Ъптон Синклер
Петрол (97)

VIII

Малката група „червени“ от университета беше присъствувала на събранието на Сигър и на следния ден всички бяха настръхнали. Повечето от членовете на братството на Бъни бяха отказали да отидат и сега се опитваха да критикуват неща, които не бяха чули. Като ги слушаше, Бъни кипна. Всички тези измислици за национализацията на жените, фалшифицираните данни за милионите жертви на болшевизма! Позор беше за един университет такива неща да минават за знание и да не се правят никакви усилия да им се противоречи. Бъни подхвърли тази идея пред Питър Нагл и Питър, като се върна в къщи, разговаря с баща си по този въпрос. Като дойде на следния ден, той съобщи, че желае да стане редактор на студентски вестник, който ще изнася истината.

Конспираторите се събраха отново и скоро бяха събрани тридесет долара и се гласува решението да издават седмичен вестник на четири страници, който да изнася всякакви истини и да носи името „Изследовател“. Бе решено, че най-добрият им източник по руския проблем е Хари Сигър, тъй като е бил деятел на Християнското дружество с добро име; затова Рейчъл Мензис трябваше да напише интервю с Хари Сигър от две хиляди думи. Друг млад бунтар трябваше да събере факти и слухове относно тайните заплащания от някакъв фонд на възпитаниците, на университета, за да се докарат обещаващи атлети в „Съдърн пасифик юнивърсити“. Бъни, като обществено светило на групата, получи задачата да напише нещо за снобизма, във връзка с факта, че един индуски студент с много високи бележки, кандидат за научна степен, беше бламиран при едно гласуване.

А Питър Нагл постави на разглеждане една от любимите си теми, във формата на стихотворение, което меко осмиваше бога. Отначало някои попитаха дали е разумно да намесват и религиозните въпроси, но Питър изтъкна правата си като редактор: или ще е редактор, или няма да е, и ако е, тогава неговото схващане изхожда от руската формулировка: „Религията е опиум за народа“. Били Джордж го подкрепи, като каза, че новият вестник трябва да обхваща цялото поле на модерното мислене.

Е, „Изследовател“ бе написан, редактиран, набран на шпалти, налепен на макет, след това нарязан и налепен по друг начин. Най-после бе отпечатан: пресноотпечатаните броеве лежаха меки и влажни, като скакалци, току-що излезли от какавидите. На следния ден щяха да изсъхнат, а дотогава: „Шшт! Нито дума!“

Как щяха да разпространят вестника? По този въпрос имаше много разисквания. Бъни със своите богатски схващания искаше да го раздават безплатно. Рейчъл обаче каза мнението на баща си, шивача, пълномощник на местния вестник на Социалистическата партия в Ейнджъл сити, че вестниците трябвало да се продават: в противен случай хората нямало да ги уважават.

— Това, за което плащат сухи пари, ще го четат — беше казал бащата на Рейчъл с непогрешимия еврейски усет, а дъщеря му добави с неизменния социалистически жар:

— Ако наистина вярваме в нашата кауза, няма да се засегнем от малко подигравки.

Това бе призив към мъченичество и един след друг те се съгласиха, макар и не без известни колебания.

И така, точно в осем и половина на другата сутрин дворът пред централната сграда представляваше гледка, каквато никога не беше вълнувала студентите от „Съдърн пасифик юнивърсити“ от първите дни на Методисткото неделно училище. Откривателят и наследник на петролното поле „Рос младши“ станал вестникопродавец! Качил се на една пейка с куп вестници, той весело викаше:

— „Изследовател“! Първият брой на „Изследовател“! Пет цента броят!

Дали го купуваха? И още как! Те се струпаха около Бъни в троен пръстен, той едва успяваше да им връща рестото; с нарастването на възбудата около него се струпаха шест редици, десет… Това беше безредна тълпа, метеж! Навред около университета, мъже и жени, щом видеха тълпата, пристигаха тичешком. Инцидент ли има? Сбиване? Какво става? Тези, които вече бяха успели да си купят вестник и да се измъкнат настрана, се превръщаха в център на по-малки групи, като други се мъчеха да надникнат над раменете им и им задаваха въпроси.

Това продължи само десетина минути, докато от административната сграда се появи внушителен и важен, със златно пенсне на носа и гънка от тлъстина врата, — точно такава личност, каквато бихте срещнали във всяка голяма посредническа кантора за продажба на недвижими имоти или банката в града, — Реджинълд Т. Скуърдж, доктор на философията, декан на мъжкия отдел. Спокойно и властно той проникна сред тълпата, после спокойно и властно хвана милионера-вестникопродавец и го поведе към кабинета си, така както си беше с вестниците под мишницата.

— Стой тук! — заповяда той, излезе навън и се върна отново с Питър Нагл: излезе за трети път и жертвата му беше Грегор Николаев; а по петите му пристигнаха заместник-декани, назначени за този случай, и доведоха другите престъпници.

Колко броя от вестника са били продадени, никой не можеше да каже; непродадените вестници бяха струпани в единия ъгъл на кабинета на декана, дори и да са били преброени, резултатът остана премълчан. Обаче разпродадените бяха достатъчни, за да възпламенят двора.

— Чете ли?

— Купи ли си вестника?

През този ден това бяха единствените въпроси, които се чуваха навсякъде. Цената на „Изследовател“ скочи на един долар, а вечерта някои вече се продаваха по два и три долара.

Един екземпляр беше попаднал в редакцията на вечерния вестник в Ейнджъл сити, вестника с най-голям тираж, който се печаташе на зелена хартия и излизаше в пет издания на ден. Второто издание излезе около пладне с голямо заглавие през цялата първа страница:

ЧЕРВЕНО ГНЕЗДО В УНИВЕРСИТЕТА!

БОЛШЕВИШКА ПРОПАГАНДА В „СЪДЪРН ПАСИФИК ЮНИВЪРСИТИ“

Следваше сензационно описание на две колони, което продължаваше на четиринадесета страница, за съдържанието на „Изследовател“, включително ужасно тревожните факти за наемането на професионални спортисти за отборите на университета, както и пълният текст на сатиричното стихотворение против бога, но — уви! — само съвсем кратка бележка за онова, което Хари Сигър бе разказал за Сибир. Малко по-късно следобед излязоха конкурентните вестници; те бяха изиграни с едно издание, но го наваксваха с маса нови подробности, едни събрани по телефона, а другите съчинени в самата редакция. Единият съобщаваше:

РАЗКРИТ ЧЕРВЕН ЗАГОВОР В УНИВЕРСИТЕТА

И след това описваше как полицията търсела руски агенти, които използували студентите, за отпечатване на пропагандата си. Другият, който особено много разчиташе на сензационно-сантименталния елемент, съсредоточаваше вниманието си върху подстрекателя на конспирацията:

ЧЕРВЕН МИЛИОНЕР В УНИВЕРСИТЕТА!

СИН НА ПЕТРОЛЕН МАГНАТ ПОДДЪРЖА СЪВЕТИТЕ!

И той изпреварваше съперниците си, като даваше снимката на Бъни, с която се беше сдобил, като изпратил един журналист в дома на Рос и той казал на леля Ема, че Бъни бил награден за най-добър успех през последните десет години. Добрата женица така се развълнувала, че на три пъти изпращала камериера до будката на ъгъла, за да види дали са дошли вестниците, та да може да прочете описанието за награждаването!