Константин Станиславски
Моят живот в изкуството (91)

Оперната студия на Болшой театър

Стр. 371. След думите: „Концертите за парче хляб също постоянно ги отвличаха.“

В онова време съществуваше модата да се дават концерти, тъй като целият огромен приток от нова публика жадно се нахвърли на изкуството. В театралните и концертните помещения не стигаха местата, трябваше да се уреждат частни закрити вечери в разни учреждения и колективи, за които биваха ангажирвани певци. Там, където сутрин се решаваха важни икономически въпроси, вечер се ширеше изкуството. Из цяла Москва пееха и декламираха. Търсенето на артистите беше огромно, тъй като новият зрител искрено и чисто се увличаше в изкуството. Това увлечение помагаше на актьорите и им даваше допълнителен доход. Но пък това условие издребняваше, разваляше изкуството на артистите и същевременно пречеше на нашите занимания, тъй като отнемаше от студията ония, с които се подготвяха оперните откъси.

Стр. 375. След думите: „Теснотата караше певците да стоят на едно място и усилено да си служат с мимика, с погледи, с думи от текста, с пластика и с изразителност на тялото.“

В такава теснота преминаванията на действуващите лица и мизансцените се правеха много пестеливо и обмислено. Това е трудно, особено за неопитните на сцената, които обичат да играят с краката. На тях им се струва, че не бива да се застояват на едно място, иначе зрителят ще почне да скучае, и се радват, че могат да го забавляват с постоянни движения, които те правят предимно с краката. Наложи се да се съкратят не само излишните преминавания, но дори и излишните движения. Аз отидох и по-далеч и съкратих всички излишни жестове, като запазих само действията. Тази икономия на движенията беше издигната от мен в принцип и помагаше да се премахнат оперните жестове, добре известни и осмени във „Вампука“.

Ритмичността, която също легна в основата на постановката и на играта на актьорите, изискваше не едно обикновено действие, а действие, съгласувано с музиката, действие, което обясняваше и допълваше музиката, което разкриваше нейния вътрешен смисъл.

В това да се приведат действието, музиката, пеенето, говорът и самото преживяване към един общ ритъм се крие главната сила на спектакъла. Тук работата не се отнася само до външния ритъм на движението, а преди всичко до вътрешния ритъм на преживяването; не до ритъма на ръката, която повдигаш, или на крака, с който стъпваш, а до ритъма на вътрешния двигателен център — на мускула, който възпроизвежда това движение на ръцете и краката. Размерите на книгата не ми позволяват да говоря подробно за значението на вътрешния ритъм и за ония търсения, които правех. Ще се огранича да кажа само, че като говоря за ритъм, аз подразбирам именно този вътрешен ритъм.

Стр. 375. След думите „… помагат да се създаде на сцената настроението на онази селска тишина, в която трябва да се зароди от първа среща любовта на Татяна към Онегин“.

Но пристигнаха гостите и всичко се измени. Дъщерите се ободриха, бабите се разшетаха из къщи, като оставиха момичетата да се грижат за гостите. Две женски главички с трепет и любопитство поглеждат скришом иззад колоните пристигналите Онегин и Ленски, които от своя страна, като се крият зад другите колони на отсрещната страна, си шепнат и разглеждат милите селски госпожици, на които е „дошло времето за любов“. Смрачава се, в прозорците светват лампите. Чайната маса със самовара, осветена от лампата, примамва вкъщи. Върху стъпалата на терасата са се приютили Олга и Ленски, в тъмнината крадешком той за пръв път й целува ръчичката. Трепетна, Татяна се разхожда из градината с Онегин. Бабите, притеснили се да чакат момчетата и гостите, излизат на терасата и се натъкват на любовната сцена; разтревожени, те вкарват всички в къщи да пият чай. Вижда се как в трапезарията всички са насядали край масата.

Стр. 376. След думите: „В сцената на бала у Ларини с цветистите характеристики на самата музика ни се удаде да съчетаем естествеността на движенията с тяхната ритмичност. Най-важната част на тая сцена е зараждането и бързото развитие на свадата между Ленски и Онегин“,

т.е. влюбеността на Ленски в Олга, нейното кокетство с Онегин, в отговор на което от нямане какво да прави и от голяма скука той започва да ухажва годеницата на приятеля си. Масовата сцена на бала обикновено я поставяха объркано и затова тази основна линия на действието се заличаваше от общата навалица, блъсканица и разните други атрибути на баналните хорови масови сцени. Сцените на главните действуващи лица трябваше да се изнесат напред и да се премахне от авансцената цялата тълпа, която трябваше да служи само за фон на главните герои на операта. С тази цел аз изместих балната зала зад колоните и зад арката на повдигнат под, а на авансцената поставих огромна маса със самовар и с изобилие от всякакви лакомства от помешчическия дом на Ларини.

Около тази маса седяха важно скучаещи провинциалисти — гости на бала у Ларини: помешчици в разноцветни фракове, клюкарки-старици с бонета, техните младички щерки — провинциални госпожици, дами и младежи. В дъното, през време на началната интродукция с лайтмотив любовната мъка и трепет на Татяна, се виждаше как тя предпазливо крадешком разглежда Онегин, като се старае да остане незабелязана от него. Тази интродукция, както и всички други в началото на всяко действие се изпълняваха у нас не при затворена, а при отворена завеса и се илюстрираха с действия на самите артисти. От една страна, това помагаше на самото действие (акт) и добре въвеждаше и подготвяше към него самите артисти и зрители, а, от друга страна, служеше като хубаво сценическо упражнение за учащите се студийци. Така че илюстрацията на интродукцията се извършваше както от художествени, така и от педагогически съображения.

Според партитурата на операта, скучаещи, гостите слушат в далечината звуците на оркестъра, доведен на бала от Ротния. Настъпва оживление. Хорът благодари на домакинята. („Такъв сюрприз съвсем не сме очаквали…“ — пеят те.) Помешчиците на групи се приближават, за да й целунат ръка — под тежката като стъпките им мелодия в басовата част на хора. Госпожиците изтичват и шепнат нещо на майките и лелите си под леките ефирни пасажи в струйната част на оркестъра и акомпанимента. След това се явява самият Ротен, крачейки, кланяйки се и обръщайки се по военному в такта на музиката, заобиколен от чуруликането на младичките девойки, които му благодарят за оркестъра. Проехтяват звуците на валс и всички в този ритъм стават от чайната маса и тръгват към залата. Отпред са кавалерите с поканените от тях дами за танц. Мамичките и леличките със ситни крачки в ритъма на валса също бързат към залата, за да се полюбуват на дъщерите. Една от тях разубеждава старец помешчик, комуто се е пощяло да си спомни миналото и да покаже на децата как някога е танцувал с майката. Докато всички се въртят в залата, на авансцената старици-сплетници си допиват чая и клюкарствуват. Дотичва Олга, а подир нея и годеникът й Ленски, който за миг не я оставя сама. Но почти под носа му на самата авансцена Онегин отвежда Олга и танцува с нея, за да ядоса приятеля си. Валсът свършва и цялата тълпа заедно с Трике се връща и се настанява около чайната маса. Вместо да държи реч, французинът пее поздравление за именницата. Цялата тълпа в такт и ритъм аплодира, като пляска с ръце в такт или със синкопи най-различни ритмични размери — четвъртини, осмини, шестини и пр.