Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Oil, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Белчев, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ъптон Синклер. Петрол
Художник: Иван Кьосев
Редактор: Сидер Флорин
Худож. редактор: Пеню Чалъков
Техн. редактор: Катя Куюмджиева
Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев
Оформяне: Иван Иванов
Коректор: Мариана Бисерова
Формат 84/108/32.
Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.
Тираж 25 145. Тем. №39.
Дадена за набор на 27.V.1969 г.
Излязла от печат на 30.III.1970 г.
Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София
Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН
Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.
Цена 2,82 лева.
История
- —Добавяне
V
Всичко това беше толкова различно от онова, което му е било преподавано, че за Бъни беше трудно да подреди мислите си. Той излизаше и размишляваше, а после отново се връщаше с куп нови въпроси.
— Пол, значи ти мислиш, че болшевиките съвсем не са лоши хора?
А Пол отговаряше:
— Просто прилагай правилото: спомняй си за Парадайз! Те са работници, като всички други стачкуващи работници. Много от тях са ходили в Америка и са получили тук квалификация. Срещал съм се с тях и съм разговарял надълго с най-различни хора, които са обиколили нашата страна. Те са хора с напредничави идеи и се мъчат да измъкнат руския народ от невежеството и суеверието. Те вярват в силата на образованието — никога не съм виждал хора с такова желание да учат: навсякъде, каквото и да правеха, те винаги просвещаваха, изнасяха беседи, печатаха различни неща; ами че аз съм виждал вестници, напечатани на стари изрезки от обикновена амбалажна хартия или на амбалаж, изхвърлен от нашата армия. Научих руски доста добре — това бяха същите неща, които печатаха стачниците в Парадайз, само че, разбира се, тези хора са отишли много по-далеч в своята борба против господарите и виждат нещата много по-ясно от нас.
Бъни гледаше малко изплашен:
— Пол, значи ти си съгласен с болшевиките?
Пол се засмя, но смехът му беше мрачен:
— Иди във Фриско и поговори с хората от този транспорт! Те всички до един са болшевики, и то не само редниците, ами и офицерите. Мисля, че затова ни и върнаха. Имаше бунт в Архангелск, нали знаеш… или може би не го знаеш.
— Чух нещо…
— Нека ти кажа, Бъни: аз бях там и зная. Болшевиките са единствените хора в онази страна, които имат вяра и солидарност, и те ще я вкарат в ред… Помни ми думите, японците ще си отидат, както си отидохме и ние. Не могат да бъдат победени хора, които умират за своята кауза — до последния мъж и до последната жена.
Тогава Бъни го попита плахо:
— Вярно ли е това, което се разправя за „национализиране“ на жените?
— О, божичко! — възкликна Пол. — На такива глупости ли си вярвал?
— Е, отде да знаем какво да вярваме?
Пол се засмя:
— Сещам се, че съм срещал жени, които са били „национализирани“ от болшевиките — като учителки. Те учеха войниците от техните войски да четат и пишат и караха всеки от тях да се закълне, че ще обучи други десет на това, което е научил сам той. Видях двадесетина такива жени в товарен вагон по Транссибирската линия, без едно-единствено одеяло и само дървени пънове за възглавница, дори без кофа, която да им служи за клозет. Сред тях имаше няколко случая на азиатска холера и бяха пътували така десетина-дванадесет дни — военнопленнички, разбираш ли, които караха в Иркутск, където щели да бъдат разстреляни без никакъв съд. От друга страна, Бъни, самата истина е, че аз прекарах в Сибир осемнадесет месеца и не видях нито едно зверство, извършено от болшевик, нито пък съм срещнал войник в нашата армия, който да е видял подобно нещо. Не казвам, че не е имало такива; казвам само; че съм срещал хора, обиколили цяла Русия, и наши хора; и тамошни, и единственото изстъпление, което те споменаваха, било основното — болшевиките да учат работниците, че имали право да управляват света. Това е самата истина за руската революция от Владивосток до Одеса и Архангелск — там, където „червените“ извършваха някакво убийство или екзекуция, „белите“ ги вършеха десет и дори сто пъти повече, но ти никога не ще чуеш за безчинствата на „белите“, защото вестниците не пишат за тях — те са твърде много заети да пишат как Ленин убил Троцки, а Троцки хвърлил Ленин в затвора.