Ъптон Синклер
Петрол (88)

X

Тогава Бъни отиде да види Хенриета Ашли в тяхната крайбрежна вила, разположена на красива синя лагуна, осеяна с малки бели платноходки и с жълти и сиви скали, по които бяха накацали вили в испански стил с разноцветна мазилка. Тук, плъзгайки се по водата с кану, Бъни се опита да оправдае идеите си, но не намери по-добър успех. Хенриета имаше непреодолими предразсъдъци срещу болшевиките и Бъни подозираше причината — тя беше чула за национализирането на жените. Искаше му се да й намекне, че се съмнява в истинността на тези приказки, но ако можеше да спомене такова нещо пред Хенриета, тя нямаше да бъде негов идеал за женствена чистота.

Така се наложи Бъни да отиде в Ейнджъл сити и да покани на обед господин Ървинг, за да има с кого да сподели своите вълнения. Но срещата с господин Ървинг още повече влоши нещата, защото той му даде да прочете една статия в някакъв социалистически вестник, написана от току-що завърнал се от Русия английски журналист, разказваща за отчаяните усилия на комунистите да защитят своята кауза. Партията мобилизирала половината от членовете си да отидат на фронта и да мрат — работата се свеждала до това, тъй като често и най-леката рана била смъртоносна, — в страна с над сто милиона души население нямало никакви антисептици. На двадесет и шест фронта руските работници водели сражения срещу вражески пълчища. Само във Финландия контрареволюционният генерал Манерхайм изклал сто хиляди души, заподозрени в симпатии към болшевизма; извършил го с американско оръжие и боеприпаси, а много от неговите войници носели американски униформи. В случаи, когато войските били бити от болшевиките и принудени да отстъпят, Американският червен кръст изгарял медицински материали за милиони долари от страх, че би могло да се използуват за спасяване на ранени болшевишки войници и болшевишки родилки. Някак си, когато знаеш, че се случват такива неща в света, не можеш да се радваш на разходка с кану по хубава синя лагуна!

Бъни се върна в Парадайз; там учеше, мислеше и чакаше. Беше се получила друга пощенска картичка от Пол, точно като предишната — хладна и делова: Пол бил добре и много зает и се радвал на добри грижи; получил още едно писмо от Рут; надявал се, че всички в къщи са добре, както и семейството Рос. Сега Бъни знаеше достатъчно много за положението в света, за да му е ясно защо Пол пише такава картичка и дори да си представи горчивината, която сигурно изпитва, че е принуден да я пише.

Бъни реши също да се опита да му пише. Той взе проста пощенска картичка и написа на Пол, че те всички са добре и са много заети и че добиват много петрол, за да помагат за разгромяване на враговете на Америка. „Размишлявам много“ — добави Бъни, но му се стори, че това може да породи подозрение у военните, затова взе друга картичка, на която написа, че всички били много щастливи и че нещата вървели много добре, и добави: „Сега вече съм почти напълно съгласен с Том Акстън по всички въпроси“. Бъни разчиташе на това, че цензорът едва ли щеше да знае там в Сибир, че Том Акстън беше организирал петролните работници от петролното поле в Парадайз!

През цялото това време Бъни бе разкъсван между две различни чувства, и двете силни, но напълно противоречиви. Беше служил в армията като бъдещ офицер и бе горял от патриотична преданост, но ето сега, само седем месеца по-късно, бе готов да насърчава неприятелите на своето отечество и да тържествува, когато американското знаме трябваше да отстъпи! Да, наистина го изкушаваше да се радва, когато прочетеше във вестниците, че американските части били задържани край Архангелск, а британските им командири обърквали обектите си! Спомняше си вълнението, което обземаше душата му във военния лагер, когато изскачаше от палатката при утринна заря и видеше знамето да се развява на лекия ветрец; ако в онези дни бе могъл да се види такъв, какъвто беше сега, щял е да се нарече подъл предател!