Пеги Уеб
Двойствен живот (3)

Трета глава

Планините отстъпиха на вълнисти хълмчета и след кратък обяд на брега на една река, волана пое Рут-Ан. Макар че тя караше по-спокойно от Елън, беше все още трудно да се води разговор поради свистенето на вятъра през прозорците, които отдавна бяха се разхерметизирали.

Джиджи дрема през цялото време от реката до склона Паудър Хил Мил, на шест мили от Лорънсбърг, и Елън използува случая да запознае Дърк с това какво им предстои.

— Рут-Ан и Джиджи ще отседнат у чичо Мак, един от братята на баща ми.

— Той не е ли същият, у когото каза, че ще отседнем ние? — Дърк се наведе над предната седалка, за да не се налага да вика.

— Не. Ние ще живеем у леля Лоли и чичо Вестър, друг от братята на баща ми. Нужно е Джиджи да е далеч от мен. Опитваме се да й даваме възможност да живее като в семейство и извън лагера, за да не разчита само на мен. Чичо Мак е единствен от роднините ми, който може да се справя с нея, а освен това тя обожава децата му.

— Нейните братя и сестри?

— А, да — засмя се Елън. — Чичо Мак третира Джиджи и Рут-Ан като част от семейството. Той е преподавател по психология във Вандербилт, един от малкото ми роднини, които не са фермери, и очаква с нетърпение нашето посещение, също като Джиджи. Аз изследвам главно нейната реч, а той се интересува от поведението й.

— Как се чувства човек с такова голямо семейство?

Въпросът изненада Елън. Тя очакваше въпроси от рода на какво представлява официалната вечеря или леля Лоли и чичо Вестър.

— Много е хубаво — каза тя. — Те ми дават сили. Това за мен е един вид поклонение.

— Казват, че няма връщане към дома, щом веднъж си излязъл.

Погледът му беше отнесен и това я трогна.

— Глупости, много зависи по какъв път ще тръгнеш. Нещо друго интересува ли ви относно срещата? Ние така и не стигнахме до инструктажа.

— Не, предпочитам да ме изненадате. Обичам приключенията. — Това е съвсем вярно, помисли си Дърк, и двамата се отпуснаха на местата си. Той винаги беше харесвал приключенията, дори се усмихна, като се сети за детския си номер с кюлотите на госпожица Клампет. „Кюлоти“ тя самата наричаше обемното памучно изделие, което ползуваше за бельо. Госпожица Клампет го бе затворила в стаята му за „нагло поведение“ — това беше любимата й дума, с която тя обозначаваше всички провинения. Като всяко друго десетгодишно сираче, той творчески използува времето си и измисли отмъщение. За негово нещастие, отмъщението му съвпадна с деня на посещението на инспектора. Когато инспектор Хановър видя кюлотите на госпожица Клампет да се развяват на пилона, земята сякаш се разтвори. Дърк беше изключен от сиропиталището „Изгубена надежда“ и пратен в сиропиталището „Добрият овчар“ в Уест Хейвън. Две неща направиха раздялата с приятелите му поносима: старият черно-бял телевизор в новия му дом и пристанището на Мистик. Джонатан О’Грейди, директорът на „Добрият овчар“, беше добродушно човече, което споделяше страстта си към китовете със сираците, като ежегодно ги водеше до Мистик и вярваше, че най-доброто възпитание за доброто и злото даваха телевизионните уестърни.

„Запомнете, момчета — представяше си го как вика Дърк, — каубоите с белите шапки винаги печелят. Доброто винаги побеждава злото.“

Усмивката на Дърк беше печална. Той се зачуди какво ли би казал сега Джонатан, ако разбереше колко е грешал. Понякога побеждаваше и злото, но слава богу, хората с белите шапки още ги имаше и продължаваха да се борят. Може би това беше причината да си обича професията — той беше един от тези с белите шапки. Обаче понякога шапката дотежаваше и злото се превръщаше в рак, който се разрастваше неконтролируемо и прояждаше основите на обществото.

Той отмести погледа си от зелените хълмове на Тенеси към Елън. Нейният спокоен красив профил беше като балсам за морната му душа. Сега той се нуждаеше от една спокойна почивка. Колко му беше необходимо да поживее в семейно гнездо — така наречения гръбнак на нацията, което ще придаде нов смисъл на работата му.

Облегна се назад, оставяйки красотата на Елън да изпълва душата му, и когато колата спря пред фермата на чичо Мак, вече беше изцяло запомнил структурата на костите й, както и точния наклон на носа й. Беше преценил мекостта на кожата й и пълните й устни. Трептенето на миглите й и кехлибарът в зелените й очи бяха се отпечатали завинаги в паметта му и беше сигурен, че единствено специална психологическа обработка може да ги заличи. За пръв път, откакто се беше впуснал в измамната игра, той се зачуди дали доктор Елън Станфорд не представлява по-голяма опасност, с която да не може да се справи.

Чичото на Елън се оказа красив мъж с посребрени коси, който приличаше точно на професор. Той целуна племенничката си по бузата и сърдечно се ръкува с Дърк. Трите му хубави дъщери наобиколиха Джиджи, а синът му, който беше още юноша, прегърна радушно Рут-Ан. Тя се усмихна за пръв път, откакто Дърк я познаваше.

Чичо Мак поведе всички към кухнята и настоя да закусят с банички и чай. Макар че от три години беше вдовец, домът му бе грижливо поддържан. Неприпряното пиене на чай беше първото типично южняшко преживяване за Дърк. Слушайки разговора между Елън и чичо й, той почти повярва, че графиците бяха за хора без финес и че часовниците не съществуваха. Облегна се на стола си и се наслаждаваше на преживяването.

След като Рут-Ан и Джиджи доволни се настаниха, Дърк и Елън подкараха по пътя към къщата на леля Лоли и чичо Вестър. Дърк се протегна блажено на предната седалка.

— Не че се радвам, че се отървахме от Джиджи, но започнах да разбирам как се чувстват микробите под микроскопа.

Елън се изсмя одобрително.

— Джиджи доста добре ви изследва, нали?

— Сега би могла да потвърди, че нищо не се е приютило по моята коса и уши и че всичките ми зъби и пръсти са на мястото си. — Той се отпусна на седалката си. — Надявам се, че останалите членове на семейството ви не са тъй любопитни.

— Те вероятно ще се задоволят само да ви преброят зъбите.

— Това някакъв ритуал ли е?

— Ами! Това е начинът, използуван от фермерите, за да определят дали един кон го бива.

Без да се усмихне, Дърк посегна през седалката и прокара ръката си по бедрото на Елън. Горещи вълни я заляха през памучната рокличка и копринените бикини. На кръстовището мина без предимство и едва избегна удара с трактор, натоварен със слама.

След цяла вечност той отмести ръката си и се усмихна.

— Това е моят начин да определя доброто добиче.

— Туш — изрече тя почти като въздишка. Докато той не си премести ръката, тя не осъзна, че беше затаила дъх. Несъзнателно натисна и газта, за да съкрати времето, прекарано насаме с Дърк. Докато чакълът свистеше под гумите на стария буик, тя има време да размисли, че в нейната защитна броня имаше процепи, които Дърк невероятно лесно напипваше.

— Значи това е домът, в който сте прекарали детството си. — Той завъртя глава, да огледа обработваемата земя, разораната тлъста почва, напъпила с млади соеви кълнове.

— Да, окръг Лорънс, щат Тенеси. Избрана от бога земя.

Той внимателно я изучаваше, забеляза искриците в очите й и начина, по който устните й изписваха полуусмивка. Една вълна от самотност го заля и за пръв път от много години насам той почувства огромна празнина в себе си, която беше предназначена за семейство и дом. Миналото му беше осеяно с пренаселени сиропиталища с ограничени средства, пръснати на различни места из страната. Дом за него беше сиропиталището, което обитаваше в даден момент.

— Почти ви завиждам — каза той тихичко.

Тя се обърна да го погледне. За миг се усъмни, че видя лъч уязвимост в лицето му, че се отпускат бръчките, издълбани дълбоко, и че очите му бяха някак занесени, сякаш се вглеждаше в миналото си. След малко това изражение изчезна от лицето му и на негово място дойде нехайното му безразличие.

Той издаде звук, наподобяващ смях, но глух, без звънливост.

— Ще трябва да се научите да не приемате на сериозно всичко, което казвам — каза той. — Аз съм един лъжец, дошъл да ви прави компания. — Той си помисли още колко ли лъжи ще се наложи да говори, докато трае срещата. Да се оставя на чувствата си ставаше все по-опасно и дори това беше лукс, който не можеше да си позволи. Първи урок: чувствата не могат да бъдат овладявани чрез оръжия и карате.

— Именно такъв ви искам — каза Елън. Този път тя не отклони поглед от пътя. По-добре бе да не забелязва, че има нещо човешко у Дърк. Като си наложи да мисли за него само като част от експеримента на измамата „Елън е достойна представителка на рода Станфорд“, тя се зае по възможно най-бърз начин да стигнат до фермата на чичо й Вестър. За щастие по чакъления път не срещна никакви трактори, нито комбайни, нито други селскостопански машини. Иначе сигурно щеше да изпотроши половината инвентар на окръга Лорънс.

Няколко крави спряха да преживят, за да следят опасното й шофиране, а неколцина фермери, които познаха позастарелия буик, отбелязаха, че момичето на Станфордови се е завърнало в родния край, тази шашавата, дето беше заминала да учи висше образование, а след това се бе завряла в някаква планина в Северна Каролина да си говори с маймуните.

Чичо Вестър и леля Лоли седяха на предната веранда и се взираха в далечината, когато колата на Елън навлезе в алеята им. Те я наблюдаваха как заобикаля около столетните дъбове.

Чичо Вестър вдигна очилата си на пооплешивяващата си глава.

— Тя все още кара както татко й, мир на праха му. Запомни ми думите, Лоли, един ден и тя като Марк ще уцели някое от тези дървета.

— Стига глупости, Вестър. Тя е огледало на майка си, скъпата покойна Ивлин, и сега, когато най-после се отказва от маймунските си увлечения, не искам и дума да чувам как е живяла в онази планина толкова години, вместо да продължава традициите на рода. — Леля Лоли намести памучната си престилка около огромната маса на тялото си и се изтласка от люлеещия се стол. Седалката изскърца от облекчение и старият стол продължи да се люлее дълго след като Лоли го беше освободила.

Те стояха на верандата, с усмивки, изписани по лицата им, докато Елън паркира до един товарен шевролет, модел 1955 година, и изтича нагоре по стълбите да ги поздрави. Първо прегърна леля Лоли, притискайки буза до рядката й посивяла коса. Острата миризма на канела подразни носа й. Има неща, които никога не се променят, помисли си. Леля Лоли пак миришеше на кекс с джинджифил. Като притисна чичо Вестър до гърдите си, тя забеляза, че избелелият му работен комбинезон висеше, той беше кожа и кости, свързани с жилави мускули и неугасваща гордост. Дърк наблюдаваше посрещането от стълбите на верандата. Лек летен ветрец раздвижваше влажния въздух, един присмехулник от близкия мимозов храст наставляваше партньора си. Навсякъде около него земята, още влажна от сутрешния дъжд, излъчваше тежко, тъмно ухание. Дърк имаше усещането, че е попаднал в средата на живота, усещаше бременния пулс на земята и беше свидетел на чудото на растежа. Той реши да отдаде чувствата си на прекомерните ухажвания на Джиджи, иначе би се обърнал и тръгнал по алеята обратно към свободата.

— А това сигурно е младият господин, за когото ни писа? — попита леля Лоли. Дърк се изкачи по стълбите и тя хвана ръцете му в пълните си длани. — Олеле, ама вие сте чудесен, солиден мъж. — Бледосините й очи го разгледаха от горе до долу. — Хубави здрави крака, широк гръден кош. Чудесни бебета ще направите.

— И всичките ми зъби са на място — усмихна се Дърк добронамерено, да покаже, че не се притеснява от забележките на леля Лоли.

Чичо Вестър прихна да се смее и щипна бузата на Елън.

— Доста го проточи, малката, но мисля, че накрая си подбрала истински шампион. Как каза, че се казва?

— Дърк Смит — каза тя.

— Дърк Колдуел — каза Дърк в същия миг.

Елън му хвърли поглед да мълчи.

— Казва се Дърк Смит Колдуел Трети.

— Значи произлизаш от стар род на Колдуеловци, така ли, сине? — попита чичо Вестър. — Харесва ми това у един мъж. Да продължава семейното име и всичко друго. Елън се заби в онази планина вече толкова години…

— Вестър… — предупреди го леля Лоли.

Чичо Вестър стисна рамото на Дърк и се зае да пренася багажа.

— Заведи Елън в стаята за гости, Лоли. Ние ще си поговорим, докато разтоварваме колата. — Той смигна на Дърк: — По мъжки.

Преди да влезе в къщата с леля си, Елън хвърли последен поглед да види как Дърк понасяше тази свръхдоза семейство. Безпокойството й беше излишно. Двамата с чичо Вестър се смееха като стари другари. Дърк вдигна поглед от багажника на колата и й сигнализира, че всичко е наред. Усмивката му беше толкова палава, че тя си помисли, че трябва да се притеснява по-скоро за себе си. Не се знаеше какви измишльотини дрънкаше Дърк на чичо Вестър. Вратата с щори се затвори след нея, когато тя последва леля Лоли в къщата. Роднините й гледаха на климатичните инсталации като на свръхмодерни глупости. Вентилатор на тавана беше най-многото, което допускаха в името на удобството, а той едва ли успяваше да охлади влажния въздух. Докато Елън се изкачи по стълбите, овлажнената й рокля прилепна по нея.

— Ето я стаята. — Леля Лоли отвори вратата към голяма спалня. В единия ъгъл на стаята бе разположен масивен шкаф, в другия — огромна спалня.

Елън седна на единия край и започна да се подрусва като дете.

— Толкова се радвам, че все още сте запазили пухените дюшеци. — Спомени за отминалите дни нахлуха в главата й. Тя почти чуваше зимния вятър през прозореца и усещаше миризмата на пуканки. Почти усещаше лепкавите запотени телца на братовчедките й, с които се гушеше в пухеното легло и които се потяха под купищата пухени юргани, с които леля Лоли ги беше завила, за да им е топло.

— Емалайн и Керъл ще идват ли?

Като се сети за двете си дъщери, очите на Лоли се насълзиха.

— Керъл е в Испания с мъжа си. Бог знае кога ще се върнат. Те постоянно скитосват. А Емалайн и мъжът й ще са в другата спалня на горния етаж. Еди ще настаня на кушетката.

Елън изброи стаите една по една на пръстите си, докато леля й говореше. Ако добре си спомняше, всички възможни места за спане бяха споменати.

— Пазите ли още спалния чувал на Керъл? Да го ползува Дърк.

Леля Лоли отиде на пръсти до вратата на спалнята и погледна към коридора. След това съзаклятнически се усмихна на Елън, затвори вратата и се върна на пръсти.

— Исках да те изненадам — прошепна тя. — Аз и Вестър все още помним какво значи да си млад и влюбен. За този род неща дори може да се каже, че имаме съвременни разбирания.

Сърцето на Елън падна в петите й, като осъзна накъде бие леля й.

— Аз съм сигурна, че Дърк не би имал нищо против да спи в спален чувал за такова кратко време — каза тя в отчаян опит.

Леля Лоли отхвърли тази глупава идея, махвайки с ръка.

— Какво ли би казала скъпата ми покойна Ивлин, ако разбереше, че съм оставила годеника на дъщеря й да спи на пода? Пък и не си толкова млада вече. Освен това ще ни достави голямо удоволствие — на мен и на Вестър — да знаем, че първото ви дете е заченато тук, в Лорънс. Точно на този пухен дюшек. — Тя погали леглото, за да подчертае думите си. Едно леко перце се отскубна от стария матрак и полетя леко към пода.

Елън погледна перцето, след това леля Лоли. Какво мога да кажа, почуди се тя. Че Дърк не ми е годеник и че дори нямам намерение да спя с него, камо ли да зачевам? Разбира се, че не. Както гласеше старата поговорка, тя си беше постлала леглото, сега трябваше да лежи на него. Да лежи или в нейния случай да лъже беше по-точната дума за намеренията й.

— Знаех си, че мога да разчитам на тебе, лелче, да предвидиш всичко. Не можеш да си представиш какво означава това за мен! — И наистина не би могла, помисли си. Това означаваше безсънни нощи и разтуптяно, оглупяло сърце. Означаваше престорено безразличие и отклоняване на погледа й, когато той си събличаше ризата. Означаваше горчиво да съжалява за тази игра, за това, че се е запознала с Дърк. Означаваше усилие да избегне поканата на пухеното легло, за да не започва любовна история, която, знаеше го, нямаше да бъде повърхностна, а любов, която щеше да бъде заплаха за грижливо планираното й бъдеще и да застраши сърцето й.

Леля Лоли плесна с ръце от възторг.

— Знаехме си и двамата, че ще ти доставим голямо удоволствие. А сега останете да се поосвежите — тя направи пауза и намигна многозначително, — а аз ще сляза долу да приготвя вечерята.

Силен шум пред вратата подсказа, че мъжете пристигат с багажа. Двамата стари съзаклятници побързаха да оставят Дърк и Елън насаме. Като многократно си намигаха един на друг и се усмихваха с разбиране, те се оттеглиха.

Елън почака да заглъхнат стъпките им по коридора.

— Те са деликатни като товарен влак — каза тя. Влажната й рокля беше прилепнала по краката й, докато крачеше из стаята. За да излее чувствата си, тя размахваше ръце и като цяло беше доста по-различна от винаги хладнокръвната, винаги властната доктор Елън Станфорд, която се занимаваше с изследвания върху езика на приматите в Бийч Маунтън. — Как, по дяволите, ще се оправим с тази бъркотия?

Дърк започна да разкопчава ризата си.

— Не знам какво смятате да правите вие, но аз лично смятам да се поизкъпя. Тук е по-топло и от екватора.

— Да се къпете?

— Точно така, скъпа. — Той съблече потната си риза и я закачи на облегалката на стола. — Искате ли да ми правите компания?

Искаше й се да изтрие възмутителната му усмивка от лицето му и сигурно щеше да го направи, ако не беше се вгледала във великолепния му гръден кош.

— И да не сте посмели да си свалите панталоните! Трябва да ми помогнете да измислим начин да се справим с положението.

Той се разхождаше из стаята, когато Елън забеляза назъбен белег на гърба му. Той започваше горе на рамото му и слизаше надолу. Тя пое остро въздух и за миг забрави всичко друго.

В този момент Дърк се обърна. Той видя изражението на лицето й, въпросите, застинали в очите й, и разбра, че е видяла белега. Дявол да го вземе, помисли си той. Тъй като не можеше да дава обяснение за белега, единственият начин да я накара да забрави, бе да я ядоса. Усмихна се и посегна да разкопчае колана си.

— Мисля, че ни настаниха по възможно най-подходящ начин. — Той отвори вратата на банята и продължи да я дразни откъм банята, където беше пуснал водата да тече. — Не се притеснявай, скъпа, аз благодарих на чичо Вестър най-любезно.

Тактиката му имаше успех.

— Значи сте знаели това, преди да се качите горе, така ли? Значи затова се усмихвахте като котка на риба. — Тя влезе в банята войнствено, да му даде да разбере какво точно мисли за настаняването им.

Дърк седеше до ваната по къси гащи.

— Да не би да сте решили да ми правите компания все пак, скъпа моя?

Тя го замери със сапуна. Той се наведе и сапунът пльосна във водата. Доктор Елън Станфорд сложи ръце на кръста и изгледа яростно вбесяващия я мъж.

— Леля и чичо може да са романтици по природа, но аз не съм. Не ме интересува нищо на света, освен кариерата ми. Това, че в момента сте тук, е само резултат от временно умопомрачение от моя страна, така че не си правете илюзии.

Той пъхна палци под ластика на гащите си и й се усмихна.

— Аз не си правя илюзии, а вие?

Тя се обърна рязко и излезе от банята. Сложи ръцете си на горещото си лице и застана посред стаята в недоумение. Изведнъж гузно се сети, че се е държала като срамежливо пубертетче, вместо като опитна възрастна жена. Той сигурно си мислеше, че тя копнее за неговото апетитно тяло. Е, сега щеше да му покаже, че той не беше нищо повече от партньор в сделката, която бяха сключили.

Вирвайки нос, тя се запъти обратно към банята. Капчици вода блестяха по черните косми на гърдите и раменете му и по загорялата му кожа. За момент тя забрави за какво беше дошла. Когато най-после й се отвърза езикът в пресъхналата уста, каза:

— Това си е мой план, Дърк, и ще го правим както искам аз. Ако само веднъж се издъните, ще ви пусна на Джиджи. — Доволна, че нещата бяха отново в нейни ръце, тя тръгна към вратата на банята. След което прибави: — Ще се редуваме да спим в леглото, тази вечер е мой ред.

Мускулите й се отпуснаха от облекчение, щом влезе в спалнята.

— Забравихте да ми изтъркате гърба — извика той през отворената врата. Отговорът й беше такова силно тряскане на вратата, че и пантите завибрираха.

 

 

Елън си помисли, че като по чудо успяха да слязат на вечеря, без да го е убила. Не само че не бе проявил никакъв срам при обличането си, но се държеше, сякаш всичко това му харесваше. Нейното къпане беше един кошмар. Той влизаше напред-назад в банята, подсвирквайки си, вземайки първо бръснарските си принадлежности, после крема, отбеляза, че изглежда по-добре от всичките му съквартиранти, но лично той предпочитал жените с по-големи гърди.

Тя беше задъхана и зачервена, когато влязоха в трапезарията. Като я видя, леля Лоли спря да прави салатата и се усмихна широко.

— Олеле, няма нищо по-хубаво от уютна следобедна почивка, за да се зачервят бузките на едно момиче.

Дърк обгърна Елън с ръка и я целуна в основата на врата.

— Нали точно това ти казах, скъпа, преди да излезем от банята.

Елън го ръгна в ребрата.

— Аз си поспах, докато той се къпа. Очите ми се затваряха след дългия път.

— Хайде, моето момче, седни да ни разкажеш за себе си.

— Умирам от нетърпение да разбера как сте се запознали — добави леля Лоли.

— На един концерт — каза Елън.

— На един футболен мач — в същия момент изрече Дърк.

— Е, на кое от двете места? — попита чичо Вестър.

Елън му се усмихна над чинията със супа.

— Да ти кажа право, толкова бях зашеметена, когато го срещнах, че не разбрах къде отиваме.

— Но след това си спомняш, нали, скъпа? Лунната светлина, виното, сеновала. — Той знаеше, че тя ще приеме предизвикателството, иначе би избрал друг начин да се защити. Случилото се на верандата за него имаше смисъла на откровение, тогава бе разбрал, че единственият начин да остане неуязвим на семейната среща и да си тръгне невредим оттук, беше да прикрива чувствата си. Трябваше да играе ролята на безразсъден авантюрист, който използува случая, да извлече максимално удоволствие от преживяното и от нея.

Тя изгълта супата си и го изгледа яростно. Но като си припомни кой бе в основата на този фарс и че го правеше за добро, се впусна с пълна пара.

— Сигурно ме бъркаш с онази от Уейлингс, Дърк. — Тя се опита да се нацупи и се надяваше да не изглежда, сякаш си е навряла памук в устата. — Мене никога не си ме водил на сеновала.

— Това е пропуск, който ще се опитам да компенсирам. — Той вдигна за наздравица чашата си с чай с лед.

— Можеш да се възползуваш от нашия сеновал, Дърк — предложи чичо Вестър.

Леля Лоли, която не се стесняваше да говори за зачеване на деца и уютни следобеди пред хората, все пак смяташе, че грубият секс трябва са се споменава само шепнешком и срита съпруга си под масата.

— Имал ли си други момичета, Дърк? — Тонът й беше леко неодобрителен. За нея истинската любов беше един-единствен път в живота.

— Не съм поглеждал друга жена, преди да срещна Елън, лельо Лоли. Горкото момиче от Уейлингс беше само една позната, но нали знаеш как ревнуват влюбените жени. — И той се пресегна и щипна бузата на Елън.

Елън вдигна очи отчаяно, като чу опита му да имитира южняшкия изговор. Тя го щипна в отговор и му прошепна в ухото:

— Акцентът ти е отвратителен.

Чичо Вестър и леля Лоли можеха да различат едни янки от километри. Този глупав опит не можеше да ги заблуди. Сега, като се убедиха, че е достатъчно мъжествен, за да помогне на Елън да продължи гена на Станфордови, те искаха да разберат нещо за произхода му. В края на краищата го бяха приютили в къщата си. Ако той имаше от какво да се срамува, те искаха да знаят за него преди тържествената вечеря, за да помислят какво да споделят с останалите от клана.

— От коя част на страната си? — попита леля Лоли. Тя се надяваше да чуе нещо прочуто, като Ню Йорк например, но и Пенсилвания не беше лошо.

— От Кънектикът — каза Дърк. В това имаше малко истина, защото беше едно от многото места, в които беше живял.

Кънектикът не звучеше много добре на леля Лоли, но тя си помисли, че ще заинтригува Фрони, като му каже, че там има китове.

— Предполагам, че не работите на някое от онези места, където са китовете, нали? — попита тя.

Като видя, че леля Лоли обича китове, той каза:

— Да ходя да гледам китовете ми е хоби.

— Той е адвокат, лельо Лоли — каза Елън. Съвестта съвсем слабо я тревожеше. Тя се опитваше да не мисли за времето, когато трябваше да обяви разтрогването на годежа.

— По криминални дела сигурно? — предположи чичо Вестър. Той така се развълнува, че започна да сърба супата си. Не се интересуваше никак от китове. Вълнуваха го парите. Колко хубаво би било, ако единствената дъщеря на Майк си беше намерила богат съпруг, след като едва не остана стара мома от чакане.

Дърк радушно подхрани въображението на чичо Вестър.

— Не искам да се хваля, но няма по-добри от мене в моята област. Изправяли са се пред мен някои от най-големите престъпници на света.

Чичо Вестър удари вилицата си в масата от удоволствие.

— И ти ги понатупа, момче, нали? Постави ги, където им е мястото.

— Бихте се гордели от начина, по който ги подредих. — Дърк знаеше, че истината понякога може да се представи за лъжа и успокояваше съвестта си, че така правеше двамата възрастни хора щастливи.

Докато стигнаха до печеното телешко, чичо Вестър и леля Лоли предлагаха един ден Дърк да се кандидатира за президент, с тази практика в областта на криминалното право, а Елън реши, че ако не беше такова арогантно копеле, той би бил най-свестния човек, когото тя познава.

Като се качваха нагоре към стаята си, тя го хвана под ръка и го погледна в очите.

— Благодаря ти.

Той се вгледа в красивото й лице и се сети за голямата спалня и дългата нощ пред тях.

— Недей още да ми благодариш.