Пеги Уеб
Двойствен живот (1)

Първа глава

— Закъснявате. — Доктор Елън Станфорд вдигна поглед от записките, които четеше, и прецени мъжа, който стоеше на вратата. Беше мускулест, с черни пронизващи очи и усмивката на малко момче. Тя въздъхна. Тази Рейчъл бе подбрала футболист! — По-висок сте, отколкото ми трябваше, но ще свършите работа. — Тя постави тетрадката си върху претрупаното бюро, приседна от единия му край и кръстоса крака. — Нека да е ясно още от началото какво се изисква от вас. Не ви плащам за секс, а да се преструвате, че го правим.

Мъжът остана невъзмутим. Той само се облегна на вратата и я изгледа със смущаващия си поглед. Докато стигна до лицето й, на нея й се прииска да се свие. Сега разбираше какво чувстват горките микроби, които изучаваше под микроскопа си. Помисли си, че е редно да се върне в университета „Дюк“ да им се извини.

— Рейчъл не ми каза името ви — рече тя. — Как се казвате?

— Дърк.

Хареса й гласът му, така дълбок и тътнещ, като буря в планината.

— Това ли е всичко? Само Дърк?

— След като няма да правим секс, мисля, че повече не ви е нужно. — Изражението му бе непроницаемо като планински хребет. Единствено една весела искрица в очите му подсказваше, че се шегува. — Вие можете да допълните останалото.

Елън се улови, че погледът й се плъзна до бедрата му, забеляза тясно прилепналите джинси, мощните очертания на бедрата. Тя почти се изчерви, като разбра, че той проследи погледа й. За щастие той не се изсмя. Ако го беше направил, тя щеше да го изрита извън щата Северна Каролина и щеше да пренебрегне семейното събиране.

— Ще ви наричам Смит — каза тя. — Помни се лесно. Ще трябва да ви запозная първо с Джиджи, преди да тръгнем. Тя е отзад и си чака банана.

За пръв път, откакто влезе в сградата, Дърк Бенедикт се поколеба дали да продължава с този фарс. Той си представи Джиджи, която някъде отзад чакаше за банан като Франсес Джийн, отблъскващата братовчедка на приятеля му Антъни.

— Коя е Джиджи? — попита той.

— Моята горила. — Лекарката се изправи небрежно, сякаш бе споменала, че притежава не горила, а домашна котка. — Тя ви чака да се запознаете. Минете през портала вляво. Рут-Ан, асистентката ми, ще ви заведе. — Обърна му гръб, показвайки, че е приключила с него, сложи си половинките очила, които носеше за четене, и започна бързо да води бележки в полето на доклада, който изучаваше.

Дърк й хвърли последен преценяващ поглед и прибави към нарастващия каталог от впечатления червенокосата къдрица, оформила се в основата на шията й, кехлибарения блясък на зеленикавите й очи и грациозните й маниери. Прилив от адреналин се спусна по вените му, когато мина през тежките врати, за да се срещне с горилата. Вътрешно се усмихна. Може ли една горила да смути човек, който бе заставал пред наказателен взвод, пред убийци и пред някои от най-големите престъпници на света. Прегрялата му кола можеше да почака. Ако тази удивителна жена в бяла престилка не разбереше измамата, именно такова нещо му беше нужно, да се поразсее от работата си.

В момента, в който Дърк излезе от стаята, Елън си отдъхна. Тя притежаваше дарбата напълно да се концентрира, но сега записките не задържаха вниманието й. Рейчъл не можа ли да избере някой по-невзрачен? И защо този човек така силно й въздействаше? Тя си наложи да не мисли за него, а за Джиджи. Горилата неимоверно напредваше в областта на абстрактното мислене. Макар че мнозина намираха работата на Елън за нетрадиционна и някои от колегите й не я подкрепяха, тя самата вярваше, че методите й за лингвистични изследвания при горилите един ден ще са еталонът, по който ще се вършат другите изследвания. Тя така се вглъби в работата си, че не чу отварянето на вратата.

Младежът, смутен в присъствието на жена-лекар, пристъпваше от крак на крак и накрая събра кураж да я прекъсне.

— Извинете, моля.

Елън остави доклада и погледна над очилата си. Прецени, че русият мъж с детинското личице бе поне шест години по-млад от нея, на около 23 години.

— Какво желаете? — попита тя. Преходът от пълно вглъбяване до чаровна гостоприемност стана толкова гладко, че младежът си помисли, че е сънувал, че лекарката е била заета при влизането му.

— Казвам се Нейт Джоунс — каза той — и мисля, че знаете защо съм дошъл. — Посегна да отпусне яката си поради топлата вълна, която го заля в присъствието на тази изключително красива жена.

— Защо не ми припомните? — предложи Елън. Тя бързо прерови съзнанието си да си спомни какви контакти може да е имала с този смутен младеж. Товарач на някой от снабдителите й? Или пък нов човек от химическото чистене? Репортер може би?

— Ами… идвам по повод на… — Той млъкна, за да успокои нервното трепкане на адамовата си ябълка. — Ами тъй като се нуждая от пари… нали разбирате… като чух, че търсите мъж… тоест… — Той избърса потта, избила по челото му, с огромна щампована носна кърпа. — Рейчъл ме изпрати — изпръхтя накрая облекчено като кон.

— Рейчъл ли ви изпрати? — изговори Елън бавно, сякаш не вярваше на чутото.

— Точно така, госпожице. С удоволствие ще ви придружа на семейното събиране и ще се представя за…

Така и не можа да си довърши изречението. Тетрадката на Елън се сгромоляса на пода, когато тя изтърча към портала.

— Кой, по дяволите, е този там при Джиджи?

Тя се стрелна бързо по коридора и излезе на слънце през задния вход на сградата към лятната клетка на Джиджи. Забави стъпки в момента, в който излезе на слънце, и се опита да се овладее. Скандали не можеше да се вдигат в присъствието на Джиджи. Да се разстрои една стокилограмова горила можеше да се окаже опасно. Тя ги видя през оградата. Дърк и Джиджи стояха с кръстосани крака един към друг и ядяха от един и същ банан. Елън тихо влезе и се приближи към двамата. Независимо от информацията, която бе получила, тя се усмихна. Те приличаха на две статуи на Буда, наблюдаваха се как дъвчат и спираха между отделните хапки, когато Джиджи внимателно измерваше следващата дажба.

Елън седна до Джиджи с лице към този, който се бе представил като Дърк.

— Кой си ти? — попита тя.

— Вече си открила измамата, така ли?

— Да, мъжът, с когото ви сбърках, в момента стои в кабинета ми с трепереща адамова ябълка.

— Това със секса сигурно го е смутило, а?

— Вашият ум е май само с една писта.

— Тази игра беше ваша идея, а не моя. — Той млъкна, за да вземе парчето банан, което Джиджи му подаде, сложи го в устата си и се остави горилата да провери дали наистина го дъвче. — Харесва ми Джиджи — каза той. — Тя е жена на малкото думи, доктор Станфорд.

— Петстотин, ако трябва да бъдем точни. Откъде знаете името ми?

— От вашата асистентка, Рут-Ан. Но Джиджи ми опресни паметта. Чел съм за вашите изследвания. Поздравления! Изглежда, наистина сте постигнали онова, за което съобщихте.

— Да можеше да чуя същото и от колегите си! Но нека не се отвличаме от главния въпрос. Вие не сте този, за когото се представихте.

Той се изсмя.

— Може и да не съм, но вече ме одобрихте. Защо не ми обясните и подробностите около ангажимента ми. Какво точно искате от мен… освен да се държа, сякаш се любим по три пъти на ден?

— Не съм казвала подобно нещо!

— Вие ме разочаровате, доктор Станфорд. Нима само два пъти на ден?

— По колко пъти на ден го правя не е ваша работа. — Тя почувства кръвта да нахлува в лицето й. Никога не беше срещала някой, който постоянно да я нервира. А най-лошото беше, че го харесваше. Въпреки лъжата, въпреки играта на думи, тя харесваше този едър мъж. Харесваше усмивката му, харесваше непокорния му тъмен кичур коса, черните му очи. Харесваше й самоувереността, граничеща с арогантност, и спокойното достойнство в поведението му с Джиджи. — Циркът свърши, вземайте си банана и си заминавайте. Мъжът, който ми трябва, ме чака в кабинета.

— Откъде знаете, че аз не съм мъжът, който ви трябва?

Тя реши да не обръща внимание на намека във въпроса му.

— Много говорите, твърде сте висок, твърде мургав и имате акцент на янки. Да продължавам ли?

— Да, върнете се на „твърде сте мургав и имате акцент на янки“. Лични предубеждения, така ли?

— Отчасти. Харесвам русите мъже. А относно акцента, роднините ми гледат с подозрение на всеки, който не говори като южняк.

— След като опознаят обичливия ми характер, скрит под външността на типичен янки, ще си променят мнението. Но само не ме карайте да се изрусявам. Трябва да има някаква граница все пак. — Той смигна на Елън и поклати глава на поканата за още една хапка от Джиджи.

Елън се изправи.

— Кажете на Джиджи довиждане. Няма да идвате с нас на семейното събиране.

Преди Дърк да успее да отговори, Джиджи го сграбчи с една ръка и ожесточено започна да прави знаци на Елън с другата.

Елън поклати глава.

— Не, Джиджи — каза тя, докато жестикулираше. — Мъж тръгва, Елън се връща.

Дърк се изсмя.

— Не мога да чета знаците й. Това езикът на глухонемите ли е? Все пак изглежда, че имам на своя страна една стокилограмова горила.

— Не бъдете толкова самодоволен. Не само че е на ваша страна, но и не можете да се отървете от нея. Тя ми каза: „Мъж остава. Джиджи обича.“ Изглежда, днес имате поне едно завоевание.

— За нещастие не с тази, която трябва.

Елън се изсмя.

— Не позволявайте Джиджи да ви чуе. Може да направи заключение.

— Мислите ли, че разбира? — Работата на Елън го интригуваше и той се възхищаваше от куража й да изпробва нестандартни методи на изследване повече дори, отколкото на краката й, за което бе нужно голямо усилие, защото не беше виждал по-хубави крака от нейните, откакто бе напуснал Париж.

— Разбира поне част от думите ни — каза тя, — може би повече, отколкото предполагаме. — Тя се обърна пак към горилата: — Човек също харесва Джиджи. Човек трябва да тръгва. Кажи довиждане.

Джиджи реагира на това предложение с цупене и се оттегли в ъгъла.

— Насам, Дърк. — И Елън мина пред него през вратата.

— Не ми е приятно да я разочаровам по този начин.

— Не се ласкайте. Ще пратя Рут-Ан да й донесе малко чипс. Ще ви забрави още преди да отвори пликчето.

— Невярна жена.

Когато се върнаха в нейния кабинет, притесненият младеж все още чакаше до вратата и въртеше и сучеше носната си кърпа.

Дърк се усмихна и нехайно застана до бюрото на Елън. Реши да се наслаждава на сцената.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате — каза Елън. — Как ви беше името? — Тя забеляза, че младият мъж я гледаше с обожание като малко кученце. Несъзнателно предизвикваше такова чувство у всички.

— Казвам се Нейт, мадам, вече се представих.

— Да, да, вярно, Нейт. Разсея ме горилата ми.

Дърк забеляза как зениците на младежа се разшириха при споменаването на страховитото животно.

— Горилата, която ще ви придружава на семейното събиране. — Макар че не беше сигурен, на Дърк му се стори доста вероятно да е така и той нарочно го подчерта, с цел да види ефекта и със задоволство отбеляза въздействието на думите си. По начина, по който Нейт се изпоти и обърса челото си с най-ужасната кърпичка, която беше виждал, Дърк разбра, че младежът не бе очаквал да има горила, включена в сделката. Смигна на Елън и си помисли, че ако можеше с поглед да се убива, щеше да бъде изпепелен на място.

— Малко горилче ли? — попита Нейт.

— Ами, напълно пораснала — каза Дърк, преди Елън да успее да се обади. — Има едно сто килограма. Ако бях на ваше място, бих се запознал с нея, преди да тръгна на такъв дълъг път. Може да не ви хареса.

— Рейчъл, госпожо, не спомена нищо за горила.

— Не се притеснявайте, Нейт. Джиджи е кротка като мушица. Освен това моята асистентка ще пътува с нас, за да се грижи за нея. — Към Дърк тя изсъска: — Вие не се месете.

— Извинете, госпожо, искам да се уточня. Трябва да се представя за ваш годеник пред роднините ви, а горилата също ще присъства.

Преди Елън да се обади, Дърк каза:

— И то в същата кола, ще чувствате дъха й на врата си, без съмнение.

Елън спокойно се приближи до Дърк и здравата го настъпи.

— Не се вслушвайте в думите на братовчед ми. Него го е яд, че не го вземам, но ако ви притеснява тази сделка, съм готова да прибавя още петдесет долара към сумата.

— Не ги изпускайте, момче, добре ще си ги заслужите. — Дърк прегърна с една ръка Елън. Пренебрегвайки възмутения й поглед, я стисна. — Братовчедка ми тук очаква да се любите по четири пъти на ден.

Тя се намръщи:

— Нали бяха три? — Беше толкова вбесена, че всичките й мисли бяха съсредоточени върху отвратителния мъж до нея.

Дърк се усмихна и я хвана още по-здраво.

— Само три пъти ли беше, скъпа? — Той намигна на Нейт. — Страхотен пожар е тя.

Елън се измъкна от обятията му.

— Трябва да се извиня за неговото грубо поведение — каза тя на Нейт. — Освен че е невъзпитан, той е и патологичен лъжец. Ще трябва да го лекуваме.

— Туш, докторе — прошепна Дърк.

Тя гордо не му обърна внимание.

— Защо не излезем да си поговорим насаме, Нейт? Няма никакъв повод за безпокойство. Можете да се сприятелите с Джиджи и…

Нейт я прекъсна:

— Ако нямате нищо напротив, госпожо, мисля да кажа на Рейчъл, че не мога да тръгна утре. Не защото не ми харесахте, а защото не си падам по мисълта да пътувам в една и съща кола с горила.

— Разбирам ви, Нейт — каза тя. — Много хора биха казали същото. Страхувам се, че на горилите им е излязла репутация, която не заслужават. — Тя го придружи до вратата. — Съжалявам, че се наложи да изминавате толкоз път за нищо.

Нейт леко започна да се отпуска след успокоенията на Елън, но адамовата му ябълка продължаваше нервно да играе само от близостта до тази жена, на която мястото й сякаш беше в киното.

— Не беше напразно, госпожо, струваше си пътуването, дори и само за да ви видя. — Дой сконфузено наведе глава и излезе навън.

— Ето едно умно момче — каза Дърк. — Ще го изпратя. — И той го последва, преди Елън да може да каже нещо.

Дърк настигна Нейт под един бор.

— Благодаря ти, че отстъпи, Нейт. Тази жена понякога направо ме влудява.

— Тази жена ли, господине? Мислех, че сте братовчеди.

— Днес я срещнах за пръв път. Всичко друго е измислица, за да се откажеш и за да замина аз с нея. — Дърк протегна ръка и се усмихна. — Не ми се сърдиш, нали?

Нейт се поколеба, след това пое протегнатата ръка.

— Не бих казал, че не те разбирам.

Дърк посегна към джоба си и извади пачка банкноти. Отдели две от тях и ги подаде на Нейт.

— Това е за труда ти. Заведи приятелката си на вечеря за моя сметка. — Той му намигна — Това да остане между нас.

— Добре, сър. — Нейт му се усмихна облекчено, че всичко бе приключило добре и тръгна към колата си.

Дърк наблюдаваше праха, вдигнат от колата на Нейт, след това започна гръмко да се смее. Силният смях на задоволство подплаши катеричките по боровете и едно ято пъдпъдъци се разхвърча. Дърк си помисли, че никога не се бе чувствал по-жизнен и знаеше, че причината за това бяха една червенокоса лекарка и една горила на име Джиджи.

Той се върна назад към сградата и чу вратата да се хлопва. Елън стоеше на предната тераса с ръце, скръстени на гърдите.

— Струва ти се много смешно, а? — попита тя.

— Постигнах целта си.

— А защо, господин Дърк Смит, или както ви е името, не ме осведомите за подробностите? Развалихте ми плановете и мисля, че ми дължите обяснение.

Той улови и задържа погледа й, докато се изкачи по стълбите.

— Целта ми, скъпа моя, е да ви придружа на семейното събиране. — Той се облегна на кедровия стълб и й се усмихна подкупващо. — Знаете ли, аз съм просто един сирак. Никога не съм ходил на семейни срещи, така че като ми се удава тази възможност, ще се възползвам от нея.

— Хич не ви вярвам. Не сте казали нищо вярно, откакто сте стъпили тук. — Начинът, по който черните му очи се взираха в нея, сякаш можеха да видят мислите й, същността й, я караше почти да се изчерви. Ами ако той отгатнеше, че тя изпитва особена тръпка при допира му? Ако знаеше, че като я гледаше по този начин, на нея й се искаше да прокара пръсти през косата му? А ако можеше да предположи, че ядът, които демонстрираше, бе в голямата си част само блъф? — И не ме наричайте скъпа! — добави тя, а неотстъпчивият му поглед все повече я смущаваше.

— Аз само се упражнявам. Искам да съм убедителен пред роднините ви.

— Не си хабете силите. Няма да дойдете с мен. Рейчъл ще изпрати някой друг.

— Не бих се оставил Рейчъл да подбира, ако бях на ваше място. Тя не се представи добре с Нейт Еди-кой си. Ако бях на ваше място, сам бих си потърсил годеник.

— Аз нямам време за мъже — каза тя, преди да се замисли. Този арогантен мъж и без това знаеше твърде много за нея. Подаваше му пръст, той вземаше цялата й ръка. Замисли се кое точно я привличаше у него. Беше най-арогантното и нагло прасе на всички времена, а тя съответно се чувстваше като глупачка, щом такъв екземпляр я привличаше. Тя даде научно обяснение на ситуацията с хипотезата, че гените им взаимно си допадат.

Черната му вежда се изви иронично над черното пронизващо око.

— Т-ц-ц-ц, скъпа, да си потискате сексуалността е лошо нещо.

— Махайте ми се от погледа с вашите мнения. — За пръв път, откакто излезе, тя забеляза стария мерцедес, паркиран на склона. — Това вашата кола ли е?

— Да, но за съжаление верният ми Росинант ме изостави поради липса на вода.

— Дон Кихот? — Ядът й отчасти се уталожи при самородния му хумор.

Той се поклони от кръста и се усмихна.

— На вашите услуги, госпожице. Моята специалност е да спасявам девиците на семейните събирания.

Тя се засмя на лошата му имитация на южняшкия акцент.

— Значи колата ви изневери и вие влязохте в кабинета ми да търсите помощ, така ли?

— Предположението ви е близко до истината.

— А аз несъзнателно съм предположила… Но защо не поправихте грешката ми?

— Аз съм в отпуск, нямам друга работа, пък освен това обичам интригите.

— Прекарвате отпуската си тук? Та толкоз навътре в планината няма нищо, освен моя лагер и вилата на Антъни Салинджър.

— Тони е мой приятел. Предложи ми да използувам вилата му, докато е в Канада на риболов.

Елън знаеше, че поне сега говори истината. Тони й беше споменал за това пътуване по време на последния им разговор преди две седмици, ако не се лъжеше. Но защо не й бе споменал нищо за този ужасен мъж, който нарушаваше спокойствието на планината? Тя отстъпи крачка назад и посочи към вратата.

— Влезте и си набавете вода за Росинант. Вилата на Тони е само на около три мили нагоре по пътя. Сигурно ще успеете да стигнете без нови препятствия.

Той й напомняше на буря по начина, по който се отблъсна от стълба и прекоси верандата. Усещаше силата му, тътена на чувствата му, четеше светкавици в очите му.

— Водата ще взема след малко, но първо това.

Преди да може да протестира, той се наведе и улови устните й. Беше една лека целувка, експерименталното проучване и свърши още преди да започне. Тя остана като замаяна, докато той небрежно се облегна на друг стълб и й се усмихна. Ръцете й се свиха в юмруци и едва се възпря да не попипа устните си. Тази целувка, кой знае защо, я накара да се почувства самотна.

— Защо го направихте? — попита тя тихо.

— Защото ми харесвате, доктор Станфорд — усмихна се той по-широко и Елън си помисли, че когато се усмихваше, арогантността му се стопяваше и той приличаше на малко момче, очакващо Коледа. — Освен това репетирам за утре. В колко часа ще тръгваме?

Няколко секунди минаха, преди тя да вкара мислите си в ред. През това време се зачуди кое беше първопричината за тази бъркотия. Чиста проба страх, реши. Долнопробен страх да застане лице в лице с любопитните, любещи роднини, които смятаха, че като бе на зрялата възраст 29 години, тя бе почти стара мома, на ръба на пренебрегване на задълженията си да продължи гена на фамилията Станфорд. Поне тази година й се искаше да се забавлява на семейното събиране, без да трябва да отбива десетки въпроси и да обосновава избора си да се посвети на професията. Този един-единствен път желаеше да контактува с роднините си като всички други — сгодени или омъжени и очакващи поколение. Следващата година чак щеше да намери думи да им заяви, че нея я задоволяваше да бъде жена, която говори с маймуни.

Тя въздъхна. Догодина беше много далеч, а тя никога не се бе чувствала смела пред леля Лоли и чичо Вестър. Освен това вече беше писала, че ще доведе годеника си. Тя погледна мъжа, който стоеше пред нея. Той не само беше съгласен да участва в измамата, но очевидно беше и нетърпелив да го стори. Тя нямаше какво да загуби.

— Утре тръгваме в осем — каза тя.