Ъптон Синклер
Петрол (99)

X

Малцина в „Съдърн пасифик юнивърсити“ сериозно вярваха, че техните „червени студенти“ бяха виновни или дори са знаели нещо за експлозията на Уол стрийт. Но бяха убедени, че тези глупави момчета са били подведени от хора, които можеха и да имат пръст в заговора или във всеки случай бяха достатъчно лоши, за да имат. Знаеха освен това, че тези глупаци са направили на университета отвратителна реклама в печата. Затова ги тормозеха и плашеха от всички страни: извикваха ги един по един в кабинета на декана, вадеха им душата, подлагаха на кръстосан разпит, и то не само ректорът Каупър и деканът Скуърдж, но и разни други строги господа, представители на областния прокурор, федералната тайна служба, различни патриотични вестници и дружества за отбрана, и информационната служба на едновремешния посланик на вече несъществуващото руско правителство.

Когато Бъни Рос научи какво става, избухна нова експлозия. Тъй като беше син на богат човек, той бе свикнал да отстоява правата си. Затова още при първия му зададен въпрос попита:

— Кой сте вие и кой ви дава право да ме разпитвате?

— Хайде, Рос — каза деканът Скуърдж, — ако има лоши хора, които заплашват благополучието на нашата страна, сигурно не би желал да ги защищаваш.

— Зависи кого наричате лоши — отговори Бъни. — Ако наричате така онези, които се мъчат да кажат истината, ще ги защищавам колкото мога.

— Ние искаме само да разберем какво знаете за човек на име Пол Уоткинс.

Сега положението беше ясно: или трябваше да се остави да бъде подложен на кръстосан разпит от детективите, или всички щяха да помислят, че крие някакви тъмни тайни относно Пол, затова Бъни каза:

— Пол Уоткинс е най-добрият ми приятел. Познавам го от седем-осем години. Той е най-честният човек, когото познавам, без изключение. Дойде си болен, след като бе служил година и половина в Сибир. Би могъл да търси обезщетение от правителството, ако не беше толкова горд. Това, което направи, е, че ми разказа всичко, което е видял със собствените си очи, и аз го вярвам до дума. И ще го разказвам на хората, както в университета, така и вън от него, и никой не може да ми забрани това.

Това беше всичко и те освободиха Бъни за момента. Щяха да се занимаят с по-малко богатите конспиратори, като започнат с Питър Нагл, най-виновният от всички, понеже името му стоеше на вестника като редактор. Заповядаха му незабавно да се отрече от непочтителността си към бога и той се закълна с божието име, че няма да се отрече, и вечерният вестник съобщи със заглавие през две колони:

ЧЕРВЕН СТУДЕНТ ИЗГОНЕН ОТ УНИВЕРСИТЕТА

Питър се засмя и каза на приятелите си от групата да не се безпокоят, щял да се залови за водопроводно дело и да си отмъсти на обществото; а когато спечелел достатъчно пари, щял да започне да издава свой вестник и всяка седмица щял да изпраща господа по дяволите.

След това дойде редът на Рейчъл Мензис. Тя беше предупредена от Бъни за тайните агенти и обеща да им каже няколко сладки думи, но те знаеха как да сломят упорството й. Какво точно е било участието на баща й в тази конспирация? Бяха установили, че баща й е роден в Полша, а в съгласие с новия закон за депортиране нямало значение какви са ти убежденията или какво си направил; просто анулирали документите за натурализацията, грабвали те, натоварвали те на кораб и оставяли семейството ти да мре от глад, ако нямало друг изход. И това ставало без никакъв съд, без да можеш да потърсиш някаква помощ. Нещо повече: ако някого връщали в Полша с лепнат червен етикет, там, без никакъв съд и разпит, го изправяли до стената и разстрелвали.

И ето Рейчъл се обливаше в сълзи пред тези непознати хора и настояваше, че баща й е социалист, а не комунист, като че ли това значеше нещо за разните патриоти! Та нима социалистите не бяха през цялото време против войната? А не беше ли факт и това, че страната имаше главен прокурор, който не се спираше пред никакви интриги, за да бъде поставена кандидатурата му за президент на следващия конгрес на Демократическата партия, и претендираше на това отличие само въз основа на смелата си кампания за справяне с червената заплаха?

Рейчъл телефонира на Бъни и той скочи в колата си и посети още същата вечер ректора Алонсо Т. Каупър в дома му, противно на установения етикет на университета. Започна с това, че изложи решението си да се откаже от каквато и да било публична „пропаганда“, докато е в университета, но добави, че ако властите допуснат господин Мензис да бъде подложен на депортиране, като наказание за това, че дъщеря му е написала репортаж за една сказка, тогава той, Бъни Рос, щял да поведе борба и да използува парите на баща си, за да поразкрие доста неща, преди да напусне „Съдърн пасифик“.

Като слушаше това почти неприкрито изнудване, овалното лице на преподобния ректор се зачерви до корените на снежнобялата му коса.

— Млади човече — каза той, — ти, изглежда, изпускаш от внимание факта, че университетските власти нямат нищо общо с решенията на правителството на Съединените щати.

— Доктор Каупър — отвърна младият човек, — научил съм се от баща си да отивам при извора, когато искам работата да бъде свършена. Зная, че ако кажете на онези идиоти от отбраната, че искате тази работа да се прекрати, те ще я прекратят. И искам да ви кажа, че макар и да не съм никога виждал господин Мензис, познавам дъщеря му, а при различни случаи тя ни е разказвала за неговите идеи — той вярва в демокрацията и образованието на масите, — всеки негов съвет винаги е бил в този дух. Той принадлежи към дясното крило на социалистите и е противник на болшевиките в движението. Трябва добре да познавате положението, за да разберете, че той не е от хората, които трябва да депортираме.

Оказа се, че доктор Каупър всъщност не познаваше това положение, но имаше желание да научи. Беше доста комично: въпреки възмущението, което официално беше задължен да изпитва, старецът гореше от нечестиво любопитство да научи нещо повече за тези странни нови идеи, които бяха увлекли блестящия му второкурсник-милионер. И ето че Бъни му разказа за Пол Уоткинс, за Хари Сигър, що за хора са те, какво са видели в Сибир и какво мислели за положението там, и какво мисли самият Бъни. Ректорът задаваше най-наивни детински въпроси, но се мъчеше да разбере и Бъни му изнесе една двучасова лекция за болшевизма против социализма. На края той изпрати блестящия второкурсник-милионер, като го потупа по рамото и му каза, че господин Мензис няма да бъде депортиран, стига да се държи добре; и тържествено го предупреди, че докато зрелите умове, като този на доктор Каупър, са в състояние да се справят с тези опасни нови идеи, на незрелите умове на студентите не може много да се разчита в това отношение!