Ъптон Синклер
Петрол (68)

I

Първият срок на училището завърши през февруари и Бъни издържа изпитите си със задоволителен успех; след това имаше малка ваканция и татко изготви чудесна програма. Той не можел да не се чувствува малко неудобно, че семейството Уоткинс, което живееше там на петролното поле, вижда как извлича милиони долари от земята, за която им беше платил три хиляди и седемстотин. На татко му се искаше да направи нещо за тях, но се страхуваше да не направи нещо твърде голямо, което можеше да ги „разглези“ и да ги накара да мислят, че им дължи повече. Затова той им предложи една семейна екскурзия: щеше да вземе Бъни, Рут, Мили и Сади в голямата лимузина, да наеме допълнителна кола за стария господин Уоткинс и съпругата му и да ги заведе до военния лагер, където работеше Пол, за да го посетят и да видят как се изгражда новата армия. Щяха да останат няколко дни в някой хотел наблизо и да разгледат околностите, както и да присъствуват на вдъхновяващите проповеди, които Илай изнасяше в огромна палатка край лагера.

Момичетата, разбира се, бяха безкрайно щастливи. За първи път в простичкия си живот щяха да имат възможност да направят дълго пътуване с автомобил. Бъни поговори с Рут, която поговори с майка си, а тя на свой ред поговори със съпруга си и получи обещанието му, че ще направи всичко възможно да убеди светия дух да не им изпраща откровения, нито да ги вдъхновява да се търкалят или да говорят на други езици, докато не пристигнат в лагера. Всъщност светият дух неотдавна беше заявил чрез Илай, като пророк на Третото откровение, че тази вдъхновяваща гимнастика е вече изиграла ролята си и трябва да бъде изоставена. По този въпрос не бяха дадени никакви обяснения, но се носеха слухове, че богатите хора, които подкрепяха Илай в неговите евангелски кампании, бяха против търкалянето и не считаха, че езикът на архангелите има някакво значение за душите на смъртните. Един от тези ученици беше виден съдия, друг беше собственик на мрежа от магазини за бакалски стоки; техните съпруги бяха поели грижата за Илай, бяха позагладили чепатостите му и подобрили граматиката му; бяха го научили също откъде да си купува дрехи и как да държи ножа и вилицата, тъй че Илай започваше да се ползува с успех в обществото.

Беше почти същото като че ли бяха дошли да видят войната: този огромен град от брезент и вълниста ламарина и обшивка от червено дърво, изникнал магически като в приказките от хиляда и една нощ, гъмжеше от млади мъже в униформа, всички се трудеха като мравки, но все пак не толкова много, че да не забележат присъствието на три хубави момичета! В определени часове човек можеше да влезе в този град, ако беше снабден със съответен пропуск, и да види част от обучението; имаше пък часове, в които Пол можеше да излиза и докато старите Уоткинс и момичетата отиваха да слушат Илай, татко, Бъни и Пол сядаха на терасата на хотела и говореха за положението в света.

Русите тъкмо бяха сключили мир с Германия, изтегляйки се напълно от войната и оставяйки голяма територия на врага. Татко разискваше това събитие и повтори схващането си за предателските болшевики. Тогава Пол каза как той вижда нещата; Бъни установи, че дори и сега, въпреки цялата работа, която трябваше да върши, Пол беше намерил време да чете и да си вади свои собствени заключения.

— Бъни — каза той, — спомняш ли си нашата стачка на петролните работници и какво четяхме за нея във вестниците? Да предположим, че никога не си бил в Парадайз, не познаваш стачниците, а си съставил представата си само от вестниците в Ейнджъл сити! Такова ми се струва положението и с Русия: това е най-голямата стачка в историята, в която стачниците са спечелили и завзели петролните сондажи. Един ден може би ще научим какво става там, но това няма да бъде от писанията във вестниците, съчинени от съюзническите дипломати и от прогонените велики князе.

Това разгорещи татко, защото беше чел тези новини три-четири месеца и вярвал всяка дума. Той искаше да знае дали Пол не вярва, че в Русия е имало убийства на хора от богатите класи. Пол отговори, че не се и съмнявал да е имало такива, тъй като е чел за Френската революция. Това, което трябвало да се има предвид, бил начинът, по който руският народ бил третиран от управляващите класи, и на какво управление бил свикнал: за революцията в Русия трябвало да се съди с тамошна, а не с тукашна мярка. Пол се засмя и добави, че е грешка за един американски работодател, който се е мъчил да бъде справедлив спрямо работниците си, да се оприличава на онези господари в Русия, които биели работниците си с камшик и ги предавали на казаците, ако се опитвали някак да протестират.

Това поуспокои татко, но той каза, че, както виждал нещата, тези болшевики били куп германски агенти. Разказа за влака, който отвел Ленин — татко го наричаше Лии-найн — през Германия. Но Пол го попита дали е следил новините за мирните преговори: очевидно германците ги е страх от Русия не по-малко, отколкото американците. Тези болшевики се борят срещу управляващите класи на двете страни и германците може да открият, че мирът, който са сключили, е по-опасен за тях, отколкото военните действия. Революционната пропаганда можела да проникне в тяхната армия и дори на Западния фронт.

Излишно бе да се очаква татко да разбере такова сложно нещо. Той заяви, че ако русите действително искали да помогнат на каузата на мира и справедливостта, трябвало да се държат със съюзниците, докато кайзерът бъде изкаран от строя. Тогава Пол попита дали господин Рос е чел тайните договори на съюзниците и татко трябваше да признае, че не е дори и чувал за тях. Пол обясни, че Съветите, след като поискали съюзниците да дадат гласност на своите военни цели и на тяхното искане не било обърнато никакво внимание, разкрили пред света всички тайни споразумения, които съюзниците постигнали с царя за разпределянето на териториите, които смятали да откъснат от Германия, Австрия и Турция. Пол каза, че текстът на тези договори, най-важната новина на деня, не бил обнародван от американските вестници. Но ако ние влизаме в тази война слепешката, за да помогнем на Великобритания, Франция, Италия и Япония в техните империалистически цели, тогава хората у нас са подложени на измама, и един ден ще разберат тази горчива истина.

Отговорът на татко по този въпрос беше прост: Пол трябвало да бъде сигурен, че тези тайни договори ще се окажат болшевишки фалшификации. Нашето правителство не е ли оповестило вече достатъчно документи, които е получило в Русия, доказващи, че водачите на болшевиките са германски агенти? Това били истинските документи и един ден Пол щял да го разбере и да се срамува, че се е съмнявал в нашите съюзници. Как можел дори да допусне, че президент Уилсън ще позволи да бъдем мамени?

Бъни седеше и поглъщаше всяка дума от този спор. Беше озадачаващо и трудно да бъде сигурен, но му се струваше, че татко е прав: какво друго би могъл да прави един добър американец по време на война, както сега, освен да има вяра в своето правителство? Бъни беше малко възмутен да чуе човек, носещ военна униформа, да седи там и да изразява съмнения в своите началници и счете за свой дълг да дръпне Пол настрана и да му разправи някои неща, които четириминутните оратори бяха им казали в училището, и да се опита да го надъха с повече патриотизъм. Пол обаче само се засмя, потупа Бъни по гърба и му каза, че са подложени на достатъчно пропаганда в лагера.