Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Моя жизнь в искусстве, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция
sisqou(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki(2013)

Издание:

К. С. Станиславски

Моят живот в изкуството

Второ издание

Предговор: проф. Боян Дановски

Наука и изкуство

София 1976

Превел от руски: Йордан Наумов Черкезов

Редактор: Виолета Райкова Райнова

Художник: Богомил Николов

Художествен редактор: Жеко Алексиев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Кръстина Денчева

Дадена за набор на 17. XII. 1975 г.

Подписана за печат на 15. VI 1.1976 г.

Излязла от печат на 25. VII. 1976 г.

Печатни коли 31,50

Издателски коли 31,50

Издателски №22918

Литературна група 111/8

Формат 16 60,90

Тираж 8111

Цена 2,52 лв.

Полиграфически комбинат Димитър Благоев

 

Библиотека Театър ХХ век

Гл. редактор: Проф. Любомир Тенев

Редакционна колегия:

Антоанета Войникова, Ст.н.с. Васил Стефанов, Доц. Димитър Канушев, Севелина Гьорова, Ст.н.с. Чавдар Добрев

 

К. С. Станиславский

Моя жизнь в искусстве

Издательство „Искусство“ Москва — 1972

История

  1. —Добавяне

Линия на интуиция и на чувство

„Чайка“

Стр. 225. След думите: „На слепия се струва, че Чехов се плъзга по външната линия на фабулата, че се занимава с изобразяване на бита и дребните жизнени подробности. Но всичко това му е нужно само като контраст на възвишената мечта, която живее непрестанно в неговата душа и чезне в очаквания и надежди.“

Чеховото всекидневие е нужно на поета като антипод на Чеховия вечен стремеж към по-добър живот.

Творческата линия на Чехов върви по плоскостта на душевните настроения и в тази област неговата писателска и драматургична техника е извънредно тънка, нова и своеобразна.

Настроенията, които Чехов създава, са заразителни, сякаш в тях живее някакъв вибрион. Неговата сила е преди всичко в художествената правда.

Има различни правди: и преди всичко външна, която се движи по периферията на живота или на фабулата на пиесата, на мисълта, по повърхността на чувството, на физическите усещания, и вътрешна, която се движи по дълбоките пластове на човешката душа.

 

 

Стр. 226. След думите: „Ние двамата, т.е. В. И. Немирович-Данченко и аз, пристъпвахме към Чехов и към заровеното в неговите произведения духовно съкровище всеки по своя самостоятелен път: Владимир Иванович — по своя, художествено-литературен, писателски, а аз — по своя, свойствен на моята артистическа специалност изобразителен път.“

Владимир Иванович говореше за чувството, което той търсеше в произведението, а аз не умеех да говоря за това и предпочитах да го илюстрирам. Когато влизах в словесни спорове, мене не ме разбираха, бях неубедителен. Когато излизах на сцената и показвах онова, за което говорех, ставах понятен и красноречив.