Константин Станиславски
Моят живот в изкуството (87)

Линия на интуиция и на чувство

„Чайка“

Стр. 225. След думите: „На слепия се струва, че Чехов се плъзга по външната линия на фабулата, че се занимава с изобразяване на бита и дребните жизнени подробности. Но всичко това му е нужно само като контраст на възвишената мечта, която живее непрестанно в неговата душа и чезне в очаквания и надежди.“

Чеховото всекидневие е нужно на поета като антипод на Чеховия вечен стремеж към по-добър живот.

Творческата линия на Чехов върви по плоскостта на душевните настроения и в тази област неговата писателска и драматургична техника е извънредно тънка, нова и своеобразна.

Настроенията, които Чехов създава, са заразителни, сякаш в тях живее някакъв вибрион. Неговата сила е преди всичко в художествената правда.

Има различни правди: и преди всичко външна, която се движи по периферията на живота или на фабулата на пиесата, на мисълта, по повърхността на чувството, на физическите усещания, и вътрешна, която се движи по дълбоките пластове на човешката душа.

Стр. 226. След думите: „Ние двамата, т.е. В. И. Немирович-Данченко и аз, пристъпвахме към Чехов и към заровеното в неговите произведения духовно съкровище всеки по своя самостоятелен път: Владимир Иванович — по своя, художествено-литературен, писателски, а аз — по своя, свойствен на моята артистическа специалност изобразителен път.“

Владимир Иванович говореше за чувството, което той търсеше в произведението, а аз не умеех да говоря за това и предпочитах да го илюстрирам. Когато влизах в словесни спорове, мене не ме разбираха, бях неубедителен. Когато излизах на сцената и показвах онова, за което говорех, ставах понятен и красноречив.