Ъптон Синклер
Петрол (72)

V

Те отидоха в Парадайз, за да може Бъни да види всички за сбогом, и там научиха, че Пол щял да дойде в отпуск, преди да замине отвъд Тихия океан. Тази война, според татко, приличаше на пожар в петролни складове: човек никога не знаел в каква посока ще има експлозия или кое ще избухне в следващия момент. Ето че Пол с група дърводелци, които ръководеше, получи заповед да замине с транспорт не някъде другаде, а за Владивосток в Сибир!

Оказало се, че когато болшевиките завзели властта в Русия, при тях останала огромна армия от военнопленници, между които и сто хиляди чехословаци. Това беше ново име — човек го търсеше в енциклопедиите и не можеше да го намери и трябваше някой да му обясни, че това са бохемци, но то беше германско име и точно така, както в Щатите бяха променили „стейк по хамбургски“ в „стейк свобода“, или „зауеркраут“ в „зеле свобода“, така и бохемите станали чехословаци — име, което никой не знаеше точно как се пише, когато го чуеше, нито как се произнася, когато го видеше написано. Тези хора се бяха разбунтували срещу германците и болшевиките се бяха съгласили техните чехословашки пленници да бъдат изпратени във Владивосток, където съюзниците можеха да поемат грижата за тях и да ги изпратят на бойното поле, ако го сметнат за уместно. Но на път през Сибир чехословаците влезли в бой с болшевиките и освободените германски пленници и завзели голям участък от железопътната линия.

И сега в тази неясна бъркотия съюзниците правеха своята интервенция. Вестниците обясняваха положението: движението на болшевиките било въстание на фанатици, наложено на руския народ с оръжие от наемници — китайци, монголци, казаци, избягали престъпници и всякаква сбирщина; това не можело да продължи много — няколко седмици или най-много месеци — и било необходимо да се създаде ядро, около което да могат да се обединят добрите руснаци. И сега съюзниците предприемали именно това: американските и японските войски щели да подпомогнат чехословаците в Сибир, а американските и английските войски щели да организират руските бежанци в Архангелск в Далечния север. И ето че Пол отиваше да строи казарми и хижи на Младежкото християнско дружество край известната Транссибирска железопътна линия и сам да види тези вълнуващи събития, за които беше спорил с татко. Бъни заминаваше на обучение и след като го преминеше, може би щеше да бъде изпратен на същия фронт — това беше случай, в който щеше да остави татко да използува влиянието си! Бъни смяташе да се занимава упорито, да се издигне в службата и може би да стане командир на Пол и неговите дърводелци работници!

Беше трудно да запазят високия си дух поради Рут, която беше съвсем неутешима. Сълзи се стичаха по страните й, както шеташе, и от време на време скачаше и излизаше навън от стаята. Когато стана време Пол да се сбогува, малко остана Рут да се побърка: тя сключи ръце около врата му и той с мъка успя да разтвори пръстите й. Тежко бе да замине човек, когато сестра му лежи в несвяст на кресло. Старият господин Уоткинс трябваше да дойде и да я отведе в къщи и да изпрати Сади да се грижи за домакинството на татко. Бога ми, това те караше да разбереш какво значи война.