Константин Станиславски
Моят живот в изкуството (59)

И. А. Сац и Л. А. Сулержицки

Спектакълът „Драмата на живота“ беше забележителен още и с това, че в него за пръв път взеха участие двама извънредно талантливи хора, на които било съдено да изиграят важна роля в изкуството на нашия театър. Единият от тях, както вече казах, беше Л. А. Сулержицки^[1], който беше решил да стане режисьор и да се учи на тая работа около мене. Другият беше един музикант и композитор — И. А. Сац^[2], който дойде в Московския художествен театър от студията на ул. Поварска.

Аз мисля, че през цялото съществуване на театъра И. А. Сац пръв даде пример за това, как трябва да се отнасяме към музиката в нашето драматическо изкуство. Преди да започнеше работа, той присъствуваше на всички репетиции, вземаше непосредствено участие като режисьор в изучаване на пиесата и в разработване плана на постановката. Посветен във всички тънкости на общия замисъл, той разбираше и чувствуваше не по-лошо от нас къде, т.е. в кое именно място от пиесата, за какво, т.е. в помощ на режисьора ли, за общото настроение на пиесата или в помощ на актьора, комуто не достигат някакви елементи да предаде отделни места от ролята, или пък, за да се изясни основната идея на пиесата, беше нужна неговата музика. Същността, квинтесенцията на всяка репетиционна работа композиторът оформяваше и закрепваше в музикална тема или в съзвучия, които представляваха материал за бъдещата музика. Нея той пишеше едва в последния момент, когато не можеше вече да се чака. Самият процес на неговото музикално творчество ставаше по следния начин. Иля Сац помолваше домашните си да го затворят в някоя отдалечена стая на къщата и да не го пускат оттам дотогава, докато не бъде написана музиката. Неговото желание се изпълнявало точно и само три-четири пъти през деня вратата се отваряла, за да предадат на доброволния затворник храна. В продължение на няколко дни и нощи от стаята на затворника долитали тъжни и тържествени акорди и съзвучия, чувала се неговата смешна, афектирана декламация, от която, изглежда, той пристъпвал към музикалната тема. После по цели дни не се чувало нищо; домашните му мислели, че той плаче; струвало им се, че му се е случило нещо, но не смеели да почукат, тъй като допирът с външния свят в тия моменти би могъл да убие у Сац всякакво желание да твори. Измъченият композитор изсвирваше завършената работа на мене и на Сулержицки, който беше добър музикант. После, след оркестрацията, Сац я репетираше с оркестрантите и наново ни я изсвирваше. Сега се извършваха дълги, мъчителни за композитора операции, през време на които се ампутираше излишното, за да се сгъсти същественото. След тоя втори преглед композиторът се затваряше отново, отново преписваше произведението си, отново го репетираше с оркестъра и го подлагаше на нова операция, докато най-сетне получеше желаното. Ето защо неговата музика беше винаги необходима и неразделна част от целия спектакъл. Тя биваше повече или по-малко сполучлива, но винаги беше особена, не такава, както у другите. Музиката за „Драмата на живота“ беше един от главните плюсове и украшения на спектакъла.

Другата крупна фигура, която се прояви на театралния небосклон при поставянето на пиесата „Драмата на живота“, беше моят приятел Леополд Антонович Сулержицки или, както всички го наричахме, „милият Сулер“. Този особено талантлив и забележителен човек изигра голяма роля в нашия театър и имаше важно значение в моя художествен живот.

Представете си едно малко човече с къси крака, със здраво телосложение, с голяма физическа сила, с хубаво, одухотворено и винаги оживено лице, с ясни, засмени очи, с изящни устни, с мустачки и с брада.

Съвсем необикновеният темперамент на Сулер внасяше живот и страст във всяка работа, за която той се залавяше. Неговият талант се проявяваше във всички посоки: и в областта на живописта, и в областта на музиката, на пеенето, и в областта на литературата. Неговият живот е пълен с приключения. Какъв ли не е бил той през живота си: и рибар в Крим, и моряк на кораб, който е извършил няколко околосветски пътешествия, и бояджия, и ратай в село, и скитник, и революционен партиен деец, и разпален толстоист, и близък човек в къщата на Лев Николаевич, комуто е преписвал черновките. Когато Л. А. Сулержицки бил повикан, за да си отбие военната повинност, той отказал да стане войник. За това бил съден и затварян, после преведен в лудницата и най-сетне изпратен в отдалечената крепост Кушка. След като излежал наказанието си и се върнал в Москва, Л. Н. Толстой му възложил мисията да прекара духоборците от Кавказ в Канада. С всевъзможни приключения и опасност за живота си Леополд Антонович изпълнил тази трудна работа. В Канада той в продължение на две години ръководил работата на духоборците по организирането на новата им колония. При това той е бил техен довереник и уреждал работите им с американските власти. В Канада Л. А. Сулержицки преживял цялата зима в палатка и силно повредил здравето си. Като се върнал в Москва, той бил в голяма нужда; подслонил се в една будка на железопътен стрелочник, защото нямал право на жителство в Москва, а понякога нощувал и на улицата. В този период на своя живот той попадна при нас в театъра, гдето скоро стана свой човек. Въпреки че нямаше определена длъжност, Сулержицки участвуваше във всички наши работи; трябваше ли да се сменят или рисуват декори, трябваше ли да се кашира нещо или да се ушие някакъв костюм, да репетира вместо някого, да се провери някоя роля, да се суфлира — Сулер беше винаги на линия.

Като се ожени, той започна да води уседнал живот и постъпи на щатна служба в театъра като мой помощник при поставянето на пиесата „Драмата на живота“. За по-сетнешната му работа ще разкажа по-нататък.