела истината! Не е чудно, че съдбата ме наказа тъй жестоко! Поех по погрешен път, а трябваше да постъпя съвсем иначе. Тя е наследила таланта ми, усета ми. И тя, само тя е достойна да наследи династията ми!“

Стана от бюрото, нервно пристъпи напред, после се върна, грабна един молив и треперещите й ръце мигом го пречупиха, докато мозъкът й трескаво обмисляше, кроеше и отхвърляше планове, преценяваше идеи.

„Трябва да си я върна обратно! Няма значение как, все нещо ще се уреди. Да, и двамата! Защото е заложено прекалено много на карта! Защото — помисли тя, изпаднала в заслепение, това е само началото, а до кулминацията остава още много път. Има задачи, които трябва да се реализират на всяка цена. Но защо толкова дълго време трябваше да изтече, преди да го осъзная? Ето защо се е появил отново Лаело Ковач в моя живот! Сега мога най-после да се омъжа за него, да призная дъщеря си и да основа своята династия! О, това ще е наистина достоен финал! — въздъхна тя, заслепена от мечтите си. — Колко просто било… едва сега го разбирам. Това е била моята съдба! Да основа династия! Възможностите са неограничени! О, да, трябва да си ги върна, и двамата. И ще успея. Да. Ще успея. Ще измисля някакъв вариант. Умея да убеждавам, да моля, да заплашвам. Ще си ги върна и заедно ще постигнем такива успехи, каквито никой не е сънувал! Разбира се, Алекс ще трябва да се прости с много от своите навици, разбирания, да захвърли онези парцали, но това е най-лесното за жена като мен. Нали никой не е променял повече от мен милиони жени по света през последните тридесет години? Когато привърша с нея, никой няма да я познае. И тогава ще носи заслужено името Черни!“

Отново се отпусна изнемощяла в стола си, трепереща под напора на виденията си. „Има толкова много работа занапред… но когато представя най-новия си парфюм, едновременно с това ще обявя и създаването на моята династия. Парфюм «Мадам», представен от мадам. Както и новата фигура в бранша, Алекс Черни, също от мадам. Съвършено! Ще измисля как най-добре да я съблазня — а тя ще се поддаде, защото няма жена, която да устоява пред изкушенията на красотата. Да, тя е моята съдба, моето предназначение. Как съм могла да бъда толкова заслепена! О, колко глупаво е всичко понякога… Да търся къде ли не, когато съкровището е било буквално пред краката ми! — Усмихна се. — Но съдбата си знае работата. Тя не само ме изведе до върха на успеха, но и надзираваше всяка моя стъпка. Защото съм обречена на успех. Затова Алекс ще се върне при мен. Както и Макс. И за него ще измисля нещо. Съдбата и в този случай ще ми помогне, както винаги досега.“

Вдигна гордо, победоносно, ръце нагоре като шампион, приветстван от ревящата тълпа на стадиона. Възторгът й едва не я задави, втурна се към бюрото да събира изпокъсаните скици и в този миг си счупи един нокът. Обикновено при подобни обстоятелства изпадаше в ярост, но сега само се засмя дрезгаво. „Нищо, нищо няма значение, освен успеха. Ще се справя с всичко! Ще ги върна обратно и тогава ще потекат големите пари…“ — Засмя се необуздано и натисна звънеца за секретарката си. „Всяко нещо по реда си. Да започнем с най-простото.“

— Маргарет — заяви тя. — Счупила съм си един нокът. Иди в салона и доведи мис Роуз.