Константин Станиславски
Моят живот в изкуството (48)

С. Т. Морозов и постройка на театрална сграда

Въпреки художествения успех на театъра материалната страна вървеше незадоволително. Дефицитът растеше всеки месец. Резервният капитал беше изразходван и трябваше да свикаме акционерите на предприятието и да ги помолим да повторят вноските си. За съжаление повечето от тях нямаха нужните средства и въпреки горещото си желание да помогнат на театъра бяха принудени да откажат. Моментът бе почти катастрофален. Но и тоя път добрата съдба се бе погрижила за нас, като ни намери своевременно спасител.

Ето как стана това: още през първата година от съществуването на нашия театър на едно от представленията на „Фьодор“ беше попаднал случайно Сава Тимофеевич Морозов^[1]. На тоя забележителен човек е било съдено да изиграе в живота на нашия театър важната и прекрасна роля на меценат, който умее не само да понася материални жертви за изкуството, но и да му служи с цялата си преданост, без самолюбие, без лъжлива амбиция и без лична изгода. С. Т. Морозов видял спектакъла и решил, че на нашия театър трябва да се помогне. И ето че сега му се предостави такъв случай.

Неочаквано за всички той дойде на въпросното заседание и предложи на акционерите да му продадат всичките си дялове. Те се съгласиха и оттогава фактически притежатели на театъра станахме само тримата: С. Т. Морозов, В. И. Немирович-Данченко и аз. Морозов, който финансираше театъра, се зае с цялото му стопанисване. Той вникваше във всички подробности на работата и й отдаваше цялото си свободно време. Беше артист по душа и естествено чувствуваше потребността да взема активно участие в художествената страна на театъра. С тази цел той помоли да му се повери ръководството на електрическото осветление на сцената. За уреждане на своите работи той трябваше да прекарва по-голямата част от лятото в Москва, докато семейството му летуваше на село. Ползувайки се от своята самотност, Сава Тимофеевич и през лятото посвещаваше цялото си свободно време за опити с театрално осветление. Заради него той превръщаше своята къща и градината при нея в експериментално ателие: в големия салон се правеха всевъзможни опити; банята бе превърната в химическа лаборатория, където се приготвяха разноцветни лакове за боядисване на електрически крушки и на цветни стъкла, за да може с тях да се получават по-художествени отсенки в осветлението на сцената. В голямата градина на къщата също се правеха опити с най-различни светлинни ефекти, за постигането на които се изискваше голямо разстояние. Самият Морозов, облечен в работническа блуза, работеше заедно с разни шлосери и електротехници като прост работник, учудвайки и специалистите със своите знания по електрическото дело. С настъпването на сезона Сава Тимофеевич стана главен ръководител на електрическата част и я постави на завидна висота, което не беше лесно при лошото състояние, в което се намираха машините в наетия от нас театър „Ермитаж“ на улица „Каретен ред“. Въпреки своите много сложни работи Морозов идваше в театъра почти на всяко представление, а когато това не му беше възможно, грижливо се осведомяваше по телефона какво става там както по неговата част, така и по всички други части на сложния театрален механизъм.

Сава Тимофеевич беше трогателен в безкористната си преданост към изкуството и в желанието си да помага според силите си на общото дело. Помня например един такъв случай: нещо не беше в ред с декорите на последното действие в пиесата от В. И. Немирович-Данченко „В мечти“, която беше вече обявена на афиша. Поради липса на време да бъде преработен изцяло тоя несполучлив декор той трябваше да се поправи. За тази цел всички режисьори и техните помощници с общи усилия търсеха всред театралното имущество разни красиви вещи, с които би могла да се украси стаята, за да се прикрият недостатъците. Сава Тимофеевич Морозов не оставаше назад от нас. Ние му се любувахме, като гледахме как той, солиден, възрастен човек, се качваше по стълбите, за да окачва пердета и картини или да носи мебели, вещи и да постила килими. С трогателно увлечение той се отдаваше на тази работа и аз още по-нежно го обичах в тия минути.

Ние с Владимир Иванович решихме да приближим Сава Тимофеевич към художествено-литературната част. И това беше направено съвсем не защото той владееше финансовата страна на театъра и ние искахме да го привържем по-силно към делото. Ние постъпвахме така, защото Морозов проявяваше много вкус и разбиране в областта на литературата и на художественото творчество на актьора. Оттогава въпросите за репертоара, за разпределението на ролите, за разглеждане на едни или други недостатъци на някой спектакъл и на неговата постановка се обсъждаха с участието на Морозов. И в тая област той показа голям усет и любов към изкуството.

Но неговата самоотвержена преданост и любов към делото се прояви най-много в оня момент, когато беше поставен ребром въпросът за наемане ново помещение за нашия театър. С разрешението на тая мъчна работа се нагърби Сава Тимофеевич и я изпълни с целия размах и широта, присъщи на неговата руска природа. Той ни построи със собствени средства нов театър на ул. „Камергерска“. Девизът, от който се ръководеше при построяването, гласеше: всичко за изкуството и за актьора — тогава и на зрителите ще бъде добре в театъра. С други думи, Морозов направи тъкмо обратното на онова, което правят винаги при строеж на театри, в които три четвърти от наличните средства се отреждаха за фоайе и разни стаи за зрителите, а само една четвърт за изкуството, за актьорите и за всичко онова, което е нужно за сцената. Морозов, обратно, не жалеше пари за сцената и за нейното обзавеждане, както и за гримьорни на артистите, а оная част на сградата, която бе предназначена за зрителите, той обзаведе с извънредна простота, по скиците на известния архитект Ф. О. Шехтел, който строеше театъра безвъзмездно. В украсата на театъра не беше допуснато нито едно ярко или златно петно, за да не изморява без нужда очите на зрителите и за да се запази ефектът на ярките багри изключително за декорите и обстановката на сцената.

Построяването на театъра беше извършено в няколко месеца. Морозов лично наблюдаваше работата, като се отказа от почивка през летните горещини и се пренесе в самата постройка, гдето прекара цялото лято. Там той живееше в една малка стаичка до канцеларията, всред чукането, шума, праха и множество грижи по строежа.

С особена любов той се отнесе към строежа и обзавеждането на сцената. Според плана, съставен с общи усилия, беше построена въртяща се сцена, която по онова време беше рядкост дори в странство. Тя беше много по-усъвършенствувана от обикновения тип въртящи се сцени, на които се върти само подът, тъй като Морозов и Шехтел направиха да се върти целият етаж под сцената, с всичките пропадала, асансьори и машинарии под пода. Във въртящата се сцена беше направен огромен подвижен подиум, който можеше с помощта на един електрически двигател да пропада надолу толкова, че да може да изобразява планински пропасти или река. Тоя подиум можеше да се повдига нагоре и тогава той образуваше голяма планинска площ, тераса и т.н. Осветлението беше устроено от него по последните усъвършенствувания на времето с електрическо табло, с помощта на което можеше да се управлява цялото осветление на сцената и в зрителната зала. Освен това Сава Тимофеевич изписа от странство и поръча в Русия много други електрически и сценични усъвършенствувания, за които би било неуместно да говоря в тая книга.

Постройката на театъра значително закрепи нашето дело.

След като с помощта ма Морозов нашето дело се закрепи и почна да дава не дефицити, а известна печалба, ние решихме за неговото пълно заздравяване да го предадем с цялото му имущество и с целия му готов репертоар на група най-талантливи артисти, основатели на делото, които фактически бяха неговата душа. Сава Тимофеевич се отказа от обезщетение за извършените по постановките и по издържането на театъра разходи и предаде целия доход на въпросната група, която от тоя момент стана стопанин и собственик на театъра и на цялото предприятие.