Ъптон Синклер
Петрол (69)

II

Една вечер всички отидоха да чуят Илай в огромна палатка, която би могла да побере цирк с три арени, с хиляди коли, паркирани наоколо, в полето, със стърготини, насипани в проходите, и стотици дървени скамейки, претъпкана с млади войници и фермери, дошли с жените и децата. Имаше платформа, на която беше застанал проповедникът, облечен с бяла дреха със златна звезда на гърдите, същински персийски маг; имаше и духова музика със сребърни тромпети и бастуби, които блестяха така, че да ти изтекат очите. Когато тези тръби екнаха в някаква хвалебна песен, а слушателството започна да се люшка и да вика „Слава на бога!“, малко остана да хвръкне палатката.

Илай проповядваше против хуните и разказваше как светият дух му разкрил, че врагът щял да бъде разгромен до края на годината, и обещаваше вечно спасение на всички, които умрат за тази кауза на бога, стига, разбира се, да не са отхвърлили случая да бъдат спасени от Илай. В средата на сцената имаше изграден басейн със слизащи в него стъпала, а новоповярвалите сядаха в редици на сцената, облечени с бели нощници; когато дойде ред на церемониите, Илай влезе сам във водата и като хващаше жертвите си една по една отзад за врата, взе да ги потапя в името на отца и сина и светия дух — цоп! — във водата! С това греховете им се измиваха до сетния косъм на тялото, а ако от свещената вода хващаха някоя от онези болести, които идват като наказание за греховете, дори между военните кръстоносци — тогава не им оставаше нищо друго, освен да се върнат и да бъдат „изцелени“ от пророка на Третото откровение.

На следния ден семейството се върна в къщи и за колко неща имаха да си говорят по пътя, пък и седмици след това! Бъни вече мечтаеше за този лагерен живот през идващото лято, само че поради подготовката му в училище и поради влиянието на татко щеше да бъде в офицерски лагер. Беше изпълнен с всеотдайност и работеше по-усърдно от всеки друг път.

Късно през март започна очакваният с много страх пристъп на Западния фронт — едно от онези сражения, с които хората бяха свикнали, водещо се на фронт, по-дълъг от сто мили, и продължаващо ден и нощ няколко седмици. Такова сражение не носеше името на някое селище или голям град, а името на цяла провинция; това беше битката за Пикардия. Германците бяха пробили линията на англичаните, бяха ги изтласкали на тридесет-четиридесет мили и бяха пленили стотина хиляди души — като че ли най-лошите предчувствия на татко щяха да се сбъднат.

Но нито германците, нито съюзниците знаеха, че в едно затънтено селце сред овощните градини на Калифорния могъщ пророк правеше магии за тяхното спасение. Илай Уоткинс случайно беше прочел във вестниците съобщение от фронта, заявяващо, че единственото нещо, което можело да спаси английската армия, било дъждът. Така той събра незабавно множествата на последователите си и цяла нощ те се люшкаха, застанали на колене, и кършеха ръце пред господа, молейки го да изпрати бури над Пикардия; и господ ги чу, и вратите небесни се разтвориха, и заваля дъжд, и нозете на хуните затънаха, и колелата на колесниците им също, и мощните им бойци затънаха в калта; а на страната, където воюваха божите пълчища, не падна дъжд и пътищата бяха чисти, и придойдоха подкрепления, и англичаните бяха спасени, а далеч сред калифорнийските овощни градини виковете на вярващите „Осанна!“ разклащаха сливовия цвят.